Решение по дело №1/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20207200700001
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ..........

 

гр. Русе, 09.10.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:     ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря       БИСЕРКА ВАСИЛЕВА   като разгледа докладваното от съдия          ВЪРБАНОВА        адм. дело 1 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на М.Д.К. *** срещу Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2197 от 07.09.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София.

В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, необосновано, неправилно. Твърди се наличие на всички основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, включително липса на компетентност на органа – издател на акта, като в тази връзка се претендира и нищожност на уведомителното писмо. Сочи се също така, че в уведомителното писмо липсват, както фактически, така и правни основания за издаването му, с което е нарушен чл. 59 от АПК. На следващо място се твърди, че жалбоподателката не е уведомявана за извършени проверки на място, т.е. извършването на такива проверки е станало в противоречие с процесуалните изисквания за това. Иска се прогласяване на нищожността на акта поради лиса на компетентност или отмяната му на останалите основания и се претендират разноски по делото.

Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител юриск. Ж., счита подадената жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

От М.Д.К., като физическо лице – земеделски производител, е подадено, на 28.06.2016 г. Заявление за подпомагане 2016, форма за физически лица, с приложени в табличен вид използваните парцели в 2016 г. общо 134 броя БЗС, за които било заявено подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределено плащане (СПП), Схема за плащане за стопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекологични плащания (Мярка 214 от ПРСР 2007-2013), Мярка 10 "Агроекология и климат", Биологично земеделие (Мярка 11) и Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1). Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 18/300616/75337 в ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция. Приложена е разпечатка за Резултати от автоматични проверки на въведените данни от 13.05.2016 г., когато е стартирала процедурата по подаване на заявлението. Проверката е завършила на 28.06.2016 г. с констатация, са налични фермерски блокове без физически блок и са посочени 84 такива, като е посочено, че над 0,05 дка от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП. ЕНП, попадащо прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация, като излизащата площ е констатирана за 78 БЗС. Констатирано е и несъответствие между заявени парцели за 2016 г. и заявените такива през предходна година по отделни мерки.

Разпечатката от автоматичните проверки е подписана от жалбоподателката, включително досежно декларациите относно запознаването на кандидатите с резултатите от извършените автоматични проверки при подаване на заявление за подпомагане.

На 07.09.2019 г. с изх. № 02-180-6500/2197 от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2016 година. Уведомителното писмо е получено от адресата си на 23.10.2019 г., видно от приложената по преписката (на л. 17) разпечатка от ИСАК. На 11.11.2019 г. К. оспорила уведомителното писмо по административен ред пред Министъра на земеделието, храните и горите., който получил жалбата в едно с административната преписка и становището на долустоящия орган на 05.12.2019 г. Междувременно процесното уведомително писмо е оспорено от М.К. и с жалба до Административен съд – Русе, подадена по пощата чрез ДФЗ на 27.11.2019 г.

В съдебно заседание на 10.09.2020 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ), за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи и е извършило е съответните справки в ДФЗ-РА Русе и Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр. Русе.

От анализа на събраната информация експертът е формирал извод, че с подаденото заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2016 г. К. е заявила общо 134 парцела с обща площ 120,37 ха по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), а по Схема за плащане за стопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) заявените парцели са 103 с обща площ 88,17 ха.

Вещото лице посочва, че по заявлението са извършени кръстосани проверки, представляващи пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП, като по този начин са установени площите, недопустими за подпомагане. При съпоставката заявените от К. парцели са сравнявани с одобрения със Заповед № 46-14/01.03.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, Специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“. Размерът на площта, недопустима за подпомагане, изчислена от вещото лице съвпада с установеното от ответника в процесното уведомително писмо. Като причини за недопустимостта вещото лице посочва основно факта, че конкретните площи попадат извън допустимия слой за подпомагане, а така също посочва, че има случаи, в които след приспадане на излизащите извън допустимия слой площи, парцелите остават с площ която е по-малка от минимално допустимата площ за парцел за подпомагане, поради което тези парцели са изключени изцяло от установената площ.

В СТЕ е изчислено и процентното съотношение на недопустимата площ спрямо установената и е посочен коефициентът, с който се намалява субсидията съобразно процента на наддеклариране, съгласно чл. 19а от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г.

С административната преписка по делото са представени и: Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., Заповед 03-РД/715#2 от 13.12.2018 г. и Заповед № 03-РД/4509 от 27.06.2017 г., всички на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"; Заповед № РД-46-21 от 24.01.2017 г. за одобряване на обновения слой "площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. на министъра на земеделието и храните; Заповед № РД-46-141 от 01.03.2017 г. за одобряване на окончателния слой "площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. на министъра на земеделието и храните.

В хода на делото към доказателствения материал са приобщени и Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изп.директор на ДФ „Земеделие“, както и решения на Управителния съвет на фонда от 15.06.2017 г. и 19.07.2019 г.

С молба вх. № 2030/24.06.2020 г. по описа на съда, жалбоподателката е заявила изрично, че не е оспорвала по съдебен ред Заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на МЗХГ за одобрение на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016 година.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК (дори преждевременно, преди изтичане на срока за произнасяне на горестоящия орган) и насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице, в тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на целта на закона.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, противно на твърденията на жалбоподателката. Съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно ал. 3 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповеди № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., № 03-РД/715#2 от 13.12.2018 г. и № № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, при което актът се явява издаден от компетентен орган.

Актът е постановен в писмена форма, подписан е от издателя си (с посочване на името и длъжността му) и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, кореспондиращи помежду си, поради което е надлежно мотивиран. Вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема (СЕПП, СПП, ПНДП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1), както и писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, въз основа на които е издадено оспореното уведомително писмо, които са подготвителни документи по издаването му и, обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.

Горното се потвърждава и от приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи, според която, размерът на недопустимите за подпомагане площи и процентното съотношение на наддекларираните към установените площи, определени от административния орган кореспондират с наличните поделото доказателства за заявените от жалбоподателката парцели за подпомагане и наличието на тези парцели в окончателно одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“.

В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката в насока липса на мотиви (фактически и правни основания) за издаване на акта. Площта, установена след извършване на всички административни проверки е посочена в колона 5 от Таблица 1, респективно за мярка 13.1 – в колона 9 от същата таблица. По делото не се твърди да са извършвани проверки на място на заявените от жалбоподателката за подпомагане парцели, което се потвърждава и от съдържанието на колона 4 от Таблица 1 (в нея липсват стойности). С оглед на това възражението на жалбоподателката, досежно извършени проверки на място по заявлението й е изцяло неотносимо към настоящия спор, доколкото както вече се посочи такива не са извършвани и не се и твърди да са били извършвани.

Видно от самото уведомително писмо, административният орган много подробно е посочил, както установените факти, така и нормативната уредба – национална и европейска, регулираща този вид взаимоотношения.

В Уведомителното писмо е посочено, че за декларирани в заявлението за подпомагане за кампания 2016 площи по СЕПП, СПП и ЗДП, като плащането за последната схема се отпуска само за допустимите площи по СЕПП, и по Подмярка 13.1/НР1 е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 13 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 6/2015 г.). В табличен вид (таблица № 1) са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане.

В колона 5 на таблицата са вписани площите на БЗС/парцела, установени след извършването на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл. 17, ал. 7 и ал. 8 от Наредба № 5. Посочено е, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28 и чл. 29 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл. 74 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 на ЕП, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Вписано е, че кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на физически блок по чл. 14 от Наредба № 105/22.08.2006 г., както и, че специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. е одобрен със Заповеди РД 46-21 от 24.01.2017 г. и РД 46-141 от 01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните и в изпълнение на чл. 16г ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година въз основа на одобрения от министъра специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Посочено е че на основание чл. 16а ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл. 43, ал. 3, т. т. 6 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" отказва частично или пълно плащания на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2016г.

По всяка от четирите заявени за подпомагане мерки, в табличен вид – таблица 13, са посочени декларираната площ, установената площ и разликата между тях, а също и санкционираната площ, както и оторизирана площ, обща редукция и намаление и оторизирана сума по всяка една от четирите мерки.

Така изложените в уведомителното писмо данни са достатъчни адресатът му да разбере съображенията, мотивирали административния орган да постанови крайния резултат.

При извършената служебна проверка не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че проверките на място не са задължителен елемент от производството пред административния орган. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция всяка година проверява на място контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, т.е. проверките на място не са задължителни. Приложимите разпоредби на чл. 28 и чл. 29 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията също не изисква задължително извършване проверка на място, поради което не може да се приеме, че неизвършването на такава има характер на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт. Констатациите в уведомителното писмо относно наддеклариране на площи, извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" всъщност не се оспорват от жалбоподателката, като възраженията й фактически са свързани с невключването на тези площи в специализирания слой.

Съдът намира, че административният орган е изпълнил задълженията си, вменени от закона, като е издал акта си, след като е установил, че със Заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г. и Заповед № РД – 46-141/01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за 2016 г. и че тези заповеди са влезли в сила по отношение на жалбоподателката, респ. придобили стабилитет по отношение на нея, което обстоятелство безспорно се доказа и от изричното писмено изявление на К. в този смисъл.

В конкретния случай е постановен частичен отказ от изплащане на заявеното подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1, като поисканите суми не са оторизирани изцяло, а исканата субсидия е била намалена, съобразно приложените по всяка отделна мярка санкции.

По мярка СЕПП:

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец.

Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП за съответната година. В конкретния случай в уведомителното писмо отказът за подпомагане на заявени парцели за мярка СЕПП е обоснован с наличието именно на тези хипотеза.

Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" се създава от Министерството на земеделието и храните в системата за идентификация на земеделските парцели, с приемането на нов чл. 16а ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. (действаща разпоредба, ДВ, бр. 50 от 2015 г.) за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол и се използва от Разплащателната агенция за административни проверки на подадените заявления за подпомагане съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, който слой се обновява ежегодно съобразно чл. 33а, ал. 2 от ЗП и въз основа на методическите указания по чл. 12а. По делото безспорно е установено, че със Заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г. и Заповед № РД – 46 -141/01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл. 16б, ал. 1 и чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г. е одобрен обновеният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., срещу който кандидатите за подпомагане, сред които и жалбоподателката, са можели да подадат възражение срещу конкретни части от него, в случай, че са считали, че не отразява точно състоянието на съответните площи. Безспорно е установено, че с втората цитирана заповед е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., който е актуализиран за тази година. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателката не е обжалвала нито една от двете заповеди, поради което и последната е придобила стабилитет спрямо нея.

Следва да се посочи, че съобразно Тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, което е задължително за прилагане от съдилищата, включително в настоящото производство, след извършване на проверки на получените предложения и възражения срещу заповедта на Министъра на земеделието и горите по чл. 16б, ал. 1 от горепосочената наредба и отстраняване на установените пропуски и грешки, Министерството на земеделието и храните изготвя окончателен специализиран слой, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните, издавана на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2, изм. ДВ бр16/2015 г.) от Наредба № 105. В мотивите на тълкувателното решение изрично е възприето становището, че тази заповед се явява окончателният завършващ акт на проведената пред министъра на земеделието и храните процедура и по своята същност е подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител, свързани със заявените от него за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Изрично е посочено също, че очертаните в тази заповед площи са тези, за които Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година.

В чл. 16г ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. изрично е посочено, че въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно е, че Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако същата не е включена в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. Обвързаната компетентност означава, че административният орган не разполага с възможност на избор, а следва да се съобрази с определения начин на действие предписан в съответната правна норма.

В конкретната хипотеза задачата на административния орган е била сведена до това да провери одобрен ли е със заповед на министъра на земеделието и храните окончателният специализиран слой по чл. 33а ал. 2 от ЗПЗП от МЗХГ и влязла ли е в сила тази заповед по отношение на жалбоподателката, като в случай че това е така, следва да приложи границите на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" така, както са определени те в тази заповед.

Следователно релевантно за случая е безспорно установеното обстоятелство, че част от заявената от М.К. за подпомагане площ, в посочения в уведомителното писмо размер, попада извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за конкретната кампания, което се установява от приобщените по делото писмени доказателства, вкл. от извършените административни проверки. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по назначената по делото техническа експертиза.

В тази връзка и с оглед гореизложеното съдът намира, че правилно и в съответствие с установеното, е определен и процентът на наддеклариране от жалбоподателката – 55,24 %.

От така коментираните безспорно установени по делото релевантни обстоятелства, а именно наличие на заявени за подпомагане площи, които не са включени в специализирания слой по чл. 33а ал. 1 от ЗПЗП, в размер, установен в оспорваното уведомително писмо, както и че процентът наддеклариране е в размер над 10%, то по делото се доказва наличието на материалните предпоставки на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Това дава основание на административния орган да приложи предвидената в чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. санкция, като определи санкционирана площ в размер на наддекларираната площ, умножена по коефициент 1,5, след което да определи оторизираната площ като разлика между установената и санкционираната площ.

С оглед установената недопустимост за подпомагане по СЕПП на част от площите, то правилно административният орган е приложил закона и по отношение на останалите три мерки – СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1, доколкото плащанията и по тях са обвързани с включването на заявените за подпомагане площи в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“, като съответно е отчетено, че по Подмярка 13.1/НР1 са заявени за подпомагане по-малко парцели, респективно по-малка е и наддекларираната площ, а по ЗДП не е определена въобще санкционирана площ.

В обобщение следва да се посочи, че в хода на валидно проведено административно производство, компетентният административен орган е приложил правилно материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеният отказ за финансово подпомагане на жалбоподателката по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2016 г., обективиран в процесното уведомително писмо, е в съответствие със закона и неговата цел и подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на сторените в производството разноски съдът намира, че такива се следват в общ размер на 700 лв, от които 400 лв. възнаграждение за вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, V състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Д.К. *** срещу Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2197 от 07.09.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София.

ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, разноски по делото в размер на 700,00 (седемстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                            СЪДИЯ: