Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 22.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, VІІІ състав, в публично заседание на първи
август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА
адм. дело № 104 по описа
за 2019
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК
вр.
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Образувано е по жалба на И.Г.С., представляван от пълномощник - адв. В.Ф., срещу
Ревизионен акт/РА/№ Р-ОЗОООЗ18000368-091 -001 /28.08.2018 г., с който на оспорващия са установени
задължения за данък върху доходите на физически лица по реда на чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г., общо в размер на 27
559,45 лв., от които: главница за ДДФЛ в
размер на 17 700,73 лв. и лихви за забава в размер на 9 858,72 лв., потвърден с
Решение № 366/19.12.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна
при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на РА
поради неправилно приложение на материалноправните и процесуалноправните
разпоредби. Иска се отмяна на ревизионния акт
в цялост и присъждане на направените по делото разноски, за които е
представен списък /л.394 от делото/.
Ответната страна - Директорът
на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител - главен юрисконсулт З.Е., оспорва жалбата. Моли да се отхвърли
жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсулт.
Производството е процесуално допустимо.
Жалбата е подадена
от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат
на акта. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната
фазата на административния контрол – РА е потвърден с Решение № 366/19.12.2018
г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, поради което е налице годен предмет на съдебен контрол. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.156,ал.1 от ДОПК.
Потвърдителното решение на решаващия орган е съобщено на лицето с писмо с обратна разписка на 29.01.2019 г. /л.423 от преписката/, а
жалбата до съда е изпратена по пощата с
дата на пощенското клеймо 12.02.2019 г. /л.424 от преписката/.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Извършената ревизия е след постановяване на Решение № 437/12.01.2018
г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с което е отменен в обжалваната
част РА №Р-03001816003367-091-001/21.08.2017 г. на орган по приходите в ТД на
НАП Варна, с който на физическото лице И.С.
са установени задължения за данък по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ, за данъчни периоди:
2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в общ размер на главница 17 700,72 лв.
и лихви в общ размер на 8 029,48 лева и преписката е върната на органа по
приходите, възложил ревизията, за
възлагане на нова ревизия на друг екип и издаване на нов РА за определяне на
задълженията С. по ЗДДФЛ за посочените периоди, със задължителни указания,
изложени в мотивите на решението на решаващия орган /л.64 -л.72 от делото/.
След връщане на преписката, със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р-0З000318000368-020-001/18.01.2018
г. е възложено извършване на ревизия на И.Г.
***,
с обхват задължения за данък върху доходите
на ФЛ - свободни
професия и граждански договори и др. по ЗДДФЛ за периоди:
2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. /л.1-л.3 от преписката/. ЗВР е издадена от Д. Б. К. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Варна, надлежно оправомощен орган да възлага ревизии със Заповед №Д- 1249/30.06.2017
г. на директора на ТД на НАП Варна, съгласно чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК /л.8 от
преписката/. Със ЗВР е определен ревизиращия
екип, който е различен от този извършил предходната ревизия, съответно: Г. В.К.
– главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В.С.В. –главен
инспектор по приходите. Определен е и срокът за извършване на ревизията - три
месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена на РЛ на 20.03.2018 г. при
отказ, надлежно удостоверен с подписа на връчителя и подписите на двама
поименно посочени свидетели с адресите им, при спазване на изискванията на
чл.30,ал.4 от ДОПК, видно от приложената разписка на л.1 от преписката. Със ЗИ на ЗВР
№ Р-03000318000368-020-002/19.01.2018 г. /л.6 от преписката/, издадена от органа по приходите - възложител на ревизията,
е заменен вторият член на ревизиращия екип – като такъв е определен инспекторът
по приходите Е. П. Й. Тази заповед е връчена също на 20.03.2018 г. при отказ на
С., удостоверен надлежно в разписка по указания по-горе начин по чл.30,ал.4 от ДОПК - с
подпис на връчителя и подписи на двама поименно посочени свидетели с адресите
им /разписка на л.4 от преписката/.
За констатациите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ №
Р-03000318000368-092-001/25.06.2018 г. в 14 дневния срок след
изтичането на срока за извършване на ревизията /чл.117,ал.1 ДОПК/, със съдържанието по чл.
117, ал. 2 ДОПК /л.310-
л.323 от преписката/. Срещу него не е подадено възражение по реда на чл.117,ал.5 от ДОПК от С.. Последвало
е издаване на Ревизионен
акт /РА/ №
Р-ОЗОООЗ18000368-091 -001 /28.08.2018 г., в предвидената в чл. 120 ДОПК
форма и от компетентните органи по приходите –
възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК – Д. Б. К. на
длъжност "началник сектор“ - възложител на ревизията и Г. В. К. на
длъжност "главен инспектор по приходите" – ръководител на ревизията /л.327-л.330 от преписката/. Не се спори от страните по делото, че ЗВР, ЗИ на ЗВР, РД и РА са подписани с
квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели, а това се
установи и при извършената служебно от съда проверка /протокол от съдебно
заседание на 23.04.2019 г. на л.74-л.77 от делото/.
С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че оспореният РА е издаден при
спазване на изискването за компетентност, в предвидена форма, като в хода на
протеклото ревизионно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. При оспорването по административен ред, с постановено решение от директора
на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, РА е потвърден.
При преценка относно съответствието на РА с
материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
С процесния РА на С. са определение допълнително задължения по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ, по периоди и в размери, както следва:
- данъчен период 2010
г.: главница - 538,05 лв.; лихва - 401,80 лв.;
- данъчен период 2011
г.: главница - 2720,68 лв.; лихва – 1751,35 лв.;
- данъчен период 2012
г.: главница – 13 358,00 лв.; лихва – 7229,06 лв.;
- данъчен период 2013
г.: главница – 1084,00 лв.; лихва – 476,51 лв.
Общо установените
публични задължения за периода 2010 г. –
2013 г. са: главница – 17 700,73 лв. и лихва – 9858,72 лв.
Не се
спори между страните, че ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК. В РА и в РД, при
спазване на разпоредбата на чл.122, ал.3 от кодекса, във
връзка с констатираните в ревизионното производство обстоятелства,
администрацията е изложила съображения, че те представляват
проявление на хипотезите, разписани в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. За наличието на тези
обстоятелства и подвеждането им под конкретните хипотези
от изчерпателно изброените в нормата на чл.122,ал.1 от ДОПК ревизираното лице е
уведомено надлежно и му е определен срок от 14 дни за представяне на
доказателства и вземане на становище, в съответствие с правилото на чл.124,ал.1
от ДОПК, видно от Уведомление №Р-03000318000368-113-001 от 29.01.2018 г.,
връчено при отказ, при спазване на изискванията на
чл.30,ал.4 от ДОПК /л.9-л.11 от преписката/. С ИПДПОЗЛ №Р-03000318000368-040-001
от 30.01.2018 г., връчено при надлежно удостоверен отказ в разписка от
20.03.2018 г. по реда на чл.30,ал.4 вр. чл.31,ал.1от ДОПК /л.15 л.17 от
преписката/, приходната администрация е изискала деклариране на имуществото
на РЛ като същото представи предвидената в
чл.124,ал.3 от ДОПК декларация. Съгласно
разпоредбата на чл.124,ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122,ал.1 е подкрепено от
събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима, а доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА,
издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Основните спорни по делото въпроси са формулирани пространно в жалбата до
съда, като първият от тях касае изготвения паричен поток и невключването в него
на печалба в общ размер на 20 203,61 лева, получена от РЛ през 2007 година в
хазартни игри по смисъла на Закона за захарта, отм. Дв,бр.95 от 24.11.2006 г.,
в сила от 01.01.2007г.
Оспорващият
твърди, че е установил получени доходи от хазарт с представените от него разходни
касови ордери /РКО/: РКО № 03/25.09.2007 г.
за сумата 1 300,00 лв. /л.219 от преписката/ и РКО № 04/25.09.2007 г. за сумата от 2 200,00 лв. /стр.220, гръб от
преписката/, двата издадени от ЕТ „Космос-И.В.", гр. Свищов, както и
РКО № 001/05.12.2007 г. за сумата от 16 703,61 лв., издаден от
„Велен" ООД с ЕИК ********* /л.219, гръб от преписката/. Жалбоподателят
твърди, че органите по приходите са бездействали и не са извършили насрещни
проверки относно получените от него печалби. Отделно от това смята, че
неправилно е процедирано по отношение на изисканата от „Велен“ ЕООД
/правоприемник на „Велен“ ООД/ информация. Писмото се е върнало с отбелязване
„непознат на адреса“, като дружеството нямало посочен имейл в ИБ на НАП, но при
това положение приходната администрация не е извършила връчване по правилата на
чл.32 от ДОПК на искането до третото лице и предвид на това бездействие в
ревизионното производство не са събрани относими доказателства. Според
оспорващият, необосновано органите са отказали да признаят получените от него през
2007 г. необлагаеми доходи от хазарт в
горепосочения общ размер, а това рефлектира върху размера на доходите, с които
е разполагал през 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. В резултат на това е неправилен подходът на формиране на
доходите му към 01.01.2010 г., което рефлектира и при определяне на началното
салдо за определяне на доходите на физическото лице за следващите 2011 г., 2012
г. и 2013 г., респ. до неправилен извод за недостиг на парични средства, както
през 2010 г., така и през следващите 2011,2012, и 2013 години.
Тези възражения съдът намира за
неоснователни.
На
основание чл. 50 от ДОПК с Протокол № Р-0З000З18000368-ППД- 001/14.06.2018 г. /л.89
–л. 90 от преписката/, № Р-03000318000368-ППД-002/14.06.2018 г. /л. 197 гръб – л.198
от преписката/ и № Р-03000318000368-ППД-003 15.06.2018 г. /л.278 гръб – л.279
от преписката/ са присъединени доказателства по извършена проверка на
ревизираното лице, документирана с Протокол, кд-73, № П-03001815108083-073-001
/31.08.2015 г. /л.241 – л.246/ и
Протокол, кд-73, № ПФ-03001815000786-073-001/ 12.05.2016 г. /л.97-л.110 от
преписката/, както и доказателства по предходната ревизия, приключила с
издаване на РА № Р - 03001816003367-091-001/21.08.2017 г. Служебно е събрана
информация от досието, чрез извършване на проверки, в хода на които са изискани
документи и писмени обяснения от трети лица (чл. 57 от ДОПК), както и
информация от държавни и общински органи (чл. 37, ал. 5 от ДОПК), подробно
описани на стр. 6 от РД, неразделна част от РА.
При
извършена проверка на ревизираното лице, документирана с Протокол № 030018158083-073-001/31.08.2015 г., проверяващият орган, който
е и орган по приходите включен в ревизията
по предходния данъчен акт, във връзка с връчено искане на жалбоподателя е констатирал, че от последния
са представени доказателства – горепосочените разходни касови ордери за
получени доходи от хазарт от ЕТ „Космос-И. В.“, гр. Свищов и „Велен“ ООД, с ЕИК
********* /л.244 и л.245 от преписката/. В същия протокол от 31.08.2015 г. проверяващият
орган е констатирал, че при проверка в информационната система на НАП-
Централна база данни – „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени
суми от фирми" липсват декларирани данни за изплатени суми на РЛ от ЕТ
„Космос-И. В.“, гр. Свищов и „Велен“ ООД
за период 2007 г. - 2013 г. На това основание сумите не са посочени в
паричното салдо на жалбоподателя. Тези констатации са били съобразени при издаване
на предходния РА срещу С. - отменения частично РА
№Р-03001816003367-091-001/21.08.2017 г. на орган по приходите в ТД на НАП Варна.
На основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща до 31
декември 2007 г., предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на
Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец
за изплатените доходи на физически лица през данъчната година, различни от
доходи от трудови правоотношения и пенсии. Именно с липсата на подадената
такава справка от ЕТ „Космос-И. В.", гр. Свищов и „Велен" ООД за периода 2007 г. е мотивирано становището
на проверяващите. В отменителното
Решение № 437/12.01.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Варна“, при
оспорване на предходно издадения РА, са
развити съображения за липса на мотиви и извършени действия до лицата, издали
счетоводните документи /РКО/ за изплатени суми на жалбоподателя, поради което
не може да се направи категоричен извод за липса на получени от С. доходи от хазарт.
В
изпълнение на дадените указания на горестоящия административен орган, след
връщане на преписката и в хода новата /процесната/ ревизия, финализирана с оспорения
по делото РА, са извършени действия по
реда на ДОПК, подробно посочени на стр. 13 от РД:
-
До ревизираното лице е изготвено ИПДПОЗЛ от 30.01.2018 г. /л.16 и л.17 от
преписката/. Установено е, че С. се намира в Следствения арест в гр.София,
ул.“М-р Векилски“№2 и са предприети
действия за връчване на искането по чл.31,
ал.1 от ДОПК. Видно от разписката на л.15 от преписката, лицето е отказало да получи
искането, за което са се подписали връчителят и двама свидетели – Д. Д. М. и С.
Сл. К. – надзиратели, с посочен техен адрес – този по местоработата. В
съответствие с процесуалните правила на чл.31, ал.1, вр. с чл.30, ал.4 от ДОПК
е извършено редовно връчване на искането.
-
На ЕТ „Космос –И. В.“, гр.Свищов с ЕИК: ********** е връчено Искане за
представяне на информация от трети лица № Р-03000318000368-041-001/15.05.2018
г. /л.25-л.27 от преписката/. Изискано е представяне на копия на касови ордери
и протоколи към тях за изплатени печалби на РЛ за 2007 г.; заверени копия на
дневни отчети за м.09.2007 г.; заверено копие на лиценз за извършване на
хазартна дейност за 2007 г. и др. В отговор третото лице заявява, че през 2008
г. е преустановил дейността като организатор на хазартни игри. Не разполага и
не може да предостави изискваните документи, тъй като според тогава действащото
законодателство не се е изисквало воденето на такава отчетност. /обяснение във
връзка с искането от 12.06.2018 г. на л.24 от преписката/.
-
с Искане за представяне на информация от трети лица № Р-03000318000368-041-002/15.05.2018
г. до „Велен“ ЕООД, със седалище: гр.София, ЕИК: ********* /правоприемник на „Велен“
ООД/, са изискани копие на платежни документи, дневни отчети и други справки,
доказващи изплащането на сумата от 16 703,61 лв. на ревизираното лице като
печалба от хазартни игри /л.29-л.30 от преписката/. Искането е изпратено по
пощата, на декларирания адрес за кореспонденция, но е върнато на 28.05.2018 г.
с отметка „Непознат на адреса“ /л.28, гръб от преписката/. В хода на
ревизионното производство не е получен отговор от дружеството, а е
констатирано, че то няма посочен имейл в ИБ на НАП.
Съдът намира, че РКО № 03/25.09.2007 г. за сумата 1 300,00 лв. /л.219 от преписката/ и РКО № 04/25.09.2007 г. за сумата от 2 200,00 лв. /стр.220 гръб от преписката/, двата издадени от ЕТ „Космос-И.В.“, гр. Свищов, не са годни първични счетоводни документи, удостоверяващи изплатени печалби от хазартни игри на жалбоподателя. Това се следва от разпоредбата на чл.7,ал.2 от Закона за счетоводството /отм. ДВ., бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., но действал през 2007 година/
,
очертаваща задължителните реквизити на счетоводните документи. Съгласно
посочената норма /в приложимата за случая редакция на закона ДВ, бр.57 от
13.07.2007 г., в сила от 13.07.2007 г./, ордерите трябва да съдържат най-малко
следната информация: 1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2.
дата на издаване; 3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., доп., бр. 105 от 2006 г.) наименование,
адрес и номер за идентификация по чл.84 от ДОПК на издателя и получателя; 4.
предмет и стойностно изражение на стопанската операция; 5. име, фамилия и
подпис на съставителя. В случая процесните два ордера не съдържат предмет на
стопанската операция; номер за идентификация по чл.84 от ДОПК на търговеца - издател;
име и фамилия на съставителя. Те не доказват твърдяните от оспорващия
обстоятелства, поради което липсва основание за включване на сумите по двата
РКО в началното салдо за първата година от ревизирания период – 2010 г.
Съдът
не приема за основателно и искането на С. за включване към началното салдо за
2010 година на спечелена сума от хазарт по РКО № 001/05.12.2007 г. в размер на 16
703,61 лв., издаден от „Велен" ООД с ЕИК ********* /л.219, гръб от
преписката/.
РКО
съдържа изискуемите по закон реквизити на първичен счетоводен документ, което е
констатирано и от приетата по делото счетоводна експертиза /л.258-л.273 от
делото/. Разходният касов ордер е документ, който се
използва за документиране изплащането на парични средства от каса на
предприятие, в случая търговско дружество. При оценката на доказателственото
средство се прилагат правилата на чл. 12 ГПК
вр. с чл. 49
от ДОПК. В тази връзка съдът съобразява, че съгласно чл.6, ал.1 от ЗХ,
отм. ДВ, бр. 26 от 30.03.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., хазартни игри могат да се организират от: 1. български
търговски дружества, отговарящи на изискванията на този закон. Законът,
понастоящем отменен, но в действащата към релевантния момент редакция на чл.
77, ал.4 от ЗХ, регламентира задължение
за организатора на хазартни игри при поискване да издаде счетоводен документ,
удостоверяващ размера на изплатената печалба, а вторият екземпляр от документа да
остава за съхранение при него. В случая, в хода на ревизионното производство
организаторът „Велен“ ЕООД, със седалище: гр.София, като правоприемник на
„Велен“ ООД, не е бил открит на адреса му за кореспонденция, което е
препятствало извършването на проверка относно фактическото извършване на
плащането по РКО, представен от оспорващия. Констатации относно съхраняване на
втори екземпляр от РКО при организатора /в съответствие на чл.77,ал.4 от ЗХ, отм./,
респ. за наличие на счетоводните записвания по съответната
сметка 501 при него, които биха могли да посочат убедителна следа за факта на
плащането, не са направени. Действително, както твърди оспорващият, приходната
администрация не е извършила връчване на Искане за представяне на
информация от трети лица, № Р-03000318000368-041-002/15.05.2018 г. /стр.29-30/
до „Велен“ ЕООД, ЕИК: *********, като правоприемник на „Велен" ООД, по реда на чл.32 от ДОПК чрез прилагане към
данъчното досие, след връщане от адреса за
коресподенция с отметката „непознат на адреса". Това обаче
процесуално нарушение не е съществено и не е довело до непопълване на
ревизионната преписка с относими доказателства. В хода на съдебното
производство е назначена икономическа експертиза във връзка с доказване на
плащането от страна на горепосоченото дружество на сумата по РКО. По данни от
експерта /л.270 от делото/, въпреки многократни опити за контакт, дружеството не е било открито както чрез
телефонния номер за връзка, така и на адреса на управление в гр.София, като по
данни на живущ на адреса – на него няма такова дружество. При липсата на установени
доказателства при организатора на хазартните игри, представеният от ДЗЛ частен
документ - РКО не установява безсъмнено факта на плащане на сумата.
Съдът приема, че горекоментираните разходни касови
ордери, издадени от ЕТ „Космос-И. В.“, гр. Свищов и „Велен“ ООД, гр.София, с
ЕИК *********, не
обосновават пряк извод за фактически получени суми от хазартни игри от
оспорващия, които да променят началното салдо към 01.01.2010 г. и да променят
вида на паричния поток за всеки от следващите периоди на ревизията,
съответно 2011
г., 2012 г. и 2013 г.
Следващият спорен въпрос е невключването в началното салдо за 2010
г. като доход на РЛ на сумата от 24 446,00 лв., получена на
15.07.2009 г. като субсидия от Разплащателна агенция- разходи-селски
райони, представляваща финансиране по мярка 112 на Програма за развитие на
селските райони 2007 г. - 2013 г.
Получаването
на сумата не е спорно по делото. То е установено в хода на ревизионното
производство /Протокол № П-0300181 5108083-073-001 /31.08.2015 г., приобщен към
ревизията, както в предходното, така и към настоящето производство/, а за това
обстоятелство и в съдебното производство е представено писмено доказателство от
оспорващия – писмо изх.№02-1200/1608 от 10.05.2015 г. на Държавен фонд
„Земеделие“ /л.23 от делото/. Видно от Анекс 1 от 23.06.2009 г. към
договор /л.221 от преписката/ и Уведомително писмо за одобрение от
ДФ“Земеделие“ – Разплащатателна агенция /л.222, гръб от преписката/ между ДФ
"Земеделие", гр.София и жалбоподателя е сключен Договор №18/112/01391
от 18.05.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на
стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от ЕЗФРСР, по реда и при условията на
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери". Според чл.3,ал.1 от подзаконовия нормативен
акт помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана
дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското
стопанство и допустими за подпомагане. По аргумент от това, се следва изводът,
че сумата от 24 446 лв. не е предадена на оспорващия от ДФ “Земеделие“ като
налични парични средства, а е предоставена целево за развиване на дейността на
И.С. като земеделски производител и то с конкретно предназначение. По тези
съображения съдът счита, че не следва тази сума да се
съобрази като налична към началната дата на ревизирания период – 01.01.2010 г.,
противно на доводите на оспорващия.
С
оглед изложеното съдът ненамира основания за промяна на приетото от ревизиращите
органи, че наличните парични средства в брой в началото на ревизирания период т.е.
към
01.01.2010 г. са в размер на 5 000 лв., респ. за изменение на началното
салдо към 01.01.2010 г., както и за изменение на началното и на
крайното салдо на следващите периоди на ревизията с претендираните от РЛ доходи,
коментираните по горе в мотивите на решението. На това основание съдът не цени
изготвената и приета по делото икономическа експертиза по поставените задачи от
оспорващия, тъй като по негово искане в паричния поток за годините са включени
без основания доходи от хазарт и целева субсидия от ДФЗ.
2. За 2010 година.
След съпоставяне на получените приходи и извършените
разходи /таблица от Приложение №1 към РД
на л.309 от преписката/ за процесната 2010 г. не е установено
несъответствие на имуществото на лицето, респ. на
получените от него доходи и направените от него разходи.
За провеждане на ревизията по реда на чл.122 и сл. от ДОПК приходните органи са се позовали на наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - укрити приходи по повод получени от РЛ суми от
трети лица с неизяснен произход. Конкретно са установени парични
преводи чрез системата „Western Union“ в полза на оспорващия, както следва: от лицето Theocharous
Charalambos от P. Кипър на 25.02.2010 г. -1 500 евро и на 04.05.2010
г. - 1000 евро или общо от това лице - 2 500 евро, както и от лицето Rumen
Velikov Karagyaurov /Р.В.К./ на 07.08.2010 г. сумата от 250,98 евро. Общо сумата на получените преводи е в равностойност на 5 380,45 лева.
В ЗДДФЛ
са изброени изчерпателно доходите от конкретните източници, подлежащи на
облагане. Всички други доходи, попадат в приложното поле на чл.35,ал.6 от ЗДДФЛ и се характеризират като доходи от други
източници, подлежащи на облагане. В случая,
полученият чрез услугите за парични преводи доход не е
деклариран по надлежния ред, следователно е укрит, поради което е доказана
хипотезата на чл.122,ал.1,т.2 ДОПК
– наличие на укрити доходи, предпоставка провеждането на ревизията по особения
ред. Конкретното обстоятелство за облагането по аналог в процесния казус е
получаването на суми, чрез системата " Western Union", които в хода
на ревизията РЛ не е декларирало по установения за това ред с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят твърди, че сумите са дарения,
неподлежащи на облагане, което не е доказано по делото, според съда. Принципно са правилни доводите в жалбата, че действащият
ЗЗД не изисква квалифицирана писмена форма за валидност на
договора за дарение на парични средства – аргумент от чл.225,ал.2, предл.2
от ЗЗД,
поради което неформалното двустранно съгласие и фактическото
предаване на парите са достатъчни за възникване на присъщите му правни
последици. Писмената форма обаче доказва уговорката между страните и наличието
на дарствено намерение. Ревизираното лице е това, което следва да докаже
източника и основанието за получаване на парите. Нито
в хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова
се доказа от жалбоподателя, че процесните суми са дарения, а не са
облагаеми доходи по чл.12 ЗДДФЛ. Нещо повече, тезата на
жалбоподателя за получени като дарение средства от Р. В.К. на
07.08.2010 г. в размер на 250,98 евро, изцяло е
компроментирана от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства /протокол от съдебно заседание на 31.05.2019 г. на л.240-л.246 от
делото/. Соченото лице К., разпитано като свидетел, изобщо не изнася данни в
подкрепа на твърдяното от жалбоподателя основание за предоставяне на сумата от
250,98 евро - дарение, а за съвсем друга причина – предоставена от него сума в
заем на С.. Според свидетеля, жалбоподателят бил на море в България и му
поискал сума в заем, която К. му изпратил чрез фирма за бързи преводи. Съдът
цени показанията на свидетеля като недостоверни, тъй като версията му, че е
предоставил сума в български лева в заем на И.С., който бил на море в България
и „закъсал“, изцяло се опровергава от установените в хода на ревизионното
производство обстоятелства относно това плащане чрез системата
" Western Union" – мястото на
получаване на сумата е в гр.Русе, а валутата е евро, а не български лева.
В обобщение - липсват доказателства получените от РЛ парични средства
през 2010 г. в общ размер от 5 380,45 лв. чрез
системата „Western Union“ да имат
характер на необлагаеми доходи и по аргумент от чл.12,ал.1 ЗДДФЛ
те следва
да се обложат с данък върху дохода. В
резултат, за 2010 г. ревизиращият орган е формирал данъчната
основа по чл.122 от ДОПК като сума на получените средства
чрез услугите за парични преводи Western Union, квалифицирани като облагаем
доход по смисъла на чл.35,т.6 от ЗДДФЛ. На тази база е
изчислил годишна данъчна основа за общия доход – 5 380,45 лв., а по реда на чл.48 от ЗДДФЛ е
начислил данък върху дохода за тази година в размер на 538,05 лв. Задължението за данък в посочения размер
и лихви в размер на 401,80
лв. са законосъобразно установени и в тази част атакуваният РА е
законосъобразен.
3. За 2011 година.
За тази година
задълженото лице е подало годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с нулеви
основи за облагане.
След съпоставяне на получените приходи и извършените
разходи /таблица от Приложение №1 към
РД, неразделна част от РА на л.309, гръб от преписката/ органите
по приходи са установили превишение на извършените от лицето разходи спрямо
доходите и постъпления на парични средства с недоказан произход в размер на 27
206,84 лв. за годината. Прието е, че е налице обстоятелство пo т.7 на чл.122,ал.1 от ЗДДФЛ - декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Установена
е данъчна основа 27 206,84 лв. и дължим ДДФЛ в размер на 2 720,68 лв. Начислени са лихви за просрочие
на основание чл.175 от ДОПК в размер на 1 751,35 лв.
Неоснователен е доводът в жалбата, че от приходните органи е следвало да
бъде изготвен общ паричен поток на ревизираното лице и неговата съпруга, въз
основа на което да се направи извод за наличието или не на недостиг. Националното
ни данъчно право не регламентира като действащ института на семейно подоходно облагане. Установяването на
данъчни задължения на конкретен субект включва анализ на относими към него
приходи и разходи по пера. Аргумент за това е нормата на
чл.3,т.1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължени лица по този закон
са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението
за данъци по този закон. Това означава, че в
разглеждания казус определянето на данъчната основа по критериите, предвидени в
чл.122,ал.2 ДОПК, трябва да бъде конкретно за всеки
субект на задължението т.е. за РЛ. По този начин е процедирал ревизиращият
орган, изготвяйки самостоятелни парични потоци на ДЗЛ
лице за всяка от години, включени в ревизирания период и
липсва основание за друг подход – изготвяне на общ паричен поток на съпрузите.
Налице е спор относно формираната разходна част на паричния поток за 2011 г. Според жалбоподателя, в сумата на разходите като „други
разходи“ в т.29 на таблицата по Приложение 1 към РД /л.309, гръб от преписката/
са включени сумите: 800лв. – платени от него на лицето Т. на 20.12.2011 г. и
12 500 евро, платени на части от него на лицето Р. М. или общо
25 247,87 лв. – равностойност в български лева. Според С. необосновано
приходните органи са включили цялата сума като негов разход, тъй като
плащанията към третите лица /горепосочените две/ са направени по повод
издължаване на заем на семейството на оспорващия към тях и следователно в разходната
част на паричния поток следва да бъде включена ½ от сумата 25 247,87
лв. т.е. 12 623,93 лв.
Действително, в разходната част на формирания поток за 2011 г. е включена
сумата 800 лв. – платена от С. на лицето Т. като „други разходи“ в т.29 на таблицата
от Приложение 1 към РД. Не е включена обаче сума 12 500 евро - изплатени от И.С. на лицето
Р.М., противно на твърдението на оспорващия. В хода на ревизионното
производство са направени констатации за приведени суми чрез паричната система
„Изипей“ от ДЗЛ към Р.М., но те са в общ
размер на 12 500 лева, а не в евро. Сумите са плащани на части в периода
от м. април 2011 г. до м. ноември 2011 г., вкл., видно от констатациите, обективирани
в табличен вид на стр.11 от РД /л.318 от преписката/ и представената справка от
„Изипей“ АД по повод Искане №ПФ-03001815000786-041-039 от 29.03.2016 г./л.121-л.124
от преписката/. С ИПДПОЗЛ №П-03001815108083-040-001 от 20.07.2015 г. от РЛ са
изискани документи във връзка с получени от него кредити за ревизирания период
от физически лица, както и документи за погасяване на заеми /л.239 и л.240 от
преписката/. С. не е представил данни и доказателства за такива, както в хода
на предходната, така и в хода на настоящата ревизия. Съдът не приема за
достоверна тезата на жалбоподателя, че плащанията към горепосочените две
физически лица /800 лв. към Т. и 12 500 лв. към Р.М., а не в евро за
последния/ са за връщане на заем от семейството му, тъй като не са представени
доказателства за сключването на договор за заем с тези лица, както и доказателства
за предаване на заемна сума. Тезата на оспорващия за каузата на тези плащания
се компроментира и от противоречието в самите му твърдения за размера на „върната
сума“ по заем с М., която сума, според С. е в чужда валута – евро, а според
констатациите в ревизионното производство - извършените преводи от С. към третото лице
са в местна валута. В разходната част на паричния поток за 2011 г. като „други
разходи“ в т.29 /л.309, гръб от преписката/ е включена и сумата 6115 евро /в
равностойност 11 959.90 лв./- изпратена по банков път от С. на 24.11.2011 г. на
трето лице – „ DATA MODUL“ /Германия/. За
включването на тази сума като разход не е направено оспорване от С., а освен
това не са представени доказателства за основанието за това плащане към третото
лице, което е в тежест на оспорващия.
Независимо от горното, съдът не споделя приетото от органите по приходите,
че установеното превишение на
разходите над приходи за ревизираната
2011 година възлиза на 27 206.84 лв.
С РА за 2010 година е установено положително крайно салдо от 9 244,79
лв. Предвид установеното превишение за предходния период, съдът намира, че
неправилно като налични парични средства в брой за
следваща година – 2011 г. е
приета сумата в размер на 0 лева /таблица на л.309,
гръб от преписката от приложението към РД/. Обстоятелството, че ревизираното лице не е
декларирало налични парични средства в брой към началото и към края на всяка
една от ревизираните години, не обосновава извод, че следва при съпоставката на
имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от него доходи за всяка от годините, да се приемат като налични
парични средства в началото и в края на съответната ревизирана година 0 лева.
Такъв подход не се доближава до достоверността и обективността на съпоставката.
Действително, съгласно
чл.37,ал.2 от ДОПК, ревизираното лице е
длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на
информация и други доказателства, отнасящи се до негови права и задължения, до
фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване при ревизията, и да посочи
всички лица, държавни и общински органи, при които се намират такива. Следва
обаче да се има предвид, че в случая става въпрос за ревизия на физическо лице,
за което не е налице задължение за водене и съхраняване на счетоводна
отчетност, от която да могат да се извлекат в пълнота данни и сведения за
налични парични средства в брой към началото и към края на всяка една от
ревизираните години. Не следва в случаите, в които лицата не декларират
изискваните от органите по приходите такива данни, това да води до необективно
и недостоверно отразяване на липсата на каквито и да е било средства. Не са
налице основания да се изоставя трайно приеманото в съдебната практика, че не
следва да се предполага разходването на установеното положително салдо на паричния поток от предходен данъчен период,
при липса на данни за извършени разходи от задълженото лице, а същото следва да
формира начално салдо за следващия период.
Съдът
намира, че и при използвания от органите по приходите нов метод на съпоставка
между имущественото състояние и направените разходи и декларираните и/или
получени от лицето доходи, при липса на данни за намаляване на имуществото и
при установени налични парични средства в брой и по банкови сметки, следва
както положителното салдо, така и установените налични парични средства в брой
и по банкови сметки към края на предходен данъчен период, да бъдат включени в
съпоставката за следващата година, доколкото по такъв начин би се формирала
максимално обективна картина на резултата от съпоставката, която би способствала
за определяне на годишна данъчна основа за облагане най-близка до
действителната, реалистична и достоверна.
Съдът
приема, че неправилно органите по приходите не са съобразили при извършената в табличен вид
съпоставка в РД за 2011 година, установената положителна
величина при съпоставката от предходната година 2010 г.
като крайно салдо: 9 244,79 лв., която
формира началното имуществено състояние на задълженото лице към началото на
следващия ревизиран период – в случая 2011 година. Това е от
значение за приложената методика за изчисляване наличността на
средства, според която - към
наличните парични средства в брой и по банкови сметки колона /к2/
се прибавят всички останали приходи /к3/,
като от тях се извадят разходите /к4/ и паричните
средства в края на периода /к5/, т. е к2 плюс к3 минус к3 минус к5. При прибавяне на посоченото положително крайно салдо от
предходния период - 9 244,79 лв., за 2011 година в колона 2 се получава 9 245.72 лв. /9 244,79лв.
+ 0,93лв./ Съобразно това и приложената методика: к2 + к3 –
к4
- к5 за 2011 година се
получава: 9 245,72 лв. /к2/ + 0.02 лв. /к3/ - 27 151,17 лв. /к4/ -
56.62 лв. /к5/ = -17 962,05 лв. Това
превишение на разходите над приходите на лицето следа да се включи в основата
за облагане по чл.122 ЗДДФЛ, при което данъкът за внасяне по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ е в размер
на 1 796,21 лв. РА за този размер следва да бъде потвърден, а за разликата над
него до 2 720,68 лв. – отменен като
незаконосъобразен. Размерът на дължимите лихви върху главницата от 1 796,21 лв. съдът изчислява на
основание чл.162 от ГПК, вр. с параграф 2 от
ДР на ДОПК,
като използва електронния лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва на официалния сайт на НАП. Съобразно периода на забава - 01.05.2012 г. до датата
на издаване на РА – 28.08.2018 г., лихвите възлизат на 1 156,25 лв. За размера над този
до 1751,35
лв. РА следва да бъде отменен.
4. За 2012 година.
За 2012 г. от задълженото е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. В Приложение №3 – доходи от друга стопанска дейност, са декларирани
доходи от субсидия като регистриран земеделски производител в размер на
24 446 лв. Разходи за дейността 60
процента – 14 667.60лв.; облагаем доход- 9778,40лв.; задължителни
осигурителни вноски- 843,84 лв. и ГДО-8934,56 лв. Определен е дължим данък в
размер на 893лв., внесен изцяло с дължимите лихви в размер на 1,25 лв.
За тази година с РА е формирана данъчна основа от други
доходи по реда на чл.122 от ДОПК – 133 583.19 лв.; формирана е данъчна
основа за общия годишен доход – 142 517,75 лв.; установен е общ размер на
данъка – 14 251 лв. и след приспадане на внесения в размер на 893 лв., е установен данък за
довнасяне в размер на 13 358 лв. Начислени са лихви върху главницата в размер
на 7 229,06 лв.
За 2012 година от органите по приходите не е установено
превишение на извършените от лицето разходи спрямо доходите и постъпленията на
парични средства.
За 2012
г. в данъчната основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК, приходните органи
са включили сумата от 7 823,32 лева. С. неоспорва това обстоятелство. В хода на
ревизията са констатирани получени по банков път от ДЗЛ суми от трето лице –
Лазаров, четирикратно от по 1000 евро, съответно на датите: 31.08.2012 г.;
13.09.2012 г.; 13.09.2012 г. и 13.09.2012 г. т.е. в общ размер на 4 000 евро, а
в равностойност на местна валута – 7 823,32 лева /стр.9 от РД на л.319 от
преписката/. В хода на ревизията от ДЗЛ не е получен отговор на ИПДПОЗЛ
№П-03001815108083-040-001 от 20.07.2015 г. и не са посочени основания за
направените към него плащания. Такива не се сочат и не се доказват и в хода на
съдебното производство. При това положение, съдът споделя изводите на
приходните органи, че те попадат в хипотезата на чл.35,т.6 от ЗДДФЛ – друг
облагаем доход.
Основния спор по делото се свежда до включване в данъчната основа по чл.122
от ДОПК на сумата в размер на 64 300 евро
/в равностойност - 125 759,87 лв./, чийто произход не е доказан от
лицето, според приходните органи. От последните е прието, че посочената сума представлява
недеклариран и облагаем доход от ДЗЛ с неустановен
произход.
Твърденията са оспорващия са, че тази сума представлява
необлагаем доход, тъй като е спечелена от хазарт в чужбина - Германия.
С
Протокол № Р-03000318000368-ППД-001/14.06.2018 г. /л.89-л.90 от
Преписката/
към процесната ревизия е приобщено като доказателство Искане за извършване на
обмен на информация с данъчната администрация на Федерална Република Германия,
изх. № 29650/25.07.2016 г. /л.33 от преписката/. Искането касае доказване на
факти и обстоятелства от получен отговор по ИПДПОЗЛ №
П-03001815108083-040-001/20.07.2015 г.. С него И.С. е предоставил копие на
документ, който по писмени обяснения на същия „удостоверява спечелена сума от казино
в Германия" в размер на 64 300 евро /125 759,87 лв./,
задържана при митнически контрол при извършена проверка от контролните органи“ -
обяснение от 03.08.2015 г. от ДЗЛ на л.38 от преписката.
В
отговор вх. № 24-03-548/29.07.2016 г. /л.32/ по искането по СИДДО на данъчната
администрация на Германия е посочено, че г-н И.С. никога не е бил регистриран
за данъчни цели в Германия, поради което той е непознат за немската данъчна
администрация. Германските власти потвърждават, че Главна митническа служба в
гр. Зинген, Германия е възстановила на г-н С. 45 000,00 евро, предадени в брой.
В последствие същата служба е превела чрез Landesoberkasse Baden- Wurttemberg по банкова сметка ***-н С. още 16 750,00
евро. Немската администрация посочва, че не разполага с информация за други
печалби от казина (winnings from casinos) на г-н С. или за
друг негов доход.
В
хода на административното обжалване на процесния РА е изготвено писмо. изх. № 761-1/15.11.2018 г.
до ЦУ на НАП София, дирекция СИДДО за представяне на отговорът от Ф. Германия в
оригинал или заверен препис по искането за обмен на информация по линия на
СИДДО, ведно с легализиран превод на документите на български език /л.403 от
преписката/. В отговор вх. № 761-2/26.11.2018 г. от ЦУ на НАП София, дирекция
СИДДО, са получени поисканите документи /л.404-л.409 от преписката/.
По
делото по искане на оспорващата страна е назначена езикова експертиза, която е
извършила превод от английски на български на искането за обмен на информация.
Извършеният превод съвпада с този в отговора вх. № 24-03-548/29.07.2016 г. /л.32/
по искането по СИДДО.
От
жалбоподателя в хода на обжалването по административен ред на РА са представени
множество писмени доказателства, в превод, относно процесната сума, задържана
от германските митнически власти. От Решение от 17.01.2012 г. на Районен съд
–Констанц /л.362 и л.363 от делото/ се установява, че на 13.01.2012 г., при
влизане в Германия е извършена проверка от Митническата служба в Констанц, при
която е установено, че И.С. е носил в себе си парична сума в брой в размер на
64 300 евро. Според решението са налице индикации, че произходът на парите
е от престъпна дейност и следователно с тях би могло да бъде реализирано пране
на пари; относно произхода на парите не е дадено окончателно и правдоподобно
обяснение, поради което следва да бъде предоставена сума в брой общо
61 750 евро за проверка на произхода, тъй като И.С. не е декларирал
паричната сума при влизане в страната.
Според
правилото на чл.13, т.20 от ЗДДФЛ, в относимата му за случая редакция преди
изменението с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в
сила от 1.01.2017 г., не са облагаеми паричните и предметните печалби, получени
от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта. Жалбоподателят
извлича благоприятни за себе си правни последици от фактическото си твърдение
за произход от хазарт на сумата от 64 300 евро /в равностойност - 125 759,87 лв./, понеже такива доходи не подлежат на данъчно
облагане. Доказването на този юридически факт е в тежест на С. и същият е
длъжен да проведе главно му доказване, а главното доказване е винаги пълно
доказване. За целите на последното, според правилата на гражданското
съдопроизводство, трябва да се създаде сигурно убеждение в съда за истинността
на фактическото твърдение, а не вероятност от настъпването на юридическия
факт.
Съдът
намира, че оспорващият не установява произхода на средствата от хазарт. Нито в хода на
ревизионното производство, нито в съдебното са направени конкретни твърдения
във връзка със заявения от оспорващия произход
на сумата: място където е спечелена – населено място, казино; кога; не се
твърди, а и не са представени съставени документи за изплатена печалба от казино и изобщо каквито и да е писмени
доказателства, удостоверяващи характера на сумата като такава спечелена от
хазарт. Сумата не е била заявена и декларирана пред германските митнически
власти, включително и като печалба от хазарт, което е станало причина за задържането й. При
липсата на преки писмени доказателства, сочещи за произход от хазарт на установените
от митническите органи средства, за провеждане на главното доказване на това
фактическо твърдение следва да се ползват само косвени доказателства, но същите
следва в своята съвкупност и взаимовръзка да създават абсолютна убеденост за
твърдяния произход. Основно жалбоподателят се позовава на горецитирания отговор
на данъчната администрация на Германия. Според него, елементарният семантичен
анализ на абзаца в отговора, че немската данъчна администрация посочва, „че не
разполага с информация за други печалби от казина (winnings from casinos) на г-н С. или за друг негов доход“, сочи на извод, че
задържаната от митническите власти на Германия сума представлява именно печалба
от казина. Наличието на този абзац се потвърждава и от извършената езикова
експертиза в хода на настоящото производство. Смисловият анализ на това
изречение обаче, оспорващият прави извън контекста на пълния текст на отговора
и връзката му с поставените към чуждата администрация въпроси. Видно от
направеното запитване /л.33 от преписката/ в него са изнесени данни, за това,
че при извършена проверка от данъчната администрация в България С., твърди, че
е спечелил от игри на хазарт в казино в Германия сумата, конфискувана от
митническите власти в Германия, която впоследствие частично му е възстановена.
Не са били представени доказателства за произхода на парите. Като въпроси към
данъчната администрация във Федерална република Германия са поставени: „1./
Потвърдете изплатени ли са суми на С. от страна митническите власти в Германия,
като посочите дата на изплащане, размер на сумата и начин на плащане. 2./Посочете
произхода на сумата конфискувана от С., като приложите документи за това /по
данни от лицето и/или от извършено разследване на съответните власти в
Германия/…………………..5./Има ли данни за други извършени/получени плащания от/на
лицето С. в Германия, в какъв размер и кога са направени плащанията.
6./…………………“.
