Р Е Ш Е Н И Е №2940
11.07.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15989/ 2018 г. по описа на същия съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
„Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Васил Левски № 114 , мецанин, е депозирала против ответника Д.В.К., ЕГН **********,*** , искова молба с искане да се установи
съществуването на парично вземане на ищеца против ответника , произтичащо от
договор за кредит, на което вземане ищецът е цесионер.
Според изложеното в молбата , на 31.08.2015
год. между трето на спора лице „Фератум България“ ЕООД и ответника е сключен
договор за кредит № *******. По силата н а договора, сключен от разстояние чрез
използване на средства за електронна комуникация , К. получил в заем сума в размер на 500 лв.,
усвоена изцяло. От своя страна , последния се задължил да върне заемната сума
ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 59.95 лева, за срок от 180
дни , на шест равни месечни вноски. На същия ден, 31.08.2015г., между К. и друго трето лице, „Фератум Банк„
ЕООД , бил сключен договор за гаранция , по силата на който , гарантът се
задължил да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя ,
солидарно с последния; К. се задължил да плати такса за така предоставената
гаранция в размер от 295.05 лева. При неизпълнение, било договорено кредитополучателя
да плати и административна такса в размер на 100 лева , и обезщетение за
забавата в размер на законната лихва за периода на тази забава.
Платени по
договора за кредит били само 150
лева; длъжникът изпаднал в забава. Кредитодателят поискал и получил от гаранта
пълно изпълнение.
На дата 01.12.2017г вземането на „Фератум
Банк“ ЕООД било прехвърлено на ищеца с договор за цесия , за която К. бил
уведомен. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, се
снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение № 6126, издадена по ч.
гр. дело №10803 по описа на Районен съд-Пловдив за 2018 год.. Против така
издадената заповед К. възразил в срок; иска се от съда да постанови решение , с
което да установи вземането със сила на пресъдено нещо, при следните размери :
439.39 лв. – непогасена част от главницата, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението – 29.06.2018г. до окончателното
изплащане, 44.85лв. договорна лихва за
периода от 30.09.2015 год. – 27.02.2016год., 100 лв. административна такса за
събиране на вземането, и сумата от
220.76лв. такса „гаранция“ по договор за гаранция № ******* с „Фератум
Банк“ ЕООД, както и да се присъдят на ищеца сторените по делото
разноски. В друга част, касателно вземането на ищеца за сума от 24.15 лева , представляваща обезщетение за забава ( мораторна
лихва ) в плащането на главницата, която лихва е начислена за периода от 28.02.2016г до 22.06.2018г., производството
по делото е прекратено поради оттегляне на иска.
Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба , като иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Спори се , че приложената по делото цесия на
вземанията, рамков договор, не включва в рамката си вземането на Фератум
България ЕООД против ответника.
Отсъствал договор – недоказано било получаването на сумата от К.; ако договор
имало , то същия бил недействителен поради неспазване на правилата за
потребителска защита , установени в Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние , Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите, включително чрез тяхното заобикаляне .Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски
Допустими като установителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, чл. 86 и чл. 99 от същия
закон, във връзка с чл. 422 ГПК. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са
спазени, като има идентичност между вземането , така , както е описано в
заявлението за издаване на заповед за плащане , от една страна , и исковата
молба , от друга.
По съществото на спора:
Отсъства по делото каквото и да било
доказателство , ответникът да е получил заемната сума. Договорът за заем е
реален независимо от начина на сключването си; валидното му възникване се
предпоставя от получаването на сумата от страна на заемателя.
В доклада си съобразно чл. 140 и 146 от ГПК, съдът е указал на ищеца ,
че носи тежест да докаже престацията си към ответника – плащане на 500 лева в
полза на К.. Това не е направено въпреки
дадената на ищеца възможност да всички допустими доказателства – писмени такива
не са представени. Искана е счетоводна експертиза и съдът е допуснал такава да
се извърши със задача да каже има ли направени плащания в полза на
заемополучателя, но разпределения в
тежест на ищеца депозит за същата не е бил внесен в указания срок и такава не е
проведена.В представения на хартия
препис от договора межда страните отсъства каквото и да било изявление от името
на К. да е получил сумата. Съществуването на договора за кредит не е доказано, при което и договорът за гаранция е нищожен като лишен от предмет – не може да се гарантира
изпълнението на невъзникнало задължение. Тоест, отсъства и облигационно
задължение на К. да плати уговорената за гаранцията цена.
На следващо място , ищецът черпи права от
договор за цесия, сключен с „Фератум Банк „ ЕООД, гарант по договор за
гаранция № *****. Межди ищеца и „Фератум
България“ ЕООД отсъства такова частно правоприемство. Гаранта всъщност
поръчителства за изпълнението на вземането, доколкото се е задължил солидарно
със кредитополучателя; за да има гаранта регресно вземане против длъжника,
встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор, следва да е платил на последния, по аргументи
от чл. 127 ал. 2, 143 и 146 от Закона за задълженията и
договорите. Доказателства за това плащане не са представени по делото, съдът
кредитира това възражение на ответната страна, а оттам - остана недоказано в полза на цедента да е
възникнало претендираното регресно вземане. А никой не може да прехвърли повече
права, отколкото притежава.
Исковете следва да се отхвърлят.
В полза на ответника се присъждат разноски
за един адвокат.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Васил Левски № 114 , мецанин, да се признае за установено по
отношение на Д.В.К., ЕГН **********,*** , съществуването на вземане за следните суми
по договор за кредит № ****** с „Фератум България“ ЕООД
от дата 31.08.2015г: 439.39 лв.
– непогасена част от главницата, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението – 29.06.2018г. до окончателното
изплащане, 44.85лв. договорна лихва за
периода от 30.09.2015 год. – 27.02.2016год., 100 лв. административна такса за
събиране на вземането, и сумата от
220.76лв. такса „гаранция“ по договор за гаранция № ******* с „Фератум
Банк “ ЕООД, за които суми е издадена
заповед за плащане № 6126 по ч. гр. дело
№10803 по описа на Районен съд-Пловдив за 2018 год.
Осъжда „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. Васил Левски № 114 , мецанин, да заплати на Д.В.К., ЕГН **********,*** сумата от 600 лева разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