Решение по дело №668/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 94 от 20.12.2023 г., постановено по анд № 20234410200247/2023 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 15-2300251/15.09.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл. 413, ал.2 от КТ на „Епос груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул „Бойчо Желев“№176А, представлявано заедно и потделно от Ю. Ш. Ю.-управител и Д. П. Т.-управител, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.15, ал.3 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд затова, че при извършена проверка на място на 10.08.2023 г. и на 16.08.2023 г. в обект строителен „Основен ремонт на покрива на сграда с [идентификатор], част от ОУ „В. Л.“ в гр.Белене, обл.Плевенска, [УПИ], кв.158“ с възложител ОУ“В. Левски“ гр.Белене, работодателят „Епос груп“ ЕООД, гр.Провадия е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като на 10.08.2023 год. управителят Ю. Ш. Ю. не е провел ежедневният инструктаж на лицата, извършващи СМР на посочения строителен обект, както следва: на техническия ръководител З. И. К., работник в строителството Х. И. С., работник в строителството Р. Й. Д., работник в строителството Д. П. И..

Против постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, в която се излагат доводи, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано с оглед събраните по делото доказателства и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли за неговата отмяна и потвърждаване на НП, претендира разноски. Сочи, че в мотивите на решението на съда е записано че: „ Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително при строителни и монтажни работи, а съгласно ал. 3 ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя." Според касатора съдът неправилно е възприел, че прекият ръководител на работата на обекта - З. И. К., в качеството му на технически ръководител на обекта, който е посочен като лице, извършило инструктажа от строителните работници, посочени в дадените от тях обяснения, е лицето, което следва да проведе инструктажа. Без да вземе предвид показанията на свидетелите Х. Р. и А. Д., съдът е достигнал до неправилен извод, че нарушението не може да се вмени във вина на работодателя, тъй като според установеното от свидетелите Р. и Д., че управителят на дружеството - Ю. Ш. Ю. на 10.08.2023 г. не е бил на обекта, не води до извода, че не е извършен ежедневен инструктаж на посочените в акта и в НП лица. Касаторът се позовава на показанията на актосъставителя Х. Р. и свидетеля А. Д., според които, от представените документи на място в Дирекция „Инспекция по труда" е установено, че със Заповед на управителя на дружеството - Ю. Ш. Ю. е определил себе си като координатор по безопасност и здраве за обект строителен: „Основен ремонт на покрива на сграда с [идентификатор], част от ОУ "В. Левски" в гр.Белене обл.Плевен , [УПИ], кв.158. В задълженията на координатор по безопасност и здраве за обекта влиза провеждането на инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. При извършената проверка на място на обекта, когато са снети писмени обяснения от работниците на обекта се установява, че на дата 10.08.2023 г., когато е документиран проведеният ежедневен инструктаж на лицата, управителят изобщо не е бил на обекта. В такъв случай няма как същият да е провел ежедневния инструктаж на работниците. Писмени обяснения на работниците са непротиворечиви, поради което касаторът счита, че по категоричен начин доказват, че на 10.08.2023г. управителя Ю. Ш. Ю. с [ЕГН] не е провел ежедневния инструктаж на лицата, извършващи СМР на обект строителен: „Основен ремонт на покрива на сграда с [идентификатор], част от ОУ "В. Левски" в гр.Белене обл.Плевен , [УПИ], кв.158".

Постъпил е отговор на касационната жалба от „Епос груп“ ЕООД чрез адв.В., който счита постановеното решение за правилно , излага подробни съображения по съществото на спора, моли съда да остави в сила оспореното решение, алтернативно-да го отмени, като приложи чл.415в от КТ, на последно място-след отмяна на решението-да редуцира размера на наложената санкция до нейния минимален размер. Претендира сторените в производството разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Ч., която моли съда да уважи касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за един адвокат.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв.В. с пълномощно , приложено по въззивното дело, моли съда да отхвърли жалбата, алтернативно-да приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, алтернативно-да редуцира наложената санкция до нейния минимален размер съгласно чл.413, ал.2 от КТ. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с АУАН № 15-2300251 от 29.08.2023 г. е ангажирана отговорността на дружеството затова, че при извършена проверка на място на 10.08.2023 г. и на 16.08.2023 г. в обект строителен „Основен ремонт на покрива на сграда с [идентификатор], част от ОУ“В. Левски“ в гр.Белене, обл.Плевенска, [УПИ], кв.158, с възложител ОУ „В. Левски“, гр.Белене, със строител „Епос груп“ ЕООД гр.Провадия, не е провел ежедневния инструктаж на лицата, извършващи СМР на обект строителен: „Основен ремонт на покрива на сграда с [идентификатор], част от ОУ“В. Левски“, гр.Белене, [УПИ], кв.158 с възложител ОУ „В. Левски“ гр.Белене, на техническия ръководител З. И. К., работник в строителството Х. И. С., работник в строителството Р. Й. Д., работник в строителството Д. П. И., с което е нарушил чл. 15, ал. 3 на Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Въз основа на съставения АУАН е издадено и НП, от което се установява, че за посоченото в акта нарушение, на дружеството в качеството му на работодател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 413, ал.2 от КТ.

От разпитания в съдебно заседание свидетел Х. Р. съдът установил, че работи като главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен и че е извършил документална проверка, при която установил, че за провеждането на ежедневния инструктаж на работниците и служителите от „Епос груп“ ЕООД е ангажиран управител на дружеството, но за датата, в която е посочена в акта, управителят не е присъствал на обекта, за да проведе инструктаж, и е съставен акт, че не е извършил инструктажа, тъй като не е присъствал на тази дата на обекта, видно от обясненията на работещите. Свидетелят Р. заявил, че едната проверка е извършена на място, а другата е извършена в Инспекцията по труда, както и че при проверката са дадени предписания, които след това са изпълнени. От показанията на свидетелката А. Д. съдът установил, че работи като главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен, че е присъствала на проверката на дружеството с колегата си Р. на място, както и на проверката по документи. Заявила, че не е бил проведен ежедневен инструктаж от управителя на няколко лица, които са посочени в акта и затова е съставен акта.

Съдът изложил съображения, че към административно наказателната преписка са представени извадка от книга за ежедневен инструктаж /от корицата и от страницата, касаеща ежедневен инструктаж от 10.08.2023 г. – приложени на л. 23 и 24 от делото/. От представеното копие от страница от книгата за ежедневен инструктаж съдът установил, че под № 1 фигурира името на З. К., посочен е обект ОУ „В.Левски“, посочена е длъжност технически ръководител, посочен е вида инструктаж – ежедневен, посочена е дата на провеждане на инструктажа 10.08. и има положени подписи на инструктиран и на лицето, извършило инструктажа. Останалите лица, по отношение на които е прието в акта и НП, че не им е проведен ежедневен инструктаж на 10.08. също фигурират в представеното копие, а именно Х. И. под № 7, Р. Й. под № 8 и Д. И. под № 6. По отношение на всички тях е посочено, че са работник строителство, че са на обект ОУ „В.Левски“, че е проведен ежедневен инструктаж, посочена е дата 10.08.2023 г. и има положени подписи на инструктиран и на лице, извършило инструктажа. Съдът констатирал още, че към административно наказателната преписка е приложено обяснение от З. К. – технически ръководител на обекта /л. 25/, който е дал обяснение относно трудова злополука на работник на обекта. Изписал е, че е технически ръководител във фирмата, че на обекта от около 10 дни работи група работници, командировани от фирмата за монтаж на ламаринен покрив на обекта и е посочил какво се е случило на 10.08.2023 г. В края на даденото обяснение е изписал: „Не са инструктирани защото не са ми изпратени трудови договори или списък с назначените“. Съдът направил извод от изложеното, че не става ясно кой конкретно има предвид, че не е инструктиран, но приел от изложеното, че може да се приеме, че З. И. К. в качеството си на технически ръководител на обекта е знаел, че негово е задължението да инструктира работещите на обекта. Позовал се и на приложено по делото /на л. 26/ второ обяснение от З. К., в което е посочил, че от произшествието не е видял нищо, нито падналия, и е уточнил, че не го познава. Посочил е, че на 10.08.2023 г. не е видял управителя на фирмата, защото е бил на другите обекти. От обясненията на Р. Д., Д. И. и Х. С. установил, че са били инструктирани от З., като едни го посочват като „техническият на обекта“, а други като „бригадира“.

Съдът направил извод, че съгласно разпоредбата на чл. 15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително при строителни и монтажни работи, а съгласно ал. 3 ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя. От данните по делото установил, че прекият ръководител на работата е бил именно З. И. К. в качеството му на технически ръководител на обекта, който е посочен като лице, извършило инструктажа от строителните работници, посочени в АУАН и НП в дадените от тях обяснения – приложени към административно-наказателната преписка. Посоченият по-горе текст от Наредбата според въззивния съд не вменява на управителя на дружеството лично да извършва инструктажа, поради което и установеното от свидетелите Р. и Д., че управителят на дружеството – Ю. Ш. Ю., на 10.08.2023 г. не е бил на обекта не води до извода, че не е извършен ежедневен инструктаж на посочените в НП лица. Приел, че по делото не е приложена и заповед на работодателя, от която да се установява, че извършването на ежедневен инструктаж е възложено на единия от управителите, а именно-на Ю. Ш. Ю..

На тези основания отменил оспореното НП и присъдил поисканите от дружеството разноски.

По искане за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, обективирано в подадената касационна жалба, анд №20234410200247/2023 год. е върнато на същия съдебен състав от Районен съд-Левски, постановил оспореното решение, който да се произнесе по подадената касационна жалба вх.№946/16.02.2024 год по описа на АС-Плевен, с характер на молба за изменение на постановеното Решение №94/20.12.2023 год. год. по анд №20234410200247/2023 год. на Районен съд-Левски в частта за разноските. Постановено е Определение №75/12.07.2024 год., с което постановеното решение е изменено в частта на разноските, като ДИТ-Плевен е осъдена да заплати на „Епос груп“ ЕООД в размер на 720 лева. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно по своя резултат, но по съображения, различни от изложените от въззивния съд.

Дружеството „Епос груп“ ЕООД е наказано за извършено нарушение на чл.15, ал.3 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд затова, че при извършена проверка на място на 10.08.2023 г. и на 16.08.2023 г. в обект строителен „Основен ремонт на покрива на сграда с [идентификатор], част от ОУ „В. Левски“ в гр.Белене, обл.Плевенска, [УПИ], кв.158“ с възложител ОУ“В. Левски“ гр.Белене, работодателят „Епос груп“ ЕООД, гр.Провадия е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като на 10.08.2023 год. управителят Ю. Ш. Ю. не е провел ежедневният инструктаж на лицата, извършващи СМР на посочения строителен обект, както следва: на техническия ръководител З. И. К., работник в строителството Х. И. С., работник в строителството Р. Й. Д., работник в строителството Д. П. И..

Разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата по принцип въвежда задължение за провеждане на ежедневен инструктаж на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи. Разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредбата, определя като задължено да извършва ежедневният инструктаж лице - прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя. Именно тази разпоредба е посочена като нарушена в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Т.е. адресат на задължението за провеждане на ежедневен инструктаж на заетите в съответната дейност лица, е физическо лице, което е пряк ръководител на работата или е натоварено от работодателя с нарочна заповед да извършва тази дейност. В случая, в обстоятелствената част и на АУАН , и на НП, е посочено, че управителя на „Епос груп“ ЕООД не е провел ежедневен инструктаж на поименно и с ЕГН посочените физически лица, извършващи СМР на строителен обект „Основен ремонт на покрива на сграда с [идентификатор], част от ОУ „В. Левски“ в гр.Белене, обл.Плевенска, [УПИ], кв.158“ с възложител ОУ“В. Левски“ гр.Белене. Органите на ДИТ-Плевен правилно са определили, че именно управителят Ю. Ш. Ю. е задълженото лице по смисъла на чл.15, ал.3 от Наредбата и това е видно от представената именно от касатора Директор на ДИТ-Плевен в касационното производство Заповед №22/12.05.2022 год.на л.21 от делото, с която именно управителят Ю. Ш. Ю. е определен като координатор по безопасност и здраве, в т.ч. е натоварен със задълженията, регламентирани с Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вкл. провеждането на ежедневен инструктаж по смисъла на чл.15, ал.3 от Наредбата. Но актът за нарушение и НП не са издадени срещу физическото лице, натоварено със задължението по чл.15, ал.3 от Наредбата, а неправилно са съставени срещу дружеството „Епос груп“ ЕООД, чийто управител е задълженото по чл.15, ал.3 от Наредбата лице Ю.. Това е довело и до следващото допуснато съществено нарушение от страна на АНО – не е наложено административно наказание на физическото лице Ю., което не е изпълнило вмененото му с посочената като нарушена разпоредба норма на чл.15, ал.3 от Наредбата задължение, а е ангажирана адзминистративнонаказателната отговорност на дружеството, чийто управител е Ю., като е наложена имуществена санкция на дружеството. При неизпълнение на задължението за провеждане на ежедневен инструктаж обаче, се поражда отговорност за съответното задължено да извършва този инструктаж лице-т.е. за физическото лице. Следователно, за неизпълнение на задължението по чл.15, ал.3 от Наредбата, отговорност следва да носи физическото лице, натоварено от работодателя със задължението за извършване на ежедневен инструктаж. А не дружеството –работодател. Още повече, че с посочената разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ, въз основа на която е наложена санкцията, е предвидено налагането на административно наказание за виновното длъжностно лице, което не е изпълнило вмененото му законово задължение. Вярно е, че със същата разпоредба са предвижда и имуществена санкция за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, но отговорността за работодателя би възникнала, ако самият работодател не е изпълнил задълженията си за осигуряване на ЗБУТ. Например, в хипотезата на чл.281, ал.5 от КТ, а именно – ако работодателят, след като е длъжен, не е организирал провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с Наредбата за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В случая работодателят „Епос груп“ ЕООД е изпълнил задължението си, като е определил конкретно физическо лице, което да провежда инструктажи на заетите лица. Ако не беше, следваше да се ангажира отговорността му за неизпълнение на задължението по чл.281, ал.5 от КТ във връзка с чл.15, ал.3 от Наредбата и да му се наложи имуществена санкция на основание чл.413, ал.2 от КТ. Но за непровеждането на ежедневен инструктаж на извършващите СМР лица от определеното с нарочна заповед физическо лице Ю. Ю., е следвало да се ангажира отговорността по чл.15, ал.3 от Наредбата на самото физическо лице Ю. Ю., а не на дружеството-работодател, и на основание чл.413, ал.2, предложение последно от КТ, да се наложи глоба на това задължено, но неизпълнило задължението си физическо лице, а не имуществена санкция на работодателя, както е сторено в конкретния случай. Като е отменил НП, макар и по различни съображения, въззивният съд е постановил валидно, допустимо и правилно по резултата си решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от ответника, на същия следва да се присъдят разноски за един адвокат в минимален размер съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 год. -720 лева с ДДС, а за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 2040 лева с ДДС искането следва да се отхвърли като неоснователно. За да присъди разноски в размер на 720 лева, съдът, предвид направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, взе предвид, че делото е разгледано в едно съдебно заседание; не се отличава с фактическа и правна сложност; производството пред касационната инстанция е такова по правото, а не по фактите, не е свързано със събирането и представянето на доказателства и извършването на множество процесуални действия.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94 от 20.12.2023 г., постановено по анд № 20234410200247/2023 г. на Районен съд – Левски.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен да заплати в полза на „Епос груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул „Бойчо Желев“№176А, представлявано заедно и потделно от Ю. Ш. Ю.-управител и Д. П. Т.-управител, разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева с ДДС, като за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 2040 /две хиляди и четиридесет/ лева с ДДС ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.