№ 231
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000502368 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 06.02.23г. /с участието на секретаря Паскова/
въззивно гражданско дело № 2368/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-18 състав от 03.05.22г. по г.д. № 20129/14г. са уважи искове
по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на „ИТ Интелект“ ООД против Министерство на
правосъдието за следните суми: 53 299 лева – главница /частична претенция от цяла такава в
размер на 63 300 лева - обезщетение за имуществени вреди/; 9 557, 8 лева /мораторна лихва
върху посочената главница за периода 12.03.13г. – 15.12.14г./; законна лихва върху същата
главница /за периода след 15.12.14г./.
Със същото решение е отхвърлен обратен иск /по чл. 219, ал. 3 от ГПК във връзка
с чл. 54 от ЗЗД/ на Министерството на правосъдието против В. С. /предявен при условията
на евентуалност за изброените по-горе суми/.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Министерството на правосъдието.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на
твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро
от ГПК/ удостоверяват, че:
С договор за покупко-продажба от 15.12.09г. – ищецът /купувач/ е придобил от
„АСЖ Иженеринг“ ООД /продавач/ собствеността върху недвижим имот /двустаен
апартамент на две нива № А 34, разположен в сграда, находяща се в УПИ XV – 732, кв. 5,
местност „Манастирски ливади – Запад“, град София/. Към горната дата /към момента на
сделката/ описаният имот е бил /съгласно удостоверение на АВ/ свободен от тежести
/вписаната по отношение на апартамента предходна възбрана от 10.09.08г. във връзка с
1
издадена на 08.09.08г. в полза на М. М. обезпечителна заповед срещу „АСЖ Иженеринг“
ООД е била заличена на 08.12.09г./. Посоченото заличаване е сторено по разпореждане на В.
С. /съдия по вписванията към АВ/. С влязло в сила съдебно решение /постановено от СРС 29
състав по г.д. № 17696 от 11г ./ заличаването на възбраната е прогласено за нищожно /като
постановено в противоречие със закона/.
Ищецът поддържа, че не е могъл получи надлежно собствеността върху
описаният апартамент /дружеството е било отстранено от имота чрез евикция - активът е бил
осребрен по и.д. № № 144 от 12г. на ЧСИ И. Ч. в полза на взискателя М. М., чиито именно
права са били защитени от процесната възбрана/. С оглед това „ИТ Интелект“ ООД
претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/
отговорността на МП /в качеството му на работодател и възложител на работа на В. С./ за
претърпените от фирмата имуществени вреди - до размера на процесните суми /включващи:
част от платената по договора за покупко-продажба цена на имота; мораторна и законна
лихва върху същата/.
Жалбата е неоснователна /решението на СГС е постановено в съответствие със
закона и съдебната практика/:
Досежно главните искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:
Легитимацията /в материално-правен аспект/ на ответника /да носи имуществена
отговорност в процесната хипотеза/ произтича от постановката по т. 6 от ТР № 3/05г. на
ВКС /тази легитимация следва от качеството му на работодател и възложител на работа на
съдията по вписванията/.
Всички предпоставки от състава на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД се
явяват вече удостоверени с влязъл в сила съдебен акт /Решение на СРС 35 състав по г.д.
14918 от 13г., с което имуществената отговорност на ответника за процесната вреда е била
ангажирана частично - до размера на сумата 10 000, 01 лева, представляваща част от
платената цена по договора от 15.12.09г./. Този съдебен акт се ползва /съгласно
постановките по ТР № 3 от 19г. на ВКС/ със СПН по отношение на всички елементи от
състава на процесната деликтната отговорност /с изключение единствено на размера на
заявеното вземане/. С други думи: в настоящото производство не могат да бъдат обсъждани
/във връзка с предпоставките по чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД/ никакви възражения на
ответника /освен тези, касаещи размера на иска - размера на процесната вреда/. Подлежи на
разглеждане също и възражението на Министерството за изтекла погасителната давност
/тази защита не се засяга от СПН по предходното дело/. Всички останали възражения - извън
посочените две /в това число и доводът за липса на идентичност на купения имот с
възбранения и осребрен такъв/ се явяват преклудирани от СПН по приключилото съдебно
производство /особено доколкото - посочената идентичност не е била оспорвана от МП в
рамките на производството по предходното дело; такава защитна теза не е била въведена от
ответника в предишния процес – съгласно съдържанието на г.д. 14918 от 13г., което е
преминало през въззивен и касационен контрол; това дело е приложено към настоящото в
цялост/. В тази насока са изложени конкретни и подробни доводи от СГС /които са
съобразени със закона и съдебната практика/. Първоинстанционният съдия е изложил /без да
е било необходимо, въпреки, че е било дори процесуално недопустимо – предвид горните
съображения/ и допълнителни аргументи /обосновани с констатациите на приетите в
процеса технически експертизи/ във връзка с възражението на ответника за липса на
идентичност на имота. Настоящият съдебен състава препраща /изцяло/ към мотивите на
СГС /при условията на чл. 272 от ГПК/.
В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на ответника:
Предходният съдебен процес формира СПН /в хипотезата на чл. 298, ал. 1 от
ГПК/ в отношенията между ИТ Интелект“ ООД и МП /двете страни по делото/.
Действително – този съдебен акт не обвързва със СПН В. С. /тъй като същата не е участвала
2
в приключилото дело/. Посоченото обстоятелство обаче може да ползва /предвид
принципната постановка по чл. 26, ал. 2 от ГПК/ само тази страна /физическото лице/, но не
и МП /което е участвало като ответник в предишното съдебно производство/.
Обстоятелството, че решението по частичния иск е влязло в сила в хода на
настоящото производство – не съставлява пречка /с оглед изричното правило на чл. 297,
предл. 2-ро от ГПК, а и предвид редакцията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/ за зачитане на правните
последици /СПН/ на първия съдебен акт /в контекста на постановките по ТР № 3 от 19г. на
ВКС/.
Такава пречка не съставлява /предвид правилото на чл. 130, ал. 2, предл. 1-во от
ЗСВ/ и обстоятелството, че настоящият процес е започнал преди да бъде постановено
горното ТР /особено доколкото - актът на ВКС на практика потвърждава преобладаващата
съдебна практика, която вече бе установена в обсъжданата насока/.
На последно място /в горната връзка/:
Всички възражения на ответника /за които е налице процесуална пречка да бъдат
съобразени по настоящото дело – предвид изложеното по-горе/ се явяват вече разгледани /и
окачествени като неоснователни/ в рамките на предходния съдебен процес /с изключение
само на възражението за липса на идентичност на имота, доколкото такова не е било заявено
по предишното дело – съобразно горната констатация/.
Досежно размера на иска и погасителната давност /единствените възражения на
ответника, които подлежат на разглеждане в настоящото производство – предвид горните
съображения/:
Събраните в процеса писмени и експертни доказателства /преценени в
съвкупност/ удостоверяват /а такъв категоричен извод е направен и в производството по
частичния иск/, че: ищецът е платил /при покупката на процесния имот/ сума в размер на
63 600, 01 лева с ДДС /това обстоятелство е било прието изрично и за безспорно между
дружеството и МП в рамките на производството по г.д. 14918 от 13г. – с определение на
съда от ОСЗ/. След като от тази сума се приспадне /извади/ вече присъденото /с решението
на СРС 35 състав по г.д. 14918 от 13г./ обезщетение /в размер на 10 000, 01 лева/ се получава
сума в размер на 53 600 лева /по-голяма от претендираната по делото - 53 299 лева/,
т.е.искът се явява доказан в пълен размер. Върху посочената сума се следва /при условията
на чл. 86 от ЗЗД/ законна лихва за периода – след завеждане на делото /15.12.14г./. Върху
същата сума /главница/ се следва /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД и предвид диспозитивното начало на процеса по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ГПК/
мораторна лихва /в размер на 9 557, 8 лева/ за периода след 12.03.13г. /заявената от ищеца
начална дата/. Тази дата следва момента на настъпването на процесната вреда /21.01.10г. –
когато е била платена изцяло цената на имота, ако се приеме, че вредата е настъпила към
този момент или 05.11.12г. – когато имота е бил възложен в полза на взискателя М. М., ако
се приеме, че вредата е настъпила към този момент/. В последната насока са изложени
конкретни съображения от първоинстанционния съдия /и настоящият съдебен състав
препраща към същите - при условията на чл. 272 от ГПК/.
Процесната погасителна давност в случая е започнала да тече /по смисъла на чл.
114, ал. 1 от ЗЗД/ едва на 28.02.12г. /когато е влязло в сила решението на СРС 29 състав по
г.д. № 17696 от 11г ./ доколкото – чак към този момент се явява установена
противоправността /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ в заличаването на процесната възбрана
/едва към този момент се констатира наличието на деликт и на „деец“ - по смисъла на чл.
114, ал. 3 от ЗЗД/. Давността се явява спазена дори да се приеме, че е започнала да тече от
датата на сделката /през 09г./, от датата на плащането на цената по сделката /през 10г./, от
датата на финализирането на процесната публична продан /през 12г./. Застъпваната от
ответника теза /във връзка с началния момент на погасителната давност, а именно -
08.12.09г./ би позволила да бъдат погасени права – преди да е възможно същите да бъдат
3
упражнени /давността не може да започне да тече преди да е установено наличие на деликт,
на вредоносно действие, на деец/. В тези насоки също са изложени подробни мотиви от
първоинстанционния съдия /и настоящият съдебен състав препраща към същите – при
условията на чл. 272 от ГПК/.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде потвърдено изцяло в
частта по главните искове.
Предвид изложените по-горе съображения /обосновани с постановките по ТР № 3
от 19г. на ВКС/ решението на СГС следва да бъде потвърдено и в частта, с която е
отхвърлено оспорването на верността на процесния проект за разпределение:
Това оспорване е заявено от ответника единствено с оглед установяване липсата
на идентичност на имота, а последното обстоятелство /наличието на такава идентичност/ се
явява вече удостоверено с Решение на СРС 35 състав по г.д. 14918 от 13г. /СПН на
посоченото решение се разпростира и досежно този спорен факт - съобразно изложеното по-
горе/.
Досежно обратния иск по чл. 219, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 54 от ЗЗД:
Процесната регресна отговорност в случая /между работодателя - МП и
служителя В. С. – съдия по вписванията/ може да бъде реализирана само по специалния
законов ред /регламентиран в чл. 210 от КТ във връзка с чл. 206 от КТ/, а не в рамките на
настоящото производство. В тази насока са изложени подробни съображения от
първоинстанционния съдия /и настоящият съдебен състав препраща към същите – при
условията на чл. 272 от ГПК/. В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на
ответника по въззивната жалба, касаещи този иск/:
Липсват доказателства – заличаването на процесната възбрана да е било сторено
умишлено /по смисъла на чл. 203, ал. 2 от КТ/ от съдията по вписванията. Наличието на
такъв вид вина следва да бъде доказано еднозначно – категорично: умисъл /по смисъла на
НК/ в действията на В. С. - не може да се презумира. Такава констатация /за липсата на
умисъл в действията на съдията по вписванията/ е направена от съда и в рамките на
производството по г.д. № 17696 от 11г . Същата изрична констатация /за липса на умисъл/ е
направена и от самия ответник /в т. 4.1 и т. 4 т. 2 от въззивната жалба/.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде потвърдено изцяло и в
частта по обратния иск.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца и в полза на процесуалния
представител на В. С. следва да бъдат присъдени съдебни разноски /при условията на чл. 78,
ал. 1 от ГПК и чл. 38 от ЗА/.
Възражението на ответника /МП/ по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно: в полза
на дружеството – ищец следва да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 2 416 лева
/минимума по Наредба № 1/, изчислен на база материален интерес в размер на общо 62 857
лева /53 299 лева – главница + 9 557, 8 лева – мораторна лихва/. Процесната законна лихва
не може да бъде съобразена при формиране на обжалваемия интерес /това вземане към
момента не е фиксирано по размер/. Посоченият размер на адвокатския хонорар се определя
от съдебния състав при съобразяване на обстоятелството, че защитата на дружеството пред
въззивния съд се изчерпва с изготвяне на отговор на жалбата и явяване в едно съдебно
заседание. Горният адвокатски хонорар се изчислява от съда по правилата на Наредба № 1 в
старата й редакция /доколкото договорът за правна помощ на дружеството е сключен преди
последното й изменение/.
Възнаграждението по чл. 38 от ЗА на адв. Л. /в размер на 5 680 лева, изчислено
върху горната обща цена на исковете/ следва да бъде определено при условията на новата
редакция на Наредба № 1 /договорът за правна помощ на В. С. е сключен след последното й
изменение/. Това възнаграждение следва да бъде възложено в тежест на МП /ищец по
4
обратния иск, спрямо който иск се защитава В. С./.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-18 състав от 03.05.22г. по г.д. № 20129/14г.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да плати на „ИТ Интелект“ ООД
2 416 лева - съдебни разноски /адвокатски хонорар/.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да плати на адвокат С. Л. 5 680 лева
– адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5