№ 130
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200109 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Ф. С. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. С. П. – АК-Пловдив, с посочен съдебен адрес: *, срещу Електронен
фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 5500274 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на
жалбоподателката е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Посочва се, че при издаването му не
са спазени материалният закон и процесуалните правила. Счита се, че не правилно в случая
е било използвано мобилно техническо средство, за което дори липсват данни за
изправност, както и че ЕФ не е придружен с надлежен снимков материал.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител. В писмено становище от адв. П. – АК-Пловдив, се развиват доводи за
липса на декларация от собственика на автомобила, както и за нарушение на чл. 39, ал. 4 и
чл. 85а ЗАНН. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.
С отделна молба процесуалният представител на жалбоподателката оспорва
верността на документ, изпратен от Община Бургас по негово искане, като иска сезиране на
РП-Бургас за евентуално извършено престъпление.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда са
1
развити съображения за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска
неговото потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото АНО, който носи
доказателствената тежест за установяване на този факт, не е ангажирал конкретни
доказателства за датата на връчване на ЕФ. От разпечатката на автоматизираната система на
КАТ (л. 17 гръб) е видно, че като дата на връчване е отбелязана 07.01.2023 г. Предвид
липсата на доказателства в обратна посока, съдът приема, че именно това е датата на
връчване, при което подадената на 10.01.2023 г. жалба се явява в срок. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 15.12.2021 г. в 09:41 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+910 от кв. „Пети
километър“ в посока кв. Ветрен, техническо средство – мобилна система за контрол на
скоростта – „TFR1-M” с № 644, поставена в служебен автомобил с рег. №*, засякла и
заснела, движещ със скорост от 65 км/ч. автомобил „Опел Астра“ с рег. № *. Мястото на
контролирания пътен участък попадало в урбанизираната територия на гр. Бургас и там
важало общото ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано
на файл с наименование „Клип № 49167”. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Опел Астра“ с рег. №
* е собственост на „*“ ЕАД, но като ползвател още при регистрирането на автомобила е
вписана жалбоподателката С., както и че скоростта следва да се счита на 62 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 %. в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5500274 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на ползвателя С. било наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M” с № 644, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 19) и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване (л. 18).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 20), съдържащ
всички законоустановени реквизити, включително и снимка на разположението на
техническото средство в служебния автомобил (л. 20 гръб).
По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация по
чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.
2
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че този участък попада в
границите на населеното място и важи ограничението на скоростта от 50 км/ч, както и
точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 12 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта.
След служебно изисканата от съда справка от Община Бургас (л. 22) категорично се
установява, че мястото попада в урбанизираната територия на гр. Бургас и е важало общото
правило за максимално разрешена скорост до 50 км/ч.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не намира причина да изключи цитираното
писменото доказателство от доказателствената съвкупност. Касае се за официален
свидетелстващ документ, изхождащ от собственика на пътя, който се подкрепя напълно от
друг официален документ - протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. (л. 20), поради което и съдът не намира причина да не му се довери.
Горните изводи не мога да се оборят от приложеното на л. 30 писмо от Община
Бургас по повод друго дело (НАХД № 57/2023 г. на РС-Бургас), където е посочено, че на
това място има монтиран знак В26 (който между другото предписва максимална скорост
отново от 50 км/ч.). Следва да се има предвид, че писмото по настоящето дело касае точно
определена дата – 15.12.2021 г. и информацията в него е валидна към тази дата. В писмото,
касаещо НАХД № 57/2023 г. на РС-Бургас не е упомената дата, към която се отнася
предоставената информация. Това означава, че е напълно възможно към 15.12.2021 г. знак
3
да не е имало, а в последствие такъв да е монтиран. Именно поради това съдът счита, че
двата документа не си противоречат и не се изключват взаимно. С оглед на това съдът
счита, че няма причина да изключва писмото от Община Бургас, както и няма причина да
сезира РП-Бургас. Разбира се, всеки гражданин е свободен да сезира прокуратурата и ако
жалбоподателката въпреки всичко счита, че има извършено престъпление – то тя е свободна
да сезира директно прокуратурата и без посредничеството на съда.
Противно на становището на жалбоподателката съдът счита, че в ЕФ по достатъчно
описателен начин е посочено мястото на извършване на нарушението (чрез неговото
описание и посочване на координати в придружаващата снимка), обстоятелствата по
неговото извършване и всички останали факти, относими към отговорността на нарушителя.
Видно от приложените снимки в зоната на заснемане на техническото средство няма други
автомобили, които евентуално да са повлияли на уреда.
По същество следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен
фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
- електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна
принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е
посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов
подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната
практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по
к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Действително не е посочено пред кой съд може да се обжалва ЕФ, но повече от
очевидно е, че това нарушение не е възпрепятствало жалбоподателката в срок да сезира
компетентния съд, поради което и няма как да се приеме, че порокът е съществен, доколкото
4
реално не е довел до ограничаване на правата на санкционирания.
