Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. Ловеч, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в
публично заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. д. №218/2019 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 145 и сл.
от АПК във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Административното дело е
образувано по жалба на И.Б.Й. инспектор V-та степен, група „Охранителна
полиция“, РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч с посочен в жалбата адрес: ***, чрез адв. Б. С.Х., против Заповед с рег. № 295з-537/13.03.2019 г. на
Директора на ОД на МВР Ловеч.
С оспорения акт на основание чл. 204, т. 3,
във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 8,
пр. 2 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от шест месеца за извършеното от него дисциплинарно нарушение на чл. 9,
т. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР.
В жалбата си оспорващият твърди,
че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, неправилна и немотивирана, както и издадена в противоречие
с целта на закона.
Навеждат се доводи, че издалият заповедта
административен орган погрешно е посочил възможност за обжалване на същата по административен ред,
както и кой е горестоящият
административен орган, пред когото ИАА да се оспори. Твърди, че такава
възможност не е налице, предвид чл. 211 от ЗМВР, представляваща специален закон
по отношение на общия ред за оспорване на ИАА, предвиден в АПК. Оспорващият
сочи също, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са обсъдени
всички факти и обстоятелства от значение за случая, въпреки изричното
задължение на административнонаказващия орган (АНО) за това, а частично и
формално са обсъдени отделни факти и обстоятелства, от образуваното
дисциплинарно производство, без същите да бъдат преценени в тяхната съвкупност.
Жалбоподателят излага съображения за
необоснованост на заповедта.
В жалбата се съдържат и
оплаквания досежно липсата на всички задължителни реквизити на оспорения ИАА.
Твърди се също, че инспектор Й. не би могъл да наруши разпоредбата на чл. 9, т.
2 от Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015г., въз основа на която му е наложено дисциплинарното
наказание, тъй като същата препраща към чл. 8 от същата инструкция, която конкретизирайки
своите адресати посочва държавните служители по чл. 143, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗМВР, а
именно държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3, изпълняващи висши и
ръководни функции. И тъй като инспектор И.Й., заема изпълнителска длъжност, то той не би могъл
да извърши нарушение на посочената в заповедта норма.
Моли съда да отмени оспорваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
В съдебно заседание оспорващият не
се явява, представлява се от адв. Г., преупълномощен от адвокат Х., който
поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли да се отмени заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, представя списък на разноските, които
претендира.
В съдебно заседание ответникът по
жалбата не се явява, представлява се от юрисконсулт Р..
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че
жалбоподателят И.Б.Й. е държавен служител на длъжност инспектор V-та степен, група „Охранителна полиция”, РУ Угърчин при
ОД на МВР Ловеч, видно и от Удостоверение УРИ295р-7281/22.05.2019 г. (л. 24).
Със Заповед №
456з-42/19.09.2018 г. на началника на РУ Угърчин, инспектор Й. и колегите му - старши
инспектор Ц.Д.С. началник на група „Охранителна полиция“ към РУ Угърчин при
Областна дирекция на МВР Ловеч и инспектор Д.М.Д. разузнавач V степен (ИП) в
група „Криминална полиция“ към РУ Угърчин при Областна дирекция на МВР Ловеч
били определени в комисия, която да извърши проверка във връзка с постъпила
информация с писмо с рег. № 7855р-6927/20.08.2018 г. на директора на дирекция
„Вътрешна сигурност“. Тази проверка е приключила със справка peг. № 456р-9092/01.11.2018 г., в която комисията е
установила, че служители от РУ Угърчин, цитирани в писмото на ДВС от 20.08.2018
г., не са извършили дисциплинарно
нарушение и било направено предложение да не се търси дисциплинарна отговорност
от тях.
С писмо peг. №7855р-398/11.01.2019 г. (л. 49) директорът
на дирекция „Вътрешна сигурност“ уведомил директора на Главна дирекция
„Национална полиция“ и директора на Областна дирекция на МВР Ловеч, че при
преглед на видеофайлове в папка ODMVR_LOVECH и директории „20180726_ОВ0835АТ_08-20“,
е установено, че полицейски служители не използват микрофон (аудио звук) при
контакт е граждани, като действията
и/или бездействието си полицейските служители са нарушили раздел II т. 6.9
„Всяко начало на проверка или контакт с граждани
задължително се маркира чрез еднократно натискане на бутона „REC“ от микрофон 2. Краят на проверката се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутона „REC“ от министерска заповед №8121з-1155/2017 г.
Във връзка с тези констатации,
директорът на ДВС посочил, че може да се направи предположение, че разпоредената
от директора на ОД на МВР Ловеч проверка по повод постъпила информация с писмо
с рег. № 7855р-6927/20.08.2018 г. не е извършена обективно и в цялост, с цел
прикриване на действията или бездействията на полицейските служители.
Със
Заповед № 295з-190/29.01.2019 г. на директора на Областна дирекция на МВР
Ловеч (л. 45), е образувано
дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1
от ЗМВР срещу инспектор И.Б.Й. и колегите му - старши
инспектор Ц.Д.С. началник на група „Охранителна полиция“ към РУ Угърчин при ОД
на МВР Ловеч и инспектор Д.М.Д. разузнавач V степен (ИП) в група „Криминална
полиция“ към РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч.
Със
същата заповед е определен и дисциплинарно разследващ орган, който да събере всички
необходими доказателства за установяване на дисциплинарни нарушения от страна
на тези служители, като се твърди, че не са извършили обективно и в цялост проверката
по повод постъпила информация с писмо с рег. № 7855р-6927/20.08.2018 г. и че са
прикрили действията или бездействията на други полицейски служители.
В хода на дисциплинарното
производство били снети писмени сведения от инспектор Й. и другите двама негови
колеги, включени в състава на комисията - старши инспектор Ц.С. и инспектор Д.Д..
В предоставените сведения с peг.
№ 906р-1032/07.02.2019 г. от И.Й. и № 906р-1031/07.02.2019 г. от Ц.С. се потвърждава
изнесеното в изготвената от комисията
справка УРИ № 456р-9092/01.11.2018 година по описа на
Районно управление Угърчин, че не са допуснали укриване или омаловажаване на
дисциплинарни нарушения от страна на служителите от Районно управление Угърчин
при Областна дирекция на МВР Ловеч, използващи служебен автомобил „Опел Астра“ с peг. *** на 26.07.2018 г.
На 20.02.2019 г., 19:05 ч.
жалбоподателят е получил покана с рег. № 906р-1366/20.02.2019 г. за запознаване
с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения.
Изготвена е Справка с рег. №
906р-1349/20.02.2019 г. за извършената проверка съгласно Заповед №
295з-190/29.01.2019 г. на директора на ОД на МВР Ловеч (л. 56-61).
Жалбоподателят е запознат със същата срещу подпис на 21.02.2019 г., като на
22.02.2019 г. е депозирал възражение с рег. № 456р-1457 (л. 42).
В Становище с рег. №
906р-1509/22.02.2019 г. (л. 50-55) ДРО е посочил, че от събраните материали по
дисциплинарното производство се стига до заключението, че инспектор И.Б.Й.
полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Угърчин при ОД
на МВР Ловеч и колегите му старши инспектор Ц.С. - началник на група „Охранителна
полиция“ към РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч и инспектор Д.Д. разузнавач V
степен /ИП/ в група „Криминална полиция“ към РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч,
като комисия определена със заповед № 456з-42/19.09.2018 година на началник РУ Угърчин
при ОД на МВР Ловеч, не са събрали достатъчно данни за пълното и обективно
изясняване на фактическата обстановка в изготвената и подписана, без приложени
особени мнения към материалите в справка УРИ № 456р-9092/01.11.2018 година по описа на РУ
Угърчин,
като са
укрили и омаловажили извършените дисциплинарни нарушения от страна на младши
инспектор Б.С.З., младши автоконтрольор в РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч, с
което виновно са нарушили чл.9, т.2 „не допускат укриване
или омаловажаване на дисциплинарни нарушения, както и укриване на произшествия“
от
Инструкция № 8121з-470
от 27.04.2015
година за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.
Със становището е направено
предложение на инспектор Й. за извършено нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.2 от ЗМВР, на основание чл.200, ал.1, т.8 от ЗМВР „укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения“ да бъде наложено
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
Видно от кадрова справка УРИ
295р-3483/12.03.2019 г., И.Б.Й. постъпва в системата на МВР на 15.09.2004 година като районен
инспектор I степен в група „Охранителна полиция“ към РПУ - Угърчин при РДВР
Ловеч, присвоява се звание „лейтенант" и последователно е заемал следните
длъжности: полицейски инспектор VI степен в група „Охранителна полиция“, РПУ
Угърчин при ОДП Ловеч и му се присъжда категория Г - инспектор III степен, считано от 01.09.2006 г.; полицейски
инспектор V степен в „Териториална полиция“, група „Охранителна полиция“, РУП
Угърчин при ОДМВР Ловеч, считано от 13.05.2010 г.; полицейски инспектор V
степен /ТП/ „Охранителна полиция“, РУП Угърчин при ОДМВР Ловеч, считано от 22.07.2011 г.; полицейски
инспектор V степен в група „Охранителна полиция“, РУП Угърчин при ОДМВР Ловеч,
считано от 27.01.2014 г.; полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“, РУ
Угърчин при ОДМВР Ловеч, със специфично наименование „инспектор“, считано от 15.04.2015 година.
По време на службата си
инспектор И.Б.Й. е награждаван осем пъти, както следва: с „Писмена похвала“ от
началник РПУ през 2005 г.; с „Писмена похвала“ от директора на ОДП Ловеч през 2007 г; с „Писмена похвала“
от зам.-директора на ОДМВР Ловеч през 2009 г.; с „Обявяване на благодарност“ с
допълнителен платен отпуск в размер на 2 дни от директора на ОДМВР
Ловеч два пъти през 2011 г.; с „Писмена похвала“ от директора на ОДМВР Ловеч през 2017 г. и два пъти през 2018 година. Служителят има
едно наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца за изгубен
личен полицейски знак от директора на ОДП Ловеч през 2006 година, което е отменено със
заповед на директора като незаконосъобразно.
На 13.03.2019 г. директорът на
ОД на МВР Ловеч издал оспорената в настоящото производство заповед за налагане на
дисциплинарно наказание (л. 32-33). В същата е прието, че: „При извършване на проверка по заповед
№456з-42/19.09.2018г. на началника на РУ Угърчин, с която заповед
инспектор Й. е определен за член на комисията по проверката, в справка peг. №456р-9092/01.11.2018г. по описа на РУ Угърчин, не е отразено извършеното
нарушение на служебната дисциплина от проверяваните полицейски служители. С
деянието си инспектор Й. е нарушил чл. 9, т. 2 от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР „Държавните служители по чл.8 са длъжни да:
2. не допускат укриване или- омаловажаване на дисциплинарни нарушения,...“.
С оглед горното, на основание чл. 204
т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 2,
т. 1, пр. 2, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР на инспектор И.Б.Й. полицейски инспектор V степен в група
„Охранителна полиция“ към РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
При тази фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира
жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна
в законоустановения срок. По отношение на повдигнатия от страните спор досежно
допустимостта на жалбата настоящият съдебен състав се е произнесъл изрично с
протоколно определение от о.с.з. от 07.10.2019 г., поради което въпросът не
следва да бъде изследван отново.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства, Ловешки административен съд, първи
административен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Не се спори между страните, че инспектор
И.Б.Й. е държавен служител в РУ Угърчин при ОДМВР Ловеч на длъжност инспектор V-та степен, група „Охранителна полиция”. В това си
качество същият е държавен служител по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР.
Видно от удостоверение
УРИ295р-7282/22.05.2019 г. и удостоверение УРИ295р-10124/18.07.2019 г. (л. 23 и
л. 128), старши комисар М.М. е бил назначен на ръководна длъжност директор на
ОД на МВР Ловеч към момента на издаване на процесната Заповед № 295з-537/13.03.2019
г.
Съобразно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР,
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от същия закон на служителите, заемащи
изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на
структурите по чл. 37. Според чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, Областната дирекция
на МВР Ловеч е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от акт
за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика (л. 138-140), инспектор Й.
заема изпълнителска длъжност.
Ето защо съдът приема, че
директорът на ОДМВР Ловеч се явява компетентен орган и притежава правомощие да
издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР по
отношение на наказания служител. Поради изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност.
Обжалваният административен акт
не съдържа необходимите реквизити,
съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
В Заповед № 295з-537/13.03.2019г.
не е посочена разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като не е посочена
и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР. В текста на чл. 197, ал. 1 от ЗМВР са
изброени изчерпателно видовете дисциплинарни наказания във възходящ ред. С
оглед на което, визираните правни
основания в обжалваната заповед са непълни, предвид непосочването на
разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, което нарушава правото на защита на наказаното лице.
Отделно от горното в оспорената
заповед не се сочи мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението – реквизит по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Същото представлява съществен
порок на формата на акта, поради което настоящият съдебен състав счита, че е
налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 210, ал.
1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Непосочването на времето на
извършване на нарушението, възпрепятства
и проверката за спазването на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като
води и до извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Независимо от липсата на изрично
посочване на времето на нарушението както с дата, така и като конкретен период,
от изложеното в обстоятелствената част на обжалваната заповед може да се
направи извод, че твърдяното от административния орган дисциплинарно нарушение
е извършено на 01.11.2018 г. с подаването на справка рег. №
456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съобразно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В процесния
случай дисциплинарно-наказващият орган е открил нарушението и самоличността на
извършителя видно от справка рег.№ 906р-1349/20.02.2019 г., като са изминали
повече от два месеца, считано от подаването на справка рег. №
456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин. Предвид характера на
търсената в случая дисциплинарна отговорност, както и обстоятелствата, че
всички данни по делото се съдържат в писмени доказателства по преписката, съдът
намира, че от момента на получаване на справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г.
по описа на РУ – Угърчин – дисциплинарнонаказващият орган е разполагал с информация както за конкретното нарушение,
така и за личността на нарушителя, поради което издаването на обжалваната в
настоящото производство заповед на 13.03.2019 г. е в период надвишаващ
преклузивния двумесечен срок по чл. 195,
ал. 1 от ЗМВР.
Обжалваната заповед е и
материално незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Дисциплинарната отговорност е лична
(чл. 194, ал. 4 от ЗМВР), като следва да се ангажира само при безспорно доказано
дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано същото и съответно ангажирана
дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от
фактическа страна деянието - действие или бездействие, което то е извършило. От
обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е
налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца
- умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да
се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с
който се налага дисциплинарно наказание, следва да бъдат установени посочените
елементи на дисциплинарната отговорност, органът да е направил преценка и да е
изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е сторено. В обжалваната
заповед се сочи: „Взех предвид тежестта
на нарушението (омаловажени са извършени дисциплинарни нарушения от полицейски
служители) и настъпилите последици (проверка по Заповед № 456з-42/19.09.2018 г.
не е извършена обективно, вследствие на което не е потърсена дисциплинарна
отговорност на полицейски служители, извършили дисциплинарни нарушения).
Съобразих обстоятелствата при които е извършено нарушението (в качеството на
дисциплинарно разследващ орган), формата
на вината (небрежност) и цялостното поведение на държавния служител видно от
кадрова справка рег. № 295р-3483/12.03.2019 г. по описа на ОДМВР – Ловеч.).“.
Видно от тези мотиви, в оспорения
акт се сочи, че „омаловажени са извършени дисциплинарни нарушения от полицейски
служители“, а от друга страна няма каквито и да било доказателства нито в
административната преписка, нито в хода на съдебното следствие до приключване
на устните състезания по настоящото дело, като дори не се твърди от ответника,
че за твърдените предходни дисциплинарни нарушения от полицейски служители,
изразяващи се неизползване на микрофон от патрулен автомобил при контакт с
граждани има издадена заповед за налагане на дисциплинарни наказания.
Няма спор, че жалбоподателят е
бил член на дисциплинарно-разследващ орган - комисия, назначена със Заповед №
456з-42/19.09.2018 г. на началника на РУ – Угърчин. Не се спори и че същата
комисия е приключила проверката със справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г. по
описа на РУ – Угърчин със заключение, че няма наличие на дисциплинарни
нарушения от страна на полицейски служители, цитирани в писмото на дирекция
„Вътрешна сигурност”, като сочената справка е подписана от всички членове на
дисциплинарно-разследващ орган, включително от жалбоподателя Й., единодушно,
без да е отбелязано и/или приложено особено мнение. Същото се установява и от
копието на справка рег. № 456р-9092/01.11.2018 г. по описа на РУ – Угърчин (л.
78).
На следващо място, дисциплинарното
нарушение е квалифицирано в обжалваната заповед като такова по чл. 9, т. 2 от
Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР. Съгласно чл. 9, т. 2 от Инструкция № 8121з-470
от 27.04.2015 г., държавните служители по чл. 8 са длъжни: да не допускат
укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения, както и укриване на
произшествия. Нормата на чл. 8 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. също
е препращаща, като съгласно нея, държавните служители по чл. 143, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от ЗМВР отговарят за състоянието на служебната дисциплина в поверените им структури.
Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР,
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 съобразно изпълняваните
функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на
следните видове длъжности: 1. висши ръководни; 3. ръководни.
Няма спор по делото, а и се
установи от приложените писмени доказателства - кадрова справка на л. 39 от
делото, удостоверение на л. 24 от делото, че жалбоподателят инспектор И.Б.Й. е
държавен служител, полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Угърчин при ОД на ВНР Ловеч. Жалбоподателят
Й. не е лице нито на висша ръководна длъжност, нито на ръководна длъжност по
смисъла чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 142, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ЗМВР.
С оглед гореизложеното, соченото
в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на
разпоредбата на чл. 9, т. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., не е
съставомерно за жалбоподателя Й., поради липса на специалното изискване същият
да заема висша ръководна длъжност, или ръководна длъжност по смисъла чл. 143,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР. Поради това съдът приема, че липсва състав на
соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение и Заповед № 295з-537/13.03.2019
г. на Директора на ОДМВР – Ловеч не съответства на разпоредбите на материалния
закон, което е обуславя отмяната на същата на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Допълнително основание за незаконосъобразност
на заповедта е издаването й в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания
се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата.
При определяне вида и размера на наказанието
не е отчетно цялостното поведение на държавния служител по време на службата –
награждаван е осем пъти и му е налагано едно наказание, заповедта за налагането
на което е отменена. Ето защо оспореният административен акт не отговаря на
изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР, което също представлява основание за
отмяна на същия.
Оспорената в настоящото
производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно
наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.
В съдебно заседание е направено
искане от страна на ПП на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, за
които е представен списък. Видно от същия (л. 146), е поискано заплащането на
адвокатски хонорар в размер на 600,00 /шестстотин/ лева. С протоколното
определение от о.с.з. на 07.10.2019 г. съдът е предоставил еднодневен срок на
ПП на жалбоподателя да представи договор за правна защита и съдействие на адв. Х..
С молба с вх. № 3430/10.10.2019 г., подадена по куриер на 09.10.2019 г. е
поискано присъждане на разноските по делото и адвокатския хонорар, като е
приложено копие от договор за правна защита и съдействие.
Видно от горното, в дадения от
съда срок, изтичащ на 08.10.2019 г., не са постъпили доказателства за реално
заплатения адвокатски хонорар. Дори и да се приеме, че представеният с молбата
на адв. Х. договор за правна защита и съдействие е постъпил в срок, то разноски
за адв. възнаграждение отново не би следвало да се присъдят, тъй като видно от
същия, договореното адв. възнаграждение в размер на 600,00 лв. e платимо по сметка в банка. Към
него не са приложени доказателства за това - платежни нареждания, банкови
извлечения и т. н., които се следват с оглед т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.
По делото от страна на
жалбоподателя е внесена държавна такса в размер на 10,00 лева (л. 20), но предвид
обстоятелството, че същата не е посочена в представения от ПП на жалбоподателя
списък на разноските, то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото
от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на
повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за
разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а
въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.
По тези съображения, настоящият съдебен състав
счита, че следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя И.Б.Й.,
чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски по делото.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Ловешки административен съд, първи
административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна
Заповед с рег. № 295з-537/13.03.2019 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч, с
която на И.Б.Й. с ЕГН **********, инспектор V-та степен, група „Охранителна полиция”, РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч, с
адрес: *** е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от шест месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя И.Б.Й. с ЕГН **********, чрез адв. Г. Г. от САК, преупълномощен
от адв. Б. С.Х. от САК, за присъждане на разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.