Решение по дело №1039/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ............/………………………….., гр. Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Седемнадесети състав, на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: М. Иванова-Даскалова

 

при секретаря: Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдията адм. дело №1039 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във вр. с чл.82, ал.3 от Закона за държавния служител.

Образувано е по постъпила жалба от В.М.К. *** против Заповед №РД-17-7701-1/19.05.2017г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която на основание чл.99, т.1 от АПК, чл.102, ал.1 от АПК и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията:

1/е възобновено производството по процедурата по повишаване в длъжност чрез подбор по реда на чл.82, ал.3 от ЗДСл за заемане на длъжност „директор дирекция АПОФУС“ при Областна администрация Варна, приключила с издадена Заповед №РД-17-7706-115/30.03.2017г. на Областен управител на област с административен център Варна, с която на основание чл.82, ал.1 и ал.3 от ЗДСл (в редакцията на ДВк, бр.38/2012г.) е преназначена В.М.К. и

2/е отменена Заповед №РД-17-7706-115/30.03.2017г. на Обл. управител на област с админ. център Варна, с която на основание чл.82, ал.1 и ал.3 от ЗДСл (в редакцията на ДВк, бр.38/2012г.) е преназначена В.М.К. на длъжност „директор на дирекция АПОФУС“ в Областна администрация Варна.

В жалбата се твърди, че след подадени три заявления за възстановяване на работа на 20.03.2019г. на К. са връчени процесната Заповед №РД-19-7701-1/19.05.2017г. и основаната на нея Заповед РД-19-7701-2/20.03.2019г. за прекратяване на служебното й правоотношение. Заповед №РД-19-7701-1/19.05.2017г. се оспорва с твърдения за липса на компетентност на Областния управител да издаде такъв акт за възобновяване на проведено производство по ЗДСл и да постанови отмяна на заповедта, с която през 2017г. жалбоподателката е била преназначена на длъжност „директор на дирекция АПОФУС“ в Областна администрация Варна. Тази заповед счита за нищожна на основание чл.177, ал.2, изр.2 от АПК. Твърди, че е неистински документ, съставен с цел да мотивира издаването на Заповедта от 20.03.2019г. за прекратяване на служебното правоотношение. Твърди, че Заповед №РД-19-7701-1/19.05.2017г. е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в нарушение на основните принципи в АПК за законност, съразмерност, добросъвестност и безпристрастност. Тя не съответствала на целта на закона. Налице били основанията по чл.146, т.1, т.3, т.4 и т.5 от АПК за обявяването й като нищожна, а в условие на евентуалност – за отмяната й като незаконосъобразна. В случая не били приложими общите разпоредби на АПК за възобновяване на производството, а специалната уредба в Закона за държавния служител, съгласно която органът по назначаването може да отмени по свой почин единствено акт за прекратяване на правоотношението, но не и заповед за преназначаване. Заповедите за назначаване, преназначаване и прекратяване на служебното правоотношение представлявали административни актове, които по реда на АПК подлежат единствено на обжалване и на проверка за законосъобразност, а издаването им се подчинявало на специалните норми в ЗДСл. Същественото нарушение на процедурните правила се изразявало в липсата на разглеждане и преценка за допустимост и основателност на искането за възобновяване на производството. Акцентира се на факта, че възобновяването е инициирано след като служебното правоотношение на К. е било прекратено. Освен това на нея не й връчили нито искането за възобновяване, нито решението за възобновяване, с което тя била лишена от възможността да изрази становище по него. Съгласно приетото и в съдебната практика, лицата придобили права от административния акт задължително участват в производството по възобновяване на производството по издаването му. Освен това недопустимо било възобновяване на производство приключило с акт на областния управител, който подлежи на оспорване пред съда. Липсвали конкретни мотиви за възобновяване на производството, а бланкетно било посочено, че са констатирани нарушения, които не са описани. Това лишавало К. от възможност да организира защитата си, да наведе твърдения и да представи доказателства в подкрепа на оплакванията си. В оспорената заповед незаконосъобразно били смесени два фактически състава – по чл.99, т.1 от АПК и по издаване на акт по специалния ред в ЗДСл. Обстоятелството, че заповедта за възобновяване е постановена след прекратяване на 11.05.2017г. на служебното правоотношение на К. показвало целта на издаването й - да се заобиколи ЗДСл чрез отмяна на акта за преназначаване по извънредния способ в чл.99 от АПК. След като служебното й правоотношение е било прекратено заповедта за възобновяване на производството по преназначаването й на длъжност „директор на дирекция АПОФУС“ се явявала без предмет. Заповедта била издадена при превратно упражняване на власт, в нарушение на принципа за стабилитет по ЗДСл и целта му да се създаде невъзможност правоотношението да бъде прекратено или изменено едностранно извън посочените случаи и по реда на ЗДСл. Такава заповед жалбоподателката счита, че не може да бъде постановена по ЗДСл от нито един орган по назначаването. Претендира се обявяване нищожността на заповедта, респ. отмяната й като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание К. и процесуалният й представител поддържат жалбата. Изтъкват, че на 11.05.2017г. е била издадена друга заповед за прекратяване на служебното й правоотношение като директор на дирекция „АПОФУС“, която й била връчена на 12.05.2017г., оспорена в срок и отменена от съда като незаконосъобразна. Акцентира, че в хода на съдебните дела по оспорване на първата заповед от 11.05.2017г. за прекратяване на служебното правоотношение от ответника не е посочено да има издадена на 19.05.2017г. заповед за възобновяване на производството по процедурата по повишаване в длъжност и за отмяна на заповедта за преназначаване от 30.03.2017г. Това и обстоятелството, че тази заповед с дата от 2017г. й била връчена едва през 2019г. със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, водело до обоснования извод, че не е била издадена през 2017г., а през 2019г. и то с цел да послужи за мотив за издаването на поредна заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. В хода по същество представителят на жалбоподателката намира за доказано, че в деловодната система на ответника не се установи заповедта да е съществувала на посочената в нея дата, да е била регистрирана на тази дата във варианта, в който е представена по делото, което кореспондира на твърдението, че е съставена през 2019г. след решенията на Административен съд - Варна и на ВАС, с които К. е възстановена на работа, с цел да обоснове наново прекратяване на правоотношението и освобождаванете й. Счита, че К. изобщо не е била възстановена на работа, за което следвало да се издаде нарочна заповед. Поддържа, че не са били налице основанията посочени в заповедта за възобновяване на производството по подбор и за отмяна на акта за назначаване на К. на длъжността „директор на дирекция АПОФУС“. Моли за обявяване на заповедта за нищожна, а при условията на евентуалност- за отмяната й като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноските по делото, както и за присъждане на възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата. К. счита за безспорно доказано по делото, че заповедта е неистински документ. Позовава се на приетото заключение и обясненията на вещото лице, че уникалния номер на заповедта като документ не съответства на посочената дата на издаването й 19.05.2017г., а съответствала на идентификатор от друга дата; че е нарушена хронологичността на записите в деловодната система на ответника; че заповедта е свързана с несъществуващ главен документ; че е налице аномалия на данните в различните таблици със записи; че липсват ключови колони в таблиците; че не може да бъде установено съдържанието на документа и въобще издаван ли е такъв документ, тъй като липсвал електронен оригинал на съответния документ. Позовава се на установеното, че заповедта е регистрирана и приключена в един и същ момент, в една и съща секунда от две различни работни станции, като уникалните номера, които системата е генерирала за отразяването на двете операции са с разлика в брояча от 3224 бройки в записите. Моли жалбата й да бъде уважена и на основание чл.177, ал.2, предл.2 от АПК заповедта да бъде обявена за нищожна като неистински документ. Депозира подробни писмени бележки.

 Ответникът Областния управител на област с административен център Варна чрез упълномощен юрисконсулт оспорва изцяло жалбата. Поддържа, че Заповед №РД-17-7707-1/19.05.2017г. е издадена на датата посочена в нея. Потвърждава, че не е била връчена на К., а е приложена по досието й, тъй като имало висящо производство по обжалване на заповедта от 11.05.2017г. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Оспорва твърденията и съмненията на Колива, че заповедта издадена на 19.05.2017г. е антидатирана и изготвена през 2019г. за издаването на заповедта от 20.05.2019г. за прекратяване на служебното й правоотношение. В писмени бележки сочи, че на 01.03.2019г. К. депозирала в деловодството на Областна администрация – Варна решението на ВАС, с което е оставено в сила решението на Административен съд-Варна за отмяна на издадената 2017г. заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, ведно с трудовата си книжка и др. документи и заявила желанието си да заеме длъжността „директор на дирекция АПОФУС“. Тази длъжност била свободна към датата на постановяване на съдебното решение, както и към датата на подаване на заявлението и явяването на К. *** до допускането й до работа на 20.03.2019г., което се виждало от представените длъжностни разписания. На 01.03.2019г. и в следващите дни К. не се явила да изпълнява служебните си задължения. Едва на 08.03.2019г. се явила и заявила това намерение пред Зам.-областния управител и пред служител от звено „Човешки ресурси“. Поради това в периода от 01.03.2019г. до 20.03.2019г. жалбоподателката не била допускана да изпълнява служебните си задължения, а с оглед прекратяването на служебното й правоотношение имала право на обезщетение по чл.122, ал.3 от ЗДСл за 8 работни дни - до датата на прекратяването му. В хода по същество юрисконсулта моли жалбата да бъде отхвърлена изцяло, тъй като оспорената Заповед била законосъобразна, издадена от компетентен орган, в кръга на служебните му правомощия, в предвидените от закона срокове и при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Депозира писмени бележки.

Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването на волеизявлението, което засяга неблагоприятно правната и интересите й. След като в Заповед №РД-17-7701-1/19.05.2017г. не е посочен редът и сроковете за оспорването й, приложим е удължения срок за оспорването й от два месеца предвиден в чл.140, ал. 1 от АПК, в който жалбата е подадена.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган – от Областния управител на област с административен център Варна, който е органа по назначаването издал отменения акт за преназначаването на К..  

Заповедта е волеизявление издадено в писмена форма, което съдържа обстоятелствена и разпоредителна част, с оглед на което формално отговаря на изискването в чл.59, ал.2 от АПК. Действително, както бе посочено по-горе в заповедта липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но това не води до незаконосъобразност на същата, а до удължаване с два месеца на срока за обжалването й по силата на чл.140, ал.1 от АПК, от която правна възможност се възползвала К..

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, вкл. материалите, съдържащи се в административната преписка и представените в съдебно заседание писмени доказателства и изслушани заключения на вещите лица, съдът намира за основателни и доказани оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, за неправилно приложение на разпоредбите на ЗДСл, за противоречието й с основните принципи в АПК и за несъответствието й с целта на закона. До тези изводи съдът достигна с оглед установената от доказателствата хронология на актовете на ответника, касаещи служебното правоотношение на К.:

На 16.03.2017г. мл. експерт дейност „ЧР“ С. М. изготвил справка /л.73/ за служителите, които отговарят на условията за заемане на длъжност „директор“ дирекция „АКРРДС при Обл. администрация Варна към 16.03.2017г. с цел провеждане на процедура по конкурентен подбор по чл.82, ал.3 от ЗДСл и чл.30, от НУРОИСДА. Това са В.М.К. заемаща длъжността гл. юрисконсулт, В. Г.- гл. счетоводител и главните експерти И. И., М. Д., В. Г., Д. М. и И. Х..

 На 17.03.2017г. В.М.К. приела отправеното й предложение от Обл. управител Т.Й. да заеме тази длъжност.

На 28.03.2017г. било проведено интервю с кандидатите, които били класирани както следва: Д.  с оценка 4,8, Х. с оценка 3,8 и К. с оценка 3. С предложение от същата дата комисията предложила на областния управител на основание чл.82 от ЗДСл да преназначи на длъжността „директор“ дирекция „АКРРДС при Обл. администрация Варна класираната на първо място М. С. Д. .

На 30.03.2017г. гл. експерт дейност „ЧР“ И. И. изготвил справка /л.69/ за служителите, които отговарят на условията за заемане на длъжност „директор“ дирекция „АПОФУС“ при Обл. администрация Варна към 30.03.2017г. с цел провеждане на процедура по конкурентен подбор по чл.82, ал.3 от ЗДСл и чл.30, от НУРОИСДА. В справката фигурира единствено В.М.К. заемаща длъжността гл. юрисконсулт в дирекция „АПОФУС“ с ранг V старши със служебен стаж 13 години 2месеца и 6дни и годишна оценка за 2016г. „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“.

На 30.03.2017г. В.М.К. приела отправеното й предложение от Областния управител Т.Й. да заеме тази длъжност.

На 30.03.2017г. от служителя по чл.13, ал.3, т.5 от ЗФУКПС С. М. извършил предварителен контрол и попълнил контролен лист-Приложение №5 /л.67/ за извършения на 30.03.2017г. предварителен контрол при преназначаване на служители, в който отразил, че са спазени изискванията по отношение на процедурата, че определеното за назначаване лице – В.М.К. отговаря на изискванията за длъжността „директор на дирекция АПОФУС“, че размерът на определеното възнаграждение е в съответствие с изискванията на нормативната база и е дал становището, че В.К. може да бъде преназначена на длъжността „директор на дирекция „АПОФУС“.

На 30.03.2017г. е издадена Заповед №РД-17-7706-115/30.03.2017г. от Областния управител на област с админ. център Варна - Т. Й. , с която на основание чл.9 от ЗДСл, чл.81 от ЗДСл във вр. с чл.82, ал.1 и ал.3 от ЗДСл (в редакцията на ДВк, бр.38/2012г.) и чл.32, ал.1 от ЗА преназначил В.М.К. на длъжност „директор на дирекция АПОФУС“ в Областна администрация Варна, длъжностно ниво по КДА 6, наименование по КДА „Ръководно ниво 6А“ с ранг V старши, считано от 30.03.2017г. за неопределен срок, с дневно работно време 8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, с определена основната месечна заплата. В тази заповед е посочено, че длъжността не е заета, че за нея се изисква ІІІ-ти младши ранг и 4г. професионален опит; че по силата на чл.29, ал.3 от НУРОИСДА заемането на по-висока длъжност в същата администрация се извършва чрез конкурентен подбор, както и изискването на чл.30 ал.1 от НУРОИСДА, че за повишаване в длъжност чрез конкурентен подбор може да се предлагат служители, които отговарят на условията за заемане на по-високата длъжност и имат годишна оценка от последното оценяване на изпълнението на длъжността:

1/„изключително изпълнение“ или „изпълнението надвишава изискванията“ или

2/„изпълнението напълно отговаря на изискванията“ и притежават по-висок от минимално изискуемия ранг  за по-високата длъжност.

В заповедта е посочено, че от изготвената справка от изпълняващия длъжността „Човешки ресурси“ към 30.03.2017г. само В.М.К. отговаря на условията в чл.30 от НУРОИСДА за заемане на длъжността „директор на дирекция АПОФУС“; че към нея е отправено предложение за заемането й, което е прието; че последната й годишна оценка е „изпълнението напълно отговаря на изискванията“ и тя притежава ранг V старши и професионален опит 13 години 2 месеца и 20 дни.

На 30.03.2017г. Заповед №РД-17-7706-115/30.03.2017г. за преназначаването й е връчена на В.К. /л.65-66/, ведно с екземпляр от длъжностната характеристика за длъжността „директор на дирекция „АПОФУС“.

На 11.05.2017г. новия областен управител на област с админ. център Варна – С. П.  издал Заповед №РД-17-7706-161/11.05.2017г., с която на основание чл.107, ал.1, т.6 от ЗДСл вр. чл.108, ал.1 от ЗДСл и чл.42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и чл.32, ал.1 от ЗА прекратил служебното правоотношение на В.М.К., назначена на длъжност директор на дирекция „АПОФУС“ в Обл. администрация Варна. Тази заповед е връчена на К. на 12.05.2017г. с указания за реда и сроковете за обжалването й.

К. упражнила в срок правото да оспори Заповед №РД-17-7706-161/11.05.2017г. По жалбата й е образувано адм. дело №1543/2017г. по описа на Адм. съд-Варна, по което е постановено Решение №17/9.1.2018г. на ХХІV-ти състав на Адм. съд-Варна, с което жалбата е уважена и Заповед №РД-17-7706-161/11.05.2017г. на Обл. управител на област с админ. център Варна е отменена. С решението Областна администрация-Варна е осъдена да заплати на В.К. обезщетение в размер на 5400лв. на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. Това решение е оставено в сила с Решение №2680/22.02.2019г. по адм. дело №4166/2018г. на Върховния административен съд, който квалифицирал издаването на заповед №РД-17-7706-161 от 11.05.2017г. за прекратяване на служебното правоотношение на К. като превратно упражняване на власт и нарушение на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК. В Решението на ВАС е посочено, че с оглед оттеглянето на заповедта за прекратяване на правоотношението на С.  като директор на дирекция „АПОФУС“ и възстановяването й на тази длъжност от органа по назначаването, той следвало да предложи на К., която е заела тази длъжност след подбор да я назначи на свободната бройка за длъжността главен юрисконсулт и при заявено от К. съгласие- да я назначи на длъжността „гл. юрисконсулт“. Освен това касационният съд посочил в решението, че по делото от органа по назначаването не са ангажирани доказателства за наличие на предпоставките по чл.122, ал.1 от ЗДСл. – че държавния служител С.  се е явила в администрацията в двуседмичен срок от влизане в сила на акта или на решението на съда за да заеме длъжността, която е заемала преди уволнението й, поради което заповедта от 11.05.2017г. за прекратяване на служебното правоотношение на К. е незаконосъобразна. Тъй като към момента на издаването й органът по назначаването не е имал основания да възстанови служителя и съответно да освободи К. на основание чл.107, ал.1, т.6 от ЗДСл, ВАС оставил в сила решението на Адм. съд-Варна за отмяна на заповедта за уволнението й, включително в частта на присъденото на К. обезщетение на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл.

С оглед окончателното решение от 22.02.2019г. на ВАС, на 01.03.2019г. К. *** заявление /л.32/, с което на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл уведомила Обл. управител на Варна, че желае да бъде възстановена на предишната длъжност „директор на  дирекция АПОФУС“. Помолила да бъде издадена заповед за възстановяването й на длъжността, в която на основание чл.67, ал.5, т.4 от ЗДСл да бъде увеличен размерът на индивидуалната основна заплата, която промяна да бъде отразена в служебната й книжка на основание чл.123, ал.1 от ЗДСл. Със заявлението представила влезлите в сила на 22.02.2019г. решение на ВАС и решение на Адм. съд-Варна за отмяна на Заповед №РД-17-7706-161/11.05.2017г. на Обл. управител на Варна за прекратяване на служебното й правоотношение, копие на трудовата си книжка и т.н.

На 05.03.2019г. било изведено писмо до В. К. от изпълняващият функциите на областен управител на област Варна П. М. - заместник-областен управител, че във връзка със заявлението й с вх. №РД-19-9400-59 от 01.03.2019. и предвид решение №2680/22.02.2019г., постановено по адм. дело №4166/2018г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение №17/19.01.2018г. по адм. дело №1543/2017г. по описа на Административен съд Варна я уведомява, че съгласно чл.7, ал.1, т.27 от Устройствения правлиник на областните администрации /УПОА/, областният управител осъществява правомощия на орган по назначаване на държавните служители по Закона за държавния служител и правомощия на работодател по трудовите правоотношения по КТ в областната администрация. Считано от 05.03.2019г. областният управител на област с админ. център Варна ползвал законоустановен отпуск, поради което издал заповед за заместване в периода на отпуска си от заместник-областния управител П. М. . Тази заповед за заместване не включвала правомощията, посочени в чл.7, ал.1, т.27 от Устройствения правилник, поради което изпълняващия функциите на обл. управител на област Варна посочил, че към момента /05.03.2019г./ не можело да бъде издадена заповед за възстановяването й на предишната длъжност. С оглед на това с писмото я уведомил, че на основание чл.122, ал.3 от Закона за държавния служител ще й бъде изплатено обезщетение в размер на основната й заплата от деня на явяването й на работа до действителното й допускане да изпълнява служебните си задължения. За последващото процедиране по заявлението й щяла да бъде своевременно уведомена на посочения адрес и/или телефонен номер за връзка.

Това писмо е връчено на В. К. на 08.03.2019г. срещу подпис, на която дата тя се явила в Обл. администрация-Варна и подала второ заявление /л.34/ вх.№РД-19-9400-59/2/, с което на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл уведомила Обл. управител на Варна, че със заявление от 01.03.2019г. е заявила желанието си да встъпи в длъжност „директор на  дирекция „АПОФУС“ и тъй като нямала връчена заповед за възстановяването й на работа, а на 08.03.2019г. изтичал 14-дневния срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл, тя уведомява органа по назначението, че се явява на работа и помолила да бъде допусната до работното й място. Въпреки това на 08.03.2019г. на К. не била издадена заповед за възстановяването й на работа, такава заповед и длъжностна характеристика не й били връчени, нито била допусната до работното й място.

На 11.03.2019г. К. *** ново заявление /л.35/, с което представила оригинала на издадения й изпълнителен лист за присъденото й обезщетение в размер на 5400лв. и разноски в размер на 720лв. и посочила банковата сметка, по която да й бъде наредена сумата.

В заявлението подадено на 11.03.2019г. К. посочила, че не са налице пречки за възстановяването й на заеманата преди прекратяване на правоотношението й длъжност и счита, че е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Позовала се на чл.30, ал.2 от ЗА и чл.4, ал.6 от УПОА, които предвиждат в отсъствие на областния управител той да се замества от определен от него с писмена заповед заместник-областен управител. Заместването се извършвало в случаите, когато лицето което е титуляр на правомощията е в обективна невъзможност да ги изпълнява поради ползване на редовен платен годишен отпуск, неплатен отпуск, командироване или отпуск по болест. В тези случаи предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган по силата на изрична заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго лице при спазване изискванията на нормативните актове, в случая Закон за администрацията и Устройствен правилник на областните администрации, като за определения период заместващият заместник-областен управител изпълнява правомощията на замествания в пълен обем от името на замествания орган. За това посочила и Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по тълк. дело №4/2002г. на ОСС на ВАС. Поради това в Областна администрация - Варна били предвидени две бройки за длъжността „заместник областен управител”. От наименованието на тази длъжност следвало, че лицето което я заема може да замества областния управител винаги, когато това се налага и то относно всички негови функции, възложени му с нормативен акт. От самата служба се презумирало приемането на компетентността на титуляра, както било постановено от ВАС в Решение №2/1999г. по к.адм.дело №33/1998г. В тази връзка в хипотезата на заместване не бил необходим текст, допускащ заместването, а обратното, за да е недопустимо заместване, трябва да е налице изричен текст, който да го забранява. При заместването на определен по закон орган – в случая на заместник областния управител, се прехвърлял пълния определен от закона обем на правомощия на титуляра при отсъствието му, тъй като в случая не се касаело за делегиране на правомощия. Поради това К. заявила, че счита, че няма пречка да й бъде издадена заповед за възстановяването й на длъжността „директор на дирекция АПОФУС” и отново помолила да й бъде издадена такава заповед за възстановяването й на длъжността „директор на дирекция АПОФУС” и да бъде допусната до работното място.

По поредната молба в подаденото на 11.03.2019г. заявление на К. не била издадена заповед за възстановяването й на работа, нито са й връчени такава заповед и длъжностна характеристика, нито е била допусната до работното й място до 19.03.2019г. вкл.

Вместо това на 20.03.2019г. й били връчени две заповеди:

1/ Заповед №РД-17-7707-1 от 19.05.2017г. на Областния управител на област с админ. център Варна С. П. , с която на основание чл.99, т.1 от АПК, чл.102, ал.1 от АПК и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията е възобновено производството по подбор и е отменена Заповед №РД-17-7706-115/30.03.2017г. на Обл. управител на област с админ. център Варна Т. Й. , с която В.М.К. е преназначена на длъжността „директор на дирекция АПОФУС“, която е предмет на проверка в настоящото производство и

2/ Заповед №РД-19-7701-2 от 20.03.2019г. на Обл. управител на област с админ. център Варна С. П. , с която на основание чл.107, т.9 от ЗДСл, чл.108 от ЗДСл във вр. с чл.32, ал.1 от ЗА е прекратено служебното правоотношение на В.К. на длъжност „директор на дирекция АПОФУС“ считано от 20.03.2019г.

В заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че производството по издаване на заповедта за преназначаването й е проведено при нарушения на материално и процесуалноправни норми, поради което е възобновена процедурата по повишаване в длъжност чрез подбор по реда на чл. 82, ал. 3 от ЗДСл за заемане на длъжност „директор“ , дирекция АПОФУС при Областна администрация Варна и е отменена заповед № РД-17-7706-115/30.03.2017г. с която В.М.К. е преназначена на длъжност „директор на дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация Варна. Поради отмяната на заповед №РД-17-7706-115/30.03.2017г. следвало, че назначаването на държавния служител е проведено без задължителното изискване по чл.10 от ЗДСл. Отчетено е, че със заявление от 01.03.2019г. К. е поискала да постъпи на работа в Областна администрация-Варна и на 08.03.2019г. се явила да заеме длъжността „директор на дирекция “АПОФУС“, но на 19.05.2017г. е била отменена заповедта за преназначаването й, а към момента на явяването й в щата на Дирекция“АПОФУС“ не съществувала свободна бройка, която да може да бъде трансформирана в длъжността „гл. юрисконсулт“, която заемала преди подбора.

За Заповед №РД-17-7707-1 от 19.05.2017г. от 19.05.2017г. от доказателствата по делото се установи, че издаването на този акт за възобновяване на производството за подбора е инициирано от Обл. управител Ст. Пасев, който с писмо №РД-17-8001-1 от 16.05.2017г. /л.257/ поискал от мл. експерт С. М. – мл. експерт дейност „Човешки ресурси“ в дирекция „АПОФУС да предостави в докладна записка информация за протеклата процедура за конкурентния подбор.

Докладната записка е изведена с №РД-19-8001/1/ с дата 18.05.2017г. /л.258-259/.В нея С. М. посочил, че при извършена служебна проверка по досието на В.К. в администрацията установил, че не е налице заповед на обл. управител за откриване и провеждане на процедурата по повишаване в длъжност чрез подбор по реда на чл.82, ал.3 от ЗДСл. В досието било приложено само предложението за участие в конкурентния подбор, като не било посочено дали той ще е в цялата администрация или само в дирекцията. Посочено е, че в справката за служителите, които отговарят на условията за заемане на длъжността „директор“ на дирекция АПОФУС при Обл. администрация Варна към 30.03.2017г. фигурира само В.К. и не била включена информация за А.Н.Р.-Д. и за С. Г. В., които също отговаряли на изискванията по длъжностна характеристика и били с образователна степен „магистър“, с юридическо образование и юридическа правоспособност и професионален опит над 4 години. А.Р.-Д. заемала длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „АПОФУС“, III-ти младши ранг, 12г., 3м., 29 дни служебен /юридически/стаж с последна оценка за изпълнение на длъжността за 2014г. „изпълнението надвишава изискванията“, а С. В. заемал длъжността „юрисконсулт“ в дирекция „АПОФУС“ , V-ти младши ранг, 5г., 6м., 2 дни служебен /юридически/ стаж с последна оценка за изпълнение на длъжността за 2016г. „изпълнението надвишава изискванията“. Тъй като в справката бил посочен само един кандидат за длъжността „директор на дирекция „АПОФУС“, което не отговаряло на основанието – чл.82, ал.3 от ЗДСл, в редакцията на ДВ, бр.38 от 2012г. за назначаването на В.К., а именно реално проведен подбор, мл. експерта по дейност „Човешки ресурси“ С. М. предложил да бъде ревизиран конкурентния подбор за заемане на длъжността „директор на дирекция „АПОФУС“ и основанието за преназначаване на В.К.. Към докладната е приложена справка за служителите, които отговаряли на условията за заемане на длъжността към 30.03.2017г.

В докладната записка е посочено, че се прилага справка по чл.31, ал.1 от НУРОИСДА от 18.05.2017г. Въпросната справка /л.260/ не съдържа дата на изготвянето й, нито имена, длъжност и подпис на изготвилия я служител. В нея в табличен вид са попълнени имената на В.К., А.Р.-Д. и С. В. с данните за длъжността им, ранга, стажа и последната получена годишна оценка като служители, които към 30.03.2017г. отговарят на условията за заемане на длъжност „директор в дирекция „АПОФУС“ с цел провеждане на процедура по конкурентен подбор по чл.82, ал.3 от ЗДСл и чл.30 от НУРОИСДА.

Върху докладната записка е поставено разпореждане от Обл. управител с дата 18.05.2017г. и текст “За становище от д-р АПОФУС“.

В изпълнение на разпореждането е приложено писмено становище от директора на Дирекция „АПОФУС“ С. К. С.с посочена дата на изготвяне „18.05.2917г. /л.261-262./ В него са повтор ени фактите и обстоятелствата изложени в докладната записка. Направени са изводите, че при извършване на подбора не са спазени изискванията на ЗДСл и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация НУРОИСДА. Заключено е, че в случая имало заобикаляне на чл.82, ал.3 от ЗДСл, с цел прилагане на чл.31, ал.2 от НУРОИСДА, което представлявало дискриминационно условие спрямо другите служители в дирекцията. Като самостоятелно основание за процесуално нарушение на процедурата е посочено липсата на определяне на мястото на извършване на конкурентния подбор, дали в административното звено или в цялата администрация. Становището завършва с извода, че са налице достатъчно данни за проведен незаконосъобразен подбор, поради което в сроковете по чл.102, ал.1 от АПК било възможно производството по издаване на Заповед №РД-17-7706-115/30.03.2017г. да бъде възобновено и заповедта да бъде отменена.

 В края на това писмено становище е поставено разпореждане от Обл. управител с дата 18.05.2017г. с текст „да се изготви заповед“.

Заповед №РД-17-7707-1 от 19.05.2017г. на Обл. управител на област с админ. център Варна за възобновяване на производството по подбор и отмяната на Заповед №РД-17-7706-115/30.03.2017г. на Обл. управител на област с админ. център Варна е издадена въз основа на докладната записка от 18.05.2017г. от мл. експерта дейност „ЧР“ и становището на директора на дирекция „АПОФУС“. Прието е, че заповедта от 30.03.2017г. за преназначаване на К. е издадена в нарушение на принципите на законност, съразмерност и равенство, установени в АПК, в процедура проведена в нарушение на Закона за държавния служител, Закона за защита от дискриминация и НУРОИСДА. Цитирани са разпоредбите на чл.99, т.1 от АПК и чл.102, ал.1 от АПК, които предвиждат възможността в тримесечен срок от влизане в сила на индивидуален или общ административен акт да се направи възобновяване на производството, ако той не е бил оспорен пред съда и той да бъде отменен или изменен от органа, който го е издал, ако не е подлежал на оспорване по административен ред, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Въпреки, че чл.103, ал.1 от АПК предвижда служебно да се конституират в производството по възобновяване третите лица, които са придобили права от административния акт. Това били лица, които не са адресати на акта. Уведомлението на заинтересуваните лица било способ за реализация на задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респ. да извърши проверка за наличие на данни, съставляващи основанието за издаване на заповедта. В случая обл. управител преценил, че въпросът е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, поради което административния орган нямал задължение да уведомява адресатите на незаконосъобразния акт, а можело да се пристъпи към отмяната му. Поради това без да се уведомява В. К. за производството по възобновяване на процедурата по издаване на Заповедта за подбор това производство е възобновено и е отменена Заповед №РД-17-7706-115/30.03.2017г. за назначаване на В. К. на длъжност „директор на дирекция“АПОФУС“.

В откритото заседание, в което са докладвани за приемане представените от ответника по делото в заверени за верни с оригиналите ксерокопия на писмо с изх.№РД-17-8001-1/16.05.2017г. на Областния управител на обл. Варна, докладна записка № РД -17-8001-1/1/18.05.2017г. изготвена от мл. експерт С. М. и писмено становище без номер с дата 18.05.2017г. на директора на дирекция „АПОФУС“ - С. С. , които документи са цитирани в оспорената Заповед №РД-17-7707-1 от 19.05.2017г. на Обл. управител, жалбоподателят В. К. оспори датите, на които са изведени писмото и докладната записка, както и обжалваната заповед. Тъй като Заповед №РД-17-7707-1 от 19.05.2017г. е предмета на съдебна проверка, с протоколно определение на основание чл.193, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК бе открито производство по оспорване на  истинността на датата на регистрация и на другите два документа - на писмото с рег. № РД-17-8001-1/16.05.2017г. подписано от Областния управител на област с админ. център Варна – С. П.  и на докладната записка №РД-17-8001/1/18.05.2017г. изготвена от мл. експерт С. М..

Във връзка с извършването на проверка на истинността на датите на регистрация на обжалваната заповед, на писмото и докладната, послужили за издаването й, на жалбоподателя бе указано, че носи тежестта да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението за неистинност на датите. Във връзка с така указаната тежест жалбоподателя ангажира две заключения на вещи лица по съдебно-компютърни експертизи.

Първото прието по делото заключение бе изготвено от инж. Г.Г. въз основа на достъпа, който му е бил предоставен в Обл. администрация-Варна. В съдебно заседание сочи, че отговорите на зададените въпроси в заключението е дал въз основа на извършената проверка на място, на специалните знания и  информацията, до която достигнал при изготвяне на заключението, за което в негово присъствие били разпечатани справките приложени към заключението, разпечатани от системата „Акстър“ чрез системния администратор на Обл. администрация -Варна Н. И. , ползвайки неговите права за достъп до системата. При това ниво на достъп до системата и въз основа на направените разпечатки от нея той извършил проверка на записите създадени за:

-писмо изх.№РД-17-8001-1/16.05.2017г. на Областния управител;

-докладна записка № РД -17-8001-1/1/18.05.2017г. и

-заповед №РД-17-7707-1/19.05.2017г. на Областния управител в АИС „Аксътр офис“ и установил данните за времето на вписване на данните в системата, че Н. И. е извършил вписването и на трите документа, установил уникалния регистров номер на всеки от тях, както следва:

 

документ	Регистриран на	Вх.№	потребител
РД-17-8001-1	16.05.2017 12:16:49	206421	Н. И.
РД-17-8001-1-[1]	18.05.2017 12:21:50	206538	Н. И.
РД-17-7707-1	19.05.2017 12:25:55	206584	Н. И.

 

Установил, че Н. И. , който е системния администратор в Обл. администрация Варна е лицето, регистрирало и трите документа.

Сочи, че няма възможност през интерфейса на aocfg.exe, т.е. няма възможност от служител на Областна администрация да се извърши промяна на уникалния регистров идентификатор на документа. Промяната на уникалния регистров номер била възможна само в определени случаи от лице с пълен достъп до базата данни.

По задачата да представи справка за всеки един от трите документа по т.1, посредством приложението aocfg.exe, от която да се установява какви са операциите, които служителите са извършвали върху всеки и да посочи какви промени са извършвани и от кой служител, вещото лице съобщава, че от справката „Списък с действия“ по документите се установило, че върху тях не са извършвани последващи корекции.

Приложението aocfg било за ползване на отделна  програма, част от системата „Акстър“, предназначено за ползване от системния администратор, който е с по големи функции – с права, като при него ставало архивирането, създаване на номенклатури, системни обработки.

Потвърждава, че е възможно времето на сървъра да бъде променено, за да се промени времето на АИС „Акстър“, като времето на сървъра определяло времето на регистрация на документите.

В изпълнение на задачата да представи Log файловете свързани с трите документа посочени в т.1 и да посочи кои са служителите въвели данните, вещото лице установява от справката „списък с действия“ по документите, че:

-на Заповед РД-17-8001-1/16.05.2017г. има само регистрация на документа, при която е получил номер;

-на Докладна записка към РД-17-8001-1-[1]/18.05.2017г. има само регистрация на документ, при която е получил номер;

-на Заповед РД-17-7707-1/19.05.2017г. има регистрация на документа, при която е получил номер на 19.05.2017г. в 12:25:55 часа в който момент е отразено и приключване на документа.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че на екран самата Заповед № РД-17-7707-1/19.05.2017г. от архив не са му я отворили да я види. Счита, че би следвало заповедта да е налична като прикачен файл. Съгласно номенклатурата, която му предоставили от Обл. администрация-Варна тази заповед била с номенклатура за утвърждаване на оценка.

За автоматизираната деловодна система /АИС/ вещото лице сочи, че е базирана на сървър разположен в Областна администрация-Варна. До системата можел да има достъп и друг, ако от Областна администрация му се разреши такъв отдалечен достъп. Системният администратор със сигурност е оторизиран да предоставя достъп до АИС „Акстър“, а кои други лица имат такава оторизация – експерта не знае. Достъпа бил чрез индивидуален  потребителски номер и код за достъп.  Доколкото е запознат имало три нива на достъп, в зависимост от длъжностите на потребителите, а системният администратор трябвало да има пълен достъп и той да раздава съответните права на служителите.

Заявява, че архив се правел един месец назад на самия сървър – локален архив, а дали има архивно копие на оптичен носител или на друго външно устройство - не знае.

При посещението си в Обл. администрация-Варна експерта работел заедно със системния администратор и разгледал за посочените документи какви записи има, каква информация има към момента, но не е изследвал как се въвеждат  документите, кои полета са задължителни, има ли някаква логическа защита на полетата.

Номенклатурата /Приложение №5 към заключението л.375-379/, която му била дадена била номенклатурата на документите, която съдържала префикса на документа, който съдържал и годината в себе си и типа на документа. Описва, че още при създаването на документа той се класифицирал в зависимост от типа му и номенклатурата трябвало системата автоматично да я извлече и да даде последователния номер на документа. Това бил регистровия номер на документа, който е сложен, съставен от префикса на номенклатурата, поредния номер на документа и датата на създаването му.

Вещото лице потвърждава, че във всяка една база данни има общ хронологичен номер на документите, тъй като във всяка база данни има последователност на записите, т.нар. хронология на записите. Поради това имало един служебен номер, който обаче не се визуализирал в системата, но се явява  хронологичен брояч на записа в базата данни.

В приложените към заключението таблици в колона „регистриран“ били отразени датата и часа, когато съответната заповед е регистрирана в системата „Акстър“ със съответния номер като завършен документ. В следващата колона „дата“ били посочени датите, когато са извършени действия с този документ. От изброените три документа имало промяна след регистрирането само в докладната записка.

На въпросите за наличието на хронологичен брояч и получаването на хронологичен номер, както и възможно ли е между документите да се вкара друг документ по-късно, след време и как може да се разбере това, вещото лице заявява, че това може да се разбере по изследване на базата данни. За това експерта трябвало да има описание на базата данни и самата база данни да се предостави. Заявява, че на него такова описание и достъп не са му били предоставени и поради това не е правил такова изследване при изготвяне на заключението.

Експерта потвърждава, че при предоставяне на пълен достъп до базата данни и кратко описание на информацията, която носи всяка таблица, такава проверка може да бъде извършена. Такава информация за таблиците имали от фирма „Акстър“, която е изработила програмния продукт „Акстър“, т.е. които са изготвили конкретната система за документооборота.

При изслушване на вещото лице в съдебно заседание жалбоподателят К. попита за причините за установените от нея несъответствия в данните за документите в приложенията към експертизата, които са разпечатани от системата, както следва:

Защо в справката за документ № РД-17-8001-1 /за писмото/ -л.349 е записано, че след като е регистриран от Н. И.  е насочен към С. П. , а в т.2.2. от Констативно-съобразителната част от заключението и в т.6 от заключителната част експерта сочи, че този документ има само регистрация и няма движение. Освен това в справката /л.349/ за документа пишело, че е „други“, а в скрийншота /л.351/ от системата  в рег. индекс на документа пишело, че е „указания“. В справката за документа пишело  статус „обработва се“, както и че писмото е насочено към С. П. , а по него се изисквало извършване на действия от С. М.. 

Защо в справката за документ РД-17-8001-1-[1] /за докладната/-л.350 е записано „докладни“, а в скрийншота /л.352/ от системата  в рег. индекс на документа пишело, че е „указания“, какъвто е и регистрационния вид на документа. Защо в скрийншота от системата пишело за статуса му, че е просрочен, а в справката като статус било записано „обработва се“.

Защо в справката за Заповед №РД-18-7706-2 от 03.01.2018г. /л.348/ е записана задача : „Отчетена на 04.01.2018г. 10:28:12 от Маршрутизатор“ и бележка по изпълнението „Документа е приключен“, като документа е „Задача №1“ и в 10:28:12 е генерирана  задача  от Маршрутизатор към А. М. , а в скрийнщота /л.354/ от системата е записано, че документът е приключен в 10:29:38 на 04.01.2018 г., след като е извършена промяна  в графа „Относно“ на документа.  

На въпроса на какво се дължи различната информация за един и същ документ в справките - Приложение №1 и в скрийншотовете от системата – Приложение 2 към заключението, вещото лице акцентира отново, че всички справки-приложения към заключението са издадени и разпечатани в негово присъствие, а за неконсистентността на информацията в тях не може да отговори. За Таблиците със записите - Приложение 4 към заключението пояснява, че представляват експорт от системата от едното меню информацията чрез бутона Експорт към EXEL е прехвърлена информацията и са разпечатани таблиците. Теоретично при експорт в екселска таблица, преди да се разпечата таблицата има възможност да се обработи информацията.

Във връзка  с чл.28, т.1 от НОДА за отразяване на време на вписване, а т.4 - на получаване или подписване, дата и уникален регистров номер вещото лице сочи, че процесните три документа /писмото, докладната записка и заповедта, която се обжалва/ имат регистров номер и нямат регистров идентификатор, както е по наредбата. За регистров идентификатор, който се състои по наредбата от годината, месеца, датата, последователния номер експерта сочи, че такъв няма в системата „Акстър“. Имало уникален регистров номер на документите, като примерно „РД-17-7706-70 от 03.01.2018г.“, като датата в номера е датата на първоначалната регистрация, датата на вписване на документа в системата „Акстър“.

Експерта пояснява, че във всяка база данни има т. нар. транзакционна таблица или журнална таблица, където се записва всяко едно събитие, което се прави от някой от служителите в системата. Тази журнална таблица била част от базата данни и съответно интерфейса и информацията за тази таблица се предоставяла от фирмата, която е изготвила конкретната система. Специалистите от тази фирма знаели какво съдържа тази журнална таблица, дали в нея има някакви скрити полета и други такива, а той не може да каже. За журналните таблици заявява, че трябва да съдържат информация за всички действия, които са извършени от всеки един служител, вкл. и по кой документ са извършени тези действия. От информацията от тази таблица предоставена чрез интерфейс се правела конкретна справка, но какво има още допълнително, което не се извежда от тази справка, експерта твърди, че не може да каже, защото не е имал достъп до базата данни. Заради това ако има някакви  транзакционни отделни други файлове, Log файлове в базата данни, те са там / в базата данни/,  но той не е имал такъв достъп и информация за журналната таблица и поради това цялото му заключение е базирано само на данните от интерфейса на програмата „Акстър“, въз основа на това, което програмата визуализира.

По искане на жалбоподателя и с оглед цитираните пояснения от вещото лице изготвило първото заключение само по данните, които се визуализират на екран, поради липсата на достъп до базата данни и знание за таблиците в журналната таблица, за пълнота на фактическите установявания по спорните по делото въпроси е допусната втора – допълнителна експертиза, която е възложена на ръководителя на Софтуерна група „Акстър“ към „ТУ-София-Технологии“ЕООД-гр.София - доц. д-р М.А..

В приетото по делото допълнително заключение доцента сочи, че АКСТЪР ОФИС е система за управление на документооборота и контрол на решенията, която служи за регистрация на документи, съхранение на електронните оригинали, за възлагане на задачи и отчитане на тяхното изпълнение. В периода 05.2017г. - 08.2020г. обновявания на системата били извършени на 28.11.2018 до Ver FPO-5.75 и на 28.08.2019 до Ver FPO-5.87. Така, че версията на системата за посочените дати била :

•      през месец май 2017 версия на система Ver FPO-5.35

•      през месец март 2019 версия на система Ver FPO-5.75

•      през месец август 2020 версия на система Ver FPO-5.87.

При обновяване на системата се добавяли нови функции, които обикновено водели и до промени в интерфейса. В системата АКСТЪР ОФИС имало повече от 200 форми. Видимостта на цели форми или техни елементи (контроли за показване на текст, за въвеждане на текст, бутони и т.н.) силно зависела от правата на потребителя, състоянието на документа /задачата /кореспондент /оригинал, както и от личните предпочитания на потребителя. В една и съща версия потребител, който има права за регистрация и приключване на документи разполагал с много повече бутони, отколкото потребител, който няма такива права. Част от формите давали възможност на потребителя сам да разположи бутоните по тях.

Системата АКСТЪР ОФИС използвала стандартен процес за автентикация на потребителите си с име и парола. Като допълнение тя позволява интеграция с услугата „Активна директория“ (Active Directory) на MS Windows операционните системи. В този случай даден потребителски акаунт, направен чрез приложението AplMngr, можел да бъде обвързан с потребителски акаунт от активната директория. Когато АКСТЪР ОФИС работи в режим на интеграция с активна директория, при стартиране се извършвали следните действия:

1.    АКСТЪР ОФИС извлича данни за потребителя от активната директория, който се е автентикирал успешно пред нея и е стартирал текущата потребителска сесия на Windows операционната система.

2.    Извършва проверка дали този потребител е асоцииран с потребител, регистриран в AplMngr

3.    Ако има съответствие, АКСТЪР ОФИС се стартира със съответния потребителски акаунт без отваряне на диалог за въвеждане на потребителско име и парола

4.    Ако не се открие съответствие, АКСТЪР ОФИС визуализира диалог за въвеждане на потребителско име и парола и автентикацията продължава по стандартния начин.

За основните операции, които извършват потребителите като регистрация на документи, промени по характеристиките на документи, насочване на документи, приключване на документи, разглеждане на файлово съдържание на документи, се съхранявала допълнителна информация в журнала на извършените действия за:

1.    Вид на действието

2.    Потребител, извършил действието

3.    Дата и час на извършване на действието

4.    Уникален идентификатор на документ, върху който е извършена операцията

5.    Работна станция, от която е извършено действието.

За работната станция се съхранявала информация за: име на работната станция (Computer Name от Windows инсталицията), МАС адрес на мрежовата карта, IP адрес, асоцииран на работната станция от локалната мрежа, потребителско име, с което потребителят се е идентифицирал/ автентикирал пред Windows операционната система, име (label) на системния дял на работната станция, сериен номер на системния дял на работната станция (след определена версия на АКСТЪР ОФИС), име на Windows домейн, ако е наличен, в противен случай името на работната станция.

Файловото съдържание на документите, регистрирани в базата данни АКСТЪР ОФИС, се съхранявало в криптиран вид на сървъра, обслужващ работата на системата. Трансферът на това съдържание по локалната мрежа между сървъра и работната станция и в двете посоки бил в криптиран вид, което означавало, че приложението криптира или декриптира файловото съдържание на работната станция. Документи не се пренасяли по глобалната мрежа, тъй като АКСТЪР ОФИС работел в контекста на локална мрежа.

За основните операции по регистриране, редактиране и извличане на данни информацията се съхранявала в журнал на извършените действия, включващ данните, описани в т.3.2 от заключението. За някои операции информацията за потребителя, извършил операцията и времето на извършване на операцията се съхранявали в явен вид към данните на обекта. Например, генериране на задачи, прикачване на оригинал и др. При извършване на определени (само някои) действия системата изисквала въвеждане на причина за тази промяна. Такива действия са активиране на документ, скриване на прикачен оригинал и др.

АКСТЪР ОФИС позволявал прикачване на файлове, както от локален диск на компютъра, така и чрез директно сканиране. Потребителят, който прикача файл, можел да избере един от следните режими на редактиране:

•      Забранен временно за редактиране;

•      Разрешен за редактиране;

•      Запазване на версии при редактиране;

•      Без възможност за редактиране.

Във всички случаи при редактиране на файл се пазел лог кой потребител и кога е направил промяната. При варианта „запазване на версии при редактиране“ всяка версия на файла била достъпна за разглеждане. Ако в момента на прикачване е избрана някоя от опциите, позволяващи редакция на оригинал, той можело да бъде редактиран на по-късен етап. За всяка редакция се пазел лог.

АКСТЪР ОФИС позволявал прикачване на произволен брой е-оригинали към всеки документ, като прикачването на нов е-оригинал не премахвало вече прикачените. Всички прикачени е-оригинали се съхранявали на ftp сървър. Системата пазела всяка версия на оригинала и лог на всяка направена редакция. Има изведен потребителски интерфейс, който позволявал преглед на версиите на прикачения е-оригинал. Преглед на разлики между две версии не бил наличен от интерфейса на АКСТЪР ОФИС. Възможно е файловете, които трябва да бъдат сравнени, да бъдат свалени на локалния диск и сравнението да се извърши чрез външно приложение.

Редактирането на peг. индекс в системата изисквало допълнителни права, с които потребителите не разполагат по подразбиране. Сама по себе си редакцията на peг. индекс не водела до нарушаване на интегритета на данните, тъй като неговата основна роля е в образуването на номера на документа в процеса на регистрацията му. Редактирането на peг. индекс на по-късен етап не може да доведе до смяната на номер на документа.

В скриптовете за архивиране имало параметър, който посочва споделен ресурс за правене на резервни копия. Препоръчваме резервни копия да се правят и на външен харддиск. Резервно копие за Областна администрация -Варна не било конфигурирано. Винаги се прави пълен backup на базите данни. При архивирането на оригинали, се копирали само новите файлове (тези, които липсват в архивното копие).

За успешна регистрация на документ били нужни следните полета: Тип на документ, Регистрационен индекс, Клас на документ, Кореспондент, Направление, Изпълнител, Срок на документа, Относно на документа. В специални случаи - регистрацията на „Към“ документи, peг. индекс не е задължително поле, а други полета се попълвали автоматично със стойността от главния документ.

В системата АКСТЪР ОФИС документът се представя с неговата регистрационно-контролна карта (РКК) и е-оригинала. РКК са метаданните, с които се описва документът. Метаданните могат да се покажат по различни начини: форма на програмата, различни бланки с информация за документ, различни справки, в които влизат данни за документ. Тези представяния отразяват едни и същи метаданни.

Данните за въвеждане на вътрешните документи и входящите/изходящите документи имали еднотипна структура. За улеснение на потребителите автоматично се попълвали определени полета в зависимост от настройките на програмата и правата на текущия потребител. Всеки потребител в системата можел да регистрира вътрешни документи с определен peг. индекс.

Вещото лице сочи, че при регистрация на документ се генерира уникален номер на документа, който се записва в базата данни. Няма разработен потребителски интерфейс за промяна на уникалния номер на документ, с което се гарантира, че той няма да бъде променен. За дата и час на регистрация на документ се взима датата и часът на сървъра. Промяната на дата и часът на сървъра ще се отрази на документите, регистрирани след промяната. Регистрацията на документ, както и всички последващи промени на неговата информация, се записват в логове в базата данни. Датата на тези логове също се взима от сървъра.

Спрямо настройките на системата АКСТЪР ОФИС, при инициализация на регистрация на документ се определял неговия срок. Той можело да бъде ръчно променен от потребителя. За документ, без услуга, срокът се взимал от срока за обработка на съответния тип документ (по подразбиране този срок е 30 дни). При избиране на услуга, по която той да бъде обработван, срокът се определял от нейните настройки. Сроковете в системата АКСТЪР ОФИС зависели от това дали се отчитат работни или календарни дни, което се настройвало в конфигурационния модул.

Системата АКСТЪР ОФИС позволява добавянето на е-оригинали към документи, докато документът не е приключен. При добавяне на е-оригинал се записвала датата и часът на неговото добавяне. Това е единственият начин да се разбере дали е-оригинал е добавен при регистрация или след това. За улеснение на потребителите, тази дата се показвала като коментар към добавения е-оригинал.

Свързването на документи означавало образуване на преписка, или добавяне на документ към вече съществуваща преписка. Във всеки случай, за да има свързани документи трябвало да има налични поне два документа и един от тях да е главен, а другия - да е свързан към него. Възможно било да има множество свързани документи към един главен документ. Не можело да има повече от един главен документ. Свързаните документи (документите от една преписка) можело да се номерират по два начина:

1/първия вариант бил „Към“ номерацията, където свързаният документ получава номера на главния, като към него се добавя и пореден номер на документа в преписката;

2/втория вариант се отнасял до регистриране на документ в преписката, който е част от регистър, който изисква специфична номерация. В този случай документът пак бил част от преписката и бил свързан към останалите, но носел свой специфичен номер според изискванията на съответния регистър.

Поради това било възможно в една преписка да има документи с различни номера, както и „към“ документ, регистриран в дадена преписка, на по-късен етап да бъде преместен в друга преписка, което да доведе до наличие на документи със сходна на вид номерация, но в различни преписки. Свързването на документ към преписка обикновено се извършвало едновременно с неговото регистриране.

В зависимост от настройките на програмата било възможно и приключването да се извърши в същия момент. Обикновено това поведение се използвало за изходящите документи, чиято обработка приключва с изпращането им към съответния кореспондент. За да се спестят допълнителни кликове на деловодителите, системата извършвала автоматично приключване. Възможно било за определени типове документи също да се настрои автоматично приключване. Приключването на документ се извършвало с натискане на бутон “Приключване”. Системата АКСТЪР ОФИС предоставяла различни опции при приключването на даден документ. Потребителят избира от интерфейса, коя от следните опции да се задейства:

1/ако текущо отвореният документ е вътрешен главен или свързан, приключва само него;

2/в противен случай се приключва цялата преписка – приключват се всички документи от преписката на текущо отворения документ.

Програмата AOCFG предоставяла справка по извършени действия чрез менюто „Промени“. Показаните полета в справката били: „Потребител“, „Номер на документ“, „Дата на документ“, „Дата на извършено действие“, „Извършено действие“ и „Описание на действието“. Извършените действия, по които може да пускат справки, са изброени в отговора на въпрос 10.

Системата АКСТЪР ОФИС е от тип клиент-сървър, тоест в процеса на работа комуникацията се извършва директно между програмата и базата данни и не се минава през уеб-сървър. При регистриране на документ, при натискане на бутон „Запис“, системата се свързва с базата данни и взима пореден номер за зададената комбинация от „Клас“ и „Регистрационен индекс“ в подготовката за регистрация. В лога на PostgreSQL сървъра SQL операциите се записвали единствено при възникване на грешка.

Първичният ключ за документите не се визуализира в системата и нямало възможност за редактиране. Той се използвал изключително за служебни цели. Отразява хронологичност на записа.

 В заключението /на л.475-гръб, 476 и 776-гръб/ вещото лице прилага таблица по въпрос 13, в която са описани създадените записи в таблиците с логове за извършените операции от системния администратор Н. И.  на 13.08.2020г. (това е датата на приложените скрийншотове по първото заключение).  

В изпълнение на задача 14 вещото лице представя снимки от екран и на електронен носител записите в Системата за управление на бази данни /СУБД/, в сървъра и операционната система, лог файлове/таблици, които са създадени при регистрацията на процесните три документа: писмото peг. № РД-17-8001-1/16.05.2017г., докладната записка №РД-17-8001-1-[1]/18.05.2017г. и заповедта №РД-17-7707-1/19.05.2017г., които са разпечатани на хартия като приложения към заключението.

На Приложение 1 - Справка от СУБД от таблица Documents.xls вещото лице онагледява констатираната неконсистентност на данните, а именно: документ Към РД-17-8001-1-[1]/18.05.2017 /докладната записка/ и РД-17-7707-1/19.05.2017 /обжалваната заповед/ са свързани в преписка с несъществуващ главен документ с идентификатор 229158.

На Приложение 1 - Справка от СУБД от таблица Documents.xls експерта онагледява открита и друга аномалия на данните, а именно: полето doc_153 за всеки от документите трябва да се формира на базата на полето doc_id, а в случая е налице несъответствие, тъй като данните са :

206421;    10000229158.010

206538;    10000229159.010

206584; 10000229160.010, а истинските данни за трите документа в СУБД трябва да изглеждат по следния начин:

206421;   10000206421.010

206538;   10000206538.010

206584;   10000206584.010

В Приложение 3 - Към РД-17-8001-1-1-Действия-по-документа, Приложение 4 - РД-17- 8001-1-Действия-по-документа и Приложение 5- РД-17-7707-1-Действия-по-документа се съдържат справки за извършените действия по всеки един от документите, генерирани от приложението АКСТЪР ОФИС.

Приложение 6 към заключението представлява справка от СУБД от таблица Cases.xlsx съдържаща номер, дата на регистрация и „относно“ на регистриран главен документ, които се записват автоматично при регистрация на документ. Откриват се разлики с данните на документите в таблицата Documents и таблицата Cases.

Приложение 7 към заключението е Справка от СУБД от таблица FTP_Storage.xlsx и представлява справка от СУБД, съдържаща записи за приложените към цитираните три документа файлове. Експерта открива липса на данни в ключови колони на таблицата (липсват данни в полетата ftps_org_name и ftps_ftp_name), което не позволява да се направи извод за файловото съдържание на приложените към документите оригинали.

Други записи за посочените документи извън базата данни не се правят и не съществуват (няма записи в лога на сървъра или операционната система).

На въпрос 14.2 „Извършвани ли са промени в таблиците със записите за тези документи? Ако да, от кого, кога и каква е причината за редакцията?“ вещото лице отговаря, че са извършвани промени в таблиците със записите за тези документи. Промените са направени с директен достъп до базата данни, без използване на системата АКСТЪР ОФИС. Не може да се определи от кого и кога са направени промените, също и причина за редакцията.

На въпрос 14.3 „Извършвано ли е добавяне на редове в таблиците с журналните записи от 16.05.2017г., 18.05.2017г, 19.05.2017г.?“ вещото лице отговаря, че в журналните записи (таблицата Logs) за посочените дати се установяват записи с несъответстващи идентификатори. За наличните идентификатори сочи, че съответстват на по- късна дата, което е видно на Приложение 8 - „Справка от СУБД таблица logs 16-18-19“.

На въпрос 14.6 „Какви е-оригинали се съхраняват за документите с тези регистрационни номера, извършвани ли са промени в тях?“ експерта отговаря, че записите в таблицата, съхраняваща информация за прикачените е-оригинали, за посочените документи са компрометирани. Липсват данни в полетата на таблицата.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че Приложенията към заключението са разпечатки от СУБД и въз основа на тях той е дал отговор на въпросите, т.е. самите разпечатки представляват отговор на въпросите. За установените несъответстващи идентификатори експерта сочи, че това означава, че са намерили записи, които не отговарят на това, което трябва да бъдат, т.е. те са променени. Налице била промяна на данните и вече не може да се установи какво е, тоест може нарочно да е сложено нещо по-късно и понеже се констатира аномалия, а експертите знаят защо е аномалията, по тази причина казват, че има такава. Не можело да се каже към кой момент е направена промяната. За да се направи промяната, документа трябвало да съществува, т.е. всички промени са правени след като документа е създаден. Потвърждава, че има промени, че е бръкнато в данните и не може вече да се правят изводи от данните, които се намират вътре. Поради това вещото лице потвърждава, че не можете да се има доверие на системата за тези записи, че данните за трите документа в системата са компрометирани. Тъй като системата си работи, а има аномалия в тези три документа и не трябва софтуера да работи така, поради това експерта заключава, че това са три подозрителни документа.

Във връзка с констатацията, че първият документ „…е свързан с несъществуващ главен документ с идентификатор 229158…“, вещото лице пояснява, че констатира, че има данни, които са много дълги, тоест има много данни и изведнъж се оказва, че тук има дата, която не съществува, т.а. написана е дата, а тя не съществува.  Главният документ е първият документ, който се записвал на преписката. Когато деловодителите кажат, че имаме друг документ, с който е свързан, тогава този втория документ има номер, който сочи към първия. В случая се забелязвало, че има и са свързани с преписка с несъществуващ главен документ с еди-какъв си идентификатор. Т.е. няма такъв документ, а всъщност има номер, което означава, че той е изтрит, но не може да се каже как е изтрит, кога е изтрит и кой го е изтрил. Пояснява, че под „документ“ разбират няколко неща: едното са конкретни данни, които представляват регистрационната карта на документа, тоест описанието – кой го е създал, кога, всички тези атрибути; от друга страна документа има приложения – attachment - това представлявал в електронна форма документ, т.е. самия сканиран документ, към този документ може да има други attachment – други файлове. С други думи „документ“ означавало съвкупност от описания на документа и електронна форма на самия документ. Освен всички тези данни има служебни данни, на основата на които експертизата казва, че има несъответствие. Това са данни за самата програма, въз основа на които се правят тези проверки и се дават констатациите.

Експертът заявява, че терминът „антидатиране“ не може да се коментира, защото нищо не значел, тъй като в случая не се касае до това някой да е влязъл и да е сменил датата, а направеното е „…много по-жестоко…“. Във всеки един конкретен документ имало много дати – дати на последно пипане и т.н. и те били актуални, когато е работено с програмите, а в момента, когато не е работено с програмите, а с външна програма, тогава не можело нищо да се каже по тази тема, защото като се смени едно нещо, вече не може да се разчита на него. Това, което имало в случая били три записа, които с друг инструмент е въздействано върху тези три документа, за това заключението е, че е въздействано върху тези три документа, върху тези три реда. Вещото лице заключава, че на процесните три документа не следва да се има доверие и като съдържание, и като дата, защото е пипнато отвън, т.е. системата не може да направи тези несъответствия, а трябва някой човек да се намеси и да направи това. Тъй като системата е затворена и само от областна администрация имат достъп до нея, някой външен човек е бръкнал и е повредил тези три записа, но за това някой служител следва да му е дал достъп, тъй като няма такъв директен достъп до системата през интернет. Становището на експерта е, че това не може да стане случайно и направилият интервенцията в системата за тези три документа е бил достатъчно компетентен да го направи дори от дома си, при предоставяне на достъп до системата. Затова заключава, че за тези три записа, данните за тези три документа са компрометирани, тъй като има някаква интервенция и на тях не трябва да се има доверие. Тази интервенция също така можело да се направи и от всяка работна станция в Областната администрация, но не може да се каже от коя точно станция, от кой компютър, които имат достъп до системата е направено.

Вещото лице потвърждава, че както в експертизата е посочено „…липсват данни в ключови колони на таблица FTP…“ – които са полетата, които не съдържат данни, по които може да се намери файла, все едно те са унищожени. Поради това не може да се намерят тези процесни три документа вътре в базата данни. Там имало стотици хиляди документи и като не се знаели имената им, налице бил един ред с име на файл, но това име като е повредено и го няма, в резултат на това не може да се намери файла, който е бил, а този файл може да е махнат, може да е изтрит. Под „оригинал“ пояснява, че се разбира самия документ. Под това име може да се намери самия файл, а в случая като няма име, не можем да се намери и самия файл. Под „…електронен оригинал…“ се разбирало файла, който съдържа самия документ в електронна  форма. При наличие на документ на хартия, ако той се сканира става файл и този файл се съхранявал вътре в системата, но ако неговото име се изтрие или се повреди по някакъв начин, нищо не може да се направи, него го няма. За процесните три документа вещото лице заявява, че ги няма в системата като електронни оригинали, че не са открити файлове. За тези три документа има данни, че ги има, но не се установяват в електронен вариант. Не може да каже дали е присъединяван към системата съответния документ и после да е бил изтрит, или изобщо не е бил присъединяван такъв документ.

На въпроса на жалбоподателя дали е възможно при положение, че двете операции „регистриране“ и „приключване“ на даден документ са в една и съща минута уникалния номер на операцията, който генерира системата между двете операции да има разлика от 3224 в номерата, експерта заявява, че не е възможно, тъй като действията дори да са  едновременни следват едно след друго и вторият запис трябва да е след първия, но каква ще е разликата не може да каже. Според вещото лице номерата на отделните операции направени в една и съща минута ще получат хронологичен номер от системата и би трябвало да са близки, но тук са установили много голяма разлика. Тъй като не можело да има такава разликата в номерата в рамките на една и съща секунда, за това е направен извода, че не трябва да се има доверие на тези три документа, на записванията за тях.

Вещото лице пояснява, че Doc_id  данните не са видни за Областна администрация-Варна, а само за програмистите създали тази програма, тоест за тези от Софтуерна група „АКСТЪР“. Системният администратор на Областна администрация нямал такива функции, за да въздейства на тези id данни и те не можело да бъдат променяни. На  потребителския интерфейс те не се виждали, а само със системни средства от професионалистите създали системата.

На въпросите на представителя на ответника вещото лице отговаря в съдебно заседание, че за всички описани в заключението нередности, които са констатирани - промени, несъответстващи идентификатори и др. са необходими много сериозни познания и не могат за кратко време да бъдат извършени и този, който го е направил е загубил часове, за да може да коригира нещата, че не може да е извършено от обикновен служител.

На въпрос на съда за информацията за последната дата на записите вещото лице пояснява, че в системата се записва информация кога е последния запис, но в случая тези данни са променяни, поради което дори да се види дата, няма никаква гаранция, че това е датата на последния запис на дадения документ.  

Съдът кредитира изцяло заключението по допълнителната съдебна компютърно-техническа експертиза и дадените в съдебно заседания пояснения и обяснения от вещото лице, тъй като са основани на специалните знания на експерта за системата „Акстър Офис“ и на установените данни за трите документа в системата за управление на базата данни на Областна администрация-Варна. Съдът кредитира Заключението на вещото лице по първоначалната съдебна компютърно-техническа експертиза доколкото както акцентира експерта е било изготвено от него само въз основа тези данни за трите документа, които са се визуализирали на екрана на работната станция в Областна администрация-Варна при посещението му, без да е имал достъп до базата данни на системата „Акстър Офис“ на тази администрация и знания за спецификите и съдържанието на таблиците в журнала на системата.

Въз основа на заключението на допълнителната експертиза  се налага извода, че писмото с рег. № РД-17-8001-1 от 16.05.2017г. подписано от Областния управител е неистински документ по отношение на посочената в него дата на издаване - 16.05.2017г. и докладната записка №РД-17-8001(1) от 18.05.2017г. изготвена от младши експерт дейност „Човешки ресурси“ в дирекция „АПОФУС“ е неистински документ по отношение на посочената в нея дата на издаване - 18.05.2017г. Съдът приема, че не следва да се кредитира и посочената в обжалваната Заповед №РД-17-7707-1 на Областния управител дата на издаване 19.05.2017г. Антидатирането й и издаването й не по установения ред, с вземане на номер чрез недопустима интервенция в базата данни на деловодната система, който не съответства на приложимата номенклатура, без да е налична като прикачен документ – е- оригинал на съдържанието й е основание за отмяната й като издадена при съществено нарушение на процедурните правила - на основание чл.146 т.3 от АПК.  

Няма спор по делото, че тези три документа са подписани от лицата, които са посочени в тях като издатели, но номерата от системата на тези документи са взети по-късно от датите посочени в тях и то в резултат на недопустима интервенция в базата данни. Липсата на достоверна дата на издаване на Заповед №РД-17-7707-1 прави невъзможна съдебната проверка и формиране на изводи за наличието или липсата на времева компетентност на издателя й към момента на постановяване на това волеизявление.

Заповед №РД-17-7707-1 е издадена на основание чл.99, т.1 от АПК, а съгласно чл.102, ал.1 от АПК възобновяването на производството по чл.99, т.1 може да се направи в тримесечен срок от влизане в сила на акта. В случая акта е Заповед №РД-17-7706-115 от 30.03.2017г. за подбора, която по същество е заповед за назначаване и засяга само адресата й и не подлежи на обжалване от други лица, дори да са участвали такива в дадения подбор или конкурс, както е възприето в практиката на съдилищата. Тази заповед за преназначаване е връчена на К. на 30.03.2017г. и не е оспорена от нея,  поради което е влязла в сила с изтичане на 14-дневен срок, т.е. на 13.04.2017г. Считано от тази дата, 3 месечния срок, в който може да бъде възобновено производството по издаването й е изтекъл на 13.07.2017г. и след тази дата е преклудирано правото на издателя й да възобнови производството по издаването й. Предвид установеното антидатиране на датите на писмото на обл. управител, на докладната записка и на заповедта за възобновяване на производството и отмяна на заповедта за подбор и установеното от базата данни, че за тези три документа номерата в системата са взети по-късно, а не на посочените в тях дати през май 2017г. в периода до 20.03.2019г. /когато заповедта е връчена на К./ - не може да се установи спазен ли е преклузивния срок предвиден в чл.102 от АПК за възобновяване на производството.

В случая обаче още на 11.05.2017г. е настъпило ново обстоятелство издадена е Заповед №РД-17-7706 от 11.05.2017г. от Обл. управител, с която е прекратено служебното правоотношение на В.К., което е направило недопустимо издаването след тази дата на акт за възобновяване на производството по подбора и за отмяна на заповедта за преназначаване на К.. По делото безсъмнено се установи, че писмото на обл. управител, докладната записка и заповедта за възобновяване са издадени след като служебното правоотношение на К. вече е било прекратено със връчена й на 12.05.2017г. Заповед №РД-17-7706 от 11.05.2017г. на Обл. управител. След връчването на 12.05.2017г. на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката до 20.03.2019г. когато й е връчена обжалваната заповед тя не е подписвала акт за встъпване в длъжност и не е встъпвала в длъжност в Областната администрация на град Варна. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДСл, служебното правоотношение възниква в деня на встъпване в длъжност. Поради това след издаването на Заповед №РД-17-7706 от 11.05.2017г. за прекратяване на правоотношението й и дори след отмяната на тази заповед от съда, въпреки явяването й в Обл. администрация – Варна, К. не е имала служебно правоотношение, тъй като не й е дадена възможност да встъпи в длъжност в Областна администрация -Варна. Поради това издадената след прекратяването със Заповед №РД-17-7706/11.05.2017г. на служебното правоотношение на К. в периода до 20.03.2019г. /когато е връчена на К./ Заповед №РД-17-7707-1 за възобновяване на процедурата по преназначаване и за отмяна на Заповедта от 30.03.2017г. за преназначаването й на длъжност „директор на дирекция „АПОФУС“ се явява без предмет. Това е основание Заповед №РД-17-7707-1 да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на процедурните правила, при превратно упражняване на власт и в несъответствие с целта на закона, т.е. на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

При издаване на обжалваната заповед е допуснато съществено нарушение и на процедурното правило в чл.103, ал.1 от АПК което изисква административният орган да конституира служебно като страна в производството третото лице, което е придобило права от влезлия в сила административен акт, производството по издаване на който се възобновява. В пълно противоречие със законовата процедура в обстоятелствената част на обжалваната заповед е посочено, че „…въпросът е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, поради което административният орган нямал задължение да уведомява адресатите на незаконосъобразния акт, а можел да пристъпи към отмяната му…“. Това изявление свидетелства за знанието на ответника, че следва да уведоми адресата на влязлата в сила Заповед №РД-17-7706-115 от 30.03.2017г. – В. К. за инициирането на производство по възобновяването й. С оглед установеното по делото антидатиране на писмото за проверка на конкретния конкурентен подбор, на докладната записка за него и на заповедта за възобновяване на подбора и за отмяна на заповедта за повишаване на К. и възможността тези три документа да са издадени във времето от 2017г. до 20.03.2019г.  когато заповедта е връчена на жалбоподателката, очевидно именно антидатирането на документите е причината за неуведомяване на  В. К. за началото на производството. Неуведомяването на жалбоподателката за началото на производството по възобновяването способства за това да не може да се разбере точната дата на извеждането на тези три документа чрез недопустима интервенция в деловодната система на администрацията.

Предвид изложеното изцяло основателни са оплакванията в жалбата и в подробните писмени бележки на жалбоподателката и развити от процесуалният й представител, че Заповед №РД-17-7707-1 от 19.05.2017г. Областния управител на област с административен център Варна е издадена при неправилно приложение на ЗДСл и на АПК, при съществени нарушения на процедурата, при превратно упражняване на власт от ответника и в противоречие с материалния закон и неговата цел, което съставлява основание за отмяната на същата по аргумент от чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

При този изход на спора своевременно направеното от оспорващата искане за присъждане на разноските по делото следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна Областна администрация на област с административен център Варна следва да заплати на жалбоподателя В.К. поисканата със списъка на л.505 сума от 700лв., представляваща направени от нея разноски за възнаграждения на вещи лица.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя в молба-списък /л.505/ да бъде осъден ответникът да му заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата следва да бъде уважено. От приетия по делото договор за правна защита и съдействие серия Б №308413 от 24.06.2019г. сключен между жалбоподателя В. К. и адв. Я. П. Я. /л.247 и л.506/ и другите писмени доказателства по делото – протоколи, молби и т.н., се установява, че е налице хипотезата предвидена в чл.38 от ЗА, тъй като от адв.Я.Я. *** е оказана безплатна адвокатска помощ на В.К. чрез осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело. С оглед на това ответната страна – Областна администрация на област с административен център Варна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалният представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в минималния размер от 500лв., предвиден в чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.

Водим от това и на основание чл. 172, ал.2 от АПК Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед №РД-17-7707-1 от 19.05.2017г. Областния управител на област с административен център Варна.

 

ПРИЗНАВА за неистински документ Писмо с рег. № РД-17-8001-1 от 16.05.2017г. подписано от Областния управител на област с административен център Варна по отношение на посочената в него дата на издаване - 16.05.2017г.

 

ПРИЗНАВА за неистински документ Докладна записка №РД-17-8001(1) от 18.05.2017г. изготвена от младши експерт дейност „Човешки ресурси“ в дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация на област с административен център Варна по отношение на посочената в него дата на издаване - 18.05.2017г.

 

ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център Варна да заплати на В.М.К. *** с ЕГН ********** сумата от 700(седемстотин) лева, представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица.

 

ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център Варна да заплати на адвокат Я.П.Я. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 500(петстотин)лева, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба по реда на глава ХII от АПК пред Върховния административен съд.

                         

                                    СЪДИЯ: