РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Бургас, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20222120106308 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод на конститутивен иск
от З. И. Т. за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен на
04.10.2017 година, между Р.Г.М. и П. И. С. до размера на 2/6 идеални части от
процесните недвижими имоти.
Ищцата З. И. Т. твърди, че ответната страна по иска за разваляне на
договора П. И. С. не е изпълнявала поетото от нея задължение да издържа и
гледа майка си – праводателката Р.Г.М.. Договора е сключен с Нотариален
акт № **** на нотариус В.Д., рег. № * на НК, вписан под акт № *** година на
СВ – Бургас. Твърди, че ответната страна не е изпълнявала задължението си
да гледа праводателя си и да я издържа. Счита, че е налице пълно
неизпълнение на задължението на задължението й по този договора, поради
което и на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД отправя искане договора да бъде
развален до квотата в наследството й, а именно да бъде развален договора за
½ идеална част от прехвърлените 2/3 идеални части. Уточнява, че развалянето
е до размера на квотата, която ответната страна би получила от майка си Р.М.,
ако жилището не бе прехвърлено с договора. Поради изложеното ищецът
предявява иска си.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор от
ответниците. В писмения отговор е посочено, че ответната страна изпълнява
стриктно, регулярно и точно всички свои задължения, включени в обема на
дължимата по договора грижа, но дори са престирали вповече от изрично
вмененото им като договорно задължение. Изложено е съдържанието на
1
договора в частта, в която е посочен обема на поетите задължения. Посочени
са фактически твърдения относно изпълнение задълженията по договора. В
писмения отговор са посочени доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява от представения по делото препис от Нотариален акт №
109, том IV, регистрационен номер **, дело № **от ** г. на нотариус В.Д., че
Р.Г.М. е сключила договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане на П. И. С. /л.137 и сл. от делото/.
По силата на този договор Р.М. прехвърля на П. И. С. следните
недвижими имоти: 2/3 ид.ч. (две трети идеални части) от АПАРТАМЕНТ №6
(шести), представляващ самостоятелен обект в сграда, с предназначение:
жилище, апартамент, с идентификатор ******** (н*), с адрес на имота: гр.Б.
(**), вход *, разположен на *етаж, вход * от жилищна сграда с идентификатор
**** (*), в поземлен имот с идентификатор *** (*) - подробно описан по-
долу, със застроена площ на апартамента от 67,74 кв.м. (шестдесет и седем
цяло и седемдесет и четири стотни квадратни метра), състоящ се от: две стаи,
кухня, сервизни помещения (килер, баня, тоалетна) и две тераси, при съседни
самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж: ****.4 и ****.14,
под обекта: ****.12, над обекта: ****.18, ведно с прилежащите му: мазе с
площ от 7,72 кв.м. и таванско помещение с площ от 19,06 кв.м., както и ведно
с прилежащите му 2,708% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 14,23кв.м. прилежащи идеални части, ведно със съответния
процент от правото на строеж;
2/3 ид.ч. (две трети идеални части) от ГАРАЖ №2 (две), представляващ
сграда с предназначение: хангар, депо, гараж, с идентификатор ***.2, с адрес
на имота: гр.Б. (**), с площ от 17, 40кв.м. (седемнадесет цяло и четиридесет
стотни квадратни метра), съгласно документ за собственост, а съгласно
кадастрална схема - с площ от 18кв.м. (осемнадесет квадратни метра), брой
етажи: 1 (един), разположен в поземлени имоти с идентификатори *** и *** и
принадлежащ към подробно описания по-долу поземлен имот с
идентификатор ***;
Прилежащите към апартамент с идентификатор ******** идеални
части от дворното място, в което същият е построен, а именно: 2/3 ид.ч. (две
трети идеални части) от 56,60/2090 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Б. (**), с площ 2090 кв.м. съгласно
документ за собственост, а съгласно кадастрална скица - с плод от 2080 кв.м.,
с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
средно застрояване (от десет до петнадесет метра), при граници и съседи:
поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, представляващ урегулиран
поземлен имот ***, по плана на Централна градска част, гр. Бургас.
Приобретателят на описаните по – горе недвижими имоти поема
2
задължението лично или чрез трето лице спрямо своята майка Р.Г.М. да
издържа и гледа прехвърлителката, като е посочено, че дължимата издръжка
ще се изразява в заплащане на сметките на прехвърлителката за
електричество, вода, телефон, данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци за описания в договора апартамент, както и в осигуряване на
допълнителни средства, в случаите когато имуществото и доходите на
прехвърлителката са недостатъчни за покриване на ежедневните й нужди от
храна и средства за живеене, като размерът на така предоставените
допълнително средства ще бъде определен в зависимост от конкретно
възникналата нужда на прехвърлителката, както и да й осигурява
необходимите грижи, изразяващи се в ежеседмично почистване и в случай на
нужда – обезпечаване на медицинско обслужване.
В тази връзка по делото е представена справка чрез отдалечен достъп за
данни за имот от Агенция по вписванията, от която също се установява, че на
04.10.2017 г. Р.М. се е разпоредила с описания недвижим имот.
По делото не се спори, че Р.М. е придобила в условията на съпружеска
имуществена общност процесния апартамент с договор за продажба на
жилищен имот от жилищния фонд при министерството на народната отбрана
от 21.02.1981 г. /л.134 – 135/. Не се спори и, че с договор за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост от 28.12.2012 г. Р.М. и
съпругът й са придобили от Община Бургас 56, 60/2090 кв.м. ид.ч. от УПИ
VII-1717 /л.136/.
По делото е представено удостоверение за наследници на Р.Г.М. /л.139/.
По делото е представено извлечение от банкова сметка за периода
01.10.2017 г. до 22.06.2022 г. с титуляр на сметката П. И. С.. Видно от същата,
са извършени плащания за изразходена вода за абонатен номер *** на обща
стойност 46, 74 лв. за периода 03.2018 – 05.2019 г. За консумирана
електрическа енергия била заплатена сумата в размер на 1311, 41 лв. за
периода 01.2018 – 05.2019 г. Представена е и рецептурна книжка на Р.Г.М..
Представени са и приходни квитанции за заплатени от П. С. данъци за
недвижим имот и такса битови отпадъци.
Представен е договор за електронни съобщителни услуги
№***********, сключен между П. И. С. и „БТК“ ЕАД, от 16.03.2015 г. за
мобилен номер ***. Представени са и два броя касови бележки за заплатени
сметки към „БТК“ АД от 29.01.2018 г. и 27.04.2018 г.
По делото е представено удостоверение от ТП на НОИ, гр. Бургас за
получени пенсии и добавки за периода от м.07.2017 г. до 04.2019 г. за Р.Г.М.,
като до м.06.2018 г. същата е получила месечно 554, 13 лв., а за периода след
тази дата по 575, 29 лв.
Представено е удостоверение от Виваком, относно абонат и таксумане
на СИМ карта с мобилен номер 0*** за периода 04.10.2017 г. до 13.04.2019 г.,
от което е видно, че абонат е била П. И. С., като сметките са били заплащани
ежемесечно от П. С.. В тази връзка е приложена и справка от Виваком за
дължимите месечни такси само за мобилен номер 0*** за периода 04.10.2017
3
г. до 13.04.2019 г., които са в размер на 14, 99 лв. месечно, с изключение на
месеците 09.2017 г. и 02.2018 г.
Представено е удостоверение от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, от което е видно, че „ОВТ263302KL1000024261“, който номер е
посочен в банковото извлечение, представено по делото от сметката на П. И.
С., се отнася за обект с ИТН ****, адрес гр. Б., титуляр на партида И.К.М..
Представено е и удостоверение от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.
Бургас, от което е видно, че абонатен номер ***, който е посочен в
посоченото по – горе банково извлечение, е заведена за водоснабден имот,
находящ се в гр. Б.. Представен е и протокол за предоставяне на информация
по реда на чл.64, ал.1 от ЗЗО – справка за изписани лекарства на Р.Г.М. за
периода 01.12.2018 г. – 13.04.2019 г.
По делото е представено писмо от „Български пощи“ ЕАД, от което е
видно, че за периода от м. октомври 2017 г. до м. април 2019 г. има налични
документи, касаещи плащането на пенсията на Р.М., която е изплаща на адрес
в гр. Б.. Представени са 19 броя копия на служебни бонове/разписки от
програмата „Пенсионен електронен картон“ за изплатени пенсии на Р.М..
По делото са разпитани свидетели.
В показанията си св. Д.Т.-М., с родствена връзка с ищеца, заявява
следното:
Р.М. е майка на нейната снаха, която е страна по делото – ищца. В
последните години имала проблеми, но като цяло здравословното й състояние
било добро. Била трудно подвижна. По – рядко излизала от вкъщи, накрая
почти не излизала. Последната една, две години имала нужда да я обслужват.
Най – често й помагала другата й дъщеря, като свидетелката също дълги
години й купувала вестник. П. С. й пазаряла в повечето случаи. З. Т. живеела
в с. Кошарица, после в гр. София, когато на едната й дъщеря и се родило дете.
Докато били в Кошарица, те идвали често в Бургас, един или два пъти
месечно, като й З. Т. й помагала в почистването. С П. С. били съседни
блокове, като свидетелката виждала П. С. да пазари на Р.М.. Р.М. споделила
на свидетелката, че каквото поръча й го носят. Р.М. си плащала за покупките,
които поръчала. Р.М. не се е оплаквала никога, че не й стигат парите.
Свидетелката не е чувала да се налага специализирана медицинска помощ на
Р.М.. Свидетелката сочи, че З. Т. заминала за София през 2014 г. Обикновено
лятото били в Бургас, като не може да каже през другото време колко често са
се връщали в Бургас.
Свидетелката П.Е., без родство и дела със страните по делото, посочва
следното:
Свидетелката е приятелка с ищцата, като е посещавала и познава лично
Р.М.. Последните години не излизала много навън, но била сравнително
добре. Никога не е споделяла, че не и достигат парите. Вкъщи сама се
обслужвала. Свидетелката сочи, че вероятно нейни близки са й пазарили.
Виждала е дъщеря й П. С. да й носи лекарства и продукти. Свидетелката
мисли, че Р.М. си е купувала носените от дъщеря й продукти, защото М. не
4
била от хората, които оставяли някой друг да им купува. Знае, че и З. Т. й е
пазарувала. От Кошарица й носела продукти.
Свидетелят М.Т., съпруг на ищцава, сочи, че:
Р.М. била горда жена, като винаги повтаряла, че има възможности,
благодарение на мъжа си, който бил военен летец. Тя разполага с финансови
възможности и се гордеела, че всички разходи, които имала, си ги плащала
сама. Давала пари на внуците си, както всяка баба. До последно тя
разполагала с пари и не е имала най – малката нужда от помощ. Тя винаги
боледувала с краката, като накрая била трудно подвижна. До последния си
ден тя се обслужвала сама. Последните една, две години да е излизала два,
три пъти годишно. Тя не пазарувала сама, това го правила П. С.. Те живеели
на една пресечка от тях. Те живеели на вилата в Кошарица, но въпреки това и
те изпълнявали поръчки, включително са носили храна на М.. Р.М. си
плащала всички сметки.
Свидетелката С.Ж., без родство и дела със страните по делото,
съобщава, че:
Познава се с П. С. от 29 години, както и с нейното семейство. Р.М. имала
проблеми с краката, била трудно подвижна, трудно се движела, като имала
нужда от помощ във връзка с домакинската работа. Нямала други сериозни
заболявания. Семейството на П. С. й помагало, като те й пазарили, купували
лекарства, чистили дома й. Взимали са я в тяхната къща да й гостува. Не са я
оставяли сама. П. С. и дъщеря й ходили да чистят в дома на Р.М..
Свидетелката е ставала свидетел как П. С. й купувала лекарства, защото те
заедно са водили Р.М. на личен лекар. После П. С. ходила да й купува
лекарства. Когато е ходила с П. С. да пазари, последната й казвала, че купува
продукти и за майка си. Свидетелката се познавала и със З. Т., като тя
отсъствала доста време, заминала за София, преди около 10 години.
Свидетелят А.Г., без родство и дела със страните по делото, заявява
следното:
Познава семейството на П. С. от близо 10 години. Със сина на П. С. са
приятели от 20 години. Познава и бабата на сина на П. – Р.М.. Свидетелят е
ходил поне един път седмично до имота, тъй като е ползвал паркинга, там си
оставял колата. Качвал се и до апартамента й. И., синът на П. С., давал пари
на баба си. Свидетелят е участвал в носенето на техника.
Свидетелката С.Д., без родство и дела със страните, посочва, че:
Била е съседка на страните и покойната им майка. Последните години за
нея се грижили П. С.. Най – често свидетелката виждала дъщеря й, както и
внукът й Иван. Носили храна, изтупвали. Свидетелката не е виждала З Т.,
защото тя казвала, че е ангажирана с внуците си, като ходила до София да
помага. Р.М. се придвижвала трудно, даже предупредила свидетелката да я
изчаква, когато звъни. Свидетелката не знае кой е плащал разходите.
По делото е приета съдебно – икономическа експертиза, която представя
справка за средните разходи за живот за едно лице, живеещо в страната за
2017, 2018 и 2019 г. Експертизата изчислила сумата, която ответниците са
5
заплатили за издръжка на Р.М. в периода 04.10.2017 г. до 13.04.2019 г. на
основание представените по делото документи, които били в общ размер от
2118, 80 лв. При изчисление сумите за издръжка на Р.М. експертизата
определила и обща стойност по пера, по данни на НСИ, поради липсата на
съхранени касови бонове за закупуването на хранителни продукти, вода,
безалкохолни напитни, почистващи и перилни препарати, салфекти, тоалетна
хартия и др., в общ размер на 3648, 40 лв. Съдът кредитира приетата съдебно
– икономическа експертиза като компетентна, обоснована и ясна, поради
което и не буди съмнение досежно нейната правилност.
По делото е приета съдебно – техническа експертиза, съгласно която
вещото лице определя следната оценка на прехвърлените идеални части от
процесните имоти към 04.10.2017 г., като се отчита, че за апартамента
прехвърлителят си запазил правото на ползване: за апартамента в размер на
75519 лв., за мазе – 1782 лв., за таванско помещение – 3503 лв., за гараж –
7823 лв., а за идеалните части от парцела – 19 189 лв. Общата сума за всички
изброени обекти е посочена в размер на 107 816 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Предявен е за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД.
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно
волеизявление ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния имот
срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в обективната
действителност да са проявени следните юридически факти: наличието на
действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за
прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за
гледане и издръжка; приобретателят по договора виновно да не е изпълнил
поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението
не трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4
ЗЗД/ и кредиторът да оказал необходимото съдействие на длъжника за
изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния
ненаименован договор.
В тежест на ответника е било да установи по несъмнен и категоричен
начин какво е изпълнил по договора. Кредиторът не е длъжен да посочва в
какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да
прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на
задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и
грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си,
той трябва да докаже своето изпълнение /Така Решение № 82 от 5.04.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК/.
Следва да се посочи, че частният правоприемник също е носител на
правото по чл. 87 ЗЗД. Всеки от наследниците на починалия прехвърлител
могат да искат разваляне на договора поради неизпълнение от приобретателя,
всеки до размер на наследствените си права /Така Решение № 1037 от
6
27.XII.1985 г. по гр.д. № 715/1985 г., ВКС, II г.о., Решение № 240 от
13.10.2014 г. по гр.д. № 3144/2014 г., ВКС, III г.о./. В настоящия случай,
видно и от представеното удостоверение за наследници, З. Т. е наследник на
Р.М., както и ответницата П. С. – двете са й дъщери. Съобразени са и
наследствените права, като съдът намира, че правилно с исковата молба е
поискано разваляне на договора за 2/6 идеални части, доколкото това
съответства на наследствените права на ищцата, доколкото ищцата и
ответницата наследяват по равни части имуществото на Р.М. като нейни
наследници от първи ред.
Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и
приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона
(договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от
постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на
страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че
ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи,
дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в
нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и
гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други
според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се
издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам /Така Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д.
№1853/2014 г. IV г. о. на ВКС/. Въпреки това обемът и съдържанието на
поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните
съгласие, съобразявайки и основния принцип на свобода на договарянето –
чл.9 от ЗЗД /Решение № 15 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о. на
ВКС/.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че ответницата по делото П.
С. доказа изпълнението на своите задължения по договора, съобразно и
уговореното в Нотариален акт № **, регистрационен номер **, дело № *** г.
за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и
гледане. Както се посочи по – горе, обемът на дължимата издръжка се
определя от волята на страните, която в случая е била да се заплащат
сметките на прехвърлителката за електричество, вода, телефон, данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за описания в договора
апартамент, както и в осигуряване на допълнителни средства, в случаите
когато имуществото и доходите на прехвърлителката са недостатъчни за
покриване на ежедневните й нужди от храна и средства за живеене, като
размерът на така предоставените допълнително средства да бъде определен в
зависимост от конкретно възникналата нужда на прехвърлителката.
От представените по делото писмени доказателства, а и като цяло от
свидетелските показания, се установява по делото, че приобретателката на
имота е заплащала сметките на прехвърлителката за консумирана
7
електрическа енергия, потребена вода, телефон, както и за местни данъци и
такса смет за периода след сключване на договора за издръжка и гледане до
смъртта на прехвърлителката. Установява се регулярното и ежемесечно
заплащане на посочените разходи /с изключение на задълженията за местни
данъци и такса смет, с оглед падежите на тези задължения/.
Следва да се посочи, че съдът намира, че в достатъчна степен,
съответстваща на уговореното между страните по договора, са изпълнени и
задълженията на приобретателката за гледане, както и за осигуряване на
необходимата издръжка. Установява се от свидетелските показания, че П. С. е
пазарила на Р.М., чистила е в дома й, като това се е случвало регулярно.
Настоящият състав намира, че не следва да бъдат кредитирани
показанията на св. М.Т. в частта, в която същият посочва, че Р.М. си плащала
всички сметки, както и относно обстоятелството, че не е имала нужда от
помощ. Действително, съдебната практика приема, че съдът не може да
игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на
свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени
достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по
делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл.
172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като
свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези
лица. /вж. Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г.
о., ГК, Решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр. Д. № 776/2009 г., ІV г. о. на
ВКС, Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК
и др./. От това следва, че е необходимо съдът да цени показанията им,
отчитайки и възможната тяхна заинтересованост, като ги съпостави с
останалите, приети по делото доказателства.
Именно предвид изложеното, съдът намира, че в посочените по – горе
части, показанията на свидетелят противоречат на приетите по делото
писмени доказателства, на констатациите на съдебно – икономическата
експертиза, която съдът цени, както и на останалите, приети по делото
свидетелски показания в частите, които съдът кредитира. Следва да се
посочи, че показанията на този свидетел са и в известна степен вътрешно
противоречиви, доколкото заявява, че М. не е имала и най – малката нужда от
помощ, а впоследствие посочва, че накрая е била трудно подвижна. Впрочем
всички свидетели по делото сочат, че М. е била трудно подвижна, като е
имала заболявания и проблеми с краката. Следва да се посочи, че съдът не
кредитира и показанията на свидетеля в частта, в която посочва, че всяка
седмица по един или два пъти са посещавали М.. Следва да се посочи, че
периодът, който подлежи на изследване е този след 04.10.2017 г., като по
делото се установява, че към този момент Т. е живяла в гр. София, като е
посещавала гр. Бургас лятото и по – рядко през останалото време, тоест съдът
не намира опора в останалите свидетелски показания и представени
доказателства, от които да се обоснове изводът, че основна част от грижите за
М. са били поети от З Т. и семейството й.
8
Съдът не кредитира и показанията на свидетелката Д.Т.-М. в частта, в
която заявява, че З. Т. й помагала основно винаги за почистване. В тази си
част показанията на свидетелката противоречат на показанията на останалите
свидетели. Следва да се посочи, че както и самата свидетелка заявява, З. Т.
заживява към 2014 г. в София, а преди това е била в Кошарица. От друга
страна се установява, че П. С. е почиствала къщата на Р.М., което намира
опора в показанията на свидетелите С.Д. и св. С.Ж.. От показанията на св. Г. и
П.Е. не се установява съществено нещо по – различно от изложеното от
останалите свидетели, поради което и не следва да бъдат обсъждани
подробно.
От показанията именно на свидетелките С.Д. и С.Ж. съдът намира за
установено, че П. С. е полагала грижи за майка си Р.М., като я е посещавала
редовно, пазарила й е продукти и лекарства, почиствала е домът й, водила я е
на лекар, когато е било необходимо, както и е заплащала режийните разноски.
Показанията на посочените две свидетелки са логични, последователни,
безпротиворечиви, като се подкрепят от останалите, събрани по делото
доказателства, включително и писмени такива. Така от писмените
доказателства се установява именно, че П. С. е заплащала режийните
разноски на Р.М., при това регулярно. На практика всеки от свидетелите
заявява, че П. С. е пазарила на М.. Разминаването е в това с чии средства е
пазарено – дали с такива на П. С. или със собствени на М. средства.
Съдът намира, че установяването с точност на това обстоятелство не е
от съществено значение, доколкото с договора за издръжка и гледане е било
поето изрично задължение за заплащане, както се посочи по – горе, на
сметките на прехвърлителката за електричество, вода, телефон, данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за описания в договора
апартамент, като по отношение на осигуряванетое на допълнителни средства,
единствено в случаите когато имуществото и доходите на прехвърлителката
са недостатъчни за покриване на ежедневните й нужди от храна и средства за
живеене, като размерът на така предоставените допълнително средства е
следвало да бъде определен в зависимост от конкретно възникналата нужда
на прехвърлителката, тоест съобразно изрично поисканото и заявено от нея.
Съдът намира, че от показанията на свидетелките Дочева и Желязкова се
установява, че е била осигурявана нужната издръжка и грижи в уговорения от
страните обем, като е изпълнена именно целта на договора. Длъжникът не
може да наложи на кредитора грижи, които той не желае да приеме, нито да
му наложи начин на живот, който той не е готов да следва, макар и да е по-
задоволителен в социално-битов план. Изпълнението на задължението за
гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от
действителните нужди на кредитора. Ако престираното от длъжника е било
прието и кредиторът се е считал за удовлетворен, неговите наследници не
могат да искат разваляне на договора /Така и съдебната практика – напр.
Решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., ІV г. о. на ВКС/.
По отношение на възраженията на процесуалния представител на
9
ищцата, че размерът на предоставените средства е значително по – нисък от
пазарната стойност на прехвърления имот, следва да се посочи, че както се
приема в теорията и съдебната практика, договорът за издръжка и гледане е
алеаторен такъв. Точното изпълнение на поетите задължения изисква
кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка
непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. Дължимата
престация по своя характер е единна и неделима, дори и при множество
длъжници /ТР №6/2012г. ОСГК/. Специфичната крайна социална цел при
алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на
живот, изразяващ се в ежедневно, редовно и в пълен обем покриване на
потребностите му, докогато е необходимо. В теорията се приема, че
алеаторността е пречка договорът да бъде унищожен на основание чл. 33 ЗЗД,
тъй като шансът измества еквивалентността. От друга страна по отношение на
приложението на чл.87, ал.4 от ЗЗД се приема, че преценката за това кога
неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за
издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да
се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед
конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични
нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето
на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на
изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се
поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на
осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе
обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да
доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително. Нуждата от
получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с
конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между
страните в него /Така Решение №818/2010 по гр.д.1371 по описа на ВКС за
2009 г., IV г.о./. Съдебната практика и теорията приемат, че сама по себе си
напредналата възраст, а дори и недоброто здравословно състояние без видими
признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, не е
основание за нищожност на договора за издръжка и гледане.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че в настоящия случай
еквивалентността на престациите не би могла да служи за преценка на съда
при разглеждане на предпоставките за разваляне на договора поради виновно
неизпълнение на задълженията на ответницата по него, доколкото противното
би означавало да се пренебрегне именно алеаторния характер на договора. От
значение в случая е дали ответницата е изпълнявала надлежно задълженията
си по него, съобразно уговорено в дължимия обем, като съдът приема с оглед
изложеното по – горе, че това е така.
С оглед гореизложеното, съдът намира предявеният иск за разваляне на
сключения между Р.М. и П. И. С. договор за издръжка и гледане, за
неоснователен и като такъв същият следва да се отхвърли. Същият изход се
налага и по отношение на другия ответник Г. И. С..
10
При този изход на делото и направеното искане на ответниците, на
същите се дължат разноски, които са в общ размер от 2135, 80 лв. На ищцата
не са дължат разноски, предвид изхода по делото.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. И. Т. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Б., срещу П. И. С. с ЕГН ********** и Г. И. С. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Б., иск за разваляне на сключения с Нотариален акт №
*** регистрационен номер **, дело № ***г. на нотариус В.Д., договор за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,
поради неизпълнение за което длъжниците отговорят на основание чл. 87, ал.
3 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. И. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на П. И. С. с ЕГН ********** и Г. И. С. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Б., сумата в размер на 2135, 80 /две хиляди сто тридесет и
пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща направените по делото
съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11