Р
Е Ш Е
Н И Е № 471
гр.Сливен, 25.04.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ВАСИЛКА КЪЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
6994 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439
от ГПК.
В исковата молба се твърди,
че ответната Община Сливен на 01.03.2018 година в качеството си на взискател е
образувала ИД № 2018 222 04 00245 по
описа на СлРС против ищеца, в качеството
му на длъжник по соченото изпълнително дело, въз основа на изпълнителен титул -
Акт за установяване на задължения № РА001082/20.06.2012 година, издаден от
Община Сливен. Публичните задължения са с изпълнителни основания, определени в
чл. 209 от ДОПК. Актовете по тези изпълнителни основания се явявали
изпълнителен титул, с който било възможно започването на изпълнително
производство по реда на ГПК или ДОПК в зависимост от характера на публичното
задължение. ДСИ нямали правомощията да провеждат производство по ДОПК за
разлика от ЧСИ. Акт № РА001082/20.06.2012 година издаден от ответника,
представлявал публично частно вземане, като изпълнителното дело образувано при
ДСИ било по реда на ГПК, на основание чл. 426, ал. 1 пр. 2. Съгласно чл. 168,
т. 3 от ДОПК публичното вземане се погасявало, ако бил изтекъл давностния срок
по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл.
172, ал. 2, пр. 1 от ДОПК давността се прекъсвала с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително
изпълнение. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК с издаването на акта се прекъсвала давността,
с която публичните вземания се погасявали с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен
ако в закона бил предвиден по-кратък срок, като съответно започвала да тече
нова 5 годишна давност. Новата 5 годишна давност започнала да тече от датата на
издаването на акта - 20.06.2012 година, като този срок изтекъл на 20.06.2017 година, без да бъде прекъснат.
Прекъсването на срока можело да стане единствено с предприемането, т.е.
поискването или извършването на валидни, същински изпълнителни действия. Такива
действия за този 5 годишен период не били предприемани от ответника. На
01.03.2018 година, когато ответникът образувал
изпълнителното дело, той не е прекъснал давността, тъй като тя вече била
изтекла на 20.06.2017 година, т.е. около 8 месеца по-рано. След изтичането на
давността ответникът нямал право на вземане и принудително изпълнение, тъй като
съгласно чл. 168 от ДОПК вземанията се погасявали с изтичането на давността. От
това следвало, че ответникът бил образувал изпълнителното дело неправомерно.
Ищецът направил писмено предложение на Община Сливен да разгледат правните си
действия за принудително изпълнение, като съобразят изтичането на погасителната
давност на задължението и да прекратят изпълнителното дело. Първоначално му било отказано прекратяването
на неправомерните действия, като заедно с това
в отговор на несъгласие, ответникът бил предприел и допълнителни
действия като по реда на ДОПК наложил обезпечения на това вземане - запори на
МПС на ищеца. Въпреки това ищецът добронамерено направил повторен опит да реши
доброволно, извънсъдебно материално правния спор, като поискал да бъдат
прекратени спрямо него изпълнителните действия поради това, че задължението
било погасено поради изтичането на давността, но отново му било отказано и
заявено, че този спор може да се разреши единствено чрез съда.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата не
дължи на ответната страна сумата след допуснато и уважено от съда искане за
изменение на първоначално заявените претенции, а именно главна в размер на
сумата 1008,39 лева и акцесорна претенция за лихви в размер на сумата 584,65
лева. Претендират се разноски.
По делото е
постъпил отговор на исковата молба от ответната Община Сливен, съгласно който
искът се счита за допустим, но неоснователен, като се излагат конкретни факти и
обстоятелства. Актът за установяване на задължение № РА001082/20.06.2012 година
бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 13.08.2012 година. В законоустановения
14-дневен срок по чл.107. ал.4 от ДОПК не била подадена жалба срещу акта и той
влязъл в законна сила на 27.08.2012 година. Актът за установяване на задължения
№ АУ001253/26.07.2016 година бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 24.11.2016
година В законоустановения 14-дневен срок по чл.107 ал.4 от ДОПК не била
подадена жалба срещу акта и той влязъл в законна сила на 08.12.2012 година.
В отговора се излагат твърдения, че в исковата молба
обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца, не отговаряли на
действителното положение и на фактическата обстановка по делото, поради
следното:
Акт за установяване на задължение № РА001082/20.06.2012 година
и Акт за установяване на задължение № АУ001253/26.07.2016 година били издадени
от компетентен административен орган по чл. 4 от ЗМДТ, във връзка с чл. 9, б.
„б” от същия закон. Спазена била установената форма, с посочване на
фактическото и правно основание за издаването на акта. Административните актове
съдържали изискуемите реквизити. При издаването им не били допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила. Съгласно чл. 426 ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител пристъпвал към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Изпълнителният титул приложен от взискателя, бил Акт за
установяване на задължение № РА001082/20.06.2012 година и Акт за установяване
на задължение № АУ001253/26.07.2016 година . Молбата на Община Сливен като
взискател била с Изх. № 1100-511 от дата 27.02.2018 година. Община Сливен в
своята молба за започване на изпълнение била посочила изпълнителни способи, с
които да бъде удовлетворено публичното й вземане за данъци и такси спрямо
длъжника В.С.Ч.. Изтичането на давността не означавало недължимост на
публичното задължение. На основание чл.174 ДОПК: „Не подлежат на връщане
доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния
срок, включително отписаните по реда на чл.
Входирана била молба за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника с Вх.№ СД-03-03-3238 от 24.04.2018 година.
Вследствие на наложения запор върху трудовото възнаграждение, имало постъпила
сума по изпълнителното дело. Производството по издаване на Акт за установяване
на задължение № РА001082/20.06.2012 година на основание чл.107 от ДОПК било по
своето естество административно, което имало за цел да установи размера на
публичното вземане, каквото е вземането за ДПС (данък превозно средство), ДНИ
(данък недвижим имот), ТБО (такса битови отпадъци) и лихви към момента на
издаването на Акта, съгл. чл.162, ал.2, т.1, т.З, т.9 от ДОПК и обхваща
конкретен период. Публичното задължение за данъци и такси, установено след
проведено административно производство по чл.107 от ДОПК има конкретен размер -
главница и лихви към момента на изготвяне на Акта. Административното
производство приключвало с издаването на Акт за установяване на задължение,
който имал характер на индивидуален административен акт. Съгласно Решение №
12481 по адм. дело № 9698/2015 година на ВАС на РБ, „Задълженията за лихви се
разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение, като следва
да се има предвид, че те и на самостоятелно основание са публични задължения съгласно
чл.162, ал.2,т.9 ДОПК, поради което към тях е приложим погасителния 5-годишен
давностен срок”.
В отговора на исковата молба се правят и възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а
именно:
Неправилно било твърдението на ищеца в исковата молба, че
публичните държавни вземания се събирали само по реда на ДОПК, а частните по
ДОПК и ГПК. Не било вярно и поддържаното становище, че държавните съдебни
изпълнители нямали правомощия да провеждат производство по ДОПК, за разлика от частните
съдебни изпълнители. Молбата за образуване на изпълнително производство срещу
длъжника била с правно основание чл. 426, ал.1 ГПК, във връзка с чл.4. ал.2 ЗМДТ, който гласял: „Принудителното събиране се извършва от публични
изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК”.