Анализът на въпросите сочи, че запитването има
за цел установяване достоверността на
твърдението на оспорващия, че задържаната сума от митническите власти на
Германия е с произход - печалба от хазарт, а освен това изясняване има ли данни
и за други спечелени суми от казина за периода на проверката 01.01.2010 г. –
31.12.2013 г. от С. на територията на
Германия и техния размер. Именно във връзка с последния въпрос е даден
отговорът, че немската администрация не разполага с информация за други печалби
от казина на С. т.е. има се предвид извън задържаната сума от митническите
органи, за която се твърди, че е спечелена в казино в Германия. Даденият отговор
не потвърждава, че задържаната сума е спечелена от хазарт в чуждата държава,
противно на доводите на оспорващия. Нещо повече неустановеността на произхода
на сумата, вкл. и като такава от хазарт, се потвърждава и от горецитираното
съдебно решение на Районен съд –Констанц.
В
обобщение, не се събраха убедителни доказателства, които по несъмнен начин да
доказват като източник на намерената от контролните органи на Главна митническа
служба в гр.Зинген, Германия сума в размер на 64 300 евро /равностойни на 125 759,87
лв./ - печалба от хазарт . В тази връзка, при липсата на проведено главно
доказване от подателя на жалбата, се налага извод за законосъобразен подход на
органите по приходите да квалифицират тези доходи като такива с неустановен
произход, респ. като укрити, понеже не са декларирани с ГДД за 2012 г. Тези
данни обосновават правилността по тяхното облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК поради съществуването на хипотезата на алинея първа, точка втора от
цитираната правна норма. Сумата от 125 759,87 лв. /равностойността на 64
300 евро/ представлява облагаем доход на основание чл.35,т.6 от ЗДДФЛ и следва
да се включи в данъчната основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК, както е
процедирано от приходните органи.
Данъчната
основа от другите доходи, формирани по реда на чл.122 от ДОПК, е 133 583,19
лв., на която база е определен данък за довнасяне 13 358,00лв. по реда на
чл.122 ДОПК и лихви – 7 229,06лв. РА за установените публични задължения
за 2012 година е законосъобразен.
Спор
по делото има и относно формирания паричен поток за 2012 г., макар от данъчните
органи да не е установено несъответствие между доходите и разходите на лицето.
По
искане на оспорващия С., назначената и приета по делото икономическа експертиза
е включила като приход в паричния поток сумата 24 814,24 лв., като
равностойност на 16 000 щатски долара. За тях, пред съда, С. твърди, че е
сума спечелена от хазарт на остров Кипър през лятото на 2012 г. Съдът ненамира
основание за включване на посочената сума при формиране на паричния поток.
Наличието на такъв доход не е било заявявано от ДЗЛ в хода на протеклото
ревизионно производство, нито са били представени доказателства за него. За
направените твърдения, в съдебното производство са събрани гласни доказателства
– разпита на свидетеля Г.С., с ЕГН ******…/баща на жалбоподателя/ и свидетеля Г.С.,
с ЕГН ******.…/брат на жалбоподателя/- протокол от съдебно заседание на
31.05.2019 г. на л.240–л.246 от делото. И двамата свидетели изнасят данни за
това, че са били на семейна почивка на о.Кипър, в турската му част, през лятото
на 2012 година, като са били семействата им и това на жалбоподателя И.С., а
освен това, че последният е посещавал казина на острова. Касателно спечелите
суми показанията на двамата свидетели не съвпадат – според Г.С., с ЕГН ******… /баща на жалбоподателя/, синът
му И. е почитател на хазарта и още в началото на престоя една вечер посетил
казиното в хотел „Меркурий“ и спечелил 20 000 щ.д., а според св. Г.С., с
ЕГН ******…/брат на жалбоподателя/- И. имал две големи печалби, всяка от около
12 000 щ.д., от две различни казина. Получаването на паричните средства и
техния произход не се установява от събраните гласни доказателства, тъй като те
са противоречиви относно размера на спечелената сума и мястото на което е
станало това – еднократно в едно от казината на острова /според единия
свидетел/ и на два пъти, в две различни казина /според другия свидетел/. Съдът
държи сметка и за близкородствените отношения на свидетелите с оспорващата
страна и заинтересоваността на показанията им на това основание, още повече, че
по делото не са представени писмени доказателства, установяващи спечелването на
сумата от хазартни игри, нито са налични данни за декларирането на такава сума пред
митническите и/или приходните органи. Показателно е и обстоятелството, че
твърдения в тази насока са направени едва в хода
на съдебното производство, което обуславя основателно съмнение за
наличие на доход с такъв източник.
Неоснователно
са доводи на жалбоподателя за отнасянето в приходната и разходната части на
паричния поток за 2012 година на сумите, касателно задържаната сума от
митническите власти на Германия от 64 300 евра.
От
полученият отговор от данъчната администрация на Германия, вх. № 24-03-
548/29.07.2016 г., се изяснява, че Главна митническа служба гр. Зинген,
Германия е възстановила на И.С. сумата от 45 000 евро, предадени брой през 2012
г. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното в хода на
административното оспорване от жалбоподателя Известие за предаване на ценни
предмети – частично предаване /л.355 и л.356 от преписката/. Впоследствие, през
2013 г. същата митническа служба е превела чрез landesoberkasse Baden-Wunrttemberg по банкова сметка ***,60 евро/21 679,59
лева/. При тези данни съдът споделя подходът на приходната администрация за
включване в приходната част на паричния
поток в т.8 „други облагаеми доходи“ на сумата 125 759.87 лв., равностойността
на 64300 евро, сумата задържана от митническите власти за която по-горе в мотивите
е прието, че не е доказано да е с произход печалба от хазарт. Предвид факта на
връщане през 2012 г. само на сумата 45 000евра /88012,35лв./, правилно
разликата от 19 300 евро /37 747,52 лв./ е отнесена като „други разходи“ за
2012 г. Сумата 21 679,59 лева, равностойността на 11 084,60 евра, е посочената
в таблицата за 2013 г. като приход в получените суми по вземания от трети лица,
тъй като е възстановена на С. през 2013 година.
Спор
по делото има и относно невключването като приход в паричния поток на суми от
хазарт по РКО, издадени от дружеството „Метал 2006" ЕООД с ЕИК *********,
съответно за 2012 г. – 71 516,64 лв. и за 2013 г. – 29 862,44 лв.
В
отговор на ИПДПОЗЛ № П-03001815108083-040-001/20.07.2015 г. И. С. е представил
копия на РКО за получени суми от игри на хазарт общо за 10 1379.08 лв. в
игрална зала в гр.Пловдив, стопанисвана от „Метал 2006“ ЕООД, заедно с копия на
протоколи за получени суми, описани в табличен вид в на стр.7 от РД /л.329 от
преписката/.
С
Протокол за присъединяване на документи от друго производство №
Р-03000318000368-ППД-002/14.06.2018 г. /л.197 и л.198 от преписката/ са
приобщени доказателства от извършена проверка на ДЗЛ, приключила с Протокол №
ПФ-03001815000786-073-001/12.05.2016 г. /л.98-л.110 от преписката/. Приобщен е Протокол
№ П-16001615161337-141-001/28.09.2015 г. за извършена насрещна проверка на
„Метал – 2006“ ЕООД. Представено е Разрешение № И-1664/23.07.2012г. за
организиране на хазартни игри с игрални автомати и копия на протоколи от
дневните отчети изготвени в деня на всяка декларирана печалба от проверяваното
лице. При извършената проверка са представени РКО и протоколи, идентични с
представените от ДЗЛ, описани в горепосочената таблица. Разходните касови ордери
/РКО/ са съответно: №33/07.01.2013 г.-стр.230 гръб; №34/08.01.2013 г.-стр.231
гръб; №35/09.01.2013 г,- стр.230 гръб; №36/10.01.2013 г.-стр.229 гръб; №
37/11.01.2013 г.-стр.228 гръб; № 14/22.10.2012 г.-стр.218; № 15/31.10. 2012
г.-стр.217; № 16/03. 11.2012 г.-стр.216; №17/07.11.2012 г.-стр.215;№
18/15.11.2012 г. - стр.214; № 19/21. 11.2012 г.-стр.213; № 20/29.11.2012 г.-
стр.212;№ 21/30.11.2012 г.-стр.211; № 22/03. 12.2012 г.-стр.210; №23/07.12.2012
г..стр.209; № 24/09.12.2012 г.-стр.208; № 25/12.12.2012 г.-стр.207; №
26/14.12.2012 г.-стр.206;№ 27/17.12.2012 г.-стр.205; № 28/21. 12.2012
г.-стр.204; № 29/25.12.2012 г.-стр.203; № 30/30.12.2012 г.-стр.202; № 31/02.
01.2013 г.-стр.201 и № 32/05.01.2013 г. -стр.200. Протоколите са : № 32/
05.01.2013 г.-стр.232; № 33/05.01.2013 г. - стр.231; № 34/05.01.2013
г.-стр.230; №35/09. 01.2013 г.-стр.229; № 36/09.01.2013 г,- стр.228; №
37/11.01.2013 г.-стр.227; № 14/22.10. 2012 г.-стр.218 гръб; № 15/31.10.2012
г.-стр.217 гръб; № 16/03.11.2012 г.-стр.216 гръб; № 17/07. 11.2012 г.-стр.215
гръб; № 18/15.11.2012 г.-стр.214 гръб; № 19/21.11.2012 г.-стр.213 гръб; №
20/29.11.2012 г,- стр.212 гръб; № 21/30.11.2012 г.-стр.211 гръб; №
22/03.12.2012 г.-стр.210 гръб; № 23/07.12.2012 г.-стр.209 гръб; № 24/09.12.2012
г.-стр.208 гръб; № 25/12.12.2012 г,- стр.207 гръб; № 26/14.12.2012 г.-стр.206
гръб; № 27/17.12.2012 г.-стр.205 гръб; № 28/21.12.2012 г.-стр.204 гръб; №
29/25.12.2012 г.-стр.203 гръб; № 30/30.12.2012 г,- стр.202 гръб; №
31/02.01.2013 г.-стр.201 гръб и № 32/05.01.2013 г. -стр.200.
Според
приетата по делото икономическа експертиза е налице документална обоснованост
на РКО, в смисъл, че същите съдържат реквизитите на първичен счетоводен
документ, видно от анализа в експертното заключение. Независимо от това, съдът
намира, че с тях не се доказва по категоричен начин твърдението за получени
доходи от хазарт, които са необлагаеми по силата на чл. 13, ал.1, т. 20 от ЗДДФЛ. Горепосочените РКО и протоколи към тях представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180
от ГПК. Те подлежат на обсъждане във връзка с останалите доказателства по
делото. При извършената проверка от приходните органи в базата данни на НАП е
констатирано, че „Метал 2006“ ЕООД не е подавало справка по чл.73,ал.1,т.4 от ЗДДФЛ за
изплатен на жалбоподателя доход от хазарт по процесните РКО и протоколи към
тях. Съгласно цитираната законова норма /в относимата ред. на ДВ, бр. 94 от
2012 г., в сила от 1.01.2013 г./, предприятията и самоосигуряващите се лица по
смисъла на КСО - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през
годината доходи: по чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24, в случаите,
когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице,
превишава 5000 лв. Според ал.4 на чл.73 от ЗДДФЛ справката по ал. 1 се предоставя
в срок до 30 април на следващата година на ТД на НАП по мястото на регистрация
на платеца на дохода. Действително се касае за публично-правно задължение за
дружеството „Метал 2006“ ЕООД, чието изпълнение е в негова тежест, но липсата на подадена справка, особено когато
се отнася за доход значително над установения законов минимум от 5 000лв.,
съответно за 2012 г. – 71 516,64 лв. и за 2013 г. – 29 862,44 лв., е индиция за
липсата на фактическото му изплащане на физическото лице С.. Отделно от
това, приходните органи са направили анализ на самите представени счетоводни
документи и свързани с тях обстоятелства, които компрометират
доказателствената сила на писмените
доказателства като установяващи твърдяните факти /стр.7 и стр.8 от РД на л.320
от преписката/. Издадените РКО и протоколи са с последователна номерация, а
касаят период от 22.10.2012 г. - 11.01.2013 г., т.е. около 2 месеца и половина,
за който некратък период е нелогично жалбоподателят да е единственият участник,
на които са издадени първични счетоводни документи за изплатени печалби, при
налични данни за изплащани други такива за съответния ден в игралната зала.
Приходните
органи, при извършения анализ на банковите сметки на И.Г.С., по сметка BG20RZBB91551002252600 в евро, са
констатирали плащания в чешки крони на 26.11.2012 г. в ОМВ, в унгарски форинти
на 24.11.2012 г., на 28.11.2012 и на 08.01.2013 г. в SHEEL TO,
в евро на DUTI FREE HATE на
09.12.2012 г., т.е. на дати, съпоставими с датите, на които се твърдят реализираните
печалби в игралната зала в гр.Пловдив на дружеството „Метал
2006“ ЕООД.
Тези
данни сочат, че жалбоподателят на гореизброените дати на плащанията в чужди
валути не е пребивавал на територията на Република България, което внася
основателни съмнения в тезата му, че в същия период от време е взел участие в
хазартни игри в гр. Пловдив, тъй като датите на теглене на сумите са много
близки, а в някои случаи съвпадащи (09.12.2012 год.; 08.01.2013 год.) с датите,
на които са издадени разходните касови ордери от „Метал 2006“ ЕООД за печалби в
игралната зала „Меджик сити“, гр.Пловдив. За неправдоподобна съдът възприема
тезата, че на датите на банковите плащания, банковата карта на жалбоподателя е
била на разположение на трето лице, което е извършвало плащанията с нея в
чужбина /има се в предвид лицето Т., разпитано като свидетел по делото, съдебен
протокол на л.332 по делото/. Т. свидетелства, че е ползвал дебитната карта на С.
за периода 2012 г. – 2013 г. Твърди, че е работил в немска фирма, която се е
занимавала със строеж на сцени и по тази причина е пребивавал в различни
държави. Съдът цени като недостоверни показанията на свидетеля, тъй като няма
логично обяснение за това, че за един дълъг период от време жалбоподателят е
предоставил банковата си карта на разположение на трето лице, преимуществено
пребиваващо в чужбина, с възможността последното неконтролируемо да оперира с
банковата му сметка и с наличните по нея авоари. Освен това, самият свидетел
обяснява, че макар и да е работил в чужбина, се е връщал „по 3-4 до 5 дни“ в
България, което компрометира тезата му за невъзможност да си издаде лична
банкова карта в страната, което да налага ползването на чужда т.е на тази на
оспорващия С..
По
изложените съображения съдът намира недоказано твърдението на жалбоподателя за
реализирани от него печалби от игрални автомати през 2012 година и 2013 година,
за които са представени горекоментираните разходни касови ордери и протоколи
към тях от „Метал 2006“ ЕООД. На това основание не следва да бъде изменян изготвеният
паричен поток и като приходи на лицето не следва да бъдат включени сумите
съответно: за 2012 г. – 71 516,64 лв. и за 2013 г. – 29 862,44 лв.,
за които се твърди от С., че са спечелени от хазарт.
От
жалбоподателя се оспорва включването като разход в паричния поток на сумата
7 080,10 лв. на ред 17 от таблицата за 2012 г., Приложение №1 към РД,
представляваща такъв за покупка на семеен автомобил с ДКН Р0450 АТ, като според
него следва да се включи 1/2 от тази сума. Възражението е основателно. Превозното
средство е закупено на 19.01.2012 г. по време на брака на С. с Ц. С. С. за
сумата 3 620 евро, в равностойност 7 080,10 лв. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Принципът на
съпружеска имуществена общност /СИО/ върху придобитото по време на брака, в
резултат на съвместен принос вещно право, не е съобразен от органите по
приходите при определянето на разходите на задълженото лице. Неправилно в
разходната част на паричния баланс е взета цялата стойността на придобитото имуществото, вместо
½ от нея, т.е. 3 540.05 лв. Разходите за закупуване на МПС на С.
следва да бъдат редуцирани, т.е. намалени на 3 540.05 лв. Така в
изготвения паричен поток като разходи за 2012 г. следва да се съобрази сумата в
общ размер от 112 847,59 лв. вместо взетата предвид от приходните органи –
116 387,64 лв. При съобразяване на това обстоятелство и съгласно
приложената методика (к.2+к.3-к.4-к.5) за 2012 г. се получава положително салдо от 32 411,06 лв. вместо
приетото от приходните органи 28 871,01 лв. Това установено положително
салдо в края на 2012 г. не се отразява върху размера на определения данък по
ЗДДФЛ за тази година, но има значение за формиране на паричния поток за
следващата 2013 г., попадаща в обхвата на ревизията, още повече, че за 2013 г.
приходните органи са направили констатация за превишение на разходите на ЗЛ над
приходите му.
5. За 2013 г.
За
тази година ДЗЛ е подало годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с нулеви
стойности.
От
приходните органи е установена данъчна основа в размер на 10 840,00 лв. и дължим
ДДФЛ в размер на 1 084,00 лв. Начислени са лихви за просрочие на основание чл.
175 от ДОПК в размер на 476,51 лв.
Данъчната
основа по чл.122 от ДОПК е формирана от сбора на сумата 7 907,09 лв. –
превишение на разходите над доказаните приходи и на сумата 2 933,75 лв. –
получена по банков път от трети лица, с неустановен произход.
По
вече изложените съображения в мотивите по-горе, съдът намира за неоснователно
искането на оспорващия за включването като приход в паричния поток за 2013
година на сумата в размер 29 862,44
лв. от хазарт по РКО, издадени от дружеството „Метал 2006" ЕООД с ЕИК
********* /съображенията са развити по повод доводите за включване в паричния
поток за 2012 год. на доходи от хазарт от същия източник/.
Съдът
намира, обаче, че посоченото начално салдо към 01.01.2013 г. е неправилно определено
от приходните органи. Видно от констатациите на РД,
неразделна част от РА, за 2012 г. се установява превишение на приходите над
разходи в размер на 28 871,01 лв., коригирано от съда на 32 411,06лв.,
но същото не е отнесено като начално салдо за
следващата година, а именно за 2013 г. (таблица на л.308 гръб от
преписката). Предвид наличието на положителна величина към края на 2012 г., тя
остава в патримониума на ревизираното лице за следващата 2013 година, в
противен случай лицето би било неправомерно ощетено. Положителното салдо в края
на 2012 г., коригирано от съда на 32 411,06 лв., следва да се прибави към паричните
средства в началото на данъчния период,
отразени в изготвената таблица л.308 от преписката, гръб – 16 872,52 лв. и
така да се зачете начално салдо за годината в
общ размер от 49 283,58 лв. /колона 2 от таблицата за 2013
г./.
Отделно от това следва да бъде коригирана и разходната част. В
хода на ревизионното производство е установено придобиването на лек автомобил
през годината на стойност 24 447,88 лв. /отразени в т.18 от таблицата като
разход за придобиване на МПС/. По аргумент от чл. 21, ал. 1 СК
и
обстоятелството, че вещта е придобита по време на брака от оспорващия, респ.
същата е в режим на СИО, неправилно като разход е включена цялата сума за
придобиване на имуществото вместо 1/2 от нея, т.е. 12 223,94 лв. В разходната част на паричния баланс следва
да се включи посочената сума 12 223,94 лв. вместо 24 447.88 лв. В резултат на това разходите за 2013 г.
вместо 55 251,92 лв. възлизат на 43 027.98 лв.
С
оглед на горните установявания формираният паричен поток за 2013 година от
приходните органи следва да бъде коригиран относно началното салдо и разходната
част. За начално салдо съдът приема 49 283,58 лв., а за разходи 43 027.98
лв. Така в края на годината, съобразно методиката на данъчната администрация се
получава положителна разлика от: 49 283,58лв./к.2/ + 33 498,78 лв./к.3/-
43 027,98 лв./к.4/ - 3 026,47лв./к.5/ равно на 36 727,91 лв. На това
основание са неправилни констатациите на приходните органи за установено
превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за 2013 г. в размер
на 7 907,09 лв. и съответно тази
сума без основание е включена във формираната данъчна основа по чл.122 от ДОПК,
тъй като не е налице хипотезата на чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК.
По
отношение на другата сума, включена в данъчната основа по чл.122 от ДОПК,
2 933,75 лв. /равностойност на 1500 евро/ от ревизиращите е установено, че
тя получена от С. по банков път от трето лице – Д. /стр.10 от РД
на л.319, гръб от преписката/. По ИПДПОЗЛ №П-03001815108083-040-001 от
20.07.2015 г. от РЛ не е посочено основание за получаването на тази сума, нито
такова е доказано в хода на съдебното производство, поради което е налице
обстоятелство по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК и облагаем доход на основание
чл.35,т.6 от ЗДДФЛ.
С оглед
на горните изводи за 2013 г. данъчната основа възлиза на 2 933,75 лв., а
дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ – 293,38 лв. За определения в този размер
данък за 2013 г. РА е законосъобразен, а за разлика над посочения размер до 1
084,00 лв. – следва да бъде отменен.
За главницата от 293,38 лв. лихвите за просрочие на публичното задължение
възлизат на 128,96 лв. Размерът им съдът изчислява на
основание чл.162 от ГПК, вр. с параграф 2 от
ДР на ДОПК,
като използва електронния лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва на официалния сайт на НАП. РА следва да бъде отменен за установените лихви над
128,96
лв. до 476,51 лв.
Предвид направените изводи от съда относно дължимостта на
данък и лихви за всеки от ревизираните периоди, съдът не
възприема заключението на назначената икономическа експертиза, тъй формираните
от нея парични потоци за всяка от годините е съобразно
поставените задачи от жалбоподателя и при съобразяване на доходи, претендирани
от него, за които съдът е изложил подробни съображения защо не следва да бъдат
съобразявани в по-голямата си част за съпоставката между имущественото
състояние и направените разходи и декларираните и/или получени от лицето
доходи.
За разноските:
Жалбоподателят претендира разноски,
за които е представил списък /л.394 от делото/. Същият е заплатил държавна
такса за образуване на съдебното производство в размер на 10 лв., видно от преводно нареждане на
л.20 от делото. Освен тях, в общия размер на разноските следва да бъдат
включени тези, направени за назначените експертизи, възлизащи сумарно на 940 лв., от които: 150 лв. /л.83 и
л.84 от делото/ + 350 лв. /л.81 и л.82 от делото/ + 90 лв. /л.335 и л.336 от делото/ + 350 лв. /л. 337 и л.338 от делото/.
В производството пред съда жалбоподателят е представляван от процесуален
представител – адвокат В.Ф., въз основа на надлежно упълномощаване за
оспорването пред съда с приложеното пълномощно, подписан от самия жалбоподател
/л.54 от делото/.Процесуалното законодателство допуска страните – физически лица в гражданското и административното
производство да бъдат представлявани от пълномощници, които упражняват
процесуалните права и изпълняват процесуалните им задължения. Представител на страната, съгласно чл.32 от ГПК, може
да бъде адвокатът, родителите, децата и съпругът. По делото,
освен упълномощаването на адвокат Ф. лично от жалбоподателя, е направено
упълномощаване от последния и на съпругата му Ц. С. С. за процесуално
представителство пред съда по оспорване на процесния РА, вкл. и да
преупълномощава адвокати с правомощията си /л.59 от делото/. По силата на това
упълномощаване съпругата е договорила възнаграждение за осъществилия процесуалното
представителство по делото пълномощник - адвокат Ф. с договори за правна помощ:
с дата 12.02.2018 г. – 1 356 лв.
/л.58 от делото/; с дата 24.06.2019 г. - 100 лева /л.255 от делото/, с дата 24.07.2019
г. - 100 лева /л.341 от делото/ и с дата 29.07.2019 г. - 100 лв. /л.378/. Общо
възнаграждение в хода на съдебното производство – договорено и платено в брой,
съгласно цитираните договори, е 1 656 лв. Така общо сторените от жалбоподателя
разноски възлизат на 2 606 лв. На същия се следва разноски на основание
чл.161 от ДОПК, съобразно уважената част от жалбата, която възлиза на 2 657,74 лв. Разноските на тази база се изчисляват на 251,31 лв.
С оглед
изхода на спора, претенцията на ответната страна за
присъждане на разноски по делото е основателна. Съгласно чл.161,ал.1, изр.2 и 3 ДОПК на ответника се присъждат разноски
съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Страната е представлява в производството от гл. юрисконсулт З.Е.
/пълномощно на л.60 от делото/. Съдът като съобрази, че делото е с
определен материален интерес, който възлиза на 27 559,45
лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималния размер за юрисконсултско възнаграждение е 1
356,78 лв. Пропорционално на отхвърлената част от
жалбата, възлизаща на 24 901,71 лв., следващото се възнаграждение за
юрисконсулт е 1
225,94 лв.
След прихващане на насрещните задължения, оспорващият следва да бъде осъден
да заплати на ответната страна сумата 974,63 лв. (1 225,94 лв. – 251,31 лв.) – разноски по делото.
Мотивиран
така и на основание чл.160,ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата
на И.Г.С. с ЕГН **********, представляван от пълномощник - адв. В.Ф., Ревизионен акт/РА/ №Р-ОЗОООЗ18000368-091-001/28.08.2018 г., потвърден с Решение № 366/19.12.2018 г. на
Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, в частта, както следва:
- за установен данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период
2011 г.: главница над 1 796,21 лв. до пълния размер на задължението от 2 720,68
лв. и на определените лихви над 1 156,25 лв. до 1 751,35лв.
- за
установен данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ данъчен период 2013 г.: главница – над 293,38 лв. до пълния размер на задължението от 1 084,00
лв., както и на определените лихви над 128,96 лв. до пълния им размер от 476,51лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Г.С. с ЕГН **********, представляван от
пълномощник - адв. В.Ф., срещу Ревизионен акт/РА/ №Р-ОЗОООЗ18000368-091-001/28.08.2018
г., потвърден с Решение № 366/19.12.2018 г. на
Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, в частта, както следва:
- за
установен данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г.:
главница - 538,05 лв. и лихва - 401,80 лв.;
- за установен данък
по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г.: главница – 1 796,21
лв. и на лихви – 1 156,25 лв.;
- за установен данък за довнасяне по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период
2012 г.: главница – 13 358,00 лв. и лихва – 7 229,06 лв.;
-
за
установен данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2013 г.: главница – 293,38 лв. и лихва – 128,96 лв.
ОСЪЖДА И.Г.С. с ЕГН **********,***,
офис 7, адв.В.Ф., да заплати на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на
НАП сумата 974,63 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: