О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
13.07.2020г.,
гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито
заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева адм. д.
№ 483/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано, след като с Решение
№7027/09.06.2020г., постановено по адм. д. 3967/2020г., Върховният
административен съд е прекратил производството и е изпратил делото на
Административен съд – Хасково по подсъдност.
Първоначално производството е било
образувано по жалба от П.Т.З. ***, против §1 от Инструкцията за осигуряване на
достъп до обществената информация в Агенцията за държавна финансова инспекция
(Инструкцията), както и по втора жалба на същия оспорващ, насочена срещу цялата
инструкция, като делото по втората жалба е било присъединено към делото по
първата.
Жалбоподателят твърди, че Инструкцията
представлява нормативен административен акт по смисъла на чл.7, ал.3 от Закона за
нормативните актове (ЗНА) и чл.75, ал.1 от АПК, предвид същността на нейните
разпоредби и адресатите, към които е насочена. На следващо място излага
твърдения за нищожност на Инструкцията, с аргумента, че не била обнародвана в
съответствие със законоустановеното изискване на чл.38 от ЗНА и чл.78, ал.2 от АПК. Иска нищожността да бъде прогласена от съда. Претендира съдебни разноски
по делото.
Ответната страна - Директор на Агенцията
за държавна финансова инспекция (АДФИ), изразява писмено становище за процесуална
недопустимост на жалбата, тъй като Инструкция нямала характер на подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл.7, ал.3 от ЗНА.
Настоящият състав на Административен съд
– Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата и становището на ответника,
съобразявайки се със законоустановените правила, касаещи подлежащите на
оспорване пред съд административни актове, приема, че подадената жалба е недопустима, по следните съображения:
Упражняването на правото на жалба е
възможно при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят
и процесуална допустимост на съдебното производство. По аргумент от чл.159, т.1
от АПК, една от тези процесуални предпоставки е наличието на акт, подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност. На съдебен контрол по реда на
АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове,
както и изрично посочените в чл.128, ал.1 от АПК актове, действия и бездействия
на администрацията.
В чл.21, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 са
дадени определения на различните видове индивидуалните административни актове.
Член 65 от АПК постановява, че общи са административните актове с еднократно
правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и
отказите да се издадат такива актове. Съгласно чл.75, ал.1 от АПК, нормативните
административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат
административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой
адресати и имат многократно правно действие, като съгласно ал.2 на същия текст,
нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или
подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Според разпоредбата на чл.76,
ал.1 от АПК, нормативни административни актове се издават от изрично овластени
от Конституцията или закон органи.
След обстойно запознаване с текста на
оспорената Инструкцията за осигуряване на достъп до обществената информация в
Агенцията за държавна финансова инспекция, съдът установи, че същата не попада в нито
една от цитираните лимитативно изброени категории актове. Тя не притежава
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
съобразно която дефиниция индивидуален административен акт е волеизявлението на
административен орган или на друг овластен за това орган или организация,
направени в качеството на носители на държавна власт. Властническият характер
на волеизявлението произтича от това, че то едностранно поражда права и/или
задължения за трети лица, независимо от тяхната воля, както и подлежи на
непосредствена принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда.
Обжалваният акт не съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността
за държавна принуда, което едностранно, пряко и непосредствено да поражда, или
да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя.
Оспорената Инструкция не
е с еднократно правно действие и не
е акт, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на
неопределен брой лица, поради което същата не представлява и общ
административен акт по смисъла на чл.65 от АПК. Регламентираните в Инструкцията правила
нямат задължителен характер за неопределен
и неограничен брой адресати, което обосновава и извод за липса у същата на
белези на нормативен административен акт.
Анализът на съдържанието на обжалваната
Инструкция, както и на нормата, въз основа на която е приета, дава основание да
се приеме, че тя урежда само реда и начина за предоставяне на информацията на
АДФИ. В същата са инкорпорирани разпоредби от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/, уредени са правомощията на директора на АДФИ, делегирани му
по силата на правните норми на ЗДОИ и са регламентирани правила за работа в
агенцията, касаещи организацията по предоставяне на обществена информация В §2
от заключителните ѝ разпоредби е посочено, че тя се издава въз основа на
чл.21 от ЗДОИ. Съгласно последната, задълженият субект по чл.3 от ЗДОИ е длъжен
да обяви на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за
предоставяне на обществена информация, разходите за предоставяне на същата и
начина на заплащането им. От своя страна, съгласно чл.20, ал.2 от ЗДОИ,
министъра на финансите определя нормативите за заплащане на разходите по
предоставяне на обществена информация. След като субектите по чл.3 от ЗДОИ имат
само задължението да обявят вече определените нормативи, то актът, посредством който се изпълнява
това задължение, касае организацията на
дейността на административния орган и по своя характер е вътрешноведомствен.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2, т.3 от АПК,
разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права
или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта,
освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или
юридически лица.
В случая, с
процесната инструкция се регламентират задължения на органи и служители в АДФИ,
във връзка с вмененото по силата на ЗДОИ задължение за предоставяне на
обществена информация. В инструкцията не се съдържат волеизявление, което
едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера
на жалбоподателя З.. Не се съдържат волеизявления, които пряко и непосредствено
засягане на интересите му, което обстоятелство да обуславя допустимостта на
предявената жалба.
Инструкцията, уреждащ отношения между
субекти-структурно подчинени на Директора на АДФИ и с нея не се засягат пряко
законни права и интереси на жалбоподателя. Процесната Инструкцията по своето съдържание
съставлява акт, издаден в изпълнение на задължението на всеки ръководител на
административна структура в системата на изпълнителната власт по чл.15, ал.1,
т.5 от ЗДОИ, а именно периодично да се публикува актуална информация относно
устройствен правилник и вътрешните правила, свързани с предоставяне на
административни услуги на гражданите. При това положение Инструкцията носи
белезите на вътрешнослужебен акт.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че не е налице и хипотезата, уредена в чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България и Решение № 21/26.10.1995г. по к. д. №
18/1995г. на Конституционния съд, според която гражданите могат да оспорват
пред съд разпоредби на вътрешнослужебни актове, когато създават задължения за
тях и не са изрично изключени със закон от съдебно обжалване.
Наличието на подлежащ на оспорване акт и
правен интерес за това са абсолютни процесуални предпоставки за съдебно-административното
производство и липсата им в процесния случай води до недопустимост и на
образуваното съдебно производство.
Водим от горното
и на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на П.Т.З. ***, против Инструкция за осигуряване на достъп до обществената
информация в Агенцията за държавна финансова инспекция.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 483 по описа на Административен съд – Хасково за 2020 година.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: