Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1731 08.05.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на девети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5444 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника си ю. Н.,
е предявил против П.И.П., ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено,
че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 16997/ 2017 г. на ПдРС,
16-ти гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми, както следва: 540,39 лв. главница за консумирана, но незаплатена
питейна и отведена вода за периода 01.06.2012г. до 25.09.2017 г., за обект,
находящ се в гр.П., ул. Г.***, 104,43 лв.
обезщетение за забавено плащане от 31.08.2012 г. до 30.09.2017г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че за
периода от периода 01.06.2012г. до 25.09.2017г., ответникът имал задължения към
ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в гр.П.,
ул. Г.***, по партида с аб.№ **********, като за потребените количества вода
били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава
в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също
били издадени фактури. Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали
от публично известни общи условия. Тъй като дължимите суми не били заплатени,
срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 16997/ 2017
г. на ПдРС, но на ищецът било указано едномесечния срок по чл. 422 от ГПК да
предяви установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез особения си представител – а. В.П., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
16997/2017 г. по описа на ПдРС, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е била
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
По
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно е, че ищцовото дружество е
„ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя
В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. По
производството се претендират потребени количества вода за водомер № **** за
периода 01.06.2012 г. до 25.09.2017 г., начислявани по показанията на
монтираното измервателно устройство, начислени по Тарифа.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е
предвидено, че потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която
постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и
да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги. Видно от представените от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци
и такси”, ответникът е собственик на процесния имот. Следователно ответникът
има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или
от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник
/чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. По делото няма спор, че отношенията между
страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да
предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия на В и К
Пловдив.
Предвид
изложеното, съдът приема, че между страните е съществувало валидно облигационно
отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и
отвеждане на канална вода за процесния исков период.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов
представител. Чл. 5, т. 7 и чл. 21, ал. 4 от Общите условия на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив от 2009 г., както и чл. 4, т.
7 и чл. 23, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. също изискват отчитането на
индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов
представител. При
невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов
представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение
на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице
отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел. Длъжностното лице
отбелязва в протокола трите имена,
единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат
и длъжностни лица на оператора – чл. 35,
ал. 5 от Наредбата.
От представените по делото карнети
е видно, че начисляването за водомер с номер № **** е правено на база негови реални
показатели в периода до месец
ноември 2014 г., като е записвана разликата между периодичните
отчитания. В периода от
ноември 2014 г. до 25,09,2017 г.
начисляването е било извършвано служебно. В документите, е видно, че не
са вписвани показанията им, а само начислените количества вода в графа „разлика“.
Налице
са обаче нарушения на процедурата предвидена в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
Общите условия на
оператора. В карнетите не са налице подписи на потребителя или
негов представител.
При липса на подпис на съответния потребител или негов представител
относно отчетените данни за водомера, не може да се приеме, че констатирането
на тези данни, респ. служебното начисляване именно на съответно посоченото
количество, са извършени законосъобразно, предвид нормата на чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
действаща през исковия период. Поради това се налага извод, че представените карнети не се ползват с присъщата
на документите от неговия вид формална доказателствена сила и не могат да бъдат основа за
изясняване на спорните обстоятелства по делото. Всичко това
води до недоказаност на обема на доставените ВиК услуги и до неоснователност на
претенциите.
Налице
са и нарушения на процедурата предвидена в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. досежно
служебното начисляване, извършено след ноември
2014 г. Приетите по делото карнети, не са подписани от
длъжностното лице на оператора и от един свидетел – случаите на отразен отказ
от потребителя да се подпише или на неосигурен достъп до имота.
Освен изложеното, съдът намира, че по
делото не се установи ответникът да е бил уведомяван по предвидения в общите
условия ред за датата и часа на регулярния отчет, за да присъства на място.
На следващо място от съдържанието на
карнетите не може да се определи и способът, чрез който е начислявано
количество доставени ВиК услуги през процесния период. Не се установява от
страна на водоснабдителното дружество да е изпълнена нормата на чл. 21, ал. 3
от Общите условия от 2009 г., съответно чл. 23, ал. 3 от ОУ от 2014 г. От ищеца
не са представени доказателства относно начина, по който е определено
ползваното количество вода, въпреки направеното оспорване. Наредбата и общите
условия предвиждат задължение за ищеца да начислява служебно количества
изразходвана вода – съгласно чл. 35, ал. 6 от Наредбата при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера, разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при
непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен
отчет, който е за период не по-дълъг от един месец. Т.е. при неосигурен достъп
до водомера, ищецът е длъжен да спази предвидения в наредбата и в ОУ период на
начисляване, като при липса на отчет следва да приложи посочената там формула и
така определеното количество да умножи по действащите за съответния период
цени.
Следва да се посочи
още, че представеният от
ищцовото дружество опис
на фактури не би могъл да
послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на
посочения абонат за процесния период, доколкото представлява частен
свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни. Заключението
на приетата съдебно-счетоводна експертиза също не е в състояние да установи
наличието на претендираните вземания, тъй като тя изхожда единствено от
счетоводните записвания при ищеца, направени на база първични счетоводни
документи, които не могат да обвържат надлежно другата страна по спора. Според
трайно установената съдебна практика, редовно водено счетоводство е налице,
когато същото се основава на счетоводни документи, които могат да се
противопоставят на другата страна.
Поради изложените съображения съдът
приема, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, не проведе
пълно и главно доказване на факта, че през процесния период е доставил на
ответника договорените услуги в претендираното количество и на претендираната
стойност, поради което и предявените искове следва да се отхвърлят като
недоказани.
Съдът
не формира извод за наличие на главен дълг, поради което и искът за акцесорното
вземане, като обусловен, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
По
отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тъй
като разноски не се претендират, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н.
иск, с който се иска да се признае за установено, че П.И.П., ЕГН ********** ***,
дължи сумата от 540,39 лв. главница за консумирана, но незаплатена питейна и
отведена вода за периода 01.06.2012г. до 25.09.2017 г., за обект, находящ се в гр.П.,
ул. Г.***, 104,43 лв. обезщетение за
забавено плащане от 31.08.2012 г. до 30.09.2017г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.10.2017г. до изплащане на вземането, които суми са присъдени по
частно гр. дело № 16997/ 2017 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