Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 767 17.04.2019 година гр.Б.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Б.кият административен съд,
XXII-ри административен състав,
на осми април две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 594 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Съдът е сезиран с
жалба, подадена от „ЕЛИС ВД“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.
С. В., със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. „Александровска“ №102 против
Заповед № ФК-56-0341976/13.03.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Б., Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП
за налагане на принудителна административна мярка, с която за нарушение чл.25,
ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства, вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, по
отношение на дружеството – жалбоподател е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – семеен хотел „Бижу“, находящ се в гр.Б., ул. „Г.С. Раковски“
№39 и забрана за достъп до него за срок от 12 дни.
Оспорващата страна „ЕЛИС ВД“ ЕООД оспорва издадената
заповед за налагане на ПАМ, като твърди че не са налице законовите предпоставки
за нейното издаване. Сочи, че административното нарушение – неиздаване на фискален
бон за извършена контролна покупка не е извършено. Твърди, че такъв е бил
издаден за сумата от 58 лв. и то преди започване на изготвянето на протокола от
проверката. В подкрепа на твърдението, излага подробно описание на банкнотите,
с които било извършено плащането и възникналата необходимост от разваляне и
връщане на ресто, които действия забавили издаването на касовия бон. Със същите
аргументи се оспорва и размера на установената разлика в касовата наличност. На
следващо място се сочи, че при идентична проверка, извършена предния ден, касов
бон бил издаден, както и че, когато клиентите се впишат в регистъра на
настанените туристи е недопустимо да не бъде издаден касов бон. Изтъква, че
запечатването на търговския обект ще нанесе значителни имуществени и
неимуществени вреди на широк кръг от лица – гости на хотела, както и на
управителя на обекта, чието жилище се намира в същия обект. Иска се отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща представител. В писмено становище (л.75) излага съображения по
съществото на спора, които са идентични с изложеното в жалбата.
За ответника – началник отдел „Оперативни дейности“ Б.,
Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, наложил
принудителната административна мярка се явява юк. К.Л.. Поддържа, че
извършеното нарушение е доказано и иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата срещу заповедта за налагане на принудителна административна мярка.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя административната преписка.
Не ангажира допълнителни доказателства.
По делото са
събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства
няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.03.2019г., около 16:55ч. органи по приходите извършили
проверка на търговски обект – хотел „Бижу“, находящ се в гр.Б., ул. „Г.С.
Раковски“ №39, стопанисван от „ЕЛИС ВД“ ЕООД. При проверката била извършена
контролна покупка на 1бр. нощувка в двойна стая на стойност 58лв., заплатена в
брой от проверяващия екип. За извършената продажба не била издадена фискална
касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, нито
ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.
Констатациите от проверката били отразени в протокол №
034197 6/05.03.2019г. (л.13). Проверяващите описали, че контролната покупка е
извършена в 16:30ч., а като час на изготвяне на протокола посочили 16:55ч.
Управителят на дружеството вписала възражение в протокола, според което след
връщане на ресто, първо отразила услугата в регистъра и едва след това бил
издаден касов бон. Дружеството подало и писмено възражение срещу протокола
(л.21), към което приложило касов бон (л.23) от деня на проверката, за нощувка
на стойност 58лв. Същият бил издаден в 16:51ч.
Въз основа на горните фактически данни ответникът – началник
отдел „Оперативни дейности“ Б., Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП издал процесната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена нормата на чл.25,
ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства, вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, по
отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
хотел „Бижу“, находящ се в гр.Б., ул. „Г.С. Раковски“ №39 и забрана за достъп
до него за срок от 12 дни.
Заповедта била връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател
на 15.03.2019г.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага,
поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл.
9 от АПК.
Разпоредбата на чл.
146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице
във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 15.03.2019г. и в
същия обжалвана пред съда.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС –
началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция
по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор
на НАП (л.62).
Заповедта е в предвидената от закона форма
и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното издаване –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаването на
обжалвания акт.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Според чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата
разпоредба
условията, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
В разпоредбата на чл.25 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. е посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на
същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС указва, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Безспорно се установи, че жалбоподателят е
осъществил неизпълнение на задължения към Държавата по посочените в заповедта и
визирани по-долу разпоредби.
Анализът на посочените правни
норми налага извод, че в конкретния случай дружеството жалбоподател е било
задължено да издаде фискална
касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за извършената продажба
– нощувка в хотела, като тази касова бележка е следвало да бъде издадена в
момента на извършване на плащането. В случай на неиздаване на съответния
документ за продажба, компетентният орган прилага принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни.
Оспорващият възразява, че касов
бон бил издаден, но необходимостта от разваляне на банкнотите, с които
продажбата била платена, както и вписването в регистъра на туристите, довело до
забавяне издаването на фискалния документ. Съдът намира тези възражения за
неоснователни. Действително при извършване на продажба и плащане в брой, е
възможно да възникне необходимост от разваляне на банкнотите, с които е
извършено плащането, възможно е в обекта да не са налични достатъчно или
подходящи купюри за връщане на ресто и да е необходимо клиентът да изчака
известно време, докато търговецът набави необходимите средства, но това не
дерогира задължението за издаване на касовия бон в момента на плащането. Т.е. в
момента, в който плащането е получено от търговеца, той следва да регистрира
продажбата, да издаде касовата бележка и едва тогава да пристъпи към връщане на
ресто. Не може да се приеме също, че регистрирането на продажбата и издаването
на касов бон за нощувка в хотел императивно се предхожда от вписване на клиента
в туристически или друг регистър. Напротив, едва след финализиране на
продажбата, чрез издаване на платежния документ клиентът придобива качеството
гост на туристическия обект и следва да бъде вписан в съответните регистри.
Съдът не споделя също
тезата на жалбоподателя, според която следва да се приеме, че касов бон е
издаден, тъй като часът отразен в него 16:51ч. (л.23) предхожда часът на съставяне
на протокола за извършената проверка 16:55ч. (л.13). Това е така, тъй като контролната
покупка и съставянето на протокола са различни юридически факти. Хронологията
на действията по извършване на подобна проверка предполага първо да се извърши
контролната покупка, органът да се легитимира и едва след това да бъде съставен
протокол с констатациите. В този смисъл моментът на издаване на касовия бон е
именно моментът (часът) на извършване на контролната покупка (в конкретния
случай 16:30ч.). Именно в този час е следвало да бъде регистрирана покупката и
издаден касовият бон, а не в промеждутъка между нейното извършване и
съставянето на протокола.
Съдът намира за необходимо
да изясни още, че административно-наказателната отговорност се реализира
независимо от налагането на принудителната административна мярка, тъй като
единият акт цели налагане на санкция за извършено нарушение, а другият съгласно
разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН цели да
се предотвратят и преустановят
административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните
последици от нарушенията. Следователно общото между двете процедури е факта на
нарушението, но като производства те протичат независимо едно от друго, поради
което издаването на наказателно постановление не е предпоставка за издаване на
Заповед за ПАМ. Отделно от изложеното органът по приходите правилно се е
позовал на нарушаването на цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност
е издал оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на
преценка дали да наложат принудителна административна мярка.
Останалите обстоятелства по случая са без правно
значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който
за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна
мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на
срока за налагане на принудителната административна мярка. Разпоредбата на
чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни.
След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без
минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се
явява задължен да обоснове размера, определен от него. Административният орган
е изложил мотиви по отношение на продължителността на наложената ПАМ, които се
възприемат от съда с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният
състав намира срока и за правилно обоснован с оглед необходимостта от защита на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. При наличието в търговския обект на констатирана касова разлика,
неиздаване на фискален бон, ниския среднодневен оборот, нулевата данъчна
печалба за последните три години със затварянето на обекта за дванадесет дни
фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие
противоправното поведение на оспорващата страна, ще му въздействат
предупредително-възпиращо. В този смисъл определената продължителност на
мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние
върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й,
която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
Предвид неоснователността на направените
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът
прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва
да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.
С оглед изхода от спора се явява
основателно своевременно направеното от ответника искане за присъждане на
разноски, основано на обстоятелството, че е бил представляван по делото от
пълномощник-юрисконсулт. Съгласно тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д.
№ 5/2009г. на Върховния административен съд в случая следва да се приложи
правилото на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно което в полза на ответника се присъждат
разноски в размер, който не може да надхвърля максималния такъв, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В процесния случай, предвид
характера и сложността на делото съдът приема, че следва да се присъдят
разноски в размер 100лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Б.кият
административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЕЛИС ВД“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д. С. В., със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул. „Александровска“ №102 против Заповед № ФК-56-0341976/13.03.2019г., издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“ Б., Дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна
мярка, с която за нарушение чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискалните устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, по отношение на дружеството – жалбоподател е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – семеен хотел „Бижу“, находящ се
в гр.Б., ул. „Г.С. Раковски“ №39 и забрана за достъп до него за срок от 12 дни.
ОСЪЖДА „ЕЛИС ВД“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: