Р Е Ш Е Н И Е  № *58

Гр. Сливница, 24.01.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря МАРИЯ ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 277 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

 

 

 

Образувано е по жалба на „П. ****“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. К., община Д., ул. „В.“ № *, представлявано от управителя А. Л. Й., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 327724-0201654/20.03.2018г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ – С.в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, затова че на 18.11.2017г. при извършена проверка в търговски обект – тоалетна по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС, находящ се в с. К. – Бачовска бара, стопанисван от „П. ****“ ЕООД, се установило, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно дневен отчет от ФП е в размер на 300 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 305.52 лева и 17.00 евро /17 евро - приравнени към курс на БНБ – 33.25 лева/, съгласно изготвен опис на паричните средства. Тоест налице е промяна в касовата наличност в размер на 38.77 лева представляваща въвеждане и изваждане на пари в касата, които не са отразени на фискалното устройство в момента на извършването с точност до минута.

 

 

 

 

В жалбата се поддържат доводи относно незаконосъобразността и неправилността на обжалваното НП, както и позоваване на маловажност на случая. Моли се за отмяна на НП.

 

 

 

 

В съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от същия в което са изложени съображения по съществото на правния спор. Претендира се отмяна на обжалваното НП.

 

 

 

 

Въззиваемата страна ЦУ на НАП не изпращат представител. С представена по делото писмена защита изготвена от М. Ерска – гл. юрисконсулт се претендира потвърждаване на НП.

 

 

 

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

 

 

 

 

На 18.11.2017 г. е извършена оперативна проверка по спазване на данъчното законодателство в търговски обект - тоалетна, находящ се в с. К. – Бачовска бара, стопанисван от „П. ****“ ЕООД. В хода на проверката била направена контролна покупка от свидетелката И.Д., за което бил издаден касов бон. Последната установила положителна разлика в наличните в касата финансови средства, която се изразявала в това, че евровите монети не били отчетени чрез фискалното устройство. Това споделила и работничката която обслужвала тоалетната, тъй като тези монети не били българска валута.

Била констатирана също така липсата на дневен отчет в касовата книга за три дни – 15-17.11.2017г. Констатациите от проверката били отразени в съответните констативни протоколи №№ 0818986/18.11.2017г. и 1106805/22.11.2018г. приложени към АНП. За посочените нарушения били съставени два АУАН.

 Установеният факт касаещ несъответствието на касовата наличност се явявал предпоставка за налагане на санкция по чл. 33 ал. 1 от чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

На 22.11.2017г. свидетелката И.Б.Д. на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с оглед констатациите по време на извършената проверка съставил на „П. ****“ ЕООД АУАН № 0201654/22.11.2017 г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

 

 

 

 

Актът е предявен и подписан от А. Л. Й. - управител на дружеството на същата дата, като по него не е постъпило възражение по реда на чл. 44 от 1 от ЗАНН. В самия акт, представителя на санкционираното дружество собственоръчно е посочил, че има възражения по него.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП.

 

 

 

 

 

 

 

 

Изложената фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел, както и на база писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

 

 

 

 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

 

 

 

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията на съда в тази насока са следните:

 

 

 

 

 

 

 

 

След служебна проверка на законосъобразността на НП съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Спазени са разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН като в АУАН и в НП са описани белезите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорност на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с оглед на което доводът в тази насока на жалбоподателя е несъстоятелен.

                 

 

 

 

В АУАН и в НП по идентичен начин словесно са описани фактите, които правно са квалифицирани като нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от цитираната Наредба, установява задължение за регистриране във фискално устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми на всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ извън случаите на продажби. В този смисъл, независимо че това задължение е нормативно установено като допълнителна гаранция срещу неотчитане на приходи от продажби и че неизпълнението му създава съмнение за възможно извършено тяхно неотчитане или предпоставки за това, нормативната му регламентация ясно, еднозначно и дефинитивно не се отнася за продажби. Следователно неговото неизпълнение не е равнозначно на категорична установеност, че източникът на разликата между фактически установената касова наличност и отчетения оборот от фискалното устройство е нерегистрирана продажба във фискалното устройство. Съществуващата вероятност този източник да е нерегистрирана продажба не е достатъчна, за да се приеме по категоричен начин, че неизпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. има за резултат неотразяване на приходи.

В частност, положителният характер на разликата между установената касова наличност и отчетения оборот от фискалното устройство не обосновава доказаност на това предположение, защото и в случаите на отрицателна разлика би могло да се породи съмнение дали тя като краен резултат не е формирана от нерегистрирано служебно въвеждане на сума в касата, която е по-малка от общата стойност на също така нерегистрирани продажби. Казано иначе, предположение за неотразяване на приходи може да има при всяко неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо дали фактически установената касова наличност е по-голяма или по-малка от отчетения оборот от фискалното устройство, но при липсата на други доказателства, каквито в случая не са налице, това предположение не може да се трансформира в категорично установено обстоятелство, което да обоснове налагането на посочената имуществена санкция.

В случая въобще липсва описание от страна на административния орган, както в изготвения протокол за извършена проверка, така и в съставения АУАН и издаденото възоснова на него НП, дали допуснатото нарушение води до неотразяването на приходи, или не. Липсата на отразяване на този обективен признак на деянието в така съставените административни актове, води до невъзможност за ангажиране на административно наказателната отговорност на санкционираното дружество, т.к. препятства възможността за осъществяване на обективен контрол за преценка правилността на наложената имуществена санкция.

Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че дори и да се приеме, че АНО е описал съставомерно противоправното деяние, в конкретния случай компетентният административен орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение, съобразно задължението си визирано в разпоредбите на Постановление № *0 от 28.09.1973 г. прието на Пленум на ВС, което не е загубило своята задължителна сила и към настоящия момент.

Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се налага извода, че се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния казус е установено, че разликата в касовата наличност от 05.52 лева, както и установените еврови монети на обща стойност 17.00 евро, представляват несъществена стойност съпоставена с отчетения дневен оборот установен към момента на извършване на проверката. Не е отчетено от страна на АНО, че се касае за обект – тоалетна, находяща се на границата на страната, което неминуемо предполага посещението й от лица които не са български граждани и респективно не разполагат с българска валута. В този смисъл не е нелогично наличието на чуждестранна валута в касата. Нещо повече, с оглед специфичния характер на дейността е налична възможността да бъдат оставяни по – големи суми за ползването на тоалетната от определени лица, доколкото същата не представлява същинска продажба на стока. Не е била отчетена от АНО и възможността в определени моменти на използването на тоалетната, служителката да е отсъствала от касата, когато е необходимо да извършва обслужващи дейността мероприятия свързани с почистване и зареждане с определени консумативи, което отново може де се яви предпоставка за установяване на констатираното разминаване в касовата наличност. Съдът приема, че цялостната дейност по поддръжка и обслужване на обекта – тоалетна, не би могло да го характеризира като същинска търговска дейност по покупко – продажба на стоки, предполагаща стриктно водене на касова наличност именно предвид изложените по – горе съображения. Ето защо би следвало АНО да квалифицира случая като маловажен, съобразявайки се с конкретните специфики на обекта, осъществяваната дейност и незначителното разминаване на установените наличности в касата. Като не е обсъдил изобщо възможността за приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалните и процесуални норми, тъй като в него не е посочен съществен елемент характеризиращ изпълнителното деяние, а именно: липсата на данни, дали в случая нарушението е довело до неотразяване на приходи, или не, както и не е бил обсъден въпросът за наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, поради което същото следва да бъде изцяло отменено.

 

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 327724-0201654/20.03.2018г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ – С.в ЦУ на НАП, с което на „П. ****“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. К., община Д., ул. „В.“ № *, представлявано от управителя А. Л. Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, затова че на 18.11.2017г. при извършена проверка в търговски обект – тоалетна по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС, находящ се в с. К. – Бачовска бара, стопанисван от „П. ****“ ЕООД, се установило, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно дневен отчет от ФП е в размер на 300 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 305.52 лева и 17.00 евро /17 евро - приравнени към курс на БНБ – 33.25 лева/, съгласно изготвен опис на паричните средства. Тоест налице е промяна в касовата наличност в размер на 38.77 лева представляваща въвеждане и изваждане на пари в касата, които не са отразени на фискалното устройство в момента на извършването с точност до минута.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.ОБЛАСТ в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: