Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260133
гр. Кюстендил, 01.03.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
1797/2020 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Ц.А.С., ЕГН:
**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. Л. В. от КАК, е предявила против М.Х.,
род. На *** г., гражданин на Бангладеш, иск да бъде прекратен сключения между
страните на 10.05.2016г. в гр. Арадиппу, РКипър, граждански брак, като бъде
осъден ответникът да заплати на малолетното си дете Е. издръжка за минало време
в размер на 150,00 лв. месечно, за една година назад, считано от предявяване на
исковата молба.
В срока за
отговор ответникът е депозирал такъв чрез назначения му на разноски на съда
особен представител – адв. Л. С. – КАК. Изразява становище за допустимост на
иска. При допускане на развода претендира определяне на лични контакти на
детето с ответника.
КРС, след
като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК,
приема за установено следното:
На
10.05.2016 год. в гр. Арадиппу, Кипър
между страните бил сключен граждански брак, за което е издадено удостоверение за сключен граждански брак
оригинал № ******* год./л.10/, изд. от Община Кюстендил въз основа на акт за
граждански брак № 0211/31.08.2017 г. Съпругата е запазила предбрачното си
фамилно име „С.“.
От брака си
страните имали родено едно дете – Е., към настоящия момент малолетно, видно от
удостоверение за раждане на л. 3 от делото.
Видно от
служебно изисканите от съда справки е, че ищцата не реализира доходи в страната
(Справка за актуално състояние на трудовите договори към 21.01.2021г. – л. 36
от делото), не притежава движимо, в т.ч. МПС и недвижимо имущество, като няма и
декларирани данни в тази посока (л. 47, 51 от делото).
В контекста
на горното липсват данни за реализирани от ответника доходи в страната, както и
за притежавано от него движимо или недвижимо имущество.
Полученото
от страните във връзка с раждането на малолетното дете социално подпомагане се
изразява в еднократно платена помощ за раждане на живо дете в размер на 600,00
лв. (спр. л. 52 от делото).
Видно от
изготвения социален доклад вх. № 263551/12.02.2021 г. е, че социално проучване
по отношение на ответника не е извършвано поради липсата на негов адрес на
територията на Р. България. Досежно родителският капацитет на майката е прието,
че същата към настоящия момент успешно задоволява емоционалните потребности на
детето, като осигурява и необходимите средства за издръжка. Осигурила му е
подходящи битови условия за неговото отглеждане като между майката и детето има
и изградена силна емоционална връзка.
Приети по
делото са и гласни доказателствени средства чрез разпита на св. С. (майка на
ищцата). Същата установява, че дъщеря й заминала да работи в Кипър лятото на
2017г. където се оженила. Половин месец след сватбата ищцата се прибрала в
България, като св. никога не е виждала ответника. Ищцата е правила опити да се
свърже с него, но номерът бил променен. Така, от прибирането си в България С.
не е виждала Х. и не знаела къде се намира.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните писмени
доказателства и свидетелски показания.
Съобразявайки
установеното съдът счете, че искът е процесуално допустим, а по същество
основателен, поради което ще се уважи. Мотивите на съда са следните:
Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите, довело
до опразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако и доколкото това
е поискано от някой от тях- чл. 49, ал. 3 от СК. В случая, такова искане не е
направено от никоя от страните. Тъй като основа за оценката е установеното в
процеса поведение на всеки от съпрузите, следва да бъдат доказани конкретни
обстоятелства от брачния живот на страните, разкриващи несъвместимост с утвърдените
принципи на съпружески отношения, като Законът не разграничава вината за
разстройство на брака с оглед степента на провинение на всеки от съпрузите,
поради което и изключителната вина предполага безукорно поведение на другия
съпруг. Съгласно чл. 14 от СК съпрузите си дължат взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че
непосредствено след сключване на брака си, страните са се разделили, като
ищцата се е прибрала в България и не е виждала повече съпруга си, нито пък е
установила контакт с него по друг начин. В резултат на настъпилата трайна фактическа раздяла съпрузите не обитават
общо семейно жилище, нито общо домакинство,
което е в противоречие с разпоредбата на чл.15 СК. От своя страна липсата на
физическа и духовна взаимност по между им са лишили от съдържание
съществуващата брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си
функция. При тези обстоятелства същата е изцяло и окончателно разстроена. Ето
защо съдът намира, че семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим
начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна
нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да
бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД.
С прекратяването на брака съдът не следва да се произнесе по отношение на
въпроса за фамилното име, което ще
носи ответницата след прекратяване на брака, защото тя не е променила предбрачното
си фамилно име.
Липсват данни по делото, че страните са обитавали общо семейно жилище, поради което и съдът не следва да се произнася
и по този въпрос.
От брака си обаче
се установи, че страните имат родено едно дете, понастоящем малолетно, поради
което и съдът с оглед защита интересите на същото следва да се произнесе по
въпроса за упражняване на родителските права спрямо него респ. местоживеенето
му, да се определи режим на лични контакти с родителя, комуто не е предоставено
упражняването им, както и по въпроса за дължимата му се издръжка. Произнасяне
по посочените въпроси е необходимо дори и без изрично сезиране на съда. Отделно
е направено и искане с правно основание чл. 149 СК, а именно за заплащане на
издръжка за минало време.
Предвид посоченото съдът намира следното: досежно въпросът за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете актуални и до днес са постановките, дадени
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС като в
същото се сочи, че решението за предоставяне упражнението на родителските права
спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата,
преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане
грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания,
трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и
битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и
между децата; помощ на трети лица и др.“.
В конкретния случай съдът намира, че
събраните по делото доказателства установяват добър родителски капацитет у
майката, като отделно съдът отчита ниската възраст на детето и необходимостта
му безспорно в най-голяма степен от майчина ласка и закрила. Отделно съдът
държи сметка и за обстоятелството, че ищцата в грижите за детето е подпомагана
и от своята майка Светла, към която детето е силно привързано. От друга страна
ответникът, чрез назначения му особен представител не оспорва родителският
капацитет на майката, поради което и съдът намира, че в негов най-голям интерес
ще бъде родителските права да бъдат предоставени за упражняване именно на нея,
респ. местоживеенето му бъде определено на обитавания от нея адрес в гр.
Кюстендил.
Досежно режимът на лични контакти на бащата с детето.
Според трайно
установената съдебна практика, същият се определя с оглед конкретните данни по
делото. Съдът безспорно отчита обстоятелството, че всяко дете има необходимост
да общува и с двамата си родители с оглед създаване на оптимална семейна среда,
но от данните по делото, които не бяха опровергани, не се установи
заинтересованост на ответника към същото, вкл. поддържани между детето и бащата
контакти. Имайки предвид изложеното, както и крехката възраст на детето, за
което може да се съди, че няма създадени спомени за бащата, то съдът ще
определи стеснен режим на лични контакти, а именно – всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 12:00 часа на обяд до 18:00 часа на същия ден без право
на преспиване. Като определяйки посочения режим на лични контакти съдът държи
сметка и за това, че при промяна на обстоятелствата режимът може да бъде
променен по посока на негово разширяване.
Съобразявайки практиката на ВКС (напр.
Решение № 65 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4202/2013 г., IV г.о.), съдът ще постанови,
че за осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на
майката и да го връща в този дом.
По отношение на издръжката на
ненавършилото пълнолетие дете:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК - Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а според чл. 142 СК - размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи, минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно т. 2, т. 4 и т. 5
от Постановление № 5/16.11.1970 г. възможностите на лицата, които дължат
издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот,
като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които
са от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни. При данни за доходи и
имущество на детето – стипендия, пенсия и държавна издръжка следва да се вземе
предвид дали тези доходи задоволяват напълно нуждите му. Не се освобождават от
задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не
работят. Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с
другите обстоятелства, които са от значение за случая. С оглед действащия към
момента размер на Минималната работна заплата, определен с Постановление на МС
№ 331/26.11.2020 г. в размер на 650.00 лева, считано от 01.01.2021 г.
минималният размер на дължимата издръжка възлиза на 162,50 лева.
По делото не е установено каква е
професионалната квалификация на двамата родители, не са установени влогове на
същите, доходи от наем или друго имущество. Липсват данни за заболяване, както
на майката, така и на бащата. Майката е тази, която осъществява непосредствени
грижи по отглеждане на детето, като няма данни за ежемесечни разходи свързани
със заболявания на последното. Задължения за издръжка на бащата към друг
непълнолетен не са установени, за разлика от задължението на майката и към друг
низходящ – С. (спр. представения по делото социален доклад).
Така,
вземайки предвид възрастта на детето (към настоящия момент на около 2 години и
осем месеца) съдът счита, че за задоволяване на ежедневните му потребности от
храна, облекло, пособия и средства за социално развитие се нуждае месечно от около 270,00 лева, като
от тях бащата следва да заплаща 170,00 лева, а майката, която осъществява
непосредствени грижи по отглеждане на детето следва да поеме остатъка от
същата. Този размер на издръжката съдът счита, че към настоящия момент
осигурява необходимите средства с оглед и факта, че детето се намира в период
на активен растеж, като отделно определеният за дължим от бащата такъв не е
прекомерен доколкото надвишава минималния по закон размер на дължимата се
издръжка едва със 7,50 лв.
Досежно претенцията с правно основание чл. 149 СК, съдът намира следното: Съгласно нормата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди завеждане на иска. Началният срок на
издръжката е от деня на неизпълнението, но не повече от една година преди
завеждането на иска. За основателността на тази претенция освен предпоставките,
визирани в чл. 143, ал.2 СК, е необходимо
още родителят да не е осигурявал до този момент доброволно издръжка на децата
си или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие нуждите им.
В случая не е спорно по
делото, че след раздялата на съпрузите
детето живее при майката и се отглежда от нея, като бащата се е
дистанцирал от грижите за него и издръжката му. Не е оспорено и твърдението, че
раздялата им е факт непосредствено след сключване на брака, но при
доказателствена тежест, лежаща върху ответника, не бе установено със средствата
на ГПК последният да е изпълнявал задължението си за осигуряване издръжката в
процесния период. В същото време не са ангажирани доказателства за необходими
разходи за издръжката на детето в този процесен период над обичайните. При това
положение следва да се приеме, че за задоволяване на доказаните му обичайни
потребности е била достатъчна сума от порядъка на около 155,00 лева месечно,
като определяйки тази сума съдът държи сметка, че минимално дължимият към
процесния период размер на издръжката е от 152,50 лв. Така, претенцията за
заплащане на издръжка за минало време се възприема за основателна в размер от
155 лв. лева месечно, или 1860,00 лв. за периода 07.10.2019
г. – 07.10.2020 г.
По дължимите държавни такси и разноски:
Съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато
няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. При този
изход на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателният размер на таксата по развода – в размер на 50,00 лв. Като взе предвид, че ищцата при завеждане на исковата молба
е внесла 25 лв., следва да бъде осъден ответникът, да заплати в полза на
държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка на КРС държавна такса по
иска за развод в размер на 25,00 лв. С оглед изхода на делото следва да бъде
осъден ответникът да заплати и дължимото се възнаграждение за особен
представител, което е било платено от бюджета на съда, поради освобождаване на
ищцата от заплащането му в размер на 400,00 лв. На основание чл. 7 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК бащата следва да заплати
и дължима държавна такса в общ размер от 319,20 лв. държавна такса по исковете
с правно основание чл. 143 от СК и по чл. 149 от СК (244,80+74,40
лв.), на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и държавна такса от
5,00 лева, ако за принудителното събиране на сумата следва да се издаде
служебно изпълнителен лист или пък бъде издаден изпълнителен лист за издръжката
на детето.
Водим от горното и на осн.чл.49,ал.1 СК,съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на
10.05.2016 год. в гр. А., Р. К., граждански брак между Ц.А.С., ЕГН: **********,***
и М.Х., род. на *** г., гражданин на НАРОДНА РЕПУБЛИКА Бангладеш,
за което е съставен акт за граждански брак № ******* год. от Община Кюстендил, поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете Е. М.Х., родено на ***г.
в гр. Кюстендил, ЕГН: ********** на неговата майка Ц.А.С., ЕГН: **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. М.Х., родено
на ***г. в гр. Кюстендил, ЕГН: ********** на адреса на неговата майка Ц.А.С.,
ЕГН: ********** ***
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Е. М.Х., родено на ***г. в гр.
Кюстендил, ЕГН: ********** с неговия баща М.Х., род. на *** г., гражданин на
Бангладеш, както следва: бащата ще има правото да взима детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 12:00 часа на обяд до 18:00 часа на същия
ден, без преспиване, като детето ще се взима и оставя от/до дома на майката.
ОСЪЖДА М.Х., род. на *** г., гражданин на Бангладеш да
заплаща месечна издръжка на Е. М.Х., родено на ***г. в гр. Кюстендил, ЕГН: **********
чрез неговата майка и законен представител Ц.А.С., ЕГН: **********,*** в размер
на 170,00 лв. месечно платими до
5-то число на текущия месец, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда до настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска.
ОСЪЖДА М.Х., род. на *** г., гражданин на Бангладеш да
заплати на Е. М.Х., роден на ***г. в гр. Кюстендил, ЕГН: ********** чрез
неговата майка и законен представител Ц.
А.С., ЕГН: **********,*** сумата в размер на 1860,00 /хиляда осемстоин и шестдесет/лв. (по 155,00 –сто петдесет и пет левамесечно),
представляваща издръжка за минало време за периода 07.10.2019 г. – 07.10.2020
г.
ОСЪЖДА М.Х., род. на *** г., гражданин на Бангладеш да
заплати ПО СМЕТКИТЕ НА КРС сумата от 25.00
/двадесет и пет/лв., представляваща държавна такса по
предявеният иск, 400,00 /четиристотин/лв. заплатено
от бюджета на съда възнаграждение за особен представител, 319,20 /триста и деветнадесет и двадесет/ лв. държавна
такса по присъдените издръжки, както и 5,00 /пет/ лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: