Решение по дело №15989/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2940
Дата: 11 юли 2019 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20185330115989
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №2940

 

11.07.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15989/ 2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

   „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски № 114 , мецанин, е депозирала против  ответника Д.В.К.,  ЕГН **********,***  , искова молба с искане да се установи съществуването на парично вземане на ищеца против ответника , произтичащо от договор за кредит, на което вземане ищецът е цесионер.  

    Според изложеното в молбата , на 31.08.2015 год. между трето на спора лице „Фератум България“ ЕООД и ответника е сключен договор за кредит № *******. По силата н а договора, сключен от разстояние чрез използване на средства за електронна комуникация , К.  получил в заем сума в размер на 500 лв., усвоена изцяло. От своя страна , последния се задължил да върне заемната сума ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 59.95 лева, за срок от 180 дни , на шест равни месечни вноски. На същия ден,  31.08.2015г.,  между К. и друго трето лице, „Фератум Банк„ ЕООД , бил сключен договор за гаранция , по силата на който , гарантът се задължил да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя , солидарно с последния; К. се задължил да плати такса за така предоставената гаранция в размер от 295.05 лева. При неизпълнение, било договорено кредитополучателя да плати и административна такса в размер на 100 лева , и обезщетение за забавата в размер на законната лихва за периода на тази забава.

     Платени по  договора за кредит  били само 150 лева; длъжникът изпаднал в забава. Кредитодателят поискал и получил от гаранта пълно изпълнение.     

      На дата 01.12.2017г вземането на „Фератум Банк“ ЕООД било прехвърлено на ищеца с договор за цесия , за която К. бил уведомен. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение № 6126, издадена по ч. гр. дело №10803 по описа на Районен съд-Пловдив за 2018 год.. Против така издадената заповед К. възразил в срок; иска се от съда да постанови решение , с което да установи вземането със сила на пресъдено нещо, при следните размери : 439.39 лв. – непогасена част от главницата, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 29.06.2018г. до окончателното изплащане,  44.85лв. договорна лихва за периода от 30.09.2015 год. – 27.02.2016год., 100 лв. административна такса за събиране на вземането, и сумата от   220.76лв. такса „гаранция“ по договор за гаранция № ******* с „Фератум Банк“  ЕООД, както  и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски. В друга част, касателно вземането на ищеца за сума от 24.15 лева , представляваща обезщетение за забава ( мораторна лихва ) в плащането на главницата, която лихва е начислена за периода от  28.02.2016г до 22.06.2018г., производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска.  

     Ответникът е депозирал отговор на исковата молба , като иска се оспорва като неоснователен и недоказан.  Спори се , че приложената по делото цесия на вземанията, рамков договор, не включва в рамката си вземането на Фератум България ЕООД против  ответника. Отсъствал договор – недоказано било получаването на сумата от К.; ако договор имало , то същия бил недействителен поради неспазване на правилата за потребителска защита , установени в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние , Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, включително чрез тяхното заобикаляне .Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски

         Допустими като установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, чл. 86 и чл. 99 от същия закон, във връзка с чл. 422 ГПК. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има идентичност между вземането , така , както е описано в заявлението за издаване на заповед за плащане , от една страна , и исковата молба , от друга.

      По съществото на спора:

      Отсъства по делото каквото и да било доказателство , ответникът да е получил заемната сума. Договорът за заем е реален независимо от начина на сключването си; валидното му възникване се предпоставя от получаването на сумата от страна на заемателя.

   В доклада си съобразно чл. 140 и 146 от ГПК, съдът е указал на ищеца , че носи тежест да докаже престацията си към ответника – плащане на 500 лева в полза на К.. Това не  е направено въпреки дадената на ищеца възможност да всички допустими доказателства – писмени такива не са представени. Искана е счетоводна експертиза и съдът е допуснал такава да се извърши със задача да каже има ли направени плащания в полза на заемополучателя, но  разпределения в тежест на ищеца депозит за същата не е бил внесен в указания срок и такава не е проведена.В  представения на хартия препис от договора межда страните отсъства каквото и да било изявление от името на К. да е получил сумата. Съществуването на договора за кредит не  е доказано, при което   и договорът за гаранция е нищожен като  лишен от предмет – не може да се гарантира изпълнението на невъзникнало задължение. Тоест, отсъства и облигационно задължение на К. да плати уговорената за гаранцията цена.

    На следващо място , ищецът черпи права от договор за цесия, сключен с „Фератум Банк „ ЕООД, гарант по договор за гаранция  № *****. Межди ищеца и „Фератум България“ ЕООД отсъства такова частно правоприемство. Гаранта всъщност поръчителства за изпълнението на вземането, доколкото се е задължил солидарно със кредитополучателя; за да има гаранта регресно вземане против длъжника, встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор,  следва да е платил на последния, по аргументи от чл.  127 ал. 2,  143 и 146 от Закона за задълженията и договорите. Доказателства за това плащане не са представени по делото, съдът кредитира това възражение на ответната страна, а оттам  - остана недоказано в полза на цедента да е възникнало претендираното регресно вземане. А никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава.      

    Исковете следва да се отхвърлят.

    В полза на ответника се присъждат разноски за един адвокат.     

    Воден от изложеното и на основание чл. 235  от ГПК, съдът

 

                                                             Р Е Ш И: 

 

         Отхвърля исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски № 114 , мецанин, да се признае за установено по отношение на Д.В.К.,  ЕГН **********,***  , съществуването на вземане за следните суми по договор за кредит № ****** с „Фератум България“  ЕООД   от дата 31.08.2015г:   439.39 лв. – непогасена част от главницата, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 29.06.2018г. до окончателното изплащане,  44.85лв. договорна лихва за периода от 30.09.2015 год. – 27.02.2016год., 100 лв. административна такса за събиране на вземането, и сумата от   220.76лв. такса „гаранция“ по договор за гаранция № ******* с „Фератум Банк “  ЕООД, за които суми е издадена заповед за плащане № 6126  по ч. гр. дело №10803 по описа на Районен съд-Пловдив за 2018 год.

      Осъжда „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. Васил Левски № 114 , мецанин, да заплати на Д.В.К.,  ЕГН **********,*** сумата от 600  лева разноски.

 

     Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.                                                                                      

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