РЕШЕНИЕ
№ 1364
гр. Пловдив, 24.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 313 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Ф.Н.Д.“, ЕГН **********, с ЕТ „Ф.Д. – З.“, срещу ревизионен акт №
Р-16001619001863-091-001/16.10.2019 г., издаден от ****на длъжност началник
сектор – възложил ревизията и ****на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, в потвърдената му част с Решение № 728 от 27.12.2020 г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, по
отношение установени задължения по ЗДДС за м.12.2018 г. в размер на 19 899,99
лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 519,56 лв., както и лихви за
деклариран и невнесен в срок ДДС общо в размер на 1 725,00 лв., както и: Данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. - 2 954,24
лв., лихви 1 338,21 лв., Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. - 3 421,83 лв., лихви 507,61 лв., Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за 2018 г. - 2 896,22 лв., лихви 135,97 лв., лихви по Вноски
за ДОО за 2018 г. -1,44 лв., лихви по Вноски за ЗО за 2018
г.-0,50 лв. В жалбата се твърди, че актът е неправилен, незаконосъобразен и
необоснован и се иска отмяната му. В СЗ и
в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът по
жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” –
гр. Пловдив чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се съображенията,
изложени в решението на горестоящия административен
орган.
Жалбата е
подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
1. Относно данъка върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ - относно установените доходи от други източници по чл. 35, т.
6 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2017 г. и 2018 г., съответно в размер на 29 542,41 лв., 34 218,31 лв. и
28 962,18 лв., и установените в тази връзка данъчни задължения, ведно със
съответни лихви:
В хода на ревизията от представените оборотни
ведомости по години са установени внесени парични средства от Ф.Н.Д. във касата
на „Ф.Д. - З.“ ЕТ, както следва: 2013 г. – 10 000,00 лв.; 2014 г. – 22 000,00
лв.; 2015 г. – 135 000,00 лв.; 2016 г. – 45 000,00 лв.; 2017 г. – 32 000,00
лв., 2018 г. – 25 000,00 лв., общо: 269 000,00 лв. Констатирано е, че същите са
внесени в брой от Ф.Д. в ЕТ и са отнесени по дебита на с/ка
501 - Каса срещу кредита на с/ка 493 - Разчети със
собственици (представен е хронологичен опис на с/ка
501 - Каса за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г. с
информация за внесените суми от Ф.Д. по дати, години и суми). Извършен е анализ
и съпоставка на приходите и разходите на
лицето, като е установено превишение за съответните
години. Прието, че става дума за доходи, придобити вследствие на неизяснена дейност
и че това обстоятелство било относимо за определяне
на източника на дохода като такъв, който попада в категорията на т. нар. други
източници на доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото не попадали в изрично
изброените източници на доходи в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.
35, т. 6 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи,
придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично
посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този
закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Цитираната норма касае
конкретен източник на средства, непопадащ в останалите хипотези на подоходното
облагане. Тъй като такъв конкретен източник на доход не е налице, констатираното
превишаване на разходи над приходите на ревизираното лице може да формира
облагаема данъчна основа само на основание презумпцията на чл. 123 ДОПК. Самото
несъответствие не се презюмира в материалния закон
като доход, подлежащ на облагане. Именно поради това, такова несъответствие не
подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 ДОПК и то ако
са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза. В случая не е доказан
наличен доход от конкретен източник и на практика с РА са обложени разходи, а
не доходи на лицето, което е недопустимо по аргумент от чл. 2 ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата за ревизия при особени
случаи по чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато е налице едно от обстоятелствата, визирани в т. 1 - 8. Текстът
предоставя на органа по приходите преценка дали да проведе ревизията по
особения ред на чл. 122 ДОПК или по общия ред, дори когато са налице
обстоятелствата по т. 1 - 8, но единствено при безспорна установеност на
облагаеми доходи, визирани в разпоредбите на ЗДДФЛ. В случая с РА е установен данък по ЗДДФЛ за посочените
години, като обаче реално са определени задължения по ЗДДФЛ за този период на
база единствено облагането на доходите по
чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ на лицето, за каквито практически се квалифицират
констатираните несъответствия между разходите и доходите на лицето на годишна
база, след анализ на паричния му поток. Така, реално, данъчната основа за
облагането на тези доходи е определена в размер на установеното несъответствие
– превишение на разходите над приходите и са
определени данъчни задължения по общия ред на материалния данъчен закон – чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а не по реда на чл. 122 и
сл. ДОПК. Несъответствието между разходите на лицето и доходите му, не се
третира от разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Изричното й изискване е да се облагат доходи от източници, а посоченото
от администрацията имуществено несъответствие не е източник на доход, нито
самото то в материалния закон се презюмира като
доход, подлежащ на облагане. Именно поради това такова несъответствие и не
подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и
то ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза, вкл. несъответствието
да е явно и значително. Тези превишения не могат да се облагат по общия ред,
когато не отговарят на условията за облагане по аналогия, тъй като липсва
идентичност в основанието за облагането в двата случая. Несъответствието между
констатираните доходи и източници на финансиране с направените от него разходи
е основание за прилагане на оборимата презумпция на
чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, която не изисква установяване на източник на
дохода, а го презюмира извън тези обстоятелства.
Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК това несъответствие е самостоятелно
основание за провеждане на ревизията при особени случаи, каквото е следвало да
бъде ревизионното производство, във връзка с облагане на установено надвишение на разходи над приходите на ревизираното лице. В
случая органите по приходите не са се позовали на тази презумпция, за да
формират данъчна основа по реда на чл. 122 - чл. 123 ДОПК, а ревизионното
производство е проведено по общите процесуални правила, които изискват
данъчните фактически състави, водещи до определяне на задължения, да се
установят при условията на първоначално пълно доказване от администрацията - §
2 от ДОПК, вр. с чл. 170, ал. 1 от АПК, в конкретния случай
- относно наличието на получен доход от конкретен източник.
От ревизиращите органи е изготвен анализ на
разполагаемите и разходвани парични средства на лицето за ревизирания период на
годишна база, при което за съответните години е установено несъответствие между
разходите и приходите на физическото лице в посочените размери. В РД и РА е
прието, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства относно
източника на дохода до размера на установеното несъответствие за съответната
година, то за целите на ревизионното производство следва да се приеме, че тези
превишения представляват други облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. По този начин данъчната
основа за облагане на този доход е определена в размер на установените
несъответствия /превишения/, след което обаче, за същите са определени
задължения по общия ред /на материалния данъчен закон, а не по аналогия - по
реда на чл. 122 и сл. ДОПК/. В тази връзка РА е незаконосъобразен, дори изцяло
да се споделят фактическите изводи на органите по приходите и механизмът на
формиране на несъответствията, тъй като е недопустимо смесването на два напълно
различни по смисъл и предназначение начини на облагане. В този смисъл е
трайната практика на Върховен административен съд: дело № 11310/2019 г.; дело №
9363/2019 г.; дело № 9861/2019 г.; дело № 2626/2020 г. и др.
След като не са установени и доказани от приходната
администрация по надлежния ред недекларирани от ревизираното лице облагаеми
доходи, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, то така издаденият
РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен, в тази му част.
2. По Закона за данък върху добавената
стойност:
Извършената ревизия относно правилното прилагане на
ЗДДС и ППЗДДС обхваща периодите от 01.12.2013 г. до 31.12.2018 г. На основание
чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в общ размер на 19 899,99 лв.
за извършено бракуване на стоки – дърва за огрев с ДО – 76 867,85 лв. и
хранителни стоки с ДО – 22 631,85 лв. през м. декември 2018 г.
Констатирано е, че ревизираното лице е отчело брак на
стоки на обща стойност 99 499,97 лв., като в счетоводството разходът е
осчетоводен по дебита на счетоводна сметка 699 – разходи за липси и брак. Представени
са протоколи за бракуване на материални запаси № 1 от 30.12.2018 г. – дърва за
огрев 1 321,460 куб. м. на цена 58,17 лв. и № 2 от 30.12.2018 г. – хранителни стоки 6 708 бр. на цена
3,37 лв.; декларация според която, на 30.12.2018 г. в с. Тополово, общ.
Асеновград се е извършил оглед от комисия в състав: Ф.Д. – управител, Десислава
Д., Халим Дурмуш – лесовъд, Сребър Стефанов – лесовъд
и Минчо Д.. При извършения оглед комисията констатира: „негоден дървен материал – дърва за огрев – 1 321,460 куб. м.
Същият следва да се бракува и унищожи“. Представени са множество фактури за
закупени разнородни хранителни стоки и напитки от регистрирани по ЗДДС лица. От
една страна при проверка в дневниците за покупки органите по приходите
установяват, че по всички фактури „Ф.Д. - З.“ ЕТ е приспаднал пълен данъчен
кредит. От друга страна не са представени документи, които да доказват, че са
налице обстоятелствата за прилагането на ограниченията за корекции по реда на
чл. 80 от ЗДДС.
При така описаната фактическа обстановка ревизиращият
екип е приел, че следва да се приложи нормата на чл. 79 от ЗДДС, съгласно която
регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за
произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при
бракуване на стоките, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен
кредит. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали
съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и
отразяване на този протокол в дневника за продажбите и в справката - декларация
за този данъчен период (чл. 79, ал. 4 от ЗДДС).
Органите по приходите са обсъдили изрично в РД/РА и
случаите, в които нормата на чл. 79 не се прилага. Съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, не се
извършват корекции на ползван данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС в случаи на: т.1.
унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите
на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона
за акцизите и данъчните складове; т.2. унищожаване, липса или брак, причинени
от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по
негова вина; т.3. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в
нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на
естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране
съгласно утвърдените стандарти, нормали и други
нормативни актове; т.4. технологичен брак в допустимите норми, определени с
технологичната документация за съответното производство или дейност; т.5. брак
поради изтичане срока на годност, трайност, определен съгласно изискванията на
нормативен акт; т.6. брак на дълготрайни материални активи, когато балансовата
им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната стойност.
В писмени обяснения
ЕТ твърди, че бракуваните стоки са с изтекъл срок на годност, тъй като
за закупувани в периода 2012 г. - 2013 г. Според РЛ: „спазен е стандарт за 5-годишен срок на давност.“
Приходните органи посочват, че процесът на бракуване
започва с установяване на конкретните стоково-материални запаси, партиди
асортименти, които са с изтекъл срок на годност. Съгласно Закона за
счетоводството /ЗСч/, в редакцията си до 2016 г., предприятията следва да
извършват задължителна инвентаризация на активите и пасивите през всеки отчетен
период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет.
Инвентаризацията се извършва по ред и начин, определени от органите на
управление на предприятието. При извършване на инвентаризация се установяват
тези активи, за които са настъпили основания за бракуване. Документи за
извършени инвентаризации в хода на приключената ревизия не са представени. Стоките, които подлежат на бракуване, следва
да се отделят от останалите стоки, където се съхраняват до утвърждаването на
акта за брак (протокола), след което се ликвидират по начин, посочен в акта, в
съответствие със законовите изисквания за съответната група стоково-материални
запаси. Ликвидирането или унищожаването е последната фаза, с което приключва
процесът на бракуване. Целият процес на бракуване е придружен с изготвянето на
първични счетоводни документи, каквито при ревизията не се представени. Въпреки
че след 2016 г., в чл. 28, ал. 2 от Закона за счетоводството е регламентирано,
че предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за
текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1,
всяко данъчно задължено лице следва да може да докаже основанията за брак за
всяка партида и/или за всеки отделен вид стоково-материален запас. В случая
счетоводната отчетност следва да бъде организирана така, че да дава информация
за срока на годност на всяка партида и/или всеки отделен вид материален запас.
За да се констатира фактът, че стоките са „негодни" и подлежат на
бракуване, следва да се направи стоково-оценъчен контрол, чрез физическа
проверка на наличностите на същите, тяхната етикеция и маркировка.
В хода на ревизионното производство от органите по
приходите са предприети всички процесуални действия по реда на ДОПК, описани
подробно в ревизионния доклад. При ревизията е връчено искане на ревизираното
лице, като му е дадена законова възможност да ангажира и представи всички
налични документи, които да удостоверят бракуването или липсата на стоки. В
хода на ревизионното производство ЕТ не е представил документи, доказващи извършването
на инвентаризации към никой от отчетните
периоди в обхвата на ревизията, включително и към датата на бракуване на процесните стоки. Видно от представените протоколи за
брак няма приложени описи за вид и
количества, както на хранителните стоки, така и на дървения материал. Бракувани
са общо 6 708 бр. хранителни стоки на цена 3,37 лв. и 1 321,460 куб.м.
дърва за огрев на цена 58,17 лв. Органите по приходите са констатирали, че не е
заведена аналитична счетоводна отчетност на стоките и материалите. В този
смисъл, не става ясно по какъв начин е установено, че срокът на годност на
стоките, посочени в протокола, е изтекъл, след като няма доказателства за
физическата проверка на стоките и маркировката върху всяка една единична
бройка, за да се установи срокът на годност на всеки един артикул и фактът, че
същият е изтекъл към 31.12.2018 г.
Въз основа на това е направен извод, че жалбоподателят не е доказал, че въпросните
стоки, които по документи са бракувани, всъщност не са липсващи стоки, за които
през годините не е отчетен приход от продажбата им и стоят заведени в патримониума на предприятието само по счетоводни данни. В
подкрепа се сочи обстоятелството, че ЗЛ е закупувало и продавало хранителни
стоки, повечето от които са с малък срок на годност и е логично същите да бъдат
продадени за кратък период от време. В случай, че закупените хранителни стоки
от 2012 г. не са били продадени в рамките на техния срок на годност, то извън
всякаква стопанска и икономическа логика е дружеството да продължава да закупува
такива стоки и в следващите години, докато въпросните стоки стоят залежали на
склад, без да бъдат предприети съответните действия за тяхното ликвидиране в
разумни срокове.
По отношение на дървата за огрев, които са обект на
бракуване и за които се твърди, че са налични от 2012 г. – 2013 г. се отбелязва,
че в представените писмени обяснения от Ф.Д. се твърди, че въпросните дърва се
заявяват от клиенти предварително и се заплащат авансово. Сумите се
осчетоводяват по счетоводна сметка 412 – клиенти по аванси. След доставката им
са отчита приход от продажби по счетоводна сметка 702 – приход от продажба на
стоки. През 2013 г. и 2014 г. са налице върнати аванси на клиенти поради
недоставени количества дърва. Следователно не е имало фактически наличности на
дърва от 2012 г., т.е. налични дърва за огрев има само по счетоводни
данни.
Сочи се за недоказано обстоятелството какво е
направено с бракуваните стоки, как се е разпоредила фирмата с тях, дали те са
били унищожени по законоустановен ред, къде е
мястото, на което е извършено унищожаването, как са транспортирани дотам, като
на всички тези въпроси ревизираното лице не е дало отговори и не е представило
доказателства.
В резултат на гореизложеното, органите по приходите са
направили извод, че не е доказано по категоричен начин от ЕТ, че стоките са с
изтекъл срок на годност и че са изминали 5 години от началото на годината, в
която е упражнено правото на данъчен кредит. Бракът не е констатиран и
документиран по надлежния ред. На практика е отразен счетоводен разход, записан
като брак на стоки, но реално такъв брак не е доказан. Всъщност това са
стокови-материални запаси, чиято наличност дружеството не може да докаже /т.е.
фактически липсва/ към 31.12.2018 година. Сочи се неприложимост на нормата на
чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, регламентираща ограничението от извършване на
корекция при брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно
изискванията на нормативен акт, предвид липсата на доказателства за срока на
годност на всяка партида и/или всеки отделен вид материален запас, който се
бракува. При липсата на доказателства за
приложимостта на чл. 80 от ЗДДС, визиращ ограниченията за корекции,
ревизиращият екип прилага нормата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Отбелязва се, че основанието
за допълнително начислен ДДС, посочено в РД/РА, а именно нормата на чл. 79, ал.
3 от ЗДДС, е била приложима до 31.12.2016 г., но това не следва да се приема
като порок на обжалвания РА, тъй като в сила от 01.01.2017
г., законодателят е транспонирал въпросната норма в чл. 79, ал. 1 от с.з.
Следователно, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, на „Ф.Д. - З.“ ЕТ правилно е
начислен допълнително косвен данък в размер на 19 899,99 лв. за период
м.12.2018 г. Предвид изложеното
констатацията за допълнително начислен ДДС, ведно с прилежащите лихви, е потвърдена
като законосъобразна. Потвърдени са и начислените на основание чл. 175 от ДОПК
лихви за деклариран, но невнесен в срок ДДС, както следва: за м. 04.2015 г. -
749,95 лв.; за м.02.2018 г. – 697,14 лв.; за м.03.218 г. – 131,09 лв.; за
м.05.2015 г. – 20,15 лв.; за м.06.2015 г. – 113,88 лв. и за м.07.18 г. – 12,79
лв.
В хода на
съдебното производство по искане на жалбодателя е
назначена ССЕ. В неоспореното заключение вещото лице сочи, че бракуваните СМЗ дърва
за огрев е невъзможно да се проследят от деня на тяхното закупуване до деня на
тяхното бракуване, тъй като през това време има извършвани доставки и продажби
по редица други фактури, различни от тези по описа към Протокола за брак, както
и че заведената аналитичност на СМЗ не дава възможност за проследяване на всеки
един закупен артикул хранителни стоки, дърва за огрев и дървесина. В
заключението се сочи още, че бракуваните СМЗ по асортимент, вид и количество не
се обвързват с конкретни фактури, както и че за целия период 2013 – 2018 г. не
са спазени в пълнота всички изисквания на закона за счетоводството за по-добра
аналитична отчетност в количества и стойност на всеки СМЗ.
Жалбодателят не сочи
никакви конкретни доказателства във връзка с извършеното бракуване. В
представената пред приходните органи „декларация“ се сочи единствено, че се констатирал негоден
дървен материал“ и същият бил унищожен. Не е посочено наличието на някое от
основанията за бракуване на стоките, няма данни да се касае за изтекъл срок на
годност на стоките, който да бъде посочен, за да се прецени приложението на
тази хипотеза, а от друга страна по
отношение вида на конкретната стока това основание трудно би могло да се приложи, още повече при
липсата на доказателства. В хода на
ревизията, както и в съдебния процес жалбоподателят не твърди наличието на
конкретно основание, нито представя документи, удостоверяващи съответното
обстоятелство, наложило бракуване на стоките, както и документи, доказващи, че
тези стоки са унищожени по предвидения за това ред, като негова е доказателствената тежест за доказване настъпването на
условията за бракуване на стоки, при
това в големи количества и на значителна стойност. Въпреки дадената от съда
възможност за ангажиране на доказателства в тази насока, страната не представи
такива. Съгласно нормата на чл.79, ал.3 от ЗДДС, регистрирано лице, което
изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени,
придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или
при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което
вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък
в размер на приспадания данъчен кредит. Видно от алинея 4 на правната норма, корекцията по ал. 3 се извършва в данъчния
период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на
протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за
покупки и справка-декларация за този данъчен период. При безспорност на обстоятелството,
че при закупуването на стоките ревизираното дружество е ползвало данъчен
кредит, то на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е следвало да начисли ДДС при
бракуването им, в размер на ползвания данъчен кредит, който данък е дължим за
периода, в който е извършено бракуването, чрез съставяне на протокол за
извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и
справка-декларацията за този данъчен период. В конкретния случай търговецът не
е провел процедурата по корекцията съобразно чл.79, ал.3 от ЗДДС, поради което
органът по приходите законосъобразно е пристъпил към корекция на ползвания
данъчен кредит на бракуваните стоки и на това основание е определил ДДС за
внасяне, съответно на стойността на бракуваните стоки, както и е начислил
съответните лихви, поради което в тази част жалбата е неоснователна. Не се сочат конкретни оплаквания и по
отношение начислените лихви за закъснели плащания по ДДС /посочени по-горе/ и
за ДОО в размер на 1,44 лв. и за ЗО в
размер на 0, 50 лв., които са дължими при констатираното несвоевременно
внасяне.
Предвид изложеното следва да бъде
постановено решение, с което да бъде отменен ревизионен акт №
Р-16001619001863-091-001/16.10.2019 г., издаден от ****на длъжност началник
сектор – възложил ревизията и ****на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, в потвърдената му част с Решение № 728 от 27.12.2020 г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, по отношение установените
задължения за Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за 2014 г. - 2 954,24 лв., лихви1 338,21
лв., Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. - 3 421,83 лв., лихви 507,61 лв., Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. -2 896,22 лв., лихви 135,97 лв. В останалата
част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и своевременно
заявената претенция на ответника следва да се присъдят разноски по компенсация за осъществената юрисконсултска защита, в размер на 1077,42 лв.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ІІ състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ревизионен
акт № Р-16001619001863-091-001/16.10.2019 г., издаден от ****на длъжност
началник сектор – възложил ревизията и ****на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, в потвърдената му част с Решение № 728 от 27.12.2020 г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, по отношение
установените задължения за Данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. - 2 954,24 лв.,
лихви1 338,21 лв., Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. - 3 421,83 лв., лихви 507,61 лв., Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. -2 896,22 лв., лихви 135,97 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в
останалата част по отношение
установените задължения по ЗДДС за м.12.2018 г. в размер на 19 899,99 лв.,
ведно с прилежащи лихви в размер на 1 519,56 лв., както и лихви за деклариран и
невнесен в срок ДДС общо в размер на 1 725,00 лв., лихви по вноски за ДОО за 2018 г. -1,44 лв., лихви по вноски за ЗО за 2018 г.-0,50 лв. .
ОСЪЖДА „Ф.Н.Д.“,
ЕГН **********, с ЕТ „Ф.Д. – З.“, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика“ – гр. Пловдив разноски по компенсация за осъществената юрисконсултска защита, в размер на 1077,42 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: