Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Антоанета Луканова,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2576 по описа за 2018 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от
“СВОБОДНА ЗОН.- П.” АД, ЕИК *******, против ответника ФОНД З.Г.НА
В.В Б. искове с правно основание чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.) и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “СВОБОДНА ЗОНА - П.”
АД, ЕИК *******, твърди, че е вложител в “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) по договори за срочен
депозит, както следва:
- договор за стандартен срочен депозит № 9144 с клауза
за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 09.02.2009 г., въз основа
на който на името на ищцовото дружество е открита сметка/влог в “КТБ” АД –
клон П. с IBAN: ***ер на 60 000 щатски долари. Сочи, че съгласно банкова
референция с изх. № 746/19.12.2014 г. на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), наличността по тази сметка на
името на ищцовото дружество към 18.12.2014 г. е
възлизала на 76 849,93 щатски долара.
- договор за стандартен срочен депозит № 9233 с клауза за
капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 09.02.2009 г., въз основа на
който на името на ищцовото дружество е открита сметка/влог в “КТБ” АД – клон П. с IBAN: ***ер на 60 000 щатски долари. Сочи,
че съгласно банкова референция с изх. № 746/19.12.2014 г. на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), наличността по тази сметка на
името на ищцовото дружество към 18.12.2014 г. е
възлизала на 85 502,97 щатски долара.
- договор за стандартен
срочен депозит № 9234 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната
сметка от 09.02.2009 г., въз основа на който на името на ищцовото дружество е открита
сметка/влог в “КТБ” АД – клон П. с IBAN: ***ер на 60 000 щатски долари. Сочи,
че съгласно банкова референция с изх. № 746/19.12.2014 г. на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), наличността по тази сметка на
името на ищцовото дружество към 18.12.2014 г. е
възлизала на 76 849,93 щатски долара.
Ищецът твърди, че и
трите договора са сключени като стандартни срочни договори за депозит за срок
от по 6 месеца, с текущ годишен лихвен процент в размер на 4,5000% съгласно
утвърдените нива в Скалата на стандартните лихвени проценти, които банката
прилага към привлечени средства от клиенти. Твърди, че е договорено, че при
изтичане на уговорения срок и при липса на предварително друго изявление от
депозанта поне един ден преди падежа, начислената лихва се прибавяла
(капитализира) към авоара по съответната сметка и считано от 9-то число на
месеца, през който е изтекъл текущият предходен 6-месечен срок, договорите
автоматично се подновявали за същия срок и при същите условия, които се
прилагали по отношение на новата главница. Твърди, че на 03.06.2011 г. към
всеки от трите договора е сключен анекс, съгласно който се запазва уговореният
размер на лихвата от 4,5000%; отпада указанието, че лихвата е съгласно
утвърдените нива в Скалата на банката; въвежда се текст, че средствата по
съответните депозити не са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в
банките.
Ищецът твърди, че на
основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на
суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.) е подал
възражение пред квесторите на “КТБ” АД за признаване на правото на ищеца да получи
гарантираната от закона сума. Твърди, че с писмо с изх. № Н2310-154/12.01.2015
г. квесторите на “КТБ” АД са оставили без
уважение възражението му.
Ищецът
твърди, че е предявил пред съда претенция за изплащане на част от гарантираната
сума по влога в размер на 26 000 лева, като с влязло в сила Решение по
търговско дело № 3016/2015 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-15 състав, ФГВБ е осъден да заплати на “СВОБОДНА
ЗОН.- П.” АД сумата от 26 000 лева,
представляваща част от гарантирания размер от 196 000 лена на суми за
изплащане по влогове в “КТБ” АД (в несъстоятелност), по договори за стандартен
срочен депозит № 9144/09.02.2009 г., № 9233/09.02.2009 г. и № 9234/09.02.2009 г. Твърди, че на
23.07.2018 г. ФГВБ е платил доброволно присъдените суми по сметка на настоящия
ищец.
Ищецът
твърди, че с покана за доброволно изпълнение с вх. № 90-0062/26.09.2018 г. е
поканил ФГВБ да му изплати остатъка от гарантираната сума по трите договора за
депозит в размер на 170 000 лева, но до момента това не е сторено.
Ищецът
твърди, че към сключените договори се прилага Скалата за стандартните лихвени
условия на “КТБ” АД. Сочи, че средствата по депозитите са били
гарантирани от закона до общата сума от 196 000 лева. Твърди, че анексите
от 03.06.2011 г. не са доказателство, че на 09.02.2009 г. процесните договори
са били сключени с привилегировани лихвени проценти. Твърди, че ако не се
приеме това, то по отношение на ищеца е неприложимо изключението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ
(отм.), като противоречащо с правото на ЕС – Приложение I, от Директива 94/19/ЕО. Сочи, че процесните договори
не са сключени при условия, които да доведат до влошаване на финансовото
състояние на “КТБ” АД и не
е налице обстоятелството по чл. 7, § 2, т. 11 от Приложение І
от Директива
94/19/ЕО,
която норма не била точно транспонирана в българския закон. Твърди, че
вземането му към банката в размер на 439 811,01 лева е включено в Списъка
на приетите вземания с пореден № 6069.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника ФОНД З.Г.Н.В.В Б. да му заплати сумата
от 170 000
лева, представляваща част от вземане в размер на 196 000 лева, представляваща
неплатена гарантирана сума от влогове на ищеца в “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) по договори за стандартен срочен депозит № 9144/09.02.2009
г., № 9233/09.02.2009 г. и № 9234/09.02.2009 г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба
(06.12.2018г.) до окончателното й плащане.
Ищецът
претендира разноски по делото.
Ответникът ФОНД З.Г.НА В.В Б. оспорва предявените
искове като неоснователни. Ответникът въвежда доводи, че към датата на
сключване на договорите за депозит от 09.02.2009 г. е действала скала на
стандартните лихвени условия на банката от 15.01.2009 г., в сила от 19.01.2009
г. Сочи, че съгласно тази скала лихвеният процент по срочни депозити в щатски
долара на юридически лица със срок от 6 месеца и размер на вложената сума от
10 000 до 250 000 щатски долара е бил 2,75%, а договореният с ищеца
по всеки от договорите лихвен процент от 4,50% е надвишавал условията,
предоставяни на други вложители. Сочи, че към 03.06.2011 г. (датата на анексите) е
действала скалата за стандартните лихвени проценти, които КТБ прилага към
привлечени средства от клиенти в редакцията й към 31.12.2010 г., като лихвеният
процент, прилаган към останалите вложители за срочен депозит от 6 месеца в
щатски долари, е 2,75. Сочи, че последното автоматично подновяване на трите
договора за депозит преди банката да бъде поставена под специален надзор е на
09.02.2014 г., когато е действала скалата на стандартните лихвени проценти,
приета от УС на КТБ на 01.01.2012 г., в редакцията й от 01.11.2013 г., съгласно
която стандартният лихвен процент по такива срочни депозити е бил 2,75 на сто, а
на ищеца са предоставени привилегировани условия. Сочи, че намаляването на
лихвения процент след 30.06.2014 г. е ирелевантно за преценката на
обстоятелствата по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.), тъй като е извършено от
БНБ като мярка на специалния надзор и не зависи от банката. Ответникът
оспорва твърдението, че в случая се прилага пряко Директива 94/19/ЕО и не се
прилага нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.). Сочи, че не е налице
неточно транспониране на чл. 7, § 2, т. 11 от Приложение І от Директива 94/19/ЕО и не се
стига до противоречие с дължимия според директивата резултат. Сочи, че дори да
е налице неправилно транспониране на директивата, то искът е неоснователен, тъй
като неправилното транспониране на директивата може да ангажира отговорността
на държавата за вреди от нарушение на общностното право, но не водело до
основателност на предявения иск.
Ответникът оспорва допустимостта на иска за законнна
лихва върху претендираната сума, тъй като претендираната законна лихва за
забава не представлява влог по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗГВБ и Фондът не
може да бъде надлежна страна по такъв иск. Доводите на ответника за недопустимост
на предявения иск за законна лихва са свързани с материално правната
легитимация на ответника, т.е. касаят основателността, а не допустимостта на
претенцията, поради което ще бъдат разгледани от съда с акта по съществото на
спора. Ответникът сочи, че ако искът е допустим, то е
неоснователен поради изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2 от ЗГВБ (отм.).
С определение от 02.07.2019 г. съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на ответника – “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).
Съдът, след като
обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
В
доклада по делото съдът е уведомил страните на основание чл. 155 от ГПК, че на съда е служебно известно, че
на 06.11.2014 г. с решение на Управителния съвет на
Българската народна банка е отнет лицензът за извършване на
банкова дейност на “К.Т.Б.” АД по смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998г.
(отм.).
Не се спори
между страните и се установява от събраните доказателства, че ищецът е вложител
в “КТБ” АД по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗГВБ (отм.). Между банката и ищеца като депозант са сключени договор за стандартен срочен депозит № 9144 с клауза
за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 09.02.2009 г., договор за стандартен срочен депозит № 9233 с клауза за капитализиране на
лихвата по депозитната сметка от 09.02.2009 г. и договор за стандартен срочен депозит № 9234 с клауза за
капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 09.02.2009 г. Във всеки от
договорите е уговорено, че се влага сума в размер на 60 000 щатски долата,
със срок от шест месеца и с текущ годишен
лихвен процент е в размер на 4,50%.
Съгласно
чл. 4 от всеки от договорите за депозит, при изтичане на договорения срок, ако
депозантът не даде други писмени инструкции на банката, но не по-късно от един
ден преди изтичането на срока на договора за депозит, начислената лихва се
прибавя (капитализира) към авоара по сметката, при което автоматично се
продължава действието на договора за същия срок и при същите условия по новия
авоар.
Представени
са от ищеца анекс № 1 от 03.06.2011 г. към всеки от договорите, с който се
изменя разпоредбата на чл. 2 от съответния договор, че банката начислява лихва
върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 4,50%, като паричните
средства по банковата сметка не са защитени от Фонда за гарантиране на
влоговете в банките, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ, подробно описани в
Скалата за стандартните лихвени проценти, които “КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти.
Представена е от
ищеца банкова референция с изх. № 746/19.12.2014 г. по описа на “КТБ” АД, Финансов център - П., че клиентът “СВОБОДНА
ЗОНА - П.” АД притежава в счетоводните регистри на банката три
броя сметки, като към 18.12.2014 г. салдото по сметка с IBAN: ***9,93 щатски долара, по сметка IBAN: ***2,97 щатски долара, по сметка IBAN: ***9,93 щатски долара.
Представено е от
ищеца възражение до квесторите на “КТБ” АД с искане да
бъде признато правото на “СВОБОДНА ЗОНА - П.” АД да получи гарантираните му по закон суми по
влогове в банки с отнет лиценз и да бъде включено дружеството в списъка на
лицата, на които се дължи гарантиран размер по влоговете и да му бъде изплатена
сумата от 196 000 лева.
Представено е от
ищеца и писмо от квесторите на банката с изх. № Н2310-154/12.01.2015 г., че
възражението на “СВОБОДНА ЗОН.- П.” АД с вх. №
Н2310-4481/23.12.2014 г. не
е уважено. В писмото е посочено, че банката е начислявала преференциална лихва
върху сумите по разплащателната сметка с текущ годишен лихвен процент в размер
на 4,50%, който е в отклонение от обявените от банката условия в Скала на
стандартните лихвени проценти, които “КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти,
действаща към момента на сключване на договорите. Посочено е, че в трите анекса
е предвидена промяна на чл. 2, ал. 2 от договорите за срочен депозит, в които
изрично е записано, че паричните средства по банковата сметка не са защитени от
Фонда за гарантиране на влоговете. Поради това е прието, че лихвените условия
по сметката са привилегировани и като такива попадат в изключението по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗГВБ и същите не подлежат на изплащане от ФГВБ.
С Решение № 1667/12.07.2017 г. по т.д. №
525/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав,
влязло в сила на 05.06.2018 г., е отменено решение № 1933 от 08.11.2016 г. по т
д. № 3016/2015 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15
състав, вместо което е постановено, че се осъжда ФОНД З.Г.НА В.В Б. да заплати
на “СВОБОДНА ЗОНА - П.”
АД сумата от 26 000 лева, представляваща част от гарантирания размер от
196 000 лева на суми за изплащане по влогове в “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) по договори за стандартен
срочен депозит № 9144/09.02.2009 г., № 9233/09.02.2009 г. и № 234/09.02.2009 г., както и
разноски за първоинстанционното производство в размер
на 2 440 лева и разноски за въззивното
производство в размер на 2 040 лева.
Представена е от ищеца покана за
доброволно изпълнение с вх. № 90-0062/26.09.2018 г. по описа на ФГВБ, с която
ищецът “СВОБОДНА ЗОНА - П.”
АД кани Фонда в 30-дневен срок от получаване на поканата да му заплати сумата
от 170 000 лева – дължим остатък от общо дължимата сума от 196 000
лева, представляваща гарантирания размер на влоговете на “СВОБОДНА ЗОНА - П.”
АД в “КТБ” АД (н.).
