РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. гр. Хасково, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. А.
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640101198 по описа за 2021 година
Предявен е от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, против Д. С. Х., от гр.Хасково, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр.
с чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД – за установяване на
вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 48/2021г. по
описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което
била издадена заповедта за изпълнение, било сключено на 18.09.2018г.
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 07.10.2015г.
между ищеца и ответника, по силата на което ответникът като абонат на
мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер
******** предпочел нова абонаментна програма „Тотал 30,99 лв“ за срок от
24 месеца и краен срок 18.09.2020г. При възползване от преференциални
условия на ищеца, на същата дата ответникът закупил към посочения
мобилен номер и мобилно устройство „TELENOR M l00 Black“ на цена в
брой с абонаментния план от 9.99 лв., при стандартна цена на устройството
68.90 лв. Освен това, на 29.12.2018г. между страните бил сключен и втори
1
договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** с избрана
абонаментна програма „Тотал 12,99“ за срок от 24 месеца и краен срок на
действие до 29.12.2020г. Към този мобилен номер и при възползване от
преференциални условия ответникът закупил на същата дата и мобилно
устройство „ENERGIZER ENERGY Е10 Dual Black“ на цена в брой с
абонаментния план от 16.99 лв., при стандартна цена на устройството без
абонамент в размер на 69.90 лв. Потреблението на мобилни услуги от
ответника по така сключените договори за двата мобилни номера се
фактурирало по клиентския номер на абоната ежемесечно. Тъй като
ответникът не бил изпълнил задълженията си към мобилния оператор в общ
размер на 75,37 лв. за абонаментни такси и услуги за периода 01.01.2019г. -
28.02.2019г., за които били издадени фактури № **********/ 01.02.2019г. и
№**********/01.03.2019г., на основание т. 11 от сключените между страните
индивидуални договори, ищецът ги прекратил едностранно и издал по
абонатен № ********* на ответника крайна фактура № ********** от дата
01.05.2019г., а на 25.04.2019г. бил автоматично деактивиран абонамента на
ответника. Съгласно т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги,
съответно в т.ІІІ-3 от Допълнителното споразумение, в случай на
прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина
или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по
договора или приложения/ документи свързани с него, същият бил длъжен да
заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която било налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
сумата не можела да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, взети без ДДС, а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената
на месечния абонамент, потребителят дължал и възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на
договора; В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължал такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок на договора. На това основание в издадената
на ответника крайна фактура ищецът начислил и неустойка в общ размер на
2
186.53 лева, която била формирана от следните суми: неустойка в размер на
77.46 лв. за абонаментен план „Тотал 30,99 лв.“ към мобилен номер ********,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; неустойка за
ползване на устройство „TELENOR Ml 00 Black“ в размер на 37.41 лв.-
представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената от ответника при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора; неустойка в размер на 32.46 лв за абонаментен
план „Тотал 12,99 лв.“ към мобилен номер **********, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси; и неустойка в размер на 39.20 лв.
за ползване на устройство „ENERGIZER ENERGY Е10 Dual Black“,
представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената от ответника сума при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора. За така посочените по-горе задължения на
ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу него, възоснова на което
било образувано ч. гр. д. № 48/2021 г. по описа на PC – Хасково и била
издадена заповед за изпълнение, но тя била връчена на длъжника при
условията на 47, ал. 5 ГПК, което обосновало правния интерес на ищеца да
предяви установителен иск за вземането си. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми, а именно: сумата в
размер на 75.37 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от
01.01.2019г. до 28.02.2019г., както и сумата в размер на 186.53 лв. за
неустойка, от които 114.87 лв. -неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 18.09.2018г. за мобилен номер ******** и 71.66
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
29.12.2018г. за мобилен номер **********, ведно със законната лихва от
08.01.2021г. Претендира разноски в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата
молба. Такъв е постъпил от назначения му по делото особен представител,
който счита исковете за недопустими и неоснователни. Счита исковете за
недопустими, тъй като на първо място не ставало ясно дали е изчерпана
процедурата по чл. 47 от ГПК по отношение уведомяването на ответника, а
3
изпълнението на разпоредбата на чл. 47 от ГПК било предпоставка за
предявяване на настоящия иск. На второ място възразява, че към исковата
молба не е представено уведомление от ищеца до ответника за наличието на
задължения към него, както и покана за тяхното доброволно изпълнение.
Счита предявения иск за изцяло неоснователен и излага подробни
съображения в тази насока. На първо място възразява, че не се установявало
по несъмнен начин предоставянето на мобилните услуги от ищеца на
ответника и осигуряване на достъп до мобилната му мрежа, а от друга страна
в представените фактури били калкулирани единствено абонаментни такси,
т.е. ответникът не се бил възползвал от предоставяните от ищеца услуги.
Оспорва дължимостта на претендираните неустойки при липса на
предпоставките за тяхното начисляване, а именно - виновно неизпълнение на
ответника като потребител на услугите. Прави възражение за наличие на
неравноправни клаузи в процесните договори по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Договорите били бланкови и сключени при едностранно поставени условия
от страна на оператора, върху чието съдържание потребителят е нямал
възможност да влияе, а освен това в т.5 на чл. 143 от ЗЗП било изрично
посочено, че неравноправна била клаузата, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Сочи посочената договорна неустойка за
неоснователна и недължима, тъй като същата била установена от КЗП за
нарушение на ЗЗП и за нелоялна търговска практика, в какъвто смисъл била и
съдебната практика. Излагат се подборни съображения за нищожност на
неустоечните клаузи по процесните договори за мобилни услуги. Освен това,
оспорва така предвидения размер на неустойката като необосновано висок и
несъобразен с размера на обезпеченото задължение, а също така и
многократно надвишаващ стойността на евентуално претърпените от ищеца
вреди. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск и
претендира за разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че ищецът е с наименование "Йеттел България"
ЕАД.
4
По делото са представени Договор за мобилни услуги по Заявка №
*********, сключен с потребител Д. С. Х. на дата 07.10.2015г., Декларация-
съгласие, подписана от Д. С. Х. на дата 07.10.2015г., Приложение – ценова
листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата
07.10.2015г., Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ******** от дата
18.09.2018г., сключено между „Теленор България“ ЕАД и Д. С. Х.,
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от дата 18.09.2018г., Договор за мобилни услуги по
Заявка № *********, сключен с потребител Д. С. Х. на дата 29.12.2018г.,
Декларация-съгласие, подписана от Д. С. Х. на дата 29.12.2018г., Приложение
– ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
дата 29.12.2018г., Фактура (дубликат) № ********** от дата 01.02.2019г. за
отчетен период 01.01.2019г.-31.01.2019г. за обща сума от 95.20 лева с
получател Д. С. Х., издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Общо
потребление за мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период
01.01.2019г.-31.01.2019г. за обща сума без ДДС в размер на 25.92 лева, Общо
потребление за мобилен/фиксиран номер ******* за отчетен период
01.01.2019г.-31.01.2019г. за обща сума без ДДС в размер на 10.82 лева,
Фактура (дубликат) № ********** от дата 01.03.2019г. за отчетен период
01.02.2019г.-28.02.2019г. за обща сума от 90.97 лева с получател Д. С. Х.,
издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Общо потребление за
мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 01.02.2019г.-
28.02.2019г. за обща сума без ДДС в размер на 25.82 лева, Общо потребление
за мобилен/фиксиран номер***** за отчетен период 01.02.2019г.-28.02.2019г.
за обща сума без ДДС в размер на 10.82 лева, Фактура (дубликат) №
********** от дата 01.05.2019г. за отчетен период 01.04.2019г.-30.04.2019г.
за обща сума от 261.90 лева с получател Д. С. Х., издадена от „Теленор
България“ ЕАД гр.София, Общи условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги /в сила
от 10.09.2010г., изменени на 21.09.2010г., изменени на 29.02.2012г., изменени
на 04.06.2012г., изменени на 17.08.2012г., изменени на 18.10.2012г., изменени
на 07.12.2012г., изменени на 08.04.2013г., изменени на 18.06.2013г., изменени
на 30.04.2016г., изменени на 30.06.2017г., изменени на 20.09.2018г., и от тях
е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание,
5
поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 48/2021г. по описа на
Районен съд-Хасково, приложено като доказателство по настоящото
производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. №
260390/11.01.2021г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение № 260038/14.01.2021г. за сумата от общо 261.90 лв., включваща:
Сумата от 75,37 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за
мобилни услуги за мобилен номер ******** от 07.10.2015г. с допълнително
споразумение от 18.09.2018г. с предоставено за ползване устройство
TELENOR M100 Black; и за мобилен номер ********** от 29.12.2018г. с
предоставено за ползване устройство ENERGIZER ENERGY E10 Dual Black;
за което са издадени фактури под индивидуален клиентски номер на абоната
№ *********, а именно: по фактура № **********/01.02.2019 г. – 29,60 лв.; и
по фактура № **********/01.03.2019 г. – 45,77 лв.; Сумата от 114,87 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на първия от
горецитираните договори, от която – 77,46 лв., представляваща стойността на
3 – месечни абонаментни такси, и 37,41 лв., представляваща неустойка за
предоставеното за ползване устройство по този договор, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно раздел II т.1 от допълнителното му
споразумение; Сумата от 71,66 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на втория от горецитираните договори, от която – 32,46 лв.,
представляваща стойността на 3 – месечни абонаментни такси, и 39,20 лв.,
представляваща неустойка за предоставеното за ползване устройство по този
договор, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора; като и за
двете неустойки е издадена фактура № **********/01.05.2019г.; ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.01.2021г. до
окончателното изплащане; както и направените по делото разноски от 25 лв.
за държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по
същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
възприема като компетентно и обективно дадено.
6
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение
относно процесните вземания при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество, първият иск се явява основателен, а вторият е
неоснователен, като съображенията за това са следните:
От приетите и неоспорени Договор за мобилни услуги от 07.10.2015г.,
договор за мобилни услуги от 29.12.2018г., Приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 18.09.2018г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
18.09.2018г. и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги по
несъмнен начин се установява, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което дружеството - мобилен
опрератор е трябвало да предоставя мобилни услуги срещу задължението от
страна на ответника да заплаща дължимото възнаграждение за това.
Съдържанието му е подробно регламентирано в горепосочените документи,
които са подписани и от ответника, който не е възразил срещу приемането им
като писмени доказателства, нито ги е оспорил относно автентичността им
или пък от гледна точка верността им, въпреки че е разполагал с възможност
за това. Ето защо и на на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД процесните договори
имат силата на закон за страните. Доколкото се касае за търговска сделка
съгласно чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е сключена от търговец и е свързана с
упражняваното от него занятие, тя попада под приложното поле на ТЗ, а само
за неуредените в него положения се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство – чл.288 от ТЗ. Тук е уместно да се отбележи, че в
договорите за мобилни услуги изрично е посочено, че потребителят е
получил и е запознат с Общите условия и е съгласен да ги спазва, като
същото обстоятелство се установява и от декларацията-съгласие от
7
18.09.2018г. и от декларацията-съгласие от 29.12.2018г., поради което и на
основание чл.298, ал.1, т.1 и ал.2 от ТЗ те също са задължителни за него.
Безспорно е, а и от съдържанието на събраните писмени доказателства се
установява, че спорното вземане в размер на 75.37 лева представлява
дължимата сума за абонаментните планове на ответника. Съгласно т.23, б. „б“
от Общите условия, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за
които е сключен договора и включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от него
абонаментен план. Следователно, задължението за заплащането му не е
обвързано от потреблението на мобилни услуги, и се дължи без значение
дали мобилният оператор действително ги е доставил и съответно дали
абонатът ги е потребил. Извод за осигурен достъп до мрежата може да се
направи и от обстоятелството, че в договорите за мобилни услуги са
посочени конкретни номера, посредством които потребителят бива
идентифициран сред абонатите на ищеца, и е издадена нужната за целта
конкретна СИМ-карта. При това положение ответникът дължи на ищеца
претендираната абонаментна такса за релевантния период, а именно сумата от
75.37 лева /29.60 лв. + 45.77 лв./. Относно настъпването на изискуемостта на
вземането, безспорно се установява от т.27 на Общите условия, че плащането
се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й, като в случая той отдавна е изтекъл.
Ето защо, съдът счита, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД е основателен и доказан в пълния предявен размер от 75.37 лева.
Вземането по този иск е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, по което е било образувано Ч. гр. д. № 48/2021г. по описа на РС
– Хасково – 08.01.2021г., до окончателното й изплащане, по аргумент от
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
По отношение на претендираната неустойка по договорите съдът
споделя доводите на процесуалния представител на ответника за нищожност
на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави, за което се
следи и служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент - т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора
8
за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава
да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени
по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по
този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава
принципа за справедливост. В този смисъл е и задължителната практиката на
ВКС - Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и
Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Както се
посочи по-горе, съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи
предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на
добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото, както е в настоящия случай. В този смисъл е и
цитираното вече Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
На следващо място, тази клауза се явява нищожна и поради това, че е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, който без съмнение намира
приложение в отношенията между страните. Безспорно, че тя е част от
стандартно, изготвено предварително и типово споразумение на мобилния
оператор и че потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й - дали да е въобще част от договора или поне да е в по-малък
размер, т.е. няма данни да е индивидуално уговорена. С оглед посоченото по-
горе, че ищецът би получил първоначално уговорената цена по договорите
под формата на неустойка, без да има задължение да предоставя мобилни
услуги, клаузата несъмнено е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, именно поради липсата на
еквивалентност между поетите от тях насрещни задължения. Освен това
предвидения размер на неустойката е необосновано висок, тъй като не е
9
съобразен с естеството на обезпеченото задължение и надвишава
многократно стойността на евентуално претърпените от ищеца вреди - чл.
143, т.5 от ЗЗП.
Нужно е да се отбележи още, че съгласно чл.92 от ЗЗД, задължението за
неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната
страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който
евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по
делото ОУ се установява, че при неплащане в срок на задължения за
предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати
договора, а същевременно договорите, сключени между страните, съдържат
клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края
на договора. При това положение претендираните суми за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги са недължими,
тъй като прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни
задължения се подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД за срок и
форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му
според записаното в чл.87, ал.1 от ЗЗД. Следователно, доколкото процесните
договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им
също следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за
изпълнение. По делото липсват данни да са отправяни нарочни волеизявления
за развалянето на договорите, респ. те да са получени от абоната. Операторът
не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което съдът счита, че не е
упражнил надлежно правото си да прекрати договорите преди изтичане на
срока им. А само предсрочното прекратяване води до възникване на
уговорената между страните компенсаторна неустойка. В случая подаването
на заявлението по чл.410 от ГПК /08.01.2021г./ е извършено след изтичане на
срока на договорите /18.09.2020г. и 29.12.2020г./ Поради изложеното, съдът
намира, че по делото не беше доказано надлежното прекратяване на
процесните договори преди изтичане на първоначалния им срок, което е
пречка за възникване в полза на ищеца на претендираното вземане. И
исковата молба, и заявлението по чл.410 от ГПК са подадени след изтичане на
срока на договорите, т.е. към момента на начисляването не е имало основание
за това. А в случая и това изявление не е достигнало до знанието на
10
ответника, предвид призоваването му по реда на чл.47, ал.6 вр. ал.5 от ГПК. С
оглед всичко изложено, по отношение на кредитора не е възникнало вземане
за неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите.
По тези съображения съдът счита, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.92, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д.
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по Ч. гр. д. № 48/2021г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени, но съобразно установения по делото размер на
вземанията, следва да бъдат намалени на общо 59 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право
на разноски, но на ответника не следва да му бъдат присъждани, тъй като
липсват твърдения и доказателства за извършването им, доколкото същият е
бил представляван в процеса от особен представител. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат такива, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно сумата от 217 лева, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
11
чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Д. С. Х., ЕГН **********, от гр.Хасково,
**********, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от 75.37 лева, представляваща неплатени месечни
абонаментни такси, за периода от 01.01.2019г. до 28.02.2019г. по сключени
между тях Договор за мобилни услуги от 07.10.2015г., изм. с Допълнително
споразумение към него от 18.09.2018г. и Договор за мобилни услуги от
29.12.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по Ч. гр. д. № 48/2021г. по
описа на Районен съд - Хасково – 08.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. “Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу Д. С. Х., ЕГН **********, от гр.Хасково, **********,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за
установяване по отношение на Д. С. Х., че дължи на „Йеттел България“ ЕАД
сумата от 186.53 лева, от които 114.87 лева, представляваща дължима
неустойка за предсрочното прекратяване на сключения между тях Договор за
мобилни услуги от 07.10.2015г., изм. с Допълнително споразумение от
18.09.2018г. и 71.66 лева, представляваща дължима неустойка за
предсрочното прекратяване на сключения между тях Договор за мобилни
услуги от 29.12.2018г.
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН **********, от гр.Хасково, **********, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 276 лева, от която 217 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 59 лева,
представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 48/2021г. по описа на
Районен съд - Хасково, за която е издадена Заповед № 260038/14.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
13