№ 660
гр. Ямбол, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102174 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Д. И. С. от гр. Я., против ТП на НОИ-гр. Я., в която се
твърди, че ищцата е работила в НУ „***”-гр.Я. по трудов договор, на длъжност „********“
през периода 01.01.1988 г.-31.08.1989 г.. Дейността на работодателя е прекратена, без да е
налице негов правоприемник. На ответника не са предадени за съхранение документи,
съдържащи данни за този период, нито ведомостите и др. документи се съхраняват в
Община Я., съхраняваща ведомости, в които фигурира името на ищцата, но за периода
01.12.1986 г.-31.12.1987 г. Ищцата е работила на пълен работен ден с месечно
възнаграждение, заедно с посочените за свидетели лица - С. А. Н. и З. В. Д.. Поради
изложеното иска да бъде приет за установен по отношение на ответника трудовият стаж в
посочения период. Иска и присъждане на разноските.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен, т.к. ищецът не
представя годни писмени доказателства относно претендирания трудов стаж, а гласните
счита за недопустими.
Съдът като прецени доказателствата и съобрази закона приема от фактическа страна
следното:
По делото е представено Удостоверение № *******/08.07.2022 г. от нач. сектор
„КРДОО“ в ТП на НОИ-гр.Я., издадено в уверение на това, че в осигурителния архив на
НОИ липсват писмени данни за претендирания стаж в НУ„*** от 01.01.1988 г. до 31.08.1989
г..
Съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 26.07.2022 г. на
1
Община Я., Д. И. С. и Д. И. М. са имена на едно и също лице.
По делото е представено копие от страници на Трудова книжка на Д. И. М., в които
(стр.12 и 13) се съдържа запис за съществувало в периода от 1.09.1986 г. до 31.08.1989 г.
трудово правоотношение в НУ „***”-гр.Я..
От показанията на свидетеля Н., с която ищцата е работила заедно, видно от копието
на Трудова книжка № ***, издадена на С. А. Н., се установява, че периодът на съвместна
работа обхваща времето от януари месец 1988 г. до закриването на самото училище около
31-ви август 1989 г. След закриването му са работили в различни училища. От 1 септември
1989 г. са започнали вече в ново училище. Ищцата е била ******** в НУ „***”-гр.Я.. В
определен период са работили по двама *****и на клас, когато децата са били обучавани на
целодневен режим. В крайния период на съществуване на училището са работили по един
***** на клас. Часовете са провеждали по норматив. Били са на пълен работен ден,
включващ и времето за подготовка за следващия учебен ден. Заплащането е било на месец.
Получавали са заплата в началото на следващия месец или в края на текущия. Касиерът на
място е давал заплатите- на ръка и *****ите са се подписвали на ведомост.
Съгласно Удостоверение изх.№ ***2.09.2015 г., издадено от Община Я., ищцата е
работила като ***** в НУ „***” в периода 01.12.1986 г.-31.12.1987 г. Представено е и
Удостоверение изх.№ ***10.12.2015 г., издадено от НУ „*****“-гр.Я. в уверение на това, че
е работила като ***** в периода 1.09.1986 г.-30.11.1986 г.
Съгласно писмо рег.№ ****/19.07.2022 г. на кмета на Община Я. до пълномощника на
ищцата, общината не разполага с информация, кога е закрито НУ „***”-гр.Я., а разполага с
ведомости за заплати и лични картони на работещи там до 31.12.1987 г.
В писмо №*** от 29.08.2022 г. от Отдел „Държавен архив“-Я. към дирекция
„Регионален държавен архив“-Б. се сочи, че след справка по фондовата наличност е
установено, че с Протокол ***/06.06.1989 г. от заседание на ИК на ОНС-Я. е взето решение
за временно закриване на НУ „***” и предоставяне на базата на ОПУ „****“, като
учениците се пренасочат към други училища.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 3, ал.1 вр. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР.
Допустимостта на иска се основава на представеното удостоверение, че разплащателните
ведомости и трудовоправните документи на закритото училище не са приети в ТП на НОИ,
което обуславя правния интерес за предявяването му. Удостоверените обстоятелства са за
липсата на писмени данни за претендирания стаж както изисква законът в чл. 5 ал.2 от
ЗУТОССР.
По същество искът е основателен.
Ответникът възразява, че свидетелските показания са недопустими, тъй като не са
налице писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж. В чл.6
ал.1 от ЗУТОССР са въведени изискванията тези доказателства да изхождат от
предприятието, където е работил ищецът и да са издадени по време на полагане на стажа. В
2
ал.2 са изброени примерно писмените доказателства, между които в т.5 фигурира трудова
книжка.
Според Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, приложимо и след
приемането на ЗУТОССР съгласно актуалната практика на ВКС (напр. Решение №
401/22.02.2016 г. по гр.д.№ 228/2015 г., ІV г.о. по чл. 290 от ГПК), преценката, която следва
да се прави на писмените доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай,
като се изхожда единствено от това дали установяват вероятността на претендирания стаж
или не. В случая ищецът е представил трудовата си книжка. Ответникът излага доводи за
нередовност на вписванията в нея. Действително, в нарушение на чл.6 ал.1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение
продължителността на трудовия стаж не е записана с цифри и думи, липсва правоъгълния
печат с тази информация, а е налице само кръгъл печат на училището и подпис от
длъжностното лице. Това, че в трудовата книжка липсва удостоверяване по изисквания от
наредбата начин на продължителността на стажа, с оглед на което не е могла да послужи
като документ за пенсионирате на ищеца, обуславя правния интерес да се установява стажа
по съдебен ред. В т.8 от ППВС 8-63 (от 26.06.1963 г.), явяващо се задължителна съдебна
практика, е прието, че необходима предпоставка за предявяване на иск за установяване на
трудов стаж е липсата на писмени доказателства, годни да установят същия в
производството по отпускане на пенсия. Съгласно Тълкувателно решение №2/06.06.2015 г.
на ОСГК на ВКС, при липса на официални удостоверителни документи за установяване на
трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния
закон. Т.е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред. В горецитираното
Тълкувателно решение№ 59/01.06.1962 г., т.2, ВС също приема, че когато е налице
документ, годен да установи трудовия стаж, като обхваща целия период от време, което се
претендира за трудов стаж, за ищеца ще липсва правен интерес за установяването му по
съдебен ред. Поради това писменото доказателство, което се изисква в съдебното
производство, може да се отнася само до отделни моменти на трудовото правоотношение и
със своето съдържание да прави стажа само вероятен.
В случая трудовата книжка на ищеца със своето съдържание прави претендирания
стаж вероятен. Тя е попълнена по време на полагане на стажа, видно от вписването в нея.
Т.е. свидетелските показания са допустими. Както се посочи по-горе, това доказателство е
сред изрично изброените в чл.6 ал.2 от ЗУТОССР, а именно посочено е в т.5. Поради
наличието на писмено начало, съдът кредитира свидетелските показания, установяващи
мястото и периода на работа, длъжността на ищеца, работното време и заплащането на
труда. Претендираният стаж съвпада с посочения от гласните доказателства период от време
на полагане на труда от ищеца. Налице са и писмени доказателства, че свидетелката е
работила при същия работодател през периода на претендирания стаж.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен.
Искането на ищеца за присъждане на разноски, съответстващо на Тълкувателно
решение №2/06.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, следва да се уважи.
3
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕН по отношение на ТП на НОИ-гр. Я., трудовия стаж на Д. И.
С. от гр. Я., ж.к.“****, ЕГН **********, в НУ „***”-гр.Я. на длъжност „********“ през
периода 01.01.1988 г.-31.08.1989 г г..
ОСЪЖДА ТП на НОИ-гр. Я., ул.”**** да заплати на Д. И. С. от гр. Я., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 375 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4