Решение по дело №97/2020 на Районен съд - Котел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 11,   26.06.2020 г., град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на девети юни през две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

секретар Савка Панова, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 97 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по молба на М.В.Ч. против В.А.В. с твърдения, че молителката и ответникът са  съжителствали на съпружески начала, но се разделили поради влошаване на отношенията между тях. Твърди се, че ответникът упражнявал системен тормоз спрямо молителката, който продължавал и след раздялата, за което молителката била подавала жалби до полицията. На 02.05.2020 г. ответникът извършил акт на домашно насилие - срещнал молителката до стадиона в град Котел и се спрели да разговарят, но разговорът им преминал в кавга. Ответникът започнал да обвинява молителката, че не е добра майка, че била луда, което съдът квалифицира като твърдение за извършен от ответника акт на психическо и емоционално насилие. Моли съдът да постанови решение, с което да издаде в полза на молителката заповед за защита с която да се наложат мерките по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН - ответникът да се въздържа от извършва домашно насилие и по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН ­­– на ответника да бъде забранено да приближава молителката, жилището ù, местоработата ù и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.

В съдебно заседание молителят се явява лично и се представлява от адв. Т. Д. от АК Пловдив, която поддържа молбата и моли за издаване на заповед за защита, съобразно направеното искане.

Ответникът се явява лично и се представлява от адв. Д. Б. от ОК Сливен, който оспорва молбата с твърдения за недоказаност на акта на домашно насилие.

Страните претендират присъждане на разноски, съобразно представените списъци.

Съдът, след като обсъди доводите на молителката и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Молителката и ответникът са съжителствали на съпружески начала и са родители на детето И., родено на ***г. През август 2019г. се разделили при силно влошени отношения както между тях двамата, така и между семействата им. Майката и детето се установили да живеят в дома на родителите ù. Многократно между тях, вкл. и с участието на техните роднини – майки, бащи, сестри, лели и пр., възниквали скандали, причината за които не можа да се изясни докрай – дали във връзка с възможността на ответника да вижда детето или трайно установената непоносимост между тях, но вероятно поради всичко изложено.

И молителката, и ответникът многократно са подавали жалби до полицията.

На 02.05.2020г. следобед молителката и нейната братовчедка били на разходка с велосипедите в парк „Изворите“ и отивали към стадиона. По пътя ги срещнал ответникът, спрял автомобила и започнали разговор, който прераснал в кавга, чута от минавайщия оттам св. И. Н.. 

След като прекратили кавгата, молителката и приятелката ù отишли на стадиона, за да тичат, а ответникът потеглил нанякъде.

След известно време молителката се прибрала вкъщи разплакана и разстроена и разказала на майка си – св. П.-Ч., че ответникът я обиждал час и половина.

Към молбата е приложена и декларация, пресъздаваща дословно текста на молбата.

При така изложената фактическа обстановка съдът направи следните правните изводи:

Молбата е подадени в едномесечния срок от твърдяния в нея извършен от ответника акт на домашно насилие. Молителката и ответникът са съжителствали на съпружески начала, поради което молителката е легитимирана на търси специална защита по реда на този закон – чл.3, т.2 от ЗЗДН. Изложеното води до извод за допустимост на производството по делото.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна и това е така по следните съображения : Молителката не прояви достатъчна процесуална активност, за да осигури необходимата доказателствена основа за установяване на твърденията си – че на посочената дата ответникът е извършил твърдените в молбата действия. В описаната по – горе декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката декларира, че ответникът е извършил тези действия, които се твърдят в молбата. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация. Това процесуално правило е приложимо само тогава, когато е налице обективна липса на други доказателства, напр. по време на акта на домашно насилие са присъствали само насилникът и жертвата, докато в настоящия случай се поддържа точно обратното – че на акта на домашно насилие, извършен на 02.05.2020 г., е присъствала нейната братовчедка М. Ш.. От изложеното следва извод, че декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН губи своята доказателствена стойност тогава когато същите факти могат да бъдат установени посредством други доказателствени източници. Когато декларацията не може да се ползва от доказателствената си стойност, молителят следва да проведе пълно главно доказване на твърдените от него факти, което обаче не беше сторено по делото. В тежест на молителката е да поиска ангажиране на доказателства, вкл. и гласни. Позицията на молителката, заявявена в съдебно заседание, че братовчедката ù се страхувала от евентуално отмъщение, не я освобождава от задължението да докаже всичките си твърдения (чл.154, ал.1 от ГПК). Съмненията на молителката не са от такова естество, че да мотивират съда безкритично да се довери на декларираното от нея и да приложи чл.13, ал.3 от ЗЗДН, щом обективно съществува възможност декларираните данни да бъдат проверени посредством други доказателства, каквито не са ангажирани.

Показанията на майката са производни по характера си и пресъздават това, което молителката ù е разказала, а не отразяват нейните лични възприятия. Това, което свидетелката лично е възприела, е състоянието на дъщеря си, която по нейните думи била разплакана, пребледняла и ù трябвало много време да се успокои. Съдът, обсъждайки показанията на свидетелката в тази им част, установи, че са емоционално наситени и пресилени, а оттам и необективни, тъй като според обясненията на самата молителката, след кавгата с ответника тя не се била прибрала веднага, а отишли да тичат с братовчедката и е логично да се приеме, че докато е спортувала, се е  успокоила и най-вероятно не се е прибрала вкъщи в това състояние, което описва майка ù.

Освен това св. Ч. не изнесе пред съда данни какво точно не е случило на срещата в парка между молителката и ответника. Дори и на зададения ù конкретен въпрос, свидетелката даде обобщен отговор : „То не е една дума. Ние му се молихме да спре да я обижда, като я нарича ненормална, психарка, наркоманка…“.

По тези причини съдът възприема като достоверни показанията на св. И. Н., които, обсъдени с правилото на чл.172 от ГПК, не се разколебават и опровергават от други доказателства.

Изложеното дотук води до неоснователност на молбата, поради това, че по делото липсват доказателства ответникът да е извършил на 02.05.2020г. акт на домашно насилие. Впрочем, съдът не пристъпи към изследване на въпроса дали твърдените в молбата действия, извършени от ответника, покриват критериите, установени в чл.2 от ЗЗДН, щом не се доказа да са били извършени.

Предвид неоснователността на молбата, неоснователно се явява и искането на молителката за присъждане на направените от нея разноски, съобразно предствения списък, в общ размер 450.00 лева

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН във връзка с т.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди молителката да заплати окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева.

В тежест на молителката следва да се възложат разноските, направени от ответника в размер на 300.00 лева платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на М.В.Ч., ЕГН **********,***, за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу В.А.В., ЕГН **********,***, затова че на 02.05.2020г. в град Котел  извършил спрямо молителката акт на домашно насилие.

ОТХВЪРЛЯ искането на М.В.Ч., с посочени данни, да бъде осъден В.А.В., с посочени данни, да ù заплати сумата 450.00 лева, представляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.В.Ч., с посочени данни, да заплати на В.А.В., с посочени данни, сумата 300.00 (триста) лева, представляващи направени от него разноски.

ОСЪЖДА М.В.Ч., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ОС Сливен в седемдневен срок от връчването му.

 

                                                                       С Ъ Д И Я :