Несъстоятелни били и твърденията, че ищецът не искал непременно
правоотношението да се реши по съдебен ред, а преди всичко доброволно. Община
Сливен спазвала изискването, че административния орган - Директора на Дирекция
„Местни данъци и такси” при Община Сливен, както и органите по приходите,
определени като такива със Заповед на Кмета на основание чл. 4, ал.З и 4 от ЗМДТ, не били компетентни, при вече образувано изпълнително дело по реда на ГПК
да се произнасят по отправено искане за погасяване на давност. Давността не се
прилагала служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие
на носителя на субективното право на вземане не било достатъчно, за да се
приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително
реализиране на публичното задължение. Необходимо било изрично волеизявление на
длъжника за настъпването на този юридически факт. В конкретния случай, ищецът
отправял такова искане до Община Сливен за прилагане на института на давността,
но на етап, в който вече имало образувано изпълнително дело при ДСИ при СИС РС -
Сливен. Молбата за приспадане на задължения с изтекъл давностен срок била
входирана в Община Сливен с Вх.№ 9400-22058 от дата 18.10.2018 година Към този
момент органите по приходите не били компетентни да се произнесат по
отправеното искането. Съгласно Определение
№ 130 по ч.гр.д. №756/2017 г. по описа на ВКС на РБ, „В производство по
принудително изпълнение, провеждано по ДОПК компетентен да се произнесе по
искането по чл. 173, ал. 1 ДОПК бил публичният изпълнител, съответно
горестоящият му административен орган - Директорът на съответната териториална
данъчна дирекция с оглед чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, във връзка с чл. 266, ал. 1 ДОПК.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, принудителното събиране на
публични общински вземания можело да се извършва освен от публични изпълнителни
по реда на ДОПК, също така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК.
Законодателят бил предоставил на органите в общинската приходна администрация
да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране, но
реда по ДОПК и реда по ГПК са коренно различни с произтичащите от това различия
в правомощията на публичния изпълнител и тези на съдебния (включително - частен)
изпълнител. Когато принудително събира публично общинско вземане, съдебният
изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по
възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато
бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което бил уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато било за
установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност.
Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган
в структурата на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да
„отпише” погасеното по давност публично общинско задължение. Едновременно с
това разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК не оправомощавала съдебния изпълнител
да вземе предвид евентуално постановено от орган в структурата на общинската
администрация „отписване”, извършено след предаването на публичното задължение
за събиране по реда на ГПК”. В тази
насока се цитира съществуваща съдебна практика на ВАС на РБ - Определение №
5250 от дата 04.05.2016 г. по адм. дело
№ 2453/2016 г. на ВАС, както и Определение № 13179 от дата 30.10.2018 г. по
адм. дело № 12724/2018 г. на ВАС, а именно: „В случая, към датата на
сезиране на Директора на „Дирекция местни данъци и такси” с искане за отписване
поради давност на задължения, установени с влязъл в сила акт за установяване на
задължения по декларация, е било налице образувано производство по принудително
изпълнение от държавен съдебен изпълнител”.
С оглед на това Директорът на Дирекция „Местни данъци и
такси” не е бил компетентен да се произнесе по искането. Тъй като
принудителното изпълнение, на основание чл.
4, ал. 2 ЗМДТ, е възложено на държавен съдебен
изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс, а не на публичен
изпълнител по реда на ДОПК, ищецът разполагал единствено със средствата за
защита по реда на ГПК, които за разлика от тези по ДОПК, са твърде ограничени.
Първо, държавният съдебен изпълнител, за разлика от публичния изпълнител, не
можел да се произнася по възражение за давност и второ, единственото средство
за защита, с което ищецът разполагал, било подаването на отрицателен установителен
иск. Той трябвало да докаже по реда на исковия процес, че не били налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес - налице
била погасяване на част от задължението, като предяви отрицателен установителен
иск по чл. 439, ал. 1 ГПК. Други средства за защита той нямал.
От съда се иска да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск.
Претендират се за разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник. Исковата претенция се поддържат в
изменените размери и се иска да бъдат уважени. Представена е писмена защита , в
която се излагат съображенията, подкрепящи заеманата защитна позиция.
Ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа
изложените в отговора съображения. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
за присъждане на разноски. Съображенията си излага в представена по делото
писмена защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2018 година от Община Сливен в качеството си на
взискател по изпълнително дело № 245/2018 година по описа на СИС при РС - Сливен
е подадена до държавен съдебен изпълнител на основание чл. 426, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ молба изх. № 1100-511, към която са приложени два акта, подлежащи на изпълнение, а именно
Акт за установяване на задължение № РА001082/20.06.2012 година и Акт за
установяване на задължение № АУ001253/26.07.2016 година.
От ищцата се оспорва само първият изпълнителен титул, т.
е Акт за установяване на задължение №
РА001082/20.06.2012 година.
В молбата си взискателят претендира от държавния съдебен
изпълнител да бъдат приведени в изпълнение двата гореописани акта, като сумата
от 1008,39 лева, представляваща главница е за неплатени и изискуеми публични
задължения за данъци и такси по партидата на ищцата за периода от 2008 година -
2015 година включително, а лихвата от 660,02 лева е начислена върху главницата към
дата 22.02.2018 година.
Към 22.02.2018
година главницата за публични задължения / по оспорения Акт за установяване на
задължение № РА001082/20.06.2012 година/,
отнасяща се периода 2008 година -2011 година включително е 577,33 лева, а
лихвата е 486,83 лева.
Останалата сума, представляваща главница в размер на
431,06 лева се отнася за период 01.01.2012 година до 31.12.2015 година по Акт
за установяване на задължение № АУОО1253/26.07.2016 година), а сумата в размер
на 173,19 лева е начислена лихва главницата
за посочения последен период.
Съгласно „Справка за задължения на данъчни субекти”,
касаеща период от 01.01.2008 година до
31.12.2015 година е отразена сумата
1008,39 лева в графа „дължима главница” и сумата 660, 02 лева в графа „дължима лихва”. Това са й заявените
размери от взискателя спрямо длъжника В.С.Ч. в молбата за започване на
принудително изпълнение по двата изпълнителни титула - Акт за установяване на
задължение № РА001082/20.06.2012 година и Акт за установяване на задължение №
АУ001253/26.07.2016 година. Задълженията за данъци, такси и лихвите върху тях,
установени в Акт за установяване на задължение №РА001082/20.06.2012 година за
периода от 2005 година до 2007 година включително,
видно от справката за служебно погасени и отписани задължения по партиди, както
и от приложена справка за неплатени
задължения на данъчния субект В.С.Ч. за период 01.01.2005 година до 31.12.2011 година където в първата графа
„озаглавена вид задължение" са посочени отписаните по давност задължения и за кой период се отнасят.
От Акт за установяване на № РА001082/20.06.2012 година обхваща
периода 01.01.2005 година - 31.12.2011 година, периодът 2005 година - 2007 година
включително е отписан служебно от данъчно - осигурителната сметка на данъчно
задълженото лице В.С.Ч., преди подаване на молбата до държавен съдебен
изпълнител и образуване на изпълнителното дело.
За периода от 2008
година - 2011 година, установените публични задължения за данъци са ликвидни и
изискуеми и не се установи да са погасени по давност.
Ищцата е подала до началника на служба МДТ при Община
Сливен молба вх. № 9400-22058 от 18.10.2018 година за приспадане на задължения
с изтекъл давностен срок. Към 18.10.2018 година вече е било образувано
изпълнителното дело № 245/2018 година.
След изпращане на покана за доброволно изпълнение и след като не е заплатено в срока за
доброволно изпълнение по изпълнителното дело са предприети действие по
принудително изпълнение като е наложен е запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника и вследствие на това видно
от справката е постъпила по сметка на
взискателя сумата от 189,69 лева (лист 54 от преписа на изп. дело/. Какви по
вид задължения (по параграфи ) и за какъв период са погасени по партидата на
ищцата се установяват и от приложеното
от ответната страна писмено доказателство - дубликат на платежно нареждане от
дата 13.06.2018 година за сумата от 189, 69 лева.
Към
момента на завеждане на исковата молба на 20.12.2018 година главницата по Акт
за установяване на №РА001082/20.06.2012 година е 482,53 лева , а лихвата 443, 83 лева (лист №
32).
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с
правно основание чл. 439 от ГПК за
установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи главница в размер на
сумата 1008,39 лева
и акцесорна претенция за лихви в размер на сумата 584,65 лева по образуваното изпълнително дело № 2018 222 04 00245 по описа на ДСИ при СлРС е допустима, тъй като длъжникът
в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. Разгледани по същество така предявените
искови претенции се приемат за неоснователни и като такива се отхвърлят. Безспорно
по делото се прие за установено, че част от вземанията по Акт за установяване
на № РА001082/20.06.2012 година, обхващащ периода 01.01.2005 година -
31.12.2011 година, а именно тези за периода
2005 година - 2007 година включително е отписан служебно от данъчно -
осигурителната сметка на данъчно задълженото лице В.С.Ч., преди подаване на
молбата до държавен съдебен изпълнител и образуване на изпълнителното дело.
Несъмнено е и обстоятелството, че за периода от 2008 година - 2011 година,
установените публични задължения за данъци не са заплатени и са предмет на
изпълнителното дело. Установи се, че ищцата е подала до началника на служба МДТ
при Община Сливен молба вх. № 9400-22058 от 18.10.2018 година за приспадане на
задължения с изтекъл давностен срок, далеч след образуване на изпълнителното дело № 245/2018 година. Констатирано е, че след
изпращане на покана за доброволно изпълнение и след като не е заплатено в срока
за доброволно изпълнение по изпълнителното дело са предприети действие по
принудително изпълнение, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и вследствие на това видно от справката е постъпила по сметка на
взискателя сумата от 189,69 лева. Към
момента на завеждане на исковата молба на 20.12.2018 година главницата по Акт
за установяване на №РА001082/20.06.2012 година
е 482,53 лева , а лихвата 443, 83 лева (лист № 32). При тези фактически
констатации и като се има превод, че ищецът оспорва само един от изпълнителните
титули по изп. дело №245/2018 година по
описа на ДСИ при РС-Сливен, а именно този по Акт за установяване на задължение
№РА001082/20.06.2012 година и то за недължимост на сумата от 1008, 39 лева главница
и 584,65 лева лихва при положение, че от
самият взискател по посоченото дело не
се предявява пред държавния съдебен
изпълнител тази сума за събиране по този акт, то неминуемо се налага извод,
сочещ неоснователност на исковите претенции.
Противното би
означавало да се установи недължимост както на задълженията, установени по Акт
за установяване на задължение №РА001082/20.06.2012 година, така и на тези по
Акт за установяване на задължение № АУ001253/26.07.2016 година.
В контекста на гореизложеното
и с оглед установеното от фактическа страна, в настоящия случай се констатира,
е налице прекъсване на давността и отграниченото като процесно главно вземане не
е погасено по давност, а с това на основание
чл.119 ЗЗД се приема , че не са се погасили по давност и акцесорните вземания
за обезщетение за забава. По този начин се мотивира извода, че правото на ответника на
принудително удовлетворяване относно процесното вземане съществува, респ.
исковите претенции са неоснователни и като такива се отхвърлят.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да присъди на ответника разноски по
делото -юрисконсултско възнаграждение, последното определено,съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК на сума в размер на 300
лева,
Ръководен от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.С.Ч. с ЕГН: ********** и адрес: ***, със съдебен адрес:***, „Д-р К. С.” № .,
чрез адв. Е.М. ***, Булстат: *********, представлявана от С.Н. Р. - Кмет на
Община Сливен, чрез пълномощника си мл.
експерт А.С.О. искови претенции за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.Ч. *** главница в размер на сумата 1008,39 лева
и акцесорна претенция за лихви в размер на сумата 584,65 лева по образувано изпълнително дело № 2018 222 04 00245 по описа на ДСИ при СлРС като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА В.С.Ч. с ЕГН: ********** и адрес: ***, със съдебен адрес:***,
„Д-р К. С.” № 1, чрез адв. Е.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат: *********, представлявана от
Стефан Николов Радев - Кмет на Община Сливен, чрез пълномощника си мл. експерт А.С.О. сумата 300 лева /триста лева/, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: