№ 89
гр. М., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Петранка Ал. П.а
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221600600134 по описа за 2022 година
С присъда на РС Лом от 05.05.2022г. по НОХД № 175/2020г., подсъд. Т. Е. В. от с. С.,
обл. М. е признат за виновен в това, че на 25.08.2018г. в с. С., обл. М., в условията на опасен
рецидив, умишлено причинил телесни повреди на повече от едно лице - на Т.Т. от гр. С.
счупване на първи зъб горе вляво /горен ляв централен резец/ на повече от две трети на
клиничната корона при наличие на съседни зъби и антагонисти на долна челюст, което
увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак „избиване на зъб,
без който се затруднява дъвченето и говоренето“, с което му е причинена средна телесна
повреда и на Г.Т. от гр. С. - кръвонасядане на долния клепач на лявото око и оток в областта
на лявото рамо, които увреждания причинили болка и страдания, с което му е причинена
лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 , пр. последно във вр. с
чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК го е осъдил на пет години и три
месеца лишаване от свобода, на първоначален строг режим.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъд. Т. Е. В., който чрез адв.
П. П. я обжалва в срок, изцяло, като в жалбата се поддържа, че са допуснати на съдебното
производство съществени процесуални нарушения, че съдът не е събрал и анализирал
самостоятелно и в съвкупност всички релевантни за изхода на делото факти и неправилно е
квалифицирал деянието като средна телесна повреда. Поддържа, че не е налице такава, тъй
като счупването на зъба не е до нивото на венеца, а само на две трети. Моли съда за
преквалифициране на деянието и намаляване на наложеното наказание.
Окръжен съд М. е провел разпоредително заседание на 05.07.2022г. и е преценил, че
1
не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови гласни
доказателства.
В открито съдебно заседание прокурора счита жалбата за неоснователна, а
постановената присъда за правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание подсъд. Т. В. поддържа, че е бил нападнат самият той и бит и че
не е причинил процесното увреждане. Защитата на подсъд. В. поддържа и доразвива
доводите в жалбата, като счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на едната
група свидетели, а е игнорирал останалите гласни доказателства. Счита също така и че
телесната повреда не е средна, а лека такава. В този смисъл молят за отмяна на присъдата и
постановяване на нова оправдателна или преквалификация на деянието и намаляване на
наложеното наказание.
Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилата жалба,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Лом.
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, както и по време на
съдебното следствие, е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в
своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено
значение за правилното решаване на делото по същество - фактът на извършване на
деянието, неговото авторство, механизмът на осъществяването му, субективното отношение
на извършителя към деянието и личността на подсъдимия.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно
обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обектив-на и субективна страна
е доказано по несъмнен начин подсъд. Т. Е. В. да е осъществил състава на престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 4 , пр. последно във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 2
от НК, като на 25.08.2018г. в с. С., обл. М., в условията на опасен рецидив, умишлено
причинил телесни повреди на повече от едно лице - на Т.Т. от гр. С. счупване на първи зъб
горе вляво /горен ляв централен резец/ на повече от две трети на клиничната корона при
наличие на съседни зъби и антагонисти на долна челюст, което увреждане отговаря на
медико-биологичния квалификационен признак „избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето“, с което му е причинена средна телесна повреда и на Г.Т. от гр. С. -
кръвонасядане на долния клепач на лявото око и оток в областта на лявото рамо, които
увреждания причинили болка и страдания, с което му е причинена лека телесна повреда.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
2
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Пострадалите Т.Т. и Г.Т. живеят и работят в гр. С., но на 24.08.2018г. били на гости в
с. С., обл. М., по случай събора на селото заедно с приятелките си – свидетелите Ц.Б. и Д.П..
Вечерта на 24.08.2018г. седнали в заведение на центъра на селото. На тяхната маса седели и
А.Р., Г.Т., както и други лица. На съседна маса седял подсъдимия В., заедно със свои
приятели - свидетелите Б.Т., А.А., Б.Т., А.И., В.П. и други. На друга маса в заведението били
свидетелите Г.Й. и В.Г.. Г.Й. бил употребил алкохол и търсел повод да се скара с
минаващите покрай него.
