РЕШЕНИЕ
№ 15137
.................., 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:....................
при участието на секретаря ........................
като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело №
20251110105747 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ....................... твърди, че има вземане към ответника Г. Б. Г. за
сумата 1912,45 лева, представляваща стойност на потребени ................... за
имот, находящ се на адрес: ......................, за периода от 04.02.2015 г. до
24.01.2024 г., ведно със законната лихва от 20.09.2024 г. до окончателното
плащане, както и за сумата 157,87 лева – лихва за забава за периода от
16.10.2023 г. до 23.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56201/2024 г. по описа на СРС, 119
състав. Ответникът възразил срещу заповедта, поради което ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае горните вземания за
установени. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на
неформален договор за предоставяне на ................... при публично известни
общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника ................... (доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата
на падежа, посочен във фактурите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Г. Б. Г., е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който прави възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност за част от вземанията. Не оспорва, че обектът е
1
водоснабден, не оспорва обема на претендираните за предоставени услуги за
процесния период, както и техния размер. Не оспорва, че е ползвал
доставената от ищеца услуга, както и че е собственик на процесния имот през
процесния период. Моли съда да отхвърли предявените искове за погасения
по давност период. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът
е потребител на ................... по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ................... в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне
на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, на
основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК, са отделени като безспорни и с това
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответникът е
потребител на ................... за процесния имот и период по възникнало между
страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е
доставил твърдените ................... в претендираните количества в процесния
обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и
К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост. Следователно, доколкото ответникът е собственик на процесния
имот през процесния период, то той е и потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в него.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на .................. е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2
и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото
2
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие
заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице облигационни
отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период
Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни
води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се
разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по
индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в
сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията
на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ),
като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ, регламентира задължението на
потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните
длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода.
Както се посочи по-горе, с доклада по делото е обявено за безспорно и с
това ненуждаещо се от доказване, че процесният имот е водоснабден и
дружеството е доставяло и трите вида ................... до него, а именно доставка
на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и съответно
нейното пречистване, в претендираните количества, чиято стойност възлиза
на претендираната сума. Ето защо, настоящият съдебен състав намира за
установена реалната доставка на ................... от ищеца в процесния имот и за
процесния период, като стойността на доставени ................... е в размер на
1912,45 лв., т.е. установява се наличие на вземане на ищеца срещу ответника
за посочената сума.
При установената основателност на иска следва да бъде разгледано
релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
3
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от водоснабдителните
дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 20.09.2024 г., като от тази дата
установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), погасителната
давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С фактурирането
потребителят се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече от деня, в
който съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Предвид изложеното, извън обхвата на погасителната давност са
вземанията за периода от 01.09.2021 г. до 24.01.2024 г. Задължението за м.
09.2021 г. (най-старото от посочения период) е станало изискуемо на
01.10.2021 г., като тригодишната погасителна давност за него изтича на
01.10.2024 г. т.е. след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.09.2024 г., от която дата погасителната
давност за вземането е прекъсната и не тече по време на процеса. За посочения
непогасен по давност период, съгласно приетото по делото заключение на
ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, задълженията на ответника са в размер 1504,98 лева, до
която сума и за посочения период от 01.09.2021 г. до 24.01.2024 г., искът се
явява основателен и следва да се уважи, а в останалата част до пълния
предявен размер от 1912,45 лева и за периода от 04.02.2015 г. до 31.08.2021 г.
следва да се отхвърли, като погасен по давност.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на
4
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен (30 дни
след издаването на фактура), поради което длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно, с оглед релевираното от ответника възражение
за давност, Г. Б. Г. дължи обезщетение за забава върху дължимата от нея
непогасена главница от 1504,98 лева, за периода от 16.10.2023 г. (първата
фактура за непогасения по давност период е издадена на 15.09.2023 г.) до
заявената от ищеца крайна дата – 23.02.2024 г., в размер на общо 64,34 лева,
съобразно заключението на ССчЕ. До размера на посочената сума
акцесорният иск се явява основателен и следва да се уважи, а в останалата
част до пълния предявен размер от 157,87 лева, следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по делото,
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер от 266,44
лева (за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК в минимален размер), както и разноски по ч. гр. д. № 56201/2024 г. по
описа на СРС, 119 състав в размер от 56,85 лева (за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в
минимален размер).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но до приключване на устните
състезания по делото не са представени доказателства разноски да са
направени от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. Б.
Г., ЕГН ********** дължи на ......................., ЕИК .........................., сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 56201/2024 г. по описа
на СРС, 119 състав, както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите сумата от 1504,98 лева, представляваща стойност на потребени
................... за имот, находящ се на адрес: ......................, за периода от
01.09.2021 г. до 24.01.2024 г., ведно със законната лихва от 20.09.2024 г. до
изплащане на вземането;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 64,34 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 16.10.2023 г. до 23.02.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
5
чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите до пълния предявен размер от 1912,45 лева
и за периода от 04.02.2015 г. до 31.08.2021 г. като погасен по давност, както и
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от
157,87 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Б. Г., ЕГН ********** да
заплати на ...................., ЕИК .......................... сумата от 266,44 лева разноски в
исковото производство, както и сумата от 56,85 лева разноски по ч. гр. д. №
56201/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6