По искане на ответника по реда на чл.
192, ал. 1 от ГПК са изискани и представени от трето неучастващо в делото (към
датата на представяне на документите по делото) лице Скала на стандартните
лихвени проценти, които “КТБ” АД прилага към привлечените средства от клиенти,
действащи през различни периоди, и протоколи на Управителния съвет на “КТБ” АД за приемане
на промени в скалата. От представената скала в различните редакции след 19.01.2009
г. и към датата на сключване на процесните договори
за депозит е видно, по срочни депозити за юридически лица за суми от 10 000 – 250 000
щатски долара за 6 месеца лихвата е 2,75%.
Представени са по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК молба от ищеца “СВОБОДНА ЗОНА - П.”
АД до “КТБ” АД, Финансов център - П. с вх. № 358/09.02.2009 г., с искане да бъдат
открити на ищцовото дружество три шестмесечни
депозита по 60 000 щатски долара, с годишна лихва 4,5%, както и писмо на “КТБ” АД, Финансов център - П. до изпълнителните директори на “КТБ” АД, Централно
управление с вх. № 378/10.02.2009 г. за одобрение на искането, направено от “СВОБОДНА ЗОНА - П.”
АД.
По делото е представено
от ответника Решение № 82 по Протокол № 14 от
30.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската
народна банка, с което считано от
01.07.2014 г., БНБ намалява лихвените проценти по депозити на “К.Т.Б.” АД до средния им пазарен размер за банковата
система по видове, матуритет и валути, в съответствие
с приложението към решението. Съгласно приложението към решението на БНБ,
лихвеният процент по срочни депозити – банков сектор в щатски долара за
нефинансови предприятия за срок над 3 до 6 месеца е в размер на 1,52% (по нов
бизнес) и 2,15% (по салда).
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.С.,
като вещото лице изчислява размера на главницата по банковите сметки,
начислените лихви и лихвените проценти по действащата скала на стандартните
лихвени проценти на банката.
Вещото лице дава заключение, че съгласно представените от “КТБ” АД (н.) банкови извлечения от депозитни сметки с титуляр “СВОБОДНА ЗОНА - П.”
АД към 06.11.2014 г. и банкова референция с изх. № 746/19.12.2014 г.,
общият размер на вземането на ищеца е 239 202,83 щатски долара, от които: 1) сумата от 76 849,93 щатски долара, включваща 76 452,69 щатски долара - главница по договор за стандартен срочен депозит №
9144/09.02.2009 г. и 397,24 щатски долара - лихва за периода от 09.08.2014 г.
до 06.11.2014 г. (сметка с IBAN: ***); 2) сумата от 85 502,97 щатски
долара, включваща 85 061,01 щатски долара - главница по договор за стандартен срочен депозит №
9233/09.02.2009 г. и 441,96 щатски долара - лихва за периода от 09.08.2014 г.
до 06.11.2014 г. (сметка с IB AN: BG12 KORP 9220 2122 5868 02); 3) сумата от
76 849,93 щатски долара, включваща 76452,69 щатски долара
- главница по договор за стандартен срочен депозит №
9234/09.02.2009 г. и 397,24 щатски долара - лихва за периода от 09.08.2014 г.
до 06.11.2014 г. (сметка с IB AN: BG82 KORP 9220 2122 5868 03).
Вещото лице дава заключение, че по данни от представените от “КТБ” АД (н.) банкови извлечения от депозитни сметки с титуляр титуляр “СВОБОДНА ЗОНА - П.” АД към 22.04.2015 г. общият размер на вземането на ищеца е 241 580,07
щатски долара, от които: 77 613,68 щатски долара по договор за
стандартен срочен депозит № 9144/09.02.2009 г. по сметка с IBAN: ***, 86352,71 щатски долара по договор за стандартен срочен депозит № 9233/09.02.2009 г. по сметка с IBAN: ***,68 щатски долара по договор за стандартен срочен
депозит № 9234/09.02.2009 г. по сметка
с IBAN: ***.
Вещото лице дава заключение, че към
датата на подаване на исковата молба и към датата на извършване на експертизата
(12.04.2019 г.) задълженията на “КТБ” АД (н.), произтичащи от процесните договори за депозит, не са погасени.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
След
приключване на устните състезания по делото, по делото е постъпила молба с вх.
№ 89372/09.07.2019 г., подадена от ищеца,
с искане на основание чл. 253 от ГПК да бъде отменено определението за даване
ход на делото по същество, за отмяна на определението на съда за конституиране
на “К.Т.Б.” АД (н.) като трето лице помагач на страната на
ответника и за насрочване на делото в открито съдебно заседание за приключване
на съдебното дирене.
Преди
произнасяне по спора, съдът следва да се произнесе по така направеното искане с
правно основание чл. 253 от ГПК. В случая в съдебното заседание по делото,
проведено на 02.07.2019 г. страните са заявили, че нямат други доказателствени
искания, съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход на
делото по същество. По отношение на конституирането на трето лице помагач на
страната на ответника съдът е изложил съображения в мотивите на определението.
Съдът намира, че в случая не се установяват изменение на обстоятелствата,
грешка или пропуск, което да налага отмяна на постановените определения на съда
за конституиране на третото лице помагач и за даване ход на делото по същество.
По
изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 253
от ГПК и исканията на ищеца като неоснователни следва да бъдат оставени без
уважение.
По
същество:
Към датата на приемане на Решение от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на
Българската народна банка, с което е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД, действа Закона за гарантиране на влоговете в
банките от 1998 г. (отм. - ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г.,
в сила от 14.08.2015 г.), и в случая са приложими нормите на този закон.
Съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), след като Българската
народна банка отнеме издадената
лицензия за банкова дейност на търговската банка, Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни
вложители до гарантирания размер, представляващ пълно изплащане
на сумите по влоговете на
едно лице в една банка независимо
от броя и размера им до
196 000 лева.
Съгласно нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗГВБ (отм.), действаща към датата на
отнемане на лиценза на “КТБ” АД, в посочената сума се включват и начислените лихви
към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1 от закона.
За прилагането на закона е издадена Наредба № 23 от 12.02.1999 г. на БНБ за
условията и реда за изплащане на суми по влоговете в банка с отнет лиценз до
гарантирания размер (отм. – ДВ, бр. 103/27.12.2016 г.), чиито разпоредби са
приложими в разглеждания случай. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата, лице,
което претендира, че притежава влог по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ, но
не е включено в списъка на правоимащите да получат гарантираната сума лица или
оспорва данни от него, може да предяви писмените си възражения в срок до една
година от началния ден на изплащане на гарантираните размери по влоговете,
подкрепени с доказателства за правата му пред квесторите, ликвидаторите или
синдиците на банката с отнет лиценз, които се произнасят по възраженията в
7-дневен срок от получаването им. При отказ за включване в списъка по чл. 7,
ал. 3 или коригиране на данните в него вложителят може да предяви правата си по
установения в действащото законодателство ред.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е възразил
пред квесторите на “КТБ” АД (н.) в предвидения в чл. 10, ал. 2 от Наредбата едногодишен срок,
считано от началния ден на изплащане на гарантираните размери на влоговете
(т.е. от 04.12.2014 г. съгласно решение на Управителния съвет на Фонда). Ищецът
е получил отказ от квесторите на “КТБ” АД (н.) с изх. № Н2310-154/12.01.2015 г. за включването
му в списъка на правоимащите да получат гарантираната сума лица, което поражда правен интерес за ищеца за предявяването на иска.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е вложител в
банката, както и наличността на притежаваните от ищеца влогове, която надхвърля
пълния размер на гарантираната от закона сума.
Предмет на настоящото производство е разликата между присъдената сума в
размер на 26 000 лева – част от гарантирания размер от 196 000 лева
на суми за изплащане по влогове в “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), съгласно влязлото в сила решение № 1667/12.07.2017 г., постановено по
търговско дело № 525/2017 г. по описа на САС, Т.О., 6 състав, и пълния претендиран от ищеца размер на вземането му срещу ответника.
Съгласно
приетото в т. 2 на Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016
г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право.
Доколкото в
основание на иска се включват всички факти, очертани от хипотезата на правната
норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право, то със
сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените с решението по частичния
иск общи правопораждащи факти. При уважен в случая частичен иск, фактическите
констатации на съда в решението за уважаването му следва да се зачетат в
последващото производство за остатъка от вземането.
Поради
изложеното се явяват недопустими в настоящото производство възраженията на
ответника, че влогът на ищеца е бил с привилегировани лихвени условия и не му
се дължи заплащане на гарантираната от закона сума. Тези възражения са
преклудирани, тъй като са основани на факти, възникнали преди пораждането на
сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по частичния иск по чл. 23 вр.
с чл. 4 от ЗГВБ (отм.), и тъй
като са възражения касателно правопораждащи факти, относими към възникването на
спорното право – предмет на делото по частичния иск. Противното би означавало
да се стигне до пререшаване на решен в предходно дело между страните спор и
пререшаване на тези въпроси в настоящото производство е недопустимо (така в
мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение).
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск е доказан по
основание.
Относно
размера на предявения иск съдът намира, че следва да се съобрази максималния
размер на гарантираната сума съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.). На едно лице
в една банка се дължи гарантирана сума до 196 000 лева, независимо от броя
и размера на влоговете му. В случая с решението по частичния иск на настоящия
ищец е присъдена част от гарантираната сума в размер на 26 000 лева. След
приспадане на същата от пълния размер на гарантираната от закона сума от
196 000 лева, се получава остатък в размер на 170 000 лева.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) е основателен и следва да
бъде уважен за претендираната сума в размер на 170 000 лева.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗГВБ (отм.), ФГВБ не дължи лихви по
гарантираните суми. Това следва от целта на създаването на ФГВБ, очертана в чл.
1 от ЗГВБ (отм.) и строго определените правомощия на този специален орган –
гарантиране на пълно изплащане на сумите по влог на едно лице в една банка до
196 000 лева, независимо от броя и размера им. Отношенията на Фонда с
вложителя произтичат от закона и именно законът е източник на гарантираното
вземане на вложителите до горепосочения максимален размер. Основна функция на
ФГВБ е да изплаща гарантираните размери на влоговете при условията и по реда на
закона, т.е. да компенсира/обезщети вложителите по гарантираните влогове до
законоустановения максимален размер. Основен източник на средствата във Фонда,
които служат за изплащане на гарантираните суми на вложителите, се явяват първоначалните (встъпителните)
вноски от банките и годишните премийни вноски от банките. Източникът на средствата на Фонда предопределя и лимита на отговорността
на Фонда, като е лимитирано задължението за компенсация/обезщетяване на
вложителите до максималния законоустановен размер от 196 000 лева на
вложител в банката с отнет лиценз за банкова дейност.
Предвиденото в нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗГВБ (отм.) кореспондира и с
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), съгласно която общият размер на
задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му,
включително начислените върху тях лихви към датата на решението на Българската
народна банка за отнемане на лиценза за банкова дейност на банката, се събират.
Следователно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗГВБ (отм.) няма предвид
начислените по влога лихви до датата на отнемане на лиценза за банкова дейност.
Поради това се явяват недължими от ФГВБ лихвите, начислени след решението на
БНБ (договорни и лихви за забава). Извън предмета на настоящото производство
остава въпросът дали на ищеца му се следва обезщетение за вреди, след като е
бил включен в информацията по чл. 62, ал. 12, т. 2 от ЗКИ, и кой носи
имуществена отговорност за това.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 170 000 лева, считано от датата на завеждане на
иска (06.12.2018 г.) до окончателното й плащане, е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски в общ размер на 13 366 лева, от които 6 800 лева – държавна
такса, 650 лева – депозит за вещо лице и 5 916 лева - адвокатско възнаграждение,
за плащането на което са представени от ищеца доказателства съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 13 366 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на “СВОБОДНА ЗОН.- П.”
АД, ЕИК *******, по молба с вх. № 89372/09.07.2019 г.
ОСЪЖДА ФОНД З.Г.НА В.В Б. с адрес: ***, да
заплати на “СВОБОДНА ЗОНА - П.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г.
(отм.), сума в размер на 170 000 лева (сто и
седемдесет хиляди лева), представляваща
остатъка от вземане в размер на 196 000 лева - неплатена
гарантирана сума за изплащане по влогове на “СВОБОДНА
ЗОНА - П.” АД в “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) по сключени между “К.Т.Б.” АД и “СВОБОДНА ЗОН.- П.”
АД договор за стандартен срочен
депозит № 9144 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от
09.02.2009 г., договор за стандартен срочен депозит № 9233 с клауза за
капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 09.02.2009 г. и договор за стандартен срочен
депозит № 9234 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от
09.02.2009 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1, от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 170 000 лева, считано от
06.12.2018 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ФОНД З.Г.НА В.В Б. с адрес: ***, да заплати на “СВОБОДНА ЗОН.- П.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сума в размер на 13 366 лева (тринадесет хиляди триста
шестдесет и шест лева), представляваща направените разноски по делото пред
СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, в качеството й на трето лице-помагач на ответника - ФОНД З.Г.НА В.В Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :