Определение по дело №733/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.197 и сл АПК.

Образувано е по Жалба, подадена от ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО МЕНИДЖМЪНТ ЕИК *********, представлявано от Т.К.Р., чрез адв.Е.Р., срещу Решение № 0451-1/22.02.2023г., издадено от изп.директор и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати нарушения в хода на административното производство и материалния закон. Касаторът не спори, че административният договор № № BG05M2OP001-1.002-0008 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Център за компетентност за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии (ИНКРЕА)“, сключен между РУО на ОПНОИР и бенефициентите: Висше училище по мениджмънт, гр. Варна ( посочено като водеща организация), Русенски университет „Ангел Кънчев“, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей, Национална художествена академия, Институт по Биоразнообразие и екосистемни изследвания, Институт по философия и социология, Институт по океанология „Фритьоф Нансен“, Технически университет - Варна, е прекратен. Но, твърди, че искането за плащане под номер 3 /три/ обхваща разходи, при действието на договора и преди неговото прекратяване, поради което са допустими по закон, което респективно води и до задължението за произнасяне по същество на искането. Според жалбоподателя, управляващият орган не се е произнесъл с акт по чл.60 и сл. ЗУСЕФСУ, което представлява незаконосъобразен отказ от осъществяване на правомощие по верификация на искането. Навежда и друго твърдение - за нарушение на чл.41 §2 б."в" от Хартата на основните права на ЕС, тъй като е поставен в предположение какви са правните основания да не се разглежда по същество подаденото искане за плащане. Счита, че решението не е мотивирано, защото изложените в него фактически основания не биха могли да го обосноват. На гореизложените основания претендира отмяна на оспореното решение, като е формулирано и искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Изп.директор и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020, проф.дхн Георги Вайсилов чрез представител по пълномощие е изразил становище в придружителното писмо, като счита жалбата за недопустима. Основният аргумент е, че към датата на издаване на обжалваното решение на РУО на ОПНОИР - 22.03.2023г. не е налице валидно сключен договор, което обосновава липсата на основание за разглеждане на искането по същество.

С оглед гореизложените твърдения и като съобрази доказателствата, приложени по административната преписка, от фактическа страна съдът приема следното:

На 30.03.2018 год. между РУО на ОПНОИР и бенефициентите: Висше училище по мениджмънт, гр. Варна (изрично посочено като водеща организация), Русенски университет „Ангел Кънчев“, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей, Национална художествена академия, Институт по Биоразнообразие и екосистемни изследвания, Институт по философия и социология, Институт по океанология „Фритьоф Нансен“, Технически университет - Варна е подписан административен договор № BG05M2OP001-1.002-0008 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Център за компетентност за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии (ИНКРЕА)“.

С решение № 80811-662/02.10.2018 год., РУО на ОП НОИР е прекратил едностранно АДБФП с едномесечно предизвестие. След постановяване на решението за прекратяване в срока на едномесечното предизвестие, на 31.10.2018 г. в ИСУН 2020 Висше училище по мениджмънт, гр. Варна - бенефициентът - водеща организация по проекта е представил Пакет отчетни документи № 3 (ПОД №3) с искане за плащане №3 по договор №BG05M2OP001-1.002-0008 с обща стойност 44 690,65 лв. В искането за плащане са включени отчетени разходи както на ВУМ, така и на част от другите бенефициенти по проекта - страни по АДБФП, а именно - Русенски университет „Ангел Кънчев“, Национална художествена академия, Институт по океанология и Институт по Биоразнообразие и екосистемни изследвания.

Решението за прекратяване № 80811-662/02.10.2018 г. е отменено с Решение № 2650/17.04.2019 год. по адм. дело № 11150/2018 год. на АССГ, оставено в сила с Решение № 6193/27.05.2020 год. по адм. дело № 8949/2019 год. на Върховния административен съд (ВАС), като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането за изменение на административния договор.

С решение № 80811-463/ 05.08.2020 г., РУО на ОПНОИР се е произнесъл и не е одобрил постъпилото искане за изменение на АДБФП.

С решение № 80811-471/ 05.08.2020 г., РУО на ОПНОИР е прекратил административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG05M20P001-1.002-0008-C04 от 30.03.2018 год. Не се констатират данни, нито жалбоподателят е въвел твърдение, че е оспорил и допуснатото по закон предварително изпълнение. Оспорена е законосъобразността на двете решения - за изменение и за прекратяване, но с Решение № 13230/23.12.2021г., постановено по адм.д.№ 6380/2021г. и Решение № 396/13.01.2023 г., ВАС е отхвърлил жалбите и е оставил в сила двете решения на РУО на ОПНОИР.

С оглед гореустановените факти, по допустимостта на производството съдът приема следното:

Не е спорно от страните, че към датата на постановяване на оспореното тук решение, административен договор № BG05M2OP001-1.002-0008 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Център за компетентност за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии (ИНКРЕА)“, е прекратен. Спорът се фокусира върху основанието за оставяне на Пакет отчетни документи № 3 (ПОД №3) с искане за плащане №3 по договор №BG05M2OP001-1.002-0008 с обща стойност 44 690,65 лв., без разглеждане по същество. Според жалбоподателя, управляващият орган е следвало да съобрази обстоятелството, че искането за плащане е направено при действието на договора, поради което е допустимо за разглеждане. Управляващият орган счита, че след като действието на административния договор е прекратено, не се констатира предпоставки за разглеждане на искането за плащане, по същество.

Съгласно § 1 т.1 от ДР ЗУСЕФСУ, "Административен договор" е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. Съобразно чл.24 ал.1 с.з., безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор.

Видно от чл.1.1 от сключения между страните в това производство административен договор, Ръководителят на УО предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 13379129.35 лева по Оперативна програма " Наука и образование за интелигентен растеж". В разпоредбата на чл.1.4 от договора, страните са постигнали споразумение, че УО ще предоставя безвъзмездната финансова помощ само при условията на настоящия договор. В този ред, съдът счита, че за бенефициента съществува знание, че всяко плащане следва да се осъществи при валидно действащ договор, като е без значение кога е отправено искането за плащане. Не се констатира правно основание, регламентирано в специалния ЗУСЕФСУ, както и в административен договор № BG05M2OP001-1.002-0008, което да обвързва УО с позитивна преценка по разглеждане на искане за постановяване на решение за верификация и съответстващото му плащане, когато то е направено преди прекратяване на административния договор.

Основателно тук е възражението на УО, че всички плащания следва да се извършват на бенефициента, съответно, когато договорът е прекратен, той не произвежда действие, респективно бенефициентът губи това качество и е без значение дали е отправил исканията си за междинни плащания в срока на договора. Правилно УО възприема за недопустимо разглеждането на неговото искане, доколкото то предполага произнасяне по реда на чл. 57 ЗУСЕФСУ, който изисква извършването на преценка по допустимостта на разхода. За да се стигне до нея, обаче , искането трябва да е направено от страна по действащ договор , а не както е в конкретния случай. Следва да се отбележи, че в хода на всички съдебни производства, цитирани по-горе не е спряно предварителното изпълнение на решенията за прекратяване на административния договор / включително и на първо отмененото/. Поради това, независимо, че искането е подадено на 31.10.2018г., това се е случило в хода на допуснатото предварително изпълнение по см. на чл.27 ал.2 ЗУСЕФСУ на решение № 80811-662/02.10.2018 год. на РУО на ОП НОИР за прекратяване на договора, тоест и в периода на подаването му, също не е подлежало на разглеждане по същество.

Неоснователно е и позоваването, което прави жалбоподателят на чл.41 §2 б."в" от Хартата на основните права на ЕС, с твърдение за нарушение на този текст. Последният предвижда, че всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок, като това право включва задължението на администрацията да мотивира своите решения. Оспореното тук решение съдържа ясни и конкретни мотиви, които обосновават крайния резултат и създават яснота поради какви причини искането за издаване на решение за верификация на водещата организация няма да бъде разгледано по същество. Като го е оставил без разглеждане , УО по реда на чл.197 и сл. АПК, е постановил законосъобразно решение в кръга на правомощията си да следи за допустимостта на производството.

Изложените до тук съображения обосновават крайния извод на съда за законосъобразност на оспореното Решение № 0451-1/22.02.2023г., издадено от изп.директор и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, връзка чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, предвид осъщественото представителство от гл.юр. Ивайло Божинов, определено в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100, 00 /сто/ лева.

Така мотивиран, на осн.чл.200 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО МЕНИДЖМЪНТ ЕИК *********, представлявано от Т.К.Р., чрез адв.Е.Р., срещу Решение № 0451-1/22.02.2023г., издадено от изп.директор и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020.

ОСЪЖДА ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО МЕНИДЖМЪНТ ЕИК *********, представлявано от Т.К.Р., да заплати на Изпълнителна агенция " Програма за образование", юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от връчване на съобщението.

	Съдия: