№ 383
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
в присъствието на прокурора Биляна Ем. Дукова
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601156 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е искане от осъдения В. Р. В. за възобновяване на
наказателното производство по н.о.х.д. №798/2023г. на Районен съд -
Благоевград и в.н.о.х.д. №69/2024г. на Окръжен съд - Благоевград.
В искането се излагат пространни доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на съдебните актове по
посочените дела и за неправилно приложение на материалния закон. Иска се
възобновяване на производството по н.о.х.д. №798/2023г. на Районен съд -
Благоевград, отмяна на присъдата на районния съд и решението на въззивната
инстанция и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно, ако не
бъде уважена молбата по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, се претендира отмяна на
първоинстанционната присъда и на въззивното решение и оправдаване на
осъденото лице на осн. чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК или изменение на въззивното
решение на чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК.
В съдебно заседание пред АС-София упълномощеният защитник на
осъдения В. Р. В. - адв. Г. Ю. поддържа искането за възобновяване по
наведените в него основания и доводи. Моли съда да постанови решение, с
което да възобнови наказателното производство в насоката, заявена в молбата
за възобновяване.
1
Осъденият В. Р. В. изразява съжаление за случилото се и моли искането
за възобновяване да бъде уважено.
Представителят на държавното обвинение счита искането за
възобновяване на наказателното производство за неоснователно и моли то да
бъде оставено без уважение. Намира, че не са налице претендираните в
искането основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, тъй като не са допуснати
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК.
Апелативен съд - София, като обсъди доводите на страните и съобрази
материалите по делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо,
тъй като е подадено в установения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок. То е насочено
срещу акт, който подлежи на проверка по реда на глава XXXIII от НПК.
Разгледано по същество, искането е основателно, но само поради
наведеното нарушение на принципа на чл. 13 от НПК. Съображенията за това
са следните:
С присъда №77 от 27.11.2023г. по н.о.х.д. №798/2023г. на Районен съд -
Благоевград, съдът е признал В. Р. В. за виновен в това, че на 01.11.2021 г. в гр.
Благоевград, ул. „Владо Черноземски“ №3, в качеството на длъжностно лице -
*** /водач на патрулен автомобил/ в група „***“, сектор „Охранителна
полиция“ при I - во РУ на МВР - Благоевград, е присвоил чужда движима вещ
- мобилен апарат марка „HUAWEI P30“, с IMEI № 867542042184666 и IMEI №
867542042197676, на стойност 809 лева, собственост на Р. Б. Ш. - Х., връчена в
това му качество, поради което и на осн. чл. 201, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го
е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
В тежест на осъдения В. са възложени и направените по делото
разноски.
Присъдата е атакувана пред Окръжен съд - Благоевград от прокурора,
подсъдимия и неговия защитник.
Въззивната проверка е приключила с решение № 105/19.04.2024 г., по
в.н.о.х.д. № 69/2024 г. по описа на ОС- Благоевград /неподлежащо на
обжалване/, с което първоинстанционната присъда е изменена, чрез
преквалифициране на извършеното от В. в престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 201, ал. 1 от НК, оправдаване по първоначалното обвинение по чл. 201,
ал. 1 от НК и увеличаване размера на наказанието „Лишаване от свобода“ на
шест месеца. В останалата част присъдата на РС - Благоевград е потвърдена.
С настоящото искане за възобновяване са релевирани касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за
допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да
2
отбележи, че в производство по възобновяване правомощията на съда са
ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да събира
доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата
по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика
от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената
маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в
производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери
дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи пълното и
всестранно изясняване на релевантните обстоятелства и правилното
формиране на вътрешното убеждение.
Изхождайки от това принципно положение, Апелативен съд-София
констатира, че при постановяване на своите съдебни актове съдилищата са
нарушили принципа за разкриване на обективната истина, регламентиран в чл.
13 от НПК, като не са установили датата на престъпното деяние, за което е
ангажирана наказателната отговорност на В..
Решаващият първостепенен съд и въззивният съдебен състав са приели,
че свид. К. е предал на осъденото лице инкриминирания мобилен апарат на
01.11.2021г. и тъкмо с това действие е обвързано получаването на
фактическата власт върху вещта, предмет на престъплението. По делото е
установено несъмнено, че на посочената дата осъденият В. е бил на смяна от
07.00 часа до 19.00 часа на пост № 1 и е имал за задача да осъществява
пропускателния режим в сградата на I - во РУ на ОД на МВР - Благоевград.
Месечният график, ежедневната ведомост с положения в нея личен подпис
на осъдения В. и информационната карта за дейността на наряда от
01.11.2021г. еднозначно фиксират разисквания релевантен факт. От
споменатите писмени доказателства обаче, не може да се направи извод, че
именно на 01.11.2021г. свид. К. е отишъл в сградата на I - во РУ на ОД на МВР
- Благоевград и е предал процесния мобилен телефон. За да приемат, че
деянието е осъществено на 01.11.2021г. съдилищата са се позовали на
показанията на свид. Б. К.. Последният е разпитан от РС - Благоевград в с.з. на
25.10.2023г. и е заявил, че няма спомен за датата на случилото. Уточнил е
колебливо „преди две или три години“. Така изнесената информация от свид.
К. не дава яснота за времето на извършване на престъплението. Данни за
конкретния ден, в който осъденият е установил фактическото господство
върху мобилния апарат се съдържат в показанията на свид. Б. К., дадени на
досъдебното производство, прил. в т. II, л. 34-38 от ДП и в показанията на
свид. Р. Б. Ш. - Х., депозирани на 01.07.2022г. пред мл. следовател, прил. в т.
II, л. 78-83 от ДП. И двата доказателствени източника, събрани в досъдебната
3
фаза не са били прочетени по реда на чл. 281 от НПК, поради което
същественият обективен признак на деянието, какъвто е времето на
осъществяването му, е останал неизяснен. Упреците на осъдения и неговия
защитник относно този порок в проц. дейност на съдилищата по фактите е
основателен и представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от
НПК. Доколкото въззивният съд може да извърши следственото действие,
което първостепенният съд е пропуснал, няма причина за връщане на делото в
първата инстанция, както се настоява от осъдения и защитника.
Останалите оплаквания, аргументирани в искането за възобновяване на
наказателното производство и поддържани в съдебно заседание са
неоснователни.
Не търпи критика констатацията на РС-Благоевград, направена в
разпоредително заседание на 28.06.2023г. и съвпадаща със заявеното тогава
становище на страните, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, респ. обвинителния акт
покрива стандартите на чл. 246, ал. 2 от НПК. Обратната позиция поддържана
в настоящото производство не намира опора в съдържанието на обвинителния
титул. В обстоятелствената част подробно и непротиворечиво са изложени
фактите и обстоятелствата, запълващи обективните и субективни признаци на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 201, ал. 1 от НК, за
реализирането на което осъденият В. е предаден на съд. В обв. акт обосновано
и в унисон с приложената на досъдебното производство служебна
документация и релевантната нормативна база е очертаната заеманата от
осъдения В. позиция в органите на МВР и обстоятелствата, легитимиращи го
като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК. Не е вярно
наведеното в искането за възобновяване оплакване, че цитираните в обв. акт
Инструкция №8121з-1415/20.11.2015г. за реда и организацията за
осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗМВР,
Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. за патрулно - постова дейност и реда и
организацията за осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл. 14,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР и утвърдените от началника на I - во РУ - Благоевград
указания не са представени. Напротив, същите са приложени в т. III от ДП, л.
43-50, л. 53 - 64 и л. 65 - л. 97. Обстоятелството, че осъденият В. е бил наясно
със задълженията, произтичащи от изпълняваната към инкриминираната дата
работа на пост №1 се установява от информационната карта за дейността на
наряда от 01.11.2021г. /прил. на л. 3, т. III от ДП/, в която изрично са вписани
проведения инструктаж и в какво се състоят функциите му - осъществяване на
пропускателен режим в сградата на I - во РУ - Благоевград.
Първостепенният и въззивният съд аргументирано са приели за доказан
факта, че осъденият В. към 01.11.2021г. е притежавал качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,, б. „а“ от НК. Осъденият В. бил
4
назначен в полицията през 2017г., а от 16.11.2020г. заемал длъжността „***
/водач на патрулен автомобил/” в група „***” към сектор „Охранителна
полиция” в I - во РУ при ОДМВР- Благоевград. Осъденият и неговите колеги
извършвали патрулно - постова дейност в дни и часове, определяни
предварително в месечни графици, съставяни по образец и утвърждавани от
началника на I - во РУ - Благоевград. В изпълнение на месечния график за м.
ноември 2021г., на инкриминираната дата, във времевия интервал от 07.00
часа до 19.00 часа осъденият В. е давал наряд на пост № 1. По силата на
Инструкция №8121з-1415/20.11.2015г. за реда и организацията за
осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗМВР,
Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. за патрулно - постова дейност и реда и
организацията за осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл. 14,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР и указанията, утвърдените от началника на районното
управление, осъденият В. е имал задължение да впише в книга за
пропускателния режим всеки посетител, а след приключване на наряда да
отчете резултатите от работата си с нарочна информационна карта.
Ето защо, настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите
на съдилищата по фактите, че осъденият В. към инкриминираната дата е
могъл да бъде субект на престъпление по чл. 201, ал. 1, респ. по
привилегирования състав на чл. 205, ал. 1, т. 1 от НК. Защитните доводи за
липса на особеното качество по чл. чл. 93, т. 1,, б. „а“ от НК са неоснователни.
Предвид посоченото по - горе съществено процесуално нарушение на
чл. 13 от НПК, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК
наказателното производство следва да бъде възобновено и делото да бъде
върнато на етапа, при който процесуалното нарушение може да бъде санирано
- стадия на насрочване на делото за въззивно съдебно заседание и произнасяне
по реда на чл. 327 НПК. Въззивният съд съобразно разпоредбите на чл. 314
НПК и чл. 315 НПК може да отстрани допуснатите от първата инстанция
нарушения при събирането на доказателствата и да събира нови
доказателства.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да установи
в пълнота обективната истина по делото, като събере относимите и
допустимите доказателствени източници.
Мотивиран от изложеното, в рамките на правомощията си по чл. 425, ал.
5
1, т. 1 от НПК, АС-София намира, че постановеното въззивно решение следва
да се отмени.
Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК,
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в.н.о.х.д № 69/2024 г.
по описа на ОС-Благоевград.
ОТМЕНЯ решение №105 от 19.04.2024г. по в.н.о.х.д № 69/2024 г. по
описа на ОС-Благоевград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на ОС-
Благоевград от етапа на насрочване на делото за съдебно заседание и
произнасяне по реда на чл. 327 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6