№ 7
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502274 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 30.01.2020г, допълнено с решение от 06.03.2020г по гр.д. №
8746/2018г СГС, ГО, І-10 състав е осъдил ЗАД”Армеец”АД да заплати на Р. К. С. сумата
от 28 000лв- обезщетение по договор за имуществена застраховка Каско, на осн.
чл.405,ал.1 от КЗ за л.а. Мерцедес с ДК № ******** за настъпило на 24.01.2018г
застрахователно събитие –кражба на автомобила, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 29.06.2018г . С решението си съдът е възложил разноските по
делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника – застраховател ЗАД
Армеец с оплаквания за неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е
тълкувал и приложил договорни клаузи между страните, на основание които
застрахователят не дължи обезщетение поради предоставяне неверни данни за
застрахованото МПС. Поддържа, че в процесния случай застрахователна защита не се
дължи, съобразно договореното между страните, че е налице връзка между
неизпълнението на посочените задължения според договорните клаузи от страна на
1
ответника и настъпването на вредата. Оспорва изводите на СГС за липса на основания за
редуциране на размера на обезщетението като неправилни. Оплакванията на въззивника
касаят приложението на материалния закон и обосноваността на изводите на СГС. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло. Претендира разноските, направени по делото .
Ищецът Р. С., представляван от адв. Д., е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът не се представлява.
Въззиваемата страна Р. С. се представлява от адв. Д., която оспорва жалбата , моли
решението на СГС да бъде потвърдено, по съображения изложени в отговора на въззивната
жалба. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК , който
представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби ,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания
на ВКС по приложението на закона дадени с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК –
т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Същото е правилно по същество и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.
Фактическата обстановка по делото е правилно и пълно установена , поради което и с
оглед възможността на чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тази част от мотивите
на СГС като обосновка на собствения си акт.
Безспорно е по делото, видно от определението на СГС от 29.05.2019г и от
оплакванията , развити във въззивната жалба, че в нощта на 23/24.01.2018г в гр. Видин е
откраднат л.а. Мерцедес с ДК № ******** , собственост на ищеца Р. С., като отнемането
на автомобила се е случило в период на действие на застраховка Каско, при условията на
пълно Каско , като договорът за имуществено застраховане е сключен между собственика
2
Р. С. и ответника- застраховател. Не се спори, че договорът за имуществено застраховане е
породил действие и е обвързвал страните, както и че е бил сключен при действието на ОУ,
приети от застрахованото лице, което е видно от подписаната комбинирана
застрахователна полица и чиито клаузи представляват част от договорното съдържание/
чл.348 от КЗ /.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че
застрахователният договор е сключен за застрахователна сума от 32 000лв и
застрахователна премия от 1632лв, платима разсрочено, като не се спори относно
заплащането на първата вноска от премията.
От представените ОУ на договора за застраховка Каско на МПС се установява, че
застраховката при клауза пълно каско покрива щетата от кражба на цялото МПС .
Посочено е, че застрахователят не покрива пълна загуба или щета, причинени от заблуда
на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС / чл.14.8/.
Съгласно чл.22 от ОУ при частична щета застрахованото имущество се счита застраховано
за сума, равна на разликата между записаната застрахователна сума в полицата и размера
на изплатеното обезщетение, освен в случай на осигурен регрес. Договорена е възможност
застрахованият да дозастрахова имуществото си до първоначално определената цена.
Съгласно чл.38,ал.1 задължително условие за покриване на риска Кражба е наличието на
функционираща сигнално охранителна система със светлинна или звукова сигнализация,
като наличието на имобилайзер не отменя задължението за наличие на такава система.
По делото, пред настоящото инстанция, няма спор за това, че ищецът своевременно е
заявил пред застрахователя кражбата на МПС като застрахователно събитие и е
предоставил исканите от него документи.
Отказът на застрахователя да заплати обезщетение се базира на обстоятелството , че
застрахованото лице е заблудило застрахователя , като е декларирало неверни данни, а
именно, че автомобилът е оборудван с работеща фабрична алармена система, което е
потвърдил и при настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят счита,че по
този начин е заблуден относно приложението на чл. 38,ал.1 от ОУ.
По делото е установено от изслушаната САТЕ, че процесният Мерцедес е сналден с
имобилайзер, но не и с фабрично мотирана алармена система или допълнително
монтирана такава.
Видно от представената декларация за сключване на застрахователен договор ищецът
е декларирал, че автомобилът му има алармена система, но не имобилайзер.
По делото се установява още, че при сключването на застрахователния договор
между страните на 01.02.2017г автомобилът е бил прегледан от лице, представляващо
3
ответника и същото това лице е вписало, че има фабрична аларма. Този протокол за оглед е
оспорен от застрахователя с възражението, че автомобилът е преглредан от служител на
трето лице, на което са възложени тези проверки и вписването е направено на основание
казаното от ищеца. Тези възражения ответникът не поддържа във въззивната си жалба
По делото е изслушаната САТЕ, изготвена от в.л. инж. П., съгласно която средната
пазарна стойност на процесния лек автомобил към момента на настъпване на
застрахователното събитие е 28 000лв. Претендираната от застрахователя вреда- на преден
калник възлиза на сума от 240лв – за отстраняването й.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
фактите, релевантни към спорното правоотношение и не са необходими за сформиране на
правни изводи по делото.
Предявен е за разглеждане иск, с предмет - реално изпълнение на договорно
задължение, породено от договор за имуществена застраховка „Каско” , сключен между
страните.
Ищецът в обстоятелствената част на ИМ твърди, че е носител на вземане, породено от
обстоятелството, че в срока на действие на договора за имуществена застраховка със
застрахователно покритие за риск кражба на МПС, застрахованото имущество е било
предмет на кражба.
В отговора на ИМ ответникът е навел възражение за това, че са налице основания да
откаже плащането на обезщетение, поради въвеждането му в заблуда, на основание клаузи
от ОУ, при които е сключен застрахователния договор и е поддържал възражение за
прихващане, на които се позовава и пред настоящата съдебна инстанция.
Както беше посочено по горе , по делото не е спорно, че в срока на действие на
договора за имуществено застраховане Каско, сключен между собственика на л.а.
Мерцедес и ответното дружество , застрахованият автомобил е противозаконно отнет от
застрахованото лице. Отнемането на автомобила е застрахователен риск, при настъпването
на който застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение.
При така установеното ответникът- застраховател поддържа възражение за липса на
негово договорно задължение за заплащане на обезщетение и за съществуване на негово
право да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Така направените от ответника възражения са неоснователни.
Неоснователно е оплакването на застрахователя за това, че е бил въведен в заблуда от
ищеца, за да сключи застрахователния договор, като ищецът е декларирал неверни
4
обстоятелства. От правна страна твърдението за въвеждането на застрахователя в
заблуждение относно истинския автомобил е твърдение за измама, по смисъла на чл.29 от
ЗЗД. Тази разпоредба урежда измамата като основание за унищожение на договора, когато
едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в
заблуждение, каквото е твърдението на ответника в отговора на ИМ /че е въведен в
заблуждение/. От изложеното следва , че за да има измама следва да се установи, че едната
страна е подвела другата , за да бъде сключен договора между тях. По делото няма
твърдения, че ищецът съзнателно е декларирал, че автомобилът му има алармена система,
при условие, че същият е оборудван с имобилайзер. Видно от представения от ответника в
препис предложение – декларация за сключване на застраховка ищецът е декларирал , че
автомобилът има алармена система, но не и имобилайзер, с какъвто според вещото лице
автомобилът е снабден. Изложеното е основание да се приеме, че ищецът, не прави
разлика между алармена система и имобилайзер, а такава не е обяснена и в
предложението- декларация. Няма задължение за едно средно грамотно технически лице
да прави разлика между посочените системи за сигурност на автомобила. След като няма
данни ищецът да е познавал разликата между двете системи за сигурност , то няма как да се
направи извод и за умишлено въвеждане на застрахователя в заблуда. Отделно от това
неоснователността на това възражение на ответника за въвеждане в заблуда произтича и от
обстоятелството, че твърдението за измама на застраховател с цел получаване на
неследваща се облага представлява престъпление, за установяването на което в рамките на
гражданския процес следва да се ангажира или съответна присъда или решение по
чл.124,ал.5 от ГПК. Такива по делото не са представени.
На следващо място неоснователността на възражението на ответника , както е приел
и СГС, може да се изведе от разпоредбата на чл. 362,ал.5 от КЗ. Ответникът- застраховател
чрез свой представител, е направил оглед на автомобила, имал е възможност да
констатира дали същият е годен обект на договор за застраховка пълно Каско. Наличието
или липсата на алармена система е обстоятелство, което представителят на ответника е
можел да констатира. Дали този представител на ответника е извършил огледа коректно
не е въпрос , касаещ този спор. Правнорелевантно е, че автомобилът е бил предоставен за
оглед, оглед е извършен , констатирана е годността на същия да бъде застрахован при
ответника, ответникът е получил застрахователната си премия и поради това и на осн.
чл.362,ал.5 от КЗ застрахователят е загубил правото да се позове на обстоятелството, че
процесният автомобил няма алармена система , дори и то да е съществено за риска
обстоятелство, тъй като то е било проверено от него при сключването на договора.
5
На второ място , неоснователни са твърденията на ищеца за това, че не дължи
плащане на застрахователно обезщетение поради действия на застрахованото лице, които
действия в ОУ на договора за застраховка Каско представляват основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност.
Съгласно КЗ при настъпило вече застрахователно събитие правото на застрахователя
да откаже плащане на застрахователно обезщетение е уредено в хипотезите на нормите на
чл. чл. 363,ал.4, 403,ал.4, 408 от КЗ. Посочените разпоредби уреждат възможност на
застрахователя да откаже плащане на обезщетение в случай, когато вследствие на
съзнателни действия или бездействия на застрахованото лице , в нарушение на договора и
закона, е настъпило застрахователно събитие, неговото настъпване е улеснено или
неговото установяване е затруднено именно от поведението на застрахования. От
твърденията поддържани от въззивника-застраховател се установява, че той поддържа
съществуването на своето право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
поради неточното деклариране на обстоятелства от застрахования на обстоятелства, за
които е бил запитан от застрахователя. Както беше посочено по-горе по делото няма
доказателства, че ищецът е бил наясно с исканите от него данни за алармена система и
имобилайзер , съответно няма доказателства , че съзнателно е обявил факти при
сключването на договора или при настъпването на застрахователното събитие, с които е
подвел застрахователя или е попречил за установяване на застрахователното събитие. По
никакъв начин застрахователят не установява, че липсата на алармена система /при
наличие на имобилайзер/, има някаква въобще връзка с настъпилото застрахователно
събитие. Съгласно чл.408, т.1 от КЗ застрахователят има право да откаже плащане на
обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор. Съгласно задължителната практика на ВКС по нормите в
отменения КЗ, аналогични с горецитираните, както и по сега действащия чл. 408 от КЗ се
приема, че е значително с оглед интереса на застрахователя онова бездействие на
застрахования по отношение на задължения, установени в закона или поставени в негова
тежест с конкретни клаузи в договора, когато неизпълнението му е виновно и се намира в
пряка причинна връзка било със съществено увеличаване на риска от настъпване на
застрахователното събитие или директно е довело до реализиране на последното.
случаите, когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение на задълженията на
застрахования застрахователното събитие не би настъпило, констатираното в
действителност тяхно неизпълнение следва да се преценява като "значително с оглед
интереса на застрахователя" . В този смисъл е тълкуването на закона в решения № 2/2013г
по т.д. № 1031/2011г на ІТО и №102/2012г по т.д. 615/2011г на ВКС, ІТО и др.Както беше
посочено по-горе, ответникът не подкрепя с аргументи или доказателства своето
становище, че липсата на алармена система , при наличие на работещ имобилайзер, има
6
връзка с кражбата на процесния автомобил, което прави и това възражение на ответника-
неоснователно.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото се установяват
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя и не се
установяват основания за неговото освобождаване от задължение да заплати
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 405 вр. чл.386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, но в рамките на застрахователната сума. В
случая , според изслушаната САТЕ тази стойност възлиза на сумата от 28 000лв, която
стойност е в рамките на застрахователната сума и на която стойност следва да се приеме,че
възлиза дължимото се от застрахователя обезщетение за откраднатия застрахован
автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника за това, че от тази сума следва да се
приспадне сума по отстраняване на предходна щета на процесния автомобил.
Съгласно чл. 407 от КЗ при частично погиване на застрахованото имущество то се
смята за застраховано до изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на
разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно
обезщетение, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго. В застрахователния
договор между страните не е уговорено друго, видно от чл. 22 на ОУ. Следователно
заплатеното по застрахователния договор обезщетение следва да се приспадне от
първоначалната застрахователна сума- 32 000лв. Остатък се равнява на 31226.94лв, а сега
дължимата се сума е 28 000лв или не превишава размера на остатъчната застрахователна
сума. Поради изложеното обезщетението от 28 000лв не следва да бъде намалявано на
посоченото от ответника основание.
По отношение на искането за намаляване на размера на застрахователното
обезщетение със сумата ,необходима за отстраняване на щета по предна броня-
драскотина, констатирана с протокол за оглед от 01.02.2017г. Възражението за прихващане
на застрахователя е недоказано. Не е ясно тази щета съобразена ли е при определяне на
застрахователната сума, отстранена ли е при действието на застрахователния договор, била
ли е налична към момента на кражбата. Не е ясно и колко голяма е въпросната щета ,
съответно и каква сума би следвало да се заплати за нейното отстраняване. Поради
недоказаност на пораждащите възражението на ответника факти същото следва да бъде
оставено без уважение.
7
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на СГС, І-10 състав
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има въззиваемата страна. Същата
претендира разноски и доказва направени такива в размер на 1370лв-заплатени за
адвокатско възнаграждение. Сумата следва да се възложи върху въззивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 845 от 30.01.2020г, допълнено с решение от
06.03.2020г и двете постановени по гр.д. № 8746/2018г по описа на Софийски градски
съд, ГО, І-10 състав, изцяло.
ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД с ЕИК ********* да заплати на Р. К. С. с ЕГН
********** сумата от 1370лв- разноски за адвокатска защита, направени пред САС, на
осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8