№ 2307
гр. ......, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110137590 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди и законна лихва.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба с вх.
№19962/28.6.2021г. от ищец В. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес гр........, със съдебен адрес
гр......., .... № 1Б, ет.2, aп.18, чрез адвокат Г.Г.-САК, срещу ответник П.С.А.-Г.Б.А.Л.
„СВЕТА ......“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр......., ул. „......“ № 2,
като моли съдът да се произнесе с решение и осъди ответника да заплати на ищеца
СЛЕДНИТЕ СУМИ - 8000 лева частичен иск от 30000 лева - представляваща
неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания, изразяващи се във фрактура
/счупване/ на ладиевидната кост на дясна китката, както и навяхване и разтягане на ставните
връзки на левия глезен, поради настъпила трудова злополука на 7.3.2021г. на работното
място при ответника съгласно трудов договор/ТД/ № 13 от 11.2.2021г., след подхлъзване и
падане на мокър под, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване
на ИМ в съда - 28.6.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Релевираните от ищцата доводи са, че е работела по трудово правоотношение/ТПО/
при ответника на длъжност „санитар“ в Родилно отделение — Интензивно лечение —
предродилни, родилни и операционни зали съгласно трудов договор/ТД/ № 13 от
11.2.2021г.
На 7.3.2021г. ищеца претърпяла трудова злополука по време на работа. На
работното си място в отделението по време на дневно дежурство между 11,30 часа и 12,00
часа ищецът се отправя към изливното помещение, с цел изхвърляне на битов отпадък от
акушерската стая. В помещението е имало разлята вода на пода, вследствие на която ищцата
се подхлъзва и пада.
1
При падането г-жа Ж./ищцата/ стъпва накриво с левия си крак и с цялата си тежест
пада на дясната си ръка. Дежурният персонал е помогнал на пострадалата да се изправи,
след което е уведомен и дежурният лекар, който дава разрешение ищцата да напусне
работното си място и да потърси медицинска помощ.
За инцидента е извършено разследване. Инцидентът е признат за трудова злополука
с разпореждане № 30402/22.3.2021г. на длъжностно лице при НОИ-ТП-...... град.
На ищцата е била поставена гипсова лонгета на дясната китка и митела. Определена
е временна неработоспособност с Болничен лист № Е20202244617. Болничният е продължен
с Болничен лист № Е20210043082 за времето от 21.3.2021г. до 19.4.2021г., при 30-дневен
домашен-амбулаторен режим на лечение.
На 19.3.2021г. ищцата е постъпила отново за преглед, който е извършен от д-р
Антоан Рафаелян. Поставена й е гипсова шина на левия глезен за 10 дни, тъй като болката
не отшумявала, което допълнително е довело до засягане на нейния физически интегритет.
До ответника е отправена покана за изплащане на обезщетение, получена на
26.4.2021г., и втора покана за доброволно изплащане на обезщетение, получена на 7.6.2021г.
И двете покани останали без отговор.
Извън физическите травми ищцата е претърпяла морални болки и страдания, като
неимуществените вреди се изразяват в продължителни и силни болки, вследствие счупване
на ладиевидната кост на дясната китката и навяхване и разтягане на ставните връзки на
левия глезен, придружени с дълготрайно неудобство и продължителната невъзможност на
ищцата да използва дясната си ръка, което продължава и към момент на подаване на ИМ в
съда и „все още не е ясно дали ще се възстанови напълно или ще се наложи последваща
операция“.
Поради изложеното се моли да бъде уважена претенцията, като се присъдят и
сторените разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на исковата молба и е възразил изцяло по така
предявения иск. Възразява, че трудовата злополука е призната само за „счупване на
ладиевидната кост на дясна китка“ а не за други травми. Възразява се, че само за този вид
увреждане ищцата може да претендира вреди в следствие на трудовата злополука, тъй като
разпореждането за трудова злополука представлява, от една страна, индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна -
официален удостоверителен документ за установените в него факти.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение, че е необосновано завишен,
предвид вида и характера на увреждането и обичайните за него болки и страдания като
интензитет и продължителност. Твърди се, че увреждането на ищцата не е тежко, а и след
проведеното лечение е налице пълно възстановяване, ищцата се е завърнала на работа на
19.7.2021г. и е продължила да изпълнява обичайните си трудови задължения до 28.7.2021г.
когато трудовото й правоотношение е прекратено с ответника.
Оспорва се, че дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя
от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се
кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща
сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ. Когато разпорежда, че работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
2
законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени
претенции за имуществени вреди. В този смисъл е трайната практика на ВКС по гр. д. №
2735/2017 г. на ВКС. IV г.о., както и решение по гр. д. № 1405/2016 г. на ВКС, IV г.о. Ето
защо ответникът счита, че от претендираното, съответно от определеното от съда,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се извади изплатеното
обезщетение за временна неработоспособност на ищцата от НОИ.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца, с присъждане на
разноски.
С определение на съда по чл.140 ГПК с № 3616/24.8.2021г. е прието за БЕЗСПОРНО
МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че са били във валидно трудово правоотношение/ТПО/ по време на
настъпване на злополуката, както и че същата е била по време на работа и е призната за
трудова съгласно разпореждане на НОИ, като последното не е обжалвано и е влязло в сила,
няма спор за начина на настъпване на злополуката.
В открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа отговора и моли съдът да уважи доводите и да отхвърли исковете
като неоснователни.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и
относимите към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства –
разпореждане № 30402/22.3.2021г. на длъжностно лице при НОИ-ТП-...... град за приемане
на злополуката от 7.3.2021г. с ищцата за трудова, като разпореждането е влязло в сила на
19.4.2021г./л.10 и писмо л.65/;декларация за трудова злополука с вх.№221/19.3.2021г./л.11-
12/; трудов договор № 13 от 11.2.2021г./л.13/; протокол за трудова злополука №002 от
15.3.2021г./л.14/; лист за преглед от 19.3.2021г./л.15/; лист за преглед от 7.3.2021г./л.16/;
болничен лист №Е20210043082 от 23.3.2021г./л.17/; болничен лист от 21.4.2021г./л.19/;
покана за заплащане на обезщетение до ответника/л.20-22/; обратна разписка от
26.4.2021г./л.23/; втора покана за заплащане на обезщетение до ответника/л.24-27/; обратна
пощенска разписка от 7.6.2021г./л.28/;отчетен работен график/л.38/; болничен лист
№Е20202244617 от 20.3.2021г./л.39/; болничен лист №Е20210043082 от 23.3.2021г./л.40/;
болничен лист №Е20210043248 от 21.4.2021г./л.41/; болничен лист №Е20210942903 от
20.5.2021г./л.42/; болничен лист №Е20210943053 от 21.6.2021г./л.43/.
От изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ от вещо
лице травматолог /л.57-61/, която съдът кредитира като обективна, неоспорена от страните,
се установява, че имобилизацията/обездвижването/ е било 10 дни за глезена и 3 месеца за
китката, като в този период страданията са били продиктувани не толкова от търпените
болки, а по-скоро от липсата на възможност ищцата да се самообслужва, като това е било в
3
10 дневния период веднага след злополуката. Нараняванията на ляв глезен и дясна китка са
в причинно следствена връзка от трудовата злополука. След всички болнични от 4 месеца и
14 дни ищцата се е върнала на работа напълно възстановена. Липсват данни за усложнения
след проведеното лечение след злополуката. Не е имало нужда от допълнително лечение и
ищцата се е върнала на работа напълно възстановена. След преглед на ищцата вещото лице
установява, че няма клинични данни за усложнения и/или остатъчни явления след
заздравяване на фрактурата на дясна ладиевидна кост на китка.
От писмо от НОИ с вх.№ 61481/29.9.2021г. се установява, че докато ищцата е била в
отпуск по болничен е получила обезщетения в размер на 2112,30 лева за период 24.3.2021г.-
19.7.2021г./л.62-63/.
По искане на ищеца в о.с.з. на 5.11.2021г. е разпитан свидетел – Елизабет Румянова
Ж. /снаха на ищцата/, и в о.с.з. на 25.2.2022г. е разпитан свидетеля Цветелин Пламенов
Жолев/син на ищцата/. Съдът преценява показанията по реда на чл.172 ГПК, доколкото
свидетелите може да се считат пряко заинтересувани от изхода на делото. Показанията на
свидетелите съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. От разпитите
се установява, че ищцата е търпяла най-много страдания в първия месец след злополуката.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни
изводи:
Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение
помежду им, както и факта на настъпване на трудова злополука по време на съществуване
на правоотношението. От приетото и събрано като писмено доказателство Разпореждане №
30402/22.3.2021г., влязло в сила на дата 19.4.2021г., на НОИ, се установява наличието на
необходимите елементи от фактическия състав на трудовата злополука, съобразно чл.55,
ал.1 КСО, а именно: внезапен и травматичен характер на увреждането, получено по време
на работа, резултата от увреждането, и причинната връзка между резултата и извършваната
работа. Отразените в разпореждането обстоятелства мотивирали длъжностното лице да
приеме злополуката за трудова, не са оспорени от ответника, поради което съдът приема
посочените факти за установени.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ, работодателят отговаря имуществено за причинените
вреди от трудова злополука или професионално заболяване, довели до временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя и неговата
отговорност е обективна, безвиновна и независеща от това, дали негов орган или друг
работник имат вина за настъпването на вредите. На репарация подлежат понесените
имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата полза.
В настоящия случай безспорно се установи, че в резултат на злополуката, ищецът е
претърпял телесни увреждания, поради което съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникването на имуществената отговорност на работодателя за
обезщетяване на вреди от трудова злополука.
Размерът на обезщетението следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52
4
ЗЗД по справедливост и съдебната практика при аналогични случаи, като същевременно се
съобразят конкретните и относими обстоятелства досежно действителните болки и
страдания на ищеца.
При така събраните по делото доказателства съдът достига до извод, че ищеца е
получила травма на дясна китка, като е успяла да се възстанови напълно в рамките на
ползваната отпуска по болничен от около 4 месеца, което се потвърждава и от заключението
на приетата по делото СМЕ.
В тежест на ищеца е да докаже, че всички болки и страдания са преживени в
следствие на травмата и са в пряка причинно-следствена връзка със злополуката от
7.3.2021г., което в конкретния случай е доказано. Показанията на свидетелите в тази посока
също водят до този извод, независимо, че може да се считат за заинтересовани свидетели от
изхода на делото. Съдът счита, че възраженията на ответника, че ищеца е търпял страдания
само няколко часа след злополуката за неоснователни и без събрани в тази посока
доказателства, защото ищеца се е възстановила напълно след 4 месеца след злополуката.
Поради всичко изложено съдът достига до извод, че предявените искове за
обезщетяване на неимуществени вреди в следствие на трудова злополука по чл.200 КТ са
основателно, поради което иска следва да се уважи.
Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на
ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства. Тя/справедливостта/ се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение. Следователно като се вземе предвид, че ищеца е на средна възраст
/около 55 години/, претърпял е не толкова тежка травма на дясна ръка-китка, довела до това,
че е била обездвижена ръката в рамките на 4 месеца, като след проведеното лечение на
травмите на дясна китка и ляв глезен напълно се е възстановила, то преживените болки и
страдания следва да бъдат обезпечени справедливо.
В тази насока, съдът съобрази следните обстоятелства: видът, характерът и степента
на констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; физическите и психически болки и страдания, претърпени при самото
увреждане и при провеждане на лечението; възрастта и отрицателното въздействие на
качеството на живот на пострадалата.
ЕСПЧ е посочил по делото Станков срещу България: „Оценяването на морална
вреда, освен в случаите, когато размерът на обезщетението е определен от закона, по
5
природа е трудна дейност, честно налагаща на този, комуто се пада, да извърши проучвания
на съдебните практики, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай с подобни дела,
вредите и лихвите, които могат да се присъдят за това“ (§ 62).
„Справедливостта“ изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз
на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната
практика в сходни хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да
бъде източник на обогатяване за пострадалия. Съдът приема, че „Справедливостта“ до
голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на
засегнатите нематериални вреди ( виж Решение № 113 от 2.05.2017г. по гр.д. №
3483/2016г.ВКС, ІV г.о.).
При сходни травми /продължително обездвижена китка за 4 месеца и липса на
възможност да се ползва ръката/ съдът присъжда обезщетения в размер от 4000 лева до
15000 лева /в тази връзка виж Решение № 5066 от 25.07.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
270/2018 г., Решение № 2336 от 1.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 13465/2018 г., Решение
№ 406 от 15.01.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 6090/2014 г., Решение № 1375 от 10.11.2017 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1846/2017 г./, като следва да се отбележи, че по-високи
обезщетения се присъждат при тежки случаи и с оперативни интервенции или при
случаи при които има множество травми, а не само пострадала ръка.
Във връзка с преценка на размера на вредите съдът следва да разгледа направеното
от ответника възражение, че за времето на болничния ищцата е била обезщетена като е
получила заплащане от НОИ на обезщетение за временна неработоспособност. По делото са
събрани доказателства, че е получила сума от 2112,30 лева за период 24.3.2021г.-19.7.2021г.
Тази сума следва да се приспадне, доколкото при трудова злополука и определяне на размер
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следва да се вземат предвид сумите
изплатени както за временната неработоспособност, така и суми изплатени от
застрахователи или под формата на пенсии от НОИ при евентуални ТЕЛК решения и всички
подобни плащания във връзка с трудовата злополука. Поради изложеното платената сума
следва да се приспадне от определеното от съда обезщетение за неимуществените вреди по
реда на чл.200 КТ.
С оглед постигане на справедливост в конкретния случай и избягване на
възможността ищеца да се обогати неоснователно за сметка на ответника съдът приема, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди в размер на
6000/шест хиляди/ лева, като иска се уважи до този размер и се отхвърли за разликата до
предявените 8000 лева като част от 30000 лева. От тази сума следва да се приспадне
платеното обезщетение за временна неработоспособност от 2112,30 лева, като остава сума от
3887,70 лева.
Предвид частичното уважаване на предявения иск, следва да се уважи иска за
6
законна лихва върху уважената сума от датата на подаване на ИМ в съда както е поискано
от ищеца – на 28.6.2021г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съобразно направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да заплати сторените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска от 3887,70
лева, от сума 502,14 лева за адв.хонорар, който не е заплатен, защото адвоката е осъществил
безплатна правна помощ на ищцата съгласно чл.38 ЗА, затова в списъка по чл.80 ГПК/л.87/
не е посочен размер/макар че адвоката е длъжен да посочи какво възнаграждение
претендира при уважаване на претенциите на ищеца/. Сумата от 502,14 лева следва да се
присъди в полза на адвоката на ищеца Г.Г. съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
Съобразно направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищеца следва да
заплати на ответника направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска,
или в полза на ответника следва да се присъди сумата от 375,25 лева от обща сума 730,00
лева за заплатен адв.хонорар. Списък ответника по чл.80 ГПК също е представил/л.88/.
Следва да се отбележи, че възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно,
защото хонорара заплатен от ответника е в минимален размер по наредба за предявен иск от
8000 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на СРС сумата от 297,41 лева, представляваща дължимата държавна такса
върху уважената част от иска от 155,51 лева и още 141,90 лева за заплатени 292,00 лева за
експертиза изготвена по искане на ищеца, за частично уважения иск ответника следва да
заплати съразмерно на съда. Така общата сума се получава в размер на 297,41 лева за
разходи в полза на СРС, които следва да заплати ответника.
Воден от горното СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД П.С.А.-Г.Б.А.Л. „СВЕТА ......“
ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр......., ул. „......“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ
на В. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес гр........, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 3887,70 лева -
представляваща неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания, изразяващи се във
фрактура /счупване/ на ладиевидната кост на дясна китката, както и навяхване и разтягане
на ставните връзки на левия глезен, поради настъпила трудова злополука на 7.3.2021г. на
работното място при ответника съгласно трудов договор/ТД/ № 13 от 11.2.2021г., след
подхлъзване и падане на мокър под, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на подаване на ИМ в съда - 28.6.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан за разликата над 3887,70 лева до
предявените 8000 лева като частичен иск от 30000 лева.
7
ОСЪЖДА П.С.А.-Г.Б.А.Л. „СВЕТА ......“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр......., ул. „......“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.Й. Г.-САК, личен №
**********, с адрес гр......., ул. „Московска“ № 21, вх.Б, ет.3, сумата от 502,14 лева
представляваща дължим адв.хонорар като разноски пред СРС, съразмерно с уважената част
от иска по настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА В. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес гр........, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.А.-
Г.Б.А.Л. „СВЕТА ......“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр......., ул. „......“
№ 2, сумата от 375,25 лева представляваща сторени от ответника разноски пред СРС,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.С.А.-Г.Б.А.Л. „СВЕТА ......“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр......., ул. „......“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на СРС сумата от 297,41 лева представляваща сбор от дължима държавна такса от
155,51 лева и разходи за платена от бюджета на съда експертиза от 141,90 лева, съразмерно
с уважената част от предявения иск, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8