РЕШЕНИЕ
гр. С., 11.09.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I
Гражданско отделение, 19 състав в публичното заседание на
осемнадесети март
през две
хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
РУБИЕВА
при секретаря Д.И. и с участието на прокурора, като
разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. №6668/2009г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са при условията на евентуално обективно съединяване искове с правно основание чл. 29, вр. с чл. 44 от ЗЗД, чл. 31, ал.1, вр. с чл. 44 от ЗЗД и чл. 42, ал.2 от ЗЗД, чл. 29 и чл. 31, ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба и молба-уточнение от 04.02.2013г. се твърди, че ищцата С.Й.Е. е
собственик на недвижим имот, придобит на 12.07.2002 г с
нотариален акт № 085 том I рег.№ 1076
дело № 078/2002 г. и представляващ апартамент № 78 /седемдесет
и осем/, находящ се в град С., ж.к. „Д.”, район
„И.” на 13
/тринадесети/ етаж на жилищен блок № 53 /петдесет и три/, състоящ
се от стая, дневна, кухненски
бокс и сервизни помещения със застроена площ от 68,12 /шестдесет и осем цяло и
дванадесет стотни/ кв.м., при съседи:
югоизток-коридор, югозапад-стълбище, северозапад-фасада, североизток-апартамент
№ 79 /седемдесет и девети/, отгоре-апартамент № 84 /осемдесет и четири/,
отдолу-апартамент № 71 /седемдесет и едно/, заедно с избено помещение № 78
/седемдесет и осем/, със застроена площ от 8,40 /осем цяло и четиридесет
стотни/ кв.м., при съседи: югоизток -мазе № 90 /деветдесет/, югозапад -мазе №
77 /седемдесет и седем/, северозапад-фасада, североизток -общи помещения,
отгоре-мазе № 7 /седем/ и мазе № 6 /шест/, заедно с 0,777 % /нула цяло
седемстотин седемдесет и седем хилядни
върху сто/ идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е
построена сградата, съставляващ парцел I от
квартал 9 , м. „Д.”, район
„И.” по плана на
град С.. Твърди се, че от датата на придобиване на апартамента до
момента на подаване на исковата молба ищцата непрекъснато живее в апартамента
на семейни начала, заедно с приятеля си И.С.. Твърди се, че в началото на
2008г. семейството изпитало сериозни финансови затруднения, при което И.С. се
свързал с лицето С.П.Л., който му дал пари /1000лв./ на заем с лихва. Твърди
се, че Л. помолил ищцата да подпише пълномощно, за да му предостави право да
извършва действия с въпросния апартамент, несвързани с разпоредителни действия,
и ищцата го подписала, без същото да е нотариално заверено. Твърди се, че
всички нотариуси в гр. С., при които Л. е водил ищцата, са отказали да заверят
пълномощното, тъй като без да е необходимо човек да е лекар, било ясно, че С.Е.
страда от психично заболяване. В исковата молба се твърди, че Л. е успял да
завери пълномощното при нотариус с рег. №220 в град Р. на 11.03.2008г. Твърди
се, че на тази дата С.Е. ***. Твърди се, че на 17.03.2008г. Л. с нотариален акт
№66, том І, рег. №2835, дело №59/2008г. при нотариус №311 с район на действие –
град С. е продал апартамента на ищцата на К.С.П.. Твърди се, че С.Л. се е
възползвал от перманентното неадекватно състояние на ищцата, й я е въвел в заблуждение относно същинските
правни последици от пълномощното, като й е внушил неверни представи, че същото
обезпечава заем. Твърди се, че тази заблуда е изиграла решаваща роля при
подписване на пълномощното от страна на ищцата, което тя не би направила, ако е
била в състояние да оцени действителното положение. Твърди се, че така
нареченият „пълномощник” на ищцата С.Л. и така нареченият „купувач” – К.П. са
едни от участниците в така наречената „имотна мафия” в Република България, като
по този повод ищцата е сезирала СРП с жалба с вх. №65406/23.12.2008г., по повод
на която е образувана прокурорска преписка. Поради това се твърди, че купувачът
П. не е можел да не знае за измамата, както и че неверните представи у ищцата
са предизвикани съзнателно. При условията на евентуалност се твърди, че при
подписване на пълномощното ищцата не е могла да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи, тъй като съгласно медицинските документи тя
страда от „биполярно афективно разстройство, маниен епизод с психотична
симптоматика” и се води на диспансерен отчет. Предявяват се следните искове:
иск с правно основание чл.29 вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната
сделка от 11.03.2008г., с която С.Й.Е. упълномощава С.П.Л. да извърши
разпореждане с процесния недвижим имот, поради измама; при условията на
евентуалност се предявява иск с правно основание чл.31, ал.1 вр. чл.44 ЗЗД за
унищожаване на същата упълномощителна сделка, поради това, че при сключването й
упълномощителката не е могла да разбира или да ръководи действията си и иск с
правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД – за недействителност на посочения договор за
покупко-продажба поради сключване на този договор от лице, което не е било
надлежно упълномощено /по квалификацията на този иск съдът съобразява Решение №
249 от 23.07.2010г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 92/2009г., постановено в
производство по чл.290 ГПК/ и при условията на евентуалност се предявяват два
иска: иск с правно основание чл. 29 ЗЗД и иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД за прогласяване унищожаемост на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт.
Ответникът – К.С.П. с подадения писмен отговор
оспорва предявените искове. Твърди, че изцяло е платил цената, посочена в
нотариалния акт, като след закупуването на имота се е настанил да живее в
апартамента, обитавайки спалнята с уговорката, че ищцата до края на 2008г. ще
му предаде владението. Твърди, че в края на 2008г. той е бил принуден да
напусне апартамента, поради създалата се нетърпима обстановка в резултат на
действията на ищцата. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът – С.П.Л. не е депозирал писмен отговор.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С
договор за покупко-продажба, сключен на 12.07.2002г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №085, том І, рег. №1076, дело №078/2002г. С.А.Г.
и съпругата му К.Й.Г. продават на С.Й.Е. следния свой, представляващ СИО имот,
а именно: апартамент № 78 /седемдесет и
осем/, находящ се в град С., жк. „Д.”, район
„И.” на 13
/тринадесети/ етаж на жилищен блок № 53 /петдесет и три/, състоящ
се от стая, дневна, кухненски
бокс и сервизни помещения със застроена площ от 68,12 /шестдесет и осем цяло и
дванадесет стотни/ кв.м., при съседи:
югоизток-коридор, югозапад-стълбище, северозапад-фасада, североизток-апартамент
№ 79 /седемдесет и девети/, отгоре-апартамент № 84 /осемдесет и четири/,
отдолу-апартамент № 71 /седемдесет и едно/, заедно с избено помещение № 78
/седемдесет и осем/, със застроена площ от 8,40 /осем цяло и четиридесет
стотни/ кв.м., при съседи: югоизток -мазе № 90 /деветдесет/, югозапад -мазе №
77 /седемдесет и седем/, северозапад-фасада, североизток -общи помещения,
отгоре-мазе № 7 /седем/ и мазе № 6 /шест/, заедно с 0,777 % /нула цяло
седемстотин седемдесет и седем хилядни
върху сто/ идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е
построена сградата, съставляващ парцел I от
квартал 9 , м. „Д.”, район
„И.” по плана на
град С..
С пълномощно /лист 43 от делото пред СГС/ рег. №1610 от
11.03.2008г. на помощник-нотариус Д.М., при нотариус П.Т., рег. №220 в район – Р.,
С.Й.Е. е упълномощила С.П.Л. да я представлява пред нотариус, за да продаде,
замени или дари от нейно име и за нейна сметка собствения й недвижим имот,
описан по-горе, на когото той прецени и на цена и при условия каквито той
определи, както и да получи продажната цена и да преупълномощава трети лица със
същите права.
С
договор за покупко-продажба, сключен на 17.03.2008г. с нотариален акт за
продажба на недвижим имот №66, том І, рег. №2835, дело №59/2008г. при нотариус Е.К.
– нотариус №311 с район на действие-гр. С. С.Й.Е., чрез С.П.Л. продава на К.С.П.
описания по-горе недвижим имот за сумата от 40 000 евро, която сума
продавачът е получил напълно от купувача преди подписване на нотариалния акт. По
делото като доказателство е приложено в заверено ксерокопие цитираното
нотариално дело.
По
делото е допусната и изслушана съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от
вещото лице-д-р М., от заключението на която се установява, че с оглед приложената
по делото медицинска документация може по недвусмислен начин да се счита, че С.Е.
повече от 30 години боледува от душевно заболяване – биполярно афективно
разстройство, манифестиращо се с чести обостряния на манийни и депресивни
състояния довели до трайни личностови промени. При извършения преглед, вещото
лице потвърждава наличието на такова заболяване у ищцата и пояснява, че това
заболяване е същинско психично заболяване – ендогенна психоза, която се
приравнява към продължително разстройство на съзнанието. С оглед съдържащите се
данни в приложената епикриза от психиатрична клиника за стационарно лечение
през месец ноември/декември 2007г., вещото лице приема, че в периода
ноември/декември 2007г. освидетелстваната е била в състояние на маниен епизод с
психотични симптоми-състояние, което се приравнява към продължително
разстройство на съзнанието. По отношение на датата: 11.03.2008г. докторът
излага, че липсва информация за психичното състояние на ищцата, но като се има
предвид особеностите в протичането на заболяването и настъпилите личностови
промени, приема, че при освидетелстваната са били нарушени базисните и психични
годности, като състоянието й съответства на душевно заболяване, което не й дава
възможност да се грижи за своите работи, респективно съответства на негодността
й да разбира и ръководи постъпките си. В съдебно заседание, проведено на
03.11.2011г., вещото лице пояснява, че ищцата е била изписана през месец
декември 2007г. – „психотична”, което означава, че е била все още с налудни
изживявания и изкривени представи за реалната действителност, като това
състояние, според доктора, не е възможно да се овладее за няколко месеца,
какъвто е периодът месец декември-месец март 2008г.
С определение
в съдебно заседание, съдът по искане на ответната страна е допуснал, на
основание чл. 201 от ГПК, изслушване на повторна съдебнопсихиатрична
експертиза, изготвена от вещо лице – д-р К.. Съгласно заключението на вещото
лице, С.Е. страда от психично заболяване: биполярно афективно разстройство,
като това заболяване, според доктора, е било налице и към 11.03.2008г. В
заключението вещото лице описва, че това заболяване се характеризира с манийни
или депресивни епизоди, или смесени епизоди със светли периоди между тях, като
през тези фази заболяването се приравнява към продължително разстройство и
тогава е нарушена възможността за разбиране и ръководене на постъпките. Вещото
лице допуска възможността при ищцата на въпросната дата да са били нарушени
психичните й годности за разбиране и ръководене на постъпките. Въз основа на
приложените епикризи и проследявайки заболяването, докторът излага, че при
ищцата има данни за преминаване от една фаза в друга без светъл период. Вещото
лице описва, че с годините „пълноценните ремисии” скъсяват продължителността си
и стават „непълноценни”. В заключението докторът излага, че манийните епизоди
могат да продължат до 4-5 месеца. В съдебно заседание, проведено на
22.10.2012г., вещото лице поддържа, че при изписването на ищцата от болница
през месец декември 2007г. тя не е била в ремисия.
Настоящият
състав счита, че следва да кредитира, както основното, така и повторното
заключение, тъй като приема, че и двете са обосновани и компетентно изготвени. И
на следващо място счита, че и двете заключения по никакъв начин не си
противоречат в крайните изводи, които са от значение за спорното право, а
именно: относно вида на заболяването: психично заболяване-биполярно афективно
разстройство, относно неговата продължителност, относно наличието му към
релевантния за спора момент: 11.03.2008г., относно наличието на две фази-маниен
епизод и депресивен, относно обстоятелството, че и двете вещи лица приемат, че ремисиите,
така наречените „светли периоди”, с годините скъсяват продължителността си,
относно приетото и от двете вещи лица за състоянието, в което ищцата е била
изписана през декември 2007г. от болница „Свети Наум” – „с отсъстваща
критичност към поведението си и с двигателна, и мисловна непоследователност” и
извода, който е направен във връзка с това състояние, че С.Е. не е била в
ремисия. Според състава, изложените изводи в основното заключение са изведени по
по-категоричен начин, в сравнение с повторното, което обстоятелство не намалява
доказателствената стойност на двете експертизи.
По
делото са приложени и приети всички медицински документи, въз основа на които
вещите лица са изготвили своите заключения.
В
съдебно заседание са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля И.Г.С.. Разпитан в съдебно заседание същият заявява, че живее на
семейни начала с ищцата по делото, считано от месец септември 1990г. Излага, че
са имали финансови проблеми през месец декември 2007г. и по този повод се
срещнали със С.Л., който им обещал да намери човек, който да им даде заем в
размер на 1000лв. с лихва. Свидетелят установява, че на 18.12.2007г. С.Л. довел
в жилището им С.Н., който казал, че ще им даде 1000лв., но да му направят
пълномощно за процесния апартамент на името на С.. Поддържа, че на 18.12.2007г.
С. е подписала в апартамента два броя пълномощни. Заявява, че на 18.03.2008г. в
жилището им е дошъл С.Н., който поискал негов познат – К.П., да живее при тях
под наем, за да му върнат заема. Свидетелят заявява, че К.П. е дал на С.
1600лв., от които тя върнала на С.Н. 1300лв. за заема плюс лихва. Излага, че на
следващия ден дошъл С., който носил два броя пълномощни, казал им да ги скъсат
и те ги скъсали, а по-късно свидетелят видял, че „в мивката нещо гори”, като С.
му обяснила, че това са скъсаните пълномощни. В останалата им част показанията
на свидетеля не установяват относими към предмета на делото факти.
По
реда на чл. 176 от ГПК ответникът – С.Л. е дал обяснения, от които се
установява, че по молба на ищцата С.Е. се я явил като неин пълномощник пред
нотариуса и е подписал нотариалния акт.
По
делото е приложено заверено копие от прокурорска преписка №65406/2010г. по
описа на СРП. Видно от материалите, съдържащи се в преписката, същата не е
приключила с влязъл в сила краен акт.
Настоящият
съдебен състав намира, че не следва да обсъжда показанията на свидетелката И.В.
В. и на свидетеля И.Г.С., тъй като от
същите не се установяват относими към предмета на спора факти.
Други
относими към предмета на делото доказателства не са събрани.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Настоящият
съдебен състав счита, че предявените при условията на евентуалност искове
следва да бъдат разгледани в поредността, която произтича от естеството на
поддържания от ищцата порок на сделката, а не в поредността, която се иска от
ищцовата страна. С оглед на това приема, че първо следва да се произнесе по
поддържаното от ищцата правно основание за унищожаемост на едностранната
сделка, поради това, че към момента на подписване на пълномощното ищцата не е
могла да разбира или да ръководи действията си – иск с правно основание чл. 31,
ал.1, вр. чл. 44 от ЗЗД.
По отношение
на конститутивния иск за унищожаване на едностранната упълномощителна сделка, предявен
от С.Й.Е. против С.П.Л. с правно основание чл. 31, ал.1, вр. чл. 44 от ЗЗД:
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства: съдебно-медицинските експертизи –
основно и повторно заключение, както и от медицинската
документация обуславят извода, че при сключване на упълномощителната сделка на
11.03.2008г. ищцата не е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като
страда от сериозно психично заболяване: биполярно афективно разстройство и се
е намирала в състояние на маниен епизод. Извършената
упълномощителна сделка по отношение на ответника С.Л. е резултат
на болестно мотивирано поведение на ищцата, което я е лишило от
психична годност да разбира свойството и значението на извършеното от
нея, нито да може да предвиди ефекта от поведението си. Като
такава тази упълномощителна сделка е унищожаема на основание
чл. 31, ал.1 от ЗЗД. С оглед на приетото, предявеният иск с правно основание
чл. 31, ал.1, вр. чл. 44 от ЗЗД се явява основателен и доказан, и като такъв
следва да бъде уважен. При уважаване на иска на едно от предявените основания,
съдът не дължи произнасяне по същество по предявеното друго основание – чл. 29,
вр. чл. 44 от ЗЗД, като този иск следва да бъде оставен без разглеждане.
По
отношение на иска с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД – за недействителност
на договора за покупко-продажба:
Извършената въз основа на недействителното
пълномощно покупко-продажба, по силата на която С.Л. като
пълномощник на ищцата е продал жилището й на ответника К.П.
е сделка сключена при липса на надлежна представителна власт. Предвид липсата на потвърждаване от мнимо
представлявания - С. Лазарова, тази сделка се превръща по отношение на нея на
недействителна. Ето защо сключеният чрез пълномощник договор за
покупко-продажба не е породил действие за представляваната, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен. При уважаване на иска на едно от
предявените основания, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите
евентуални искове – с правно основание чл. 29 от ЗЗД и чл. 31, ал.1 от ЗЗД,
които следва да бъдат оставени без разглеждане.
Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени общо
да заплатят на ищцата направените разноски в размер на 76.43лв.
По сметка на СГС
ответникът – С.Л. следва да внесе сумата от 80 лв. – държавна такса по предявения
срещу него и уважен неоценяем иск, а двамата ответници общо дължат държавна
такса по предявения срещу тях иск с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД в
размер на 764.27лв., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, както и разноски за вещо
лице в размер на 200лв. или общо дължат сумата от 964.27лв.
Съдът определя
възнаграждение за особения представител – адв. Ф. в размер на 1900лв., които
следва да бъдат внесени общо от двамата ответници.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31, ал.1, вр. чл. 44 от ЗЗД пълномощно рег. №1610 от 11.03.2008г. на
помощник-нотариус Д.М., при нотариус П.Т., рег. №220 в район – Р., по силата на
което С.Й.Е. е упълномощила С.П.Л. да я представлява пред нотариус, за да
продаде, замени или дари от нейно име и за нейна сметка собствения й недвижим
имот по предявен от С.Й.Е., ЕГН: **********, представлявана от адв. С.П.Ф.,
ЕГН:**********,***, вътрешен двор, ет.2 против С.П.Л.,
ЕГН: **********,*** иск.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявеният от С.Й.Е. против С.П.Л., при условията на евентуалност, иск за унищожаване
на пълномощно от 11.03.2008г., на основание чл. 29, вр. чл. 44 от ЗЗД.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
договор за покупко-продажба, сключен на 17.03.2008г. с нотариален акт за
продажба на недвижим имот №66, том І, рег. №2835, дело №59/2008г. при нотариус Е.К.
– нотариус №311 с район на действие-гр. С., с който С.Й.Е., чрез С.П.Л. продава
на К.С.П. следния свой недвижим имот, а именно:
апартамент № 78 /седемдесет
и осем/, находящ се в град С., ж.к. „Д.”, район
„И.” на 13
/тринадесети/ етаж на жилищен блок № 53 /петдесет и три/, състоящ
се от стая, дневна, кухненски
бокс и сервизни помещения със застроена площ от 68,12 /шестдесет и осем цяло и
дванадесет стотни/ кв.м., при съседи:
югоизток-коридор, югозапад-стълбище, северозапад-фасада, североизток-апартамент
№ 79 /седемдесет и девети/, отгоре-апартамент № 84 /осемдесет и четири/,
отдолу-апартамент № 71 /седемдесет и едно/, заедно с избено помещение № 78
/седемдесет и осем/, със застроена площ от 8,40 /осем цяло и четиридесет
стотни/ кв.м., при съседи: югоизток -мазе № 90 /деветдесет/, югозапад -мазе №
77 /седемдесет и седем/, северозапад-фасада, североизток -общи помещения,
отгоре-мазе № 7 /седем/ и мазе № 6 /шест/, заедно с 0,777 % /нула цяло
седемстотин седемдесет и седем хилядни
върху сто/ идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е
построена сградата, съставляващ парцел I от
квартал
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените при условията на евентуалност от С.Й.Е. против С.П.Л. и К.С.П.
искове с правно основание чл. 29 от ЗЗД и чл. 31, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.Л. и К.С.П. общо да заплатят
на С.Й.Е. сумата от 76.43лв. /седемдесет и шест лева и 43ст./, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.П.Л.
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 80 лв. /Осемдесет лева/,
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА С.П.Л.
и К.С.П. общо да заплатят по сметка на СГС държавна такса по предявения срещу
тях иск и разноски в размер на 964.27 лв. /деветстотин шестдесет и четири лева
и 27ст./, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА С.П.Л.
и К.С.П. общо да заплатят на адвокат С.П.Ф., ЕГН:**********,***, вътрешен двор,
ет.2 сумата от 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/– възнаграждение за особен
представител.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: