О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО,V-ти
Районен съд – Дупница състав
04.09. 2019
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1456 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, кантора 18, срещу И.С.Ч., с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответницата, чрез упълномощения адв. Милен Попов, с посочен съдебен адрес:***. Налице са предпоставките на чл. 140 от ГПК за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно
разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че през 2014г. работила като технически сътрудник в кметството на с. Червен брег, общ. Дупница. На 28.07.2014г., сутринта в 9.00 ч. отишла на работа. Посрещнали я работниците от временната заетост и й казали, че е по-добре на не се качва в канцеларията, защото кмета И.С.Ч. е вече вътре и е много нервна. Оплакали й се, че ги е обиждала, като ги е наричала „пияници” и „Простаци” и ги е псувала. Независимо от това предупреждение, ищцата отишла на работното си място, като влязла в кабинета си, който се намира пред кабинета на кмета и вратата между двете помещения е отворена. Ищцата влязла и поздравила ответницата, която седяла на бюрото си. Последната не отговорила нищо и излязла от кабинета си. След около половин час ответницата отново се върнала, застанала права на преходната врата между двата кабинета и се обърнала към ищцата, крещейки на висок глас: „Ти що висиш тука като пуяк, а не си останала у общината да отчетеш кочано”. Ищцата й отговорила, че в кочана има още една квитанция и не е изписан, за това не може да го отчете, както и че има и други документи за общината и поради това ще занесе всичко на веднъж. Ответницата демонстративно се завъртяла и отново излязла. В това време в канцеларията имало хора от селото, които останали стъписани от поведението на ответницата и си тръгнали.
Ищцата останала сама в стаята, обидена и унизена, че по нея се крещи безпричинно. Възприела думите на ответницата в смисъл, че е ненужна и само виси в кабинета без работа, което не отговаряло на истината, понеже в село Червен брег има 1500 жители и цялото техническо обслужване на тези хора се вършело от ищцата. От обида ищцата не можела да сдържа сълзите си, което се видяло и от следващите хора, които идвали в кметството.
Завела НЧХД № 106/2015г. в ДРС. В съдебното заседание, проведено на 17.03.2015г., И.Ч. изразила съжаление за случая и поискала спогодба. Същата признала, че е изрекла обидите под някакво настроение и се извинила. Делото било прекратено, но от така нанесената й обида ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, накърнени чест и достойнство и добро име в обществото. Една седмица по-късно, на 06.08.2014г., в резултат на негативното отношение на кмета към нея, ищцата била съкратена от работа.
Вследствие на преживения стрес от несправедливата обида, нанесена й в присъствието на други лица, здравословното състояние на ищцата се влошило рязко, като се отключило главоболие, стомашни, сърдечни и стоматологични проблеми. И до настоящия момент споменът за обидата я преследва, най-вече при среща с ответницата.
Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 3000.00 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на нанесената й от същата обида с думите: „А ти, що висиш тука като пуяк, а не си останала у общината да отчетеш кочано?”, ведно със законна лихва върху уважения размер, считано от 28.07.2014г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Ответницата оспорва наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Оспорва да е изричала посочените в исковата молба обиди по адрес на ищцата, както и твърденията й, че е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Признава за воденото срещу нея от ищцата наказателно дело от частен характер и постигнатото по него помирение между страните, но твърди, че се е извинила с уточнението, че „не се счита за виновна“. Счита, че дори и да се приеме, че посочените в исковата молба думи са изречени от нея, то същите не са обидни. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, вр. с чл.86 и чл.84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.
4. Общоизвестни и служебно известни на съда
факти, свързани с предмета на доказване
на делото, които не следва да се доказват: не са налице.
5.
Разпределение на доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищцата следва да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние; противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена връзка между противоправното деяние и вреди в конкретен размер. Вината на дееца не подлежи на доказване, тъй като се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответницата от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпят изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на
доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва да
бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба
документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в
настоящото производство, както и да се допуснат до разпит двама свидетели в
режим на довеждане на страните, които да дадат показания относно изложените в
исковата молба обстоятелства.
Следва да се изиска НЧХД № 106/2015г. по описа на РС-Дупница за прилагане по настоящото дело.
Следва да се остави без уважение искането на ответницата да се задължи ищцата да се яви лично в съдебно заседание, за да отговори на поставените в отговора въпроси, тъй като същите имат характер на твърдения, които ищцата е следвало да изложи в исковата си молба.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2019г. от 09:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищцата се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответницата.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА до разпит на ищцата двама свидетели в режим на довеждане за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства.
ДА
СЕ ИЗИСКА НЧХД № 106/2015г. по описа
на РС-Дупница, за прилагане към
настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ответницата да се задължи ищцата да се яви лично в съдебно заседание, за да
отговори на поставените в отговора въпроси.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ
към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно
споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за
постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението
има значение на влязло в сила съдебно
решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така,
както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: