Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

№3

гр.Сс, 12 февруари 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети януари през  2019 година, в състав:

Председател: Люба Карагеоргиева

Секретар Н.Г.,

 като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1310 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Ищецът Р.К.Д., с ЕГН **********,***, моли съда да отмени дисциплинарното наказание “уволнение”, наложено му със Заповед №42/25.07.2018г.  както и Заповед № 076/25.07.2018г. с която е прекратено трудовото му правоотношение, издадени от Управителя на „П. .“ООД, като неправилни и незаконосъобразни.

Претендира да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа „моряк“.

Предявява иск по чл.225,ал.1 от КТ- за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, в размер на  4248 лева -6 брутни работни заплати, заедно със законната лихва, считано от датата на издаване на обжалваните заповеди -25.07.2018г. до окончателното изплащане.

Моли да му бъде възстановена сумата от 708 лева, прихваната от работодателя на основание чл.221,ал.2 от КТ, заедно със законната лихва, считано от датата, на която я заплатил на работодателя, до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че изложените в заповедта причини за налагане на наказанието, не съответстват на действителните, мотивирали работодателя да прекрати правоотношението по между им. Действителните причини за това са, че ищецът е открил, че работодателят неправилно декларира пред НАП и отчита работното време като подневно, вместо реалното- сумарно изчисляване на работното време.

Другата причина е, че на 23 и 24 юли 2018г. е открил, че в корабния дневник на моторен кораб „Д.“ е отразена невярна информация.

Счита, че спорът не следва да се разглежда по същество, поради допуснати от работодателя нарушения в дисциплинарното производство, а именно, неспазване на разпоредбите на чл.  193,ал.1 и ал.2 от КТ и чл.194,ал.1 от КТ.

Съображенията му за незаконосъобразност на атакуваните заповеди са изложени подробно в 52 части- обособени в исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ „П. .“ООД,  със седалище в гр.В., р-н „П.“, ул.“П.Р.“№..,офис № ., чрез управителя В. Кр.Р. и упълномощения от него адв.И.И., е подал писмен отговор, с който заявява, че в случай, че съдът приеме исковете за допустими, то моли те да бъдат оставени без уважение.

Излага несъгласието си с описаната от ищеца фактическа обстановки и с правните му изводи. Счита, че това са негови интерпретации, които не отговарят на истината. По-голяма част от изложеното в исковата молба е неотносимо към спора.

Дисциплинарното наказание е наложено на ищеца, по изложените в заповедта съображения, а именно, че с подадените жалби ищецът е уронил доброто име на работодателя пред работниците, съдружниците и контрагентите,  недоказано обвинявайки управителя и други длъжностни лица в извършени престъпления.

Въпреки прекратяването на прокурорските преписки по подадените жалба, ищецът продължава да събира доказателства, които според него биха уличили дружеството в престъпления. Това ясно показва намеренията на Д.- да работи против дружеството, да създава предпоставки за водене на дела срещу дружеството и да му бъдат присъждани обезщетения. 

Твърди, че е спазил разпоредбите на чл.193, ал.1 и ал.2 от КТ, както и сроковете по чл.194 от КТ, поради което искането за отмяна на заповедта, без съда да се произнася по съществото на спора е неоснователно.

Поради това счита, че обжалваната заповед е мотивирана, правилна и законосъобразна, а наложеното с нея наказание е справедливо.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено следното:

Производството е по чл.357,ал.1, във връзка предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3, с чл.188, ал.1,т.3 от КТ- за отмяна на наложено със Заповед 42/26.07.2018г. на Управителя на дружеството ответник дисциплинарно наказание – уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението работа и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.

Претендира възстановяване на заплатената от работника сума по чл.221,ал.2 от КТ, поради отпадане на основанието за плащането ѝ.

Не се оспорва факта, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността “моряк” в бригада „Добив“, моторен кораб „Д.“. С цитираната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание-уволнение- поради следните допуснати нарушения:

чл.190,ал.1, т.7 от КТ, във връзка с чл.187,т.8, предл.2- други тежки нарушения на трудовата дисциплина и уронване на доброто име на работодателя

-чл.21.т.9 от ПВТР/Правилник за вътрешния трудов ред/- неизпълнение на задължението да пази доброто име на фирмата;

След направените в съдебно заседание обяснения от ответника става ясно, че основание за уволнението е уронване доброто име на работодателя.

Не се оспорва факта, че на 09.01.2018г. ищецът е сезирал Районен съд-Сс с жалба с вх.№ 1463/2014г. против Постановление № 1463/14 от 02.01.2018г. и Окръжен съд-Сс с жалба против Определение № 57/22.02.2018г. постановено по ЧНД№25/2018г. по описа на РС-Сс и   именно изложеното в тези жалби, работодателят счита за уронващи доброто му име.

Преди да пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът ще разгледа възраженията на ищеца, за немотивираност на заповедта, за неспазване на процедурата по чл.193 от КТ, както и да провери и съобрази сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по чл.194 от КТ.

В уволнителната заповед работодателя изрично е посочил, че нарушенията, за които наказва работника са осъществени на 09.01.2018г. и 02.03.2018г. – датите, на които той е депозирал своите жалби.

Жалбата от 09.01.2018г.  подадена срещу постановление с изх.№ 1463/14г. от 02.01.2018г. по описа на Районна прокуратура –Сс / л.243 по делото/.

С жалбата от 02.03.2018г. се обжалва Определение №57/22.02.2018г. постановено по ч.н.д. №25/2018г. по описа на СРС  /л.262 по делото/.

Заповедта съдържа посочените в чл.195 от КТ реквизити. Посочен е нарушителя, датата на извършване на нарушението, наказанието и законния текст въз основа, на който се налага наказанието. Предвид на това възражението за немотивираност на заповедта е неоснователно.

Съгласно чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването им.

В част 3 от исковата си молба ищецът изрично се позовава на нарушения на тази разпоредба. Във връзка с това, в Определение №2830/ 20.11.2018г. постановено по делото, съдът е дал изрични указания, че работодателят носи доказателствената тежест за установяване на факта, че е наложил наказанието в предвидените в разпоредбата срокове.

Във връзка с това ответникът представя и коментира в писмените си бележки подадената от него молба с вх.№ 1463/18 от 10.07.2018г. /л.285/ отправено да РП-Сс да му бъдат предоставени копия от жалбите, с които Д. обжалва постановлението за прекратяване от 02.01.2018г. и Определение № 57/22.02.2018г.

Видно от отразеното в молбата, исканите преписи са получени от Н.К. на 16.07.2018г. Тази дата ответникът приема като датата, на която е открил нарушенията, извършени от Д.. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е наложена на 25.07.2018г. в рамките установени от КТ.  

Ответникът игнорира друго представено от него доказателство, а именно писмо с изх.№ 1463/14 от 14.05.2018г. по описа на Районна прокуратура –Сс /л.283 по делото/, адресирано до адв. И.И.- процесуален представител на „П.- 8“ООД.  От писмото става ясно, че на адв.И., по негово искане,  се изпращат преписи от постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.01.2018г., Определение № 57/22.02.2018г. по описа на РС-Сс и Определение № 77/ 02.04.2018г. по описа на ОС-Сс.

От това следва, че до РП-Сс е било отправено искане преди тази дата- 14.05.2018г. Следователно, преди молбата от 10.07.2018г. е имало друга такава, от което следва, че работодателят, представляван от адв. И. е бил известен, за постановените актове, съответно за подадените от Д. жалби.

Ответникът не представя доказателства кога е получил сочените в писмото от 14.05.2018г.  документи. Няма твърдения, че те не са получени. Имайки предвид начина на водене на книгите в РП-Сс, би следвало да е налична информация за тези факти. Вероятно, след като такава не се представя, то тя не е в интерес на ответника и не е в подкрепа на тезата му, че заповедта е издадена в 2-месечния срок от узнаването.

Не може да се пренебрегне и факта, че коментирана преписка е от 2014г. от което логично следва факта, че изложените факти, в коментираните в заповедта за уволнение жалби, са идентични с фактите, предмет на разследване. При това положение логично е да се предположи, че именно в първоначалните жалби на Р.Д., с които е инициирано наказателното производство, са предизвикали твърдените от ответника вреди, а не последните подадени жалби, против актовете, с които се прекратява наказателното производство.

В тази част уволнителната заповед не съдържа конкретно изложение, че се касае за нови твърдения, с които да се уронва доброто име на предприятието.

Това поставя по съмнение началния момент, от който работодателят е узнал, че работникът му уронва доброто му име, сезирайки институциите.

От изложеното следва извода, че работодателят не доказа твърденията си, че е наложил наказанието спазвайки сроковете, предвидени в КТ.   

В случаите, в които тези срокове не са спазени наказанието следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без съда да разглежда спора по същество.

Поради това, съдът признава уволнението за незаконно и отменя Заповед №42/25.07.2018г. и Заповед № 76/25.07.2018г.  на управителя на „П. -8“ООД, с които на Р.К.Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение.

Предвид основателността на този иск, следва да се уважи и обусловения от него иск за възстановяване на работа.

По иска с правно основание чл.225,ал.1 от КТ:

Според  чл.225,ал.1 от КТ, при незаконно уволнение служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Следователно, предпоставките за заплащане на обезщетението са уволнение, признато от съда за незаконно, вреда, изразяваща се в пропусната полза, тъй като работникът не е получавал възнаграждението си по трудовото правоотношение и причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

Не се оспорва от работодателя факта, че след уволнението ищецът не е започнал работа по друго трудово правоотношение. Това се потвърждава изрично от представеното копие от трудовата книжка на ищеца, прието като доказателство по делото.

Факт е, имуществената вреда за ищеца и причинно-следствената връзка между уволнението и нея.

От момента на уволнението -25.07.2018г. -до датата на постановяване на съдебното решение са изминали предвидените в закона 6 месеца- максималния период, за който се дължи обезщетението.

Няма спор между страните, че като база при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се ползва сумата от 708 лева.

Следователно, дължимото обезщетение е в размер на 4 248 лева. Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 21.09.2018г. датата на предявяване на иска пред съда, до окончателното изплащане на задължението.

Претенцията на ищеца, да му бъде заплатено обезщетение за забава от датата на уволнението е неоснователна.

Обезщетение за този период 25.07.2018г.- 20.09.2018г. не се дължи, тъй като вземанията стават изискуеми от 21.09.2018г. с предявяването на иска през съда. Предявената пред съда искова молба се явява покана за заплащане на обезщетението. Няма доказателства, че такава е отправена до работодателя в по- ранен момент, за да се приеме, че изискуемостта е настъпила тогава. Обезщетение за забава се дължи от датата на писмената покана до работодателя до окончателното изплащане на задължението./чл.84, ал.2  от ЗЗД/ / В този смисъл е и Тълкувателно решение №3/19.03.1996 г. по гр.д.№ 3/95 г. ОСГК/.

Поради това претенцията в тази ѝ част следва да се отхвърли като неоснователна.

По иска с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.221,ал.2 от КТ:

Съгласно цитираната разпоредба, при дисциплинарно уволнение, работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестие, при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение.

Трудовият договор между страните е бил безсрочен, поради което към случая е приложима първата хипотеза. Не се спори между страните, че сумата от 708 лева е заплатена от ищеца. След като уволнението му е отменено, то следва, че е отпаднало основанието работодателят да получи това обезщетение.

Поради това и тази претенция следва да бъде уважена.

Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от дата на предявяване на иска- 21.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът претендира заплащането на обезщетение за забава от датата, на която е заплатил сумата на работодателя. Според представения приходен касов ордер това се е случило на 06.08.2018г.

И по отношение на обезщетението за този период важи изложеното по-горе, относно приложението на разпоредбата на чл.84 от ЗЗД. Работодателят изпада в забава след като е поканен да заплати сумата, а това е сторено едва с исковата молба. Поради това и обезщетението се дължи за периода от 21.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса, но предвид изхода от процеса същата се дължи от ответника. По двата неоценяеми иска /за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата работа/ се дължи такса в размер на 80 лева /чл.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/. По останалите искове, които са оценяем интерес се дължи такса в размер на 198.24 лева./чл.72,ал.2 от ГПК, във връзка с чл.1 от тарифата/. Така общият размер на дължимата държавна такса е 378.24 лева.

Мотивиран от тези съображения, Силистренският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Р.К.Д., с ЕГН ********** и ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 42/25.07.2018г., с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, както и Заповед № 076/25.07.2018г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, издадени от Управителя на „П. .“ООД.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.К.Д., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност :“моряк“, с място на работа отдел „Добив- плавателен състав“ в „П.- .“ООД, с ЕИК ………, гр.В..

 

ОСЪЖДА  „П.- .“ООД, с ЕИК ………, гр.В., ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Д., с ЕГН **********,  сумата от 4 248(четири хиляди двеста четиридесет и осем) лева- обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ- поради незаконното му уволнение, извършено със  ЗАПОВЕД № 42/25.07.2018г. и Заповед № 076/25.07.2018г. издадени от Управителя на „П. 8“ООД, заедно със законната лихва, считано от 21.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХЪВРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането за заплащане на обезщетение за забава за периода 25.07.2018г.- 20.09.2018г.

 

ОСЪЖДА  „П.- .“ООД, с ЕИК ………, гр.В., ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Д., с ЕГН **********,  сумата от 708 (седемстотин и осем) лева- поради отпадане на основанието за заплащането ѝ, заедно със законната лихва, считано от 21.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХЪВРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането за заплащане на обезщетение за забава за периода 06.08.2018г.- 20.09.2018г.

 

ОСЪЖДА  „П.-..“ООД, с ЕИК ………. гр.В., да заплати по сметката на Районен съд-Сс сумата от 378.24(триста седемдесет и осем лв. и 24 ст.) лева- държавна такса по гр.д.№ 1310/2018г. по описа на СРС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Сс, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

/Л.Карагеоргиева/