Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1
гр. Перник, 04.01.2023 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно заседание, проведено на шести
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия
Гоцова административно дело № 367/2022 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.
140, ал. 6 от ЗДвП и във вр. с чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба №I-45 от
24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи..
Образувано е по
жалба на Р.В.З., с адрес *** срещу Заповед № 1158з-28/31.08.2022г. на Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Перник, с която се отказва регистрация
на лек автомобил марка „Субару“, модел ****, с номер на рама **** по заявление вх. № ****.2022. Отказът за регистрация на ППС е обоснован
с непредставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която е регистрирано
– конкретно не е представено
свидетелство за регистрация на МПС част I и II, издадено от компетентните
органи на Република Италия, държава-членка на ЕС.
Жалбоподателят
оспорва отказа като незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправните
разпоредби. Твърди, че акта е немотивиран, тъй като за процесния автомобил не
са издавани свидетелства за регистрация част I и
част II. Твърди, че автомобила е закупен на търг
от италианските карабинери и за полицейските коли в Италия не се издава
регистрационен талон. Счита, че в случая са били представени всички необходими
и достатъчни документи по смисъла на чл. 12а от Наредба №І-45/2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрирани ППС,
за да бъде извършена исканата регистрация. По изложените съображения моли съда
да отмени отказа.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява лично. Заявява, че
автомобила вече е регистриран в друго ОДМВР, сектор „ПП“, но въпреки това
поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр.Перник,
чрез процесуален представител намира, че депозираната жалба се явява
недопустима, доколкото е заявено от жалбоподателя, че автомобила вече е
регистриран в друг сектор „ПП“ на ОДМВР, поради което същият няма правен
интерес от водене на настоящето дело. Алтернативно, изразява становище за
неоснователност на същата, доколкото е налице изрично предвиден ред за
първоначална регистрация на МПС и безспорно не са представени оригинални
документи за регистрация на автомобила по преписката. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото
доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление за първоначална регистрация на
ПС, употребявано от ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария, № 221158010064,
подадено на 28.06.2022г., Р.З. поискал да регистрира закупеното от него МПС,
марка "Субару“, модел **** , с посочен номер на
рама **** и номер на двигател – ****. Според
посочените в заявлението документи за собственост автомобилът е закупен от
Италия от търг за употребявани ПС, пуснат от корпуса на карабинерите. Към
заявлението са приложени фактура, протокол за техническа изправност на ППС, информационен
лист за безопасност, издаден от производителя „Субару“, застраховка „ГО“,
фактура за заплащане на продуктова такса.
При преглед на
документите за автомобила е видно, че не е представено свидетелството за
регистрация част I и II за автомобила.
При представяне на
автомобила за регистрация в сектор "ПП" при ОДМВР - Перник, това му
било отказано, а като причина за отказа му била посочена липсата на оригинално
свидетелство за регистрация на автомобила от страната, от която е внесен. В
мотивите е посочено също, че в чл. 12а от Наредба №І-45/2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрирани ППС, е посочен
списък с необходимите документи и че точка 3 (изм. - ДВ, бр. 67 от 2012 г.) от
същия текст гласи, че: "За първоначална регистрация на превозно средство с
регистрация в държава-членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария,
собственикът представя: свидетелство за регистрация - част 1 и част 2 (ако е
издавана), издадени от съответния компетентен орган на държавата-членка на ЕС,
ЕИП, или Конфедерация Швейцария". В мотивите е изведен извод, че от
изложеното е видно, че не е възможно да се регистрира представеното от
жалбодателя МПС с приложените документи. Във връзка с описаното, с оспорения
акт временно е отказано да бъде извършена регистрацията на лек автомобил, марка
"Субару", модел "Форестър", с рама № ****, до
представяне на свидетелства за регистрация част I и II в оригинал.
Заповедта е връчена
на жалбоподателя на 08.09.2022г.
В съдебно заседание
е разпитан свидетеля В.Й.П., пълномощник на дружеството - продавач „****“.
Заявява, че са докарали над 15 автомобила от вида на процесния, закупени на
търг от карабинерите в Италия и за никой не е било представяно свидетелство за
регистрация. Не са питали фирмата продавач в Италия дали са издавани талони по
принцип, защото досега не са имали проблеми при регистрацията. Това „Субару“
сега е препродадено на друго лице, като понастоящем е регистрирано в КАТ София.
По делото са
приложени документи на чужд език, които не са придружени с точен превод на
български, и след неизпълнение на указанията на съда за представянето им в
превод, са изключени от доказателствения материал с протоколно определение от
15.11.2022г.
При така
установената фактическа обстановка решаващият състав от правна страна намира
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната
страна за недопустимост на оспорването, аргументирано с твърдението, че
процесният автомобил вече е регистриран в друг сектор „ПП“ на територията на
страната. На първо място, за това обстоятелство не бяха ангажирани писмени
доказателства, а на следващо съдебното производство е допустимо, доколкото оспорващия
към датата на подаване на жалбата е бил
засегнат неблагоприятно от оспорения административен акт, имал е право на
жалба, поради което и с оглед ТР № 3/16.04.2013 г. на ВАС по т.д. № 1/2012 г.
има непосредствен, личен и пряк интерес от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед
е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник сектор
„ПП“ при ОДМВР – Перник. Съгласно чл. 2 от Наредба № I-45/2000г. правото да
извърши регистрацията, респ. да откаже регистрация е от компетентността на
ръководителя на структурното звено "Пътна полиция" при Областна
дирекция на МВР - гр. Перник.
На следващо място,
с оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона
форма, като актът е издаден в писмена форма, посочени са фактическите основания
за издаване на отказа, т. е. същият е в достатъчна степен ясно и недвусмислено
мотивиран така, че да стане ясно на
жалбоподателя, поради каква причина му се отказва регистрация на описания лек
автомобил, както и кое е правното основание, т. е. правната регламентация на
изискването за представяне на посочения документ, при първоначална регистрация
на МПС, което не е изпълнено от негова страна. По тези съображения съдът в
настоящия състав намира, че формално са спазени изискванията за съдържанието на
административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и изискването на т. 4
от тази ал. 2, като в отказа се съдържат фактически и правни основания за
издаването му.
При преценка на материалната законосъобразност на отказа за
регистрация, т. е. относно съответствието му с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, съдът намира, че същият е законосъобразен и по отношение
на него не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като за да
стигне до този извод, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 6 (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.,
предишна ал. 5, бр. 60 от 2020 г.) от ЗДвП, пътни превозни средства с
регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на
пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за
регистрация от страната, в която са регистрирани, а съгласно разпоредбата на
чл. 12а, ал. 1,
т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от
2012 г., бр. 20 от 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, за
първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава – членка
на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария собственикът представя документ за
самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от
него, като към заявлението собственикът представя: 3. (изм. - ДВ, бр. 67 от
2012 г.) свидетелство за регистрация - част 1 и част 2 (ако е издавана),
издадени от съответния компетентен орган на държавата - членка на ЕС, ЕИП, или
Конфедерация Швейцария, като изключение от това правило е регламентирано в ал.
2 (Нова - ДВ, бр. 94 от 2009 г., изм., бр. 67 от 2012 г.) на същия чл. 12а от
тази Наредба, съгласно която ал. 2, когато законодателствата на държавите -
членки на Европейския съюз, ЕИП, или Конфедерация Швейцария не предвиждат
задължение за регистрация на превозни средства от даден вид и категория и не
могат да бъдат представени документите по ал. 1, т. 3, се представя официален документ
от съответните компетентни органи и документ, съдържащ информация с
техническите данни на ПС, позволяващи идентификацията му.
В случая не се
спори, че лицето, в случая жалбоподателят, искащо регистрацията, се легитимира
като собственик по отношение на това МПС, но за него категорично не е
представено оригинално свидетелство за регистрация. Значението на
чуждестранното свидетелство за регистрация като източник на данни, относно
собственика на представеното за първоначална регистрация МПС, следва от чл. 4
от Директива 1999/37/ЕО. Следователно, предпоставка за регистрацията на МПС, е
наличието на оригинални документи, което е и релевантният факт от съществено
значение за произнасянето на административния орган. Настоящият състав не
приема за основателни твърденията на
жалбоподателя, че за процесния автомобил не са издавани свидетелства за
регистрация. Свидетелството за
регистрация - част І, е официален свидетелстващ документ, издаван в
съответствие с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. /изменена от
Директива 2003/127/ЕО/ относно документите за регистрация на превозни средства.
Директивата хармонизира документите за регистрация на превозни средства и по
този начин, опростява проверката на собствеността и прехвърлянето й между
гражданите на две държави членки. По аргумент на чл. 4 от Директивата,
свидетелството за регистрация, издадено от държава-членка, се признава от
другите държави-членки за идентифициране на превозното средство при
международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава членка.
Самото свидетелство е с единно, утвърдено за държавите-членки, стандартно
съдържание по унифицирани кодове, съгласно приложение І на Директивата. По
силата на чл. 5, § 2, предл. І/първо/ от същата, с оглед на пререгистрацията на
превозно средство, регистрирано преди това в друга държава-членка,
компетентните органи изискват всеки път представянето на част І от предишното
свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена, а
предвид унифицирането на кодовете, дори липсва изискване за превод на
документа. Следва да се отбележи също, че съгласно същия чл. 5, § 2, предл.
последно от Директивата, че когато свидетелството за регистрация се състои от
части I и II и част II липсва, компетентните органи в държавата-членка, където
е направено искане за нова регистрация, могат да решат по изключение да
пререгистрират превозното средство, но само след получаване на потвърждение в
писмена или електронна форма от компетентните органи в държавата-членка, където
превозното средство е било регистрирано преди това, че подателят на искането за
регистрация има право да пререгистрира превозното средство в друга
държава-членка. В конкретния случай, обаче, тази хипотеза не е налице, тъй като
жалбоподателят не е представил задължително изискуемото се свидетелство за
регистрация – Част І, издадено от компетентните органи в Италия, а не Част ІІ,
поради което и няма основание компетентните органи в РБългария да правят
изключение и да пререгистрират превозното средство, след като получат потвърждение
в писмена или електронна форма от компетентните органи в държавата-членка, в
случая от Италия, където превозното средство е било регистрирано преди това, че
подателят на искането за регистрация има право да пререгистрира превозното
средство в друга държава-членка. Освен това, в случая не е налице и хипотезата
на изключение по чл. 12а, ал. 2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., т. к. законодателството
на Италия, като държава-членка на Европейския съюз, предвижда задължение за
регистрация на превозни средства от вида и категорията на превозното средство,
за което е отказана регистрацията, като в случай, че жалбоподателят оспорва
този извод, е следвало да представи
съгласно ал. 2 на чл. 12а официален документ от съответните компетентни органи
и документ, съдържащ информация с техническите данни на ПС, позволяващи
идентификацията му. Указания в този смисъл са дадени на жалбоподателя с
определението за насрочване на делото при разпределяне на доказателствената
тежест. Жалбоподателят представи единствено сертификат от производителя
„Субару“ за техническите характеристики на автомобила, но не и официален
документ от компетентните структурни звена на съответната държава членка, в
случая Италия, заместващ удостоверението за регистрацията. Свидетелските
показания на В.П., че за този автомобил не е издавано свидетелство за
регистрация, не следва да бъдат ценени, тъй като за удостоверяване на тези
обстоятелства законът изисква наличието на официален писмен документ.
С оглед на това и
поради непредставянето на оригинално свидетелство за регистрация, се
установява, че административният орган правилно е приложил материалния закон,
тъй като императивната норма на чл. 140, ал. 6 от ЗДвП, във вр. с чл. 12а, ал.
1, т. 3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи,
забранява регистрация на ППС без оригинални документи за регистрация от
страната, в която са били регистрирани. Това, според настоящия съдебен състав,
води до извода, че в случая е спазен и материалния закон, което от своя страна
води до неоснователност и недоказаност на жалбата.
Така, по така
изложените по-горе съображения, настоящият състав на Административен съд – Перник
намира, че оспорената в настоящото производство Заповед № 1158з-28/31.08.2022г.
на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Перник, с която се отказва
регистрация на лек автомобил марка „Субару“, модел ****, с номер на рама ****
по заявление вх. № ****.2022г., е законосъобразен административен акт - издаден
от материално и териториално компетентен административен орган, в предвидената
от закона форма и с изискуемото се съдържание, в съответствие с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона. Предвид това, жалбата на Р.З. се
явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена
При
този изход на делото претенцията на ответната страна за разноски следва да бъде
уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по препращането на чл. 144 от АПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Така
мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.В.З., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед №
1158з-28/31.08.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр.Перник, с която се отказва регистрация на лек автомобил марка „Субару“,
модел ****, с номер на рама ****, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.В.З., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати на Областна дирекция на МВР Перник сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
- дневен срок от деня на съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/