Във връзка с направените възражения, следва да се има предвид и, че настъпилата
законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.)
(Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на
нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на
неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП или ЕФ. В §6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Видно
от представеното Удостоверение (л.18) използваното техническо средство е одобрен тип
съгласно Закона за измерванията, поради което и използването му е било законосъобразно.
Тук е мястото да се посочи, че срокът на валидност на издаденото удостоверение за одобрен
тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г. Същевременно обаче по силата на чл.
30, ал. 5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип, поради което и съдът счита, че в конкретния случай използваната
мобилна система за контрол е одобрен тип средство за измерване на скорост.
Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015
г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
5
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък – т.е. цялото установяване и
заснемане на нарушението се извършва автономно от техническото средство. Доколкото за
нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно
постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение
№ 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на
контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.
По мнение на съда процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията, поради
което и е годен да изпълни функциите си. Протоколът е придружен дори и със снимка на
разположението на техническото средство в самия служебен автомобил, което не е било
нужно (предвид, че анализът на нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата указва, че изискването
за снимка към протокола е въведено единствено за технически средства, които
самостоятелно са разположени временно на пътя, но не и по отношение на тези технически
средства, които са монтирани в служебните автомобили - Решение № 1014/03.08.2020 г. на
АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 1014/20 г. ), но което не само, че не ограничава правата на
санкционираното лице, а дори ги съхранява в степен по – висока от предвидената в закона.
Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така,
доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 15.12.2021 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
на мястото на контрол по друг начин.
По отношение на възраженията за липса на декларация от собственика на автомобила
съдът следва да посочи следното:
Няма спор, че автомобилът е собственост на „*“ ЕАД, което се доказва от справката
за собственост (л. 17 ). Няма спор обаче и че като ползвател на автомобила при
регистрацията му на основание чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, е посочена именно жалбоподателката С..
Следва да се има предвид също така, че разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено
ползването на МПС, т. е. „ползвателя“. Това е направено в случая, тъй като ползвателят е
бил известен на съответната териториална структура на МВР. Собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, т. е. ползвателя, отговаря за извършеното
с него нарушение, и се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
6
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство /чл. 188, ал. 1 от ЗДвП/. В
случая ползвателят е изрично посочен от собственика още при регистрацията на МПС.
В ал. 2 думата "собственик" е употребена в широк смисъл, като при тълкуването на
разпоредбата следва да се има предвид връзката с разпоредбата на ал. 1 от същата законова
норма, изрично сочеща и ползвателя като административнонаказателно отговорно лице,
наред със собственика. В тази връзка практиката на съдилищата от цялата страна е
категорична, че в случаите когато при регистрацията на автомобила изрично е посочен и
неговия ползвател, то напълно законосъобразно е да се ангажира отговорността именно на
ползвателя (между друго това е масовата хипотеза, когато автомобилът е собственост на
лизингодател, а реално се ползва от лизингополучателя) - Решение № 8 от 11.01.2019 г. на
АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 289/2018 г.; Решение № 446 от 2.03.2021 г. на АдмС - Пловдив
по к. а. н. д. № 3338/2020 г.; Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на АдмС - София по адм. д. №
885/2018 г.; Решение № 147 от 10.05.2017 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. №
10119/2017 г.; Решение № 102 от 27.02.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. №
1010/2017 г. и много други.
Както изрично посочва касационната инстанция: „Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В конкретния случай собственикът е сторил това
предварително като е заявил и това е надлежно вписано в регистрите на Пътната
полиция, кой е ползвател на процесното МПС, т.е. на кого го е предоставил
собственикът… …. което прави безпредметно заявяване от страна на санкциониращия
орган пред собственика възможността да декларира, на кого е предал автомобила, тъй
като това вече е сторено“ - Решение № 129 от 07.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 40/2022 г.
на XIX състав на Административен съд - Бургас .
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателката. Тъй като, както
се посочи по-горе, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за
друго лице, то правилно именно ползвателят, в лично качество, следва да бъде адресат на
административното наказание. Ако не С., а друго лице е ползвало автомобила него ден, то е
следвало жалбоподателката да подаде съответната декларация в Сектор „ПП“. Само по този
начин би могла да отпадне отговорността й. В случая това не е сторено, поради което и
съдът счита, че съвсем правилно именно С. е била санкционирана.
По отношение на възражението за нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН следва да се има
предвид, че тази разпоредба предвижда, че за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш, но необжалваем минимум в текста на ал.2 на чл. 39 от ЗАНН няма.
Последноцитираната разпоредба урежда ред за налагането на глоби на
местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието
7
на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш,
който няма нищо общо с електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер
в диапазона от 10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се
съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено условие да
липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от
размера на определената глоба в хипотезата на маловажен случай. Но необжалваем
минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер санкция
няма.
Нещо повече, необжалваемостта, по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, след като бъде
постигната, води до приключване на административнонаказателното производство, защото с
издаването на фиш се постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление.
Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН
изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и
санкционирано с фиш нарушение.
Трудно може да се разбере смисълът на нормата на ал. 4 и в частност какво се има
предвид под „необжалваем минимум“ – глобите от 10 лв. или до 50 лв. и защо да са
необжалваем минимум, като всъщност никъде не е изключена възможността да се оспорва и
този размер на административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред
за налагането им. Вярно е, че според действащата към момента на приемане на разпоредбата
разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, не подлежат на обжалване наказателните
постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева
включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева
включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен
ако в специален закон е предвидено друго. Тогава очевидно става въпрос за необжалваем
минимум в размер на 10 лв. и при наличието на тази разпоредба при едно систематично и
историческо тълкуване на ЗАНН, изводът е, че с чл. 39, ал. 4 ЗАНН е въведено ограничение
за издаване на електронен фиш за глоби до 10 лв.
Следва да се отбележи още, че към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН, освен че е действала разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, е приета и
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и ал. 13 от ЗДвП, като според ал. 13 не подлежат на обжалване
наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв.
включително. Същата е обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г.,
но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че „необжалваем минимум“ според
законодателя всъщност са глобите до 50 лв., до какъвто размер могат да се санкционират
маловажните нарушения по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до
извод, че поради разписаното в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се
налагат глоби до 50 лв. тъй като и според приетата едновременно с тази норма
противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП не се изключва тази
възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на електронни фишове, с които
8
е наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога тази възможност.
Нещо повече, и разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се
изключва възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., вкл. и за глоби в
размер на 10 лв. Така, независимо, че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който въвежда института на
електронния фиш едновременно с приемането на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, приемането в
същото време и едновременно с това и на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП изключва възможността
разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на
електронен фиш да не е предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв.
За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН е приета също
едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува
едновременно с тях. На практика разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН препраща към специален
закон при липсата на правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така.
Отделно от това според чл. 189, ал. 14 /предишна ал. 6/, за неуредените в този закон случаи
по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и
фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания. Няма как ЗАНН в частта си относно
електронните фишове да се счита за специален закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части
обратно, да е общ закон по отношение на ЗДвП.
Не на последно място, следва да се отбележи, че единственото императивно въведено
ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в
случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /чл. 189, ал. 4 ЗДвП/.
Нелогично е и противно на правната логика е, по-усложненият ред да се прилага за по-
леките нарушения, след като изрично този ред, е предвиден за по-тежките.
Именно с оглед горното съдебната практика категорично е изоставила виждането,
застъпено в жалбата, че в случаи като настоящия е допуснато нарушение на чл. 39, ал. 4
ЗАНН, което пък да налага отмяна на ЕФ.
Изрично в този смисъл е практиката на Административните съдилища от цялата
страна, като например - Решение № 1842/24.10.2022 г. по к.н.а.х.д. № 2037/2022 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение от 15.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 1173/2021 г. на
Административен съд - Хасково, Решение № 25 от 10.02.2022 г. по к. адм. н.
д. № 155/2021 г. на I състав на Административен съд - Ямбол, Решение № 12
от 21.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 482/2021 г. на I състав на Административен съд - Стара
Загора, Решение № 693 от 30.09.2021 г. по к. адм. н. д. № 835/2021 г. на X състав на
Административен съд - Пазарджик, Решение № 536 от
02.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 446/2021 г. на X състав на Административен
съд - Пазарджик, Решение № 46 от 14.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 358/2021
г. на Административен съд - Кюстендил, Решение № 93 от 04.03.2022 г. по к.
адм. н. д. № 698/2021 г. на III състав на Административен съд - Враца,
Решение от 28.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 108/2021 г. на Административен
9
съд - Силистра, Решение № 12 от 22.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 183/2021 г.
на Административен съд - Ловеч, Решение № 129 от 07.02.2022 г. по к. адм. н.
д. № 40/2022 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас, Решение №
10 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 243/2021 г. на Административен съд -
Видин, Решение № 1655 от 10.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 1943/2021 г. на
XXI състав на Административен съд - Варна, Решение от 08.11.2021 г. по к.
адм. н. д. № 269/2021 г. на V състав на Административен съд - Русе, Решение
от 11.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 114/2021 г. на Административен съд –
Габрово.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателката. Наложеното й
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – „Глоба”
в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите
причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5500274 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Д. Ф. С. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
10
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11