След полунощ на 25.08.2018г. Г.Й. и подсъд. В. излезли извън заведението и между
тях избухнала свада, при която В. блъснал по рамото Й.. В.Г. и Б.Т. се намесили да не
започне бой, след което Г. и Й. си тръгнали. По същото време пострадалите Т.Т. и Г.Т.
заедно с приятелките си и с А.Р. решили да си ходят. Излезли навън, като двете жени се
качили в лек автомобил, с който били дошли в заведението, а Т.Т. и брат му тръгнали малко
след тях. На тротоара пред заведението Т.Т. се заговорил с К.К., след което тръгнал да
пресича улицата, за да отиде към лекия автомобил, където вече го чакал и брат му. Подсъд.
В. го пресрещнал и го попитал за какво излиза - да го бие ли, между тях възникнала
разправия и В. се нахвърлил към Т.Т., ударил го с юмрук в лявото око и го повалил на
земята. Т.Т. успял да се изправи и се опитал да избяга към центъра на селото. Г.Т. видял
ставащото, втурнал се да раздели брат си и подсъдимия, хванал последния през кръста и го
повалил на земята, при което и двамата паднали. В. се изправил и тръгнал да гони Т.Т., Г.Т.
го последвал, попитал го какво иска, защо се бие, тогава В. го ударил с юмрук в областта на
лявото око. Т.Т. опитал да се върне към заведението, където бил паркиран лекия му
автомобил, В. вървял до него, като стигайки пред заведението, където вече се били струпали
хора, отново го ударил през лицето, при което му избил зъб - горен ляв централен резец,
Т.Т. паднал на земята, след което В. започнал да го рита по цялото тяло, викайки, че ще го
убие. Други лица от компанията на В. също започнали да го ритат. Започнал бой между
двамата братя и подсъд. В. и компанията му. Т.Т. успял да стане и избяга, брат му му
помогнал да се качи в колата, бил откаран в ЦСМП - Лом от познато лице. Свидетелките
Ц.Б. и Д.П. били в колата и чакали пострадалите да си тръгнат, като двете станали очевидци
на нанесените удари на Т. и Г.Т.и. П. подала сигнал на ЕЕН 112. С протокол за разпит на
свидетел от 25.08.2018г. е образувано досъдебно производство.
Т.Т. бил прегледан в ФСМП - гр. Лом, като от приложения по досъдебното
производство фиш от ФСМП е видно, че имал охлузни рани по цялото тяло и крайници,
лява вежда с оток с 2 см. рана, травма на носа и липса на преден зъб на горна челюст.
В хода на разследването по образуваното досъдебно производство са изготвени
съдебномедицински експертизи на пострадалите лица, разпитани са свидетели, проведени са
очни ставки.
3
Видно от първата съдебномедицински експертиза, Т.Т. е получил счупване на 1-ви
зъб горе вляво /горен ляв централен резец/ на повече от две трети на клиничната корона при
наличие на съседни зъби и антагонисти на долна челюст, разкъсно-контузна рана в областта
на левия външен очен ъгъл, оток на горна устна, оток и кръвонасядане в областта на
клепачите на ляво око, охлузвания на тялото и крайниците и контузия на носа. Счупването
на повече от 2/3 на клиничната корона на горен ляв централен резец отговаря на медико-
биологичния квалификационен признак „избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето
и говоренето“. Останалите увреждания са причинили на Т.Т. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Според втората съдебномедицински експертиза, Г.Т. е получил кръвонасядане на
долния клепач на ляво око и оток в областта на ляво рамо, които са му причинили болка и
страдание.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно съдът е възприел заключенията
относно причинените увреждания на пострадалите лица, като дадени обективно и
компетентно и съответствуващи на останалите събрани по делото доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка е установена по делото по несъмнен начин от
приложените по делото гласни и писмени доказателства: показания на свидетели, справка за
съдимост, съдебно-медицински експертизи, протоколи, епикризи, медицинска
документация.
В проведените съдебни заседания на първа инстанция са разпитани множество
свидетели, извършени са и очни ставки между тях. Съдът е приел, че са налице три групи
свидетелски показания: първа - на свидетелите Г. и Т.Т.и, Ц.Б., Д.П.; втора – на свидетелите
А.А., Б.Т., А.И., С.П., И.И., Е.Ц., В.П., М.М. и Б.Т. и трета – на свидетелите А.Р., Г.Й., В.Г.,
К.К., Е.М., като е приел за обективни и безпристрастни показанията на свидетелите от
първата група, сред които са и пострадалите и чиито показания косвено се установяват и от
показанията на свидетелите от третата група.
При този вид престъпления пострадалият е този, който най- добре знае кое е лицето
причинило му увреждането. Пострадалият обаче обикновено е и заинтересован от изхода на
делото, като страна и неговите показания следва да бъдат анализирани внимателно и
задълбочено, съпоставени и с останалите събрани доказателства по делото. В конкретния
случай пострадалите лица Т.Т. и Г.Т. не страна в процеса, не са конституирани като частни
обвинители и граждански ищци, поради което правилно и законосъобразно първостепенният
съд е приел показанията им за достоверни, обективни, безпристрастни и съответствуващи на
всички останали доказателства събрани по делото.
Правилно съдът е отчел, че показанията на лицата от първата група – пострадалите и
техните приятелки, дадени на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса са
почти идентични, независимо от сравнително продължителния времеви интервал.
Единствената разлика е, че свид. Б. и П. на досъдебното производство са заявили, че освен
подсъдимия Т. В., удари на Т. и Г.Т.и са нанасяни и от други лица, а в съдебно заседание
вече не са сигурни за това. И на двете фази на процеса обаче, тези свидетелки потвърждават,
4
че именно Т. В. основно е нанасял удари на двамата братя. Вследствие на това действие на
В., на Т.Т. е причинена средна телесна повреда, а на Г.Т. – лека такава. Показанията си
кореспондират както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.
Липсата на противоречия води до извода за достоверност на показанията на тази група
свидетели. В пълен синхрон с тях са и изготвените съдебно-медицински експертизи – както
тази от досъдебното производство, така и допуснатата в хода на съдебното следствие.
Първостепенният съд е имал непосредствени възприятия от показанията на
свидетелите, изложил е убедителни аргументи защо възприема и дава вяра на едни, а не дава
вяра на други и в тази насока настоящата инстанция не намира основание да коригира това
становище, приемайки го за правилно и законосъобразно. Дори и двамата пострадали да са
се отбранявали и да са нанасяли удари и те, включително и на подсъдимия, то това би било
в рамките на възникналия скандал и начин и средство за защита и с нищо не променя
основния факт, че именно подсъд. Т. В. е причинил инкриминираните увреждания на
пострадалите лица – Т. и Г.Т.и.
Никъде по делото няма доказателства, че подсъд. Т. В. е пострадал, че му е
причинена телесна повреда (и то от братята Т.). Твърдението, че не бил здравно осигурен и
затова „се отказал от болницата“ и се прибрал, правилно е прието от съда за несериозно, тъй
като се касае за СМП.
Преценени в съвкупност, показанията на свидетелите водят до единствено
възможния извод за причинени телесни повреди от подсъд. В. на пострадалите Т.Т. (средна
телесна повреда) и Г.Т. (лека телесна повреда). По делото е налична медицинска
документация, а също така е приета като доказателство и съдебно-медицинска експертиза,
изготвена на ДП (л. 51-52), която не е оспорена от страните. В нея се посочва, че Т.Т. е
получил „счупване на 1-ви зъб горе вляво /горен ляв централен резец/ на повече от две трети
на клиничната корона…“.
В хода на съдебното следствие е изготвена още една съдебно-медицинска
експертиза, от която също е видно, че горен ляв централен резец на Т.Т. е счупен на 2/3 от
клиничната корона. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице потвърждава заключението
си и дава подробни обяснения по него. От извършената експертиза и от разпита на вещото
лице д-р Д.С. е видно, че действително причинената на Т.Т. телесна повреда е средна такава
– избиване на зъб, без който би се затруднило дъвченето/говоренето. Става въпрос за горен
ляв централен резец, който не е избит изцяло. Но и двете съдебно-медицински експертизи
потвърждават, че е счупен на 2/3 от клиничната корона (почти до венеца), което на практика
се приравнява на избиване на зъба и съответно води до затрудняване на дъвченето и
говоренето.
Ето защо правилно и законосъобразно съдът не е възприел аргументите на защитата
на подсъд. В., че не става дума за средна телесна повреда. В цитираното Постановление №
3/27.09.1979 г. по н.д. № 6/1979 г. на Пленума на ВС е прието именно това – че под
„избиване на зъби“ следва да се разбира не само загубата, но и счупването до нивото на
венеца или разклащането им до такава степен, че отпадането да е неминуемо. Счупването на
5
зъб до такава степен (в случая – 2/3 от клиничната корона) е равнозначно на избиването му,
защото довежда до затруднения и ограничаване на физиологичната му функция. Деянието е
съставомерно и при избиване на един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето. А нарушаването на говорната и дъвкателната функции изрично е посочено от
втората допусната експертиза, както и се потвърждава, че това е резултат от удари с
тъпи/твърди предмети, а не на заболяване.
Настоящата инстанция споделя аргументите на съда и също намира, че счупването на
2/3 от клиничната корона /почти до венеца/ следва да се приравни с избиването на зъб, без
който се затруднява дъвченето и говоренето.
Що се отнася до причиненото телесно увреждане на пострадалия Г.Т., то е лека
телесна повреда и се изразява в кръвонасядане на долния клепач на лявото око и оток в
областта на лявото рамо. Това е видно от приложеното по делото медицинско свидетелство
/л. 38-39 от делото/ и не се опровергава по никакъв начин в хода на съдебното следствие.
От правна страна настоящата инстанция намира, че въведената квалификация на
деянието е правилна и законосъобразна.
От обективна страна Т. В. е причинил на Т.Т. средна телесна повреда – счупване на
зъб /ляв горен резец/, без който се затруднява дъвченето и говоренето – чл. 129, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК, а на Г.Т. – лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на долния
клепач на лявото око и оток в областта на лявото рамо, които увреждания са му причинили
болка и страдания – чл. 130, ал. 2 от НК. Причинени са телесни повреди на повече от едно
лице /на две лица/ - чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. последно от НК. Без значение е, че телесните
повреди са от различен вид – законът не поставя условие да става въпрос за еднакви по вид
телесни повреди. Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, тъй като видно от справката за съдимост, подсъдимият е
осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления от общ характер и за повече от едно
от осъжданията наказанието не е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Ето защо и
квалификацията на извършеното от Т. Е. В. е именно за престъпление по чл. 131а, пр.
последно, във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. Последно, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване – причиняване на
телесни повреди на братята Т. и Г.Т.и.
По отношение на размера на наказанието, настоящата инстанция намира следното: за
престъплението по 131а от НК се предвижда наказание: „лишаване от свобода от пет до
дванадесет години“ и съдът е определил наказание доближаващо се максимално до
минимално предвиденото в закона, а именно: пет години и три месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че това наказание е справедливо и отговаря на целите, визирани в чл. 36 от
НК, наказанието е определено при приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като
6
съдът е съобразил подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства,
въпреки така определеното наказание към минимума, не са налице нито изключителни, нито
многобройни такива, при наличието на които и най- лекото наказание да би се оказало
несъразмерно тежко за този подсъдим, осъждан многократно. Извършеното деяние е с
висока степен на обществена опасност, тъй като се засягат неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на повече лица. Видно от свидетелството за
съдимост на Т. В., същият е осъждан пет пъти за квалифицирани кражби /по чл. 195 от НК/
и веднъж за причиняване на средна телесна повреда. Това обстоятелство разкрива
подсъдимия като лице, склонно да върши както престъпления против собствеността, така и
такива против личността. Лице, което въпреки осъжданията си и ефективното изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ не се е поправило и превъзпитало към спазване на
закона.
При така наложеното наказание, законосъобразно режимът е определен на „строг“ на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 334, ал.1, т. 6 НПК, окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.05.2022г. по НОХД № 175/2020г. по описа на РС
Лом.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7