№ 883
гр. С., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100513234 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.03.2021г., гр.д. 40172/19г., СРС, 128 с-в отхвърля
исковете на „Н. – С.“ АД насочени срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на трафопост,
представляващ масивна едноетажна постройка, инфраструктурен обект в
сграда с идентификатор 68134.1105.125.6.4, с площ 35.55 кв.м, включен в
УПИ I /първи/ в кв. 12 по плана на гр. С., ж.к. „Западен парк“, при съседи на
сградата: от юг - зелени площи в междублоково пространство; от север -
сграда на район „Красна поляна“, изток - вътрешно квартална и блок 70; от
запад - зелени площи и блок 72, както и за осъждане на ответника да предаде
на ищеца владението върху трафопоста, ведно с ел. съоръженията, монитрани
в него и да му заплати обезщетение за ползите, от които го е лишил поради
невъзможността да ползва собствеността си за периода от 11.07.2014г. до
30.07.2019 г. в размер на 24 900 лева, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждане на исковата молба – 12.07.2019 г., до окончателното й
изплащане, като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 1 050 лв. –
1
разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Н. – С.“ АД.
Счита, че не са обсъдени задълбочено всички доказателства. Видно от
позволителен билет, разрешение за строеж и протокол на комисия, ищецът е
инвеститор и построява процесния трафопост за обслужване само на своите
нужди в хлебозавода. Не се доказва с категоричност, трафопостът да е
включен в капитала на „НЕК“ ЕАД или ответника. Първоинстанционният съд
не съобразява всички приложими разпоредби на ЗЕ/отм/ и ЗК/отм./. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „ЧЕЗ Р.Б.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че РПК „Н. – С.“, чийто правоприемник е ищецът „Н.
– С.“ АД, построява процесния трафопост, с площ 35.55 кв.м, включен в УПИ
I /първи/ в кв. 12 по плана на гр. С., ж.к. „Западен парк“ е безспорно. В
2
подкрепа са следните доказателства: решение от 26.05.1981 г. на ИК на ДРНС
за отстъпване право на строеж върху държавна земя, с оглед построяване на
цех за хлебопроизводство с трафопост, в полза на РПК „Н. - С.“;
позволителен билет 18.05.1981г. за Софийски градски кооперативен съюз;
протокол за определяне на строителна линия и ниво № 26/01.06.1981г. за
Градски кооперативен съюз – Н. относно цех за хлебопроизводство и
трафопост; разрешение за строеж № 176/18.05.1981 г. на СНС, касаещ
преустройство, пристройка и трафопост за цех за хлебопроизводство; както и
протокол от 30.12.1981 г. на приемателна комисия от 30.12.1981 г., одобрен от
Централния кооперативен съюз, за приемане и въвеждане в действие на обект
хлебопекарна, с инвеститор ПК „Н. – С.“.
С констативен нот. акт № 64/20.07.2007г., д. 58/2007г., н-с рег. № 055
НК, ищецът е признат за собственик на основание отстъпено право на строеж
върху държавна земя, като универсален правоприемник на РПК „Н. – С.“ на
трафопоста, съставляващ част от хлебозавода (пристройка).
Съставен е Акт за частна държавна собственост № 5907/02.12.2005г. за
трафопоста на основание чл. 5, ал. 1 вр. чл. 73 и чл.2, ал. 4 ЗДС, с вписване за
предоставяне за стопанисване на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД.
Според съдебно-техническата експертиза и извадка от САП, считано от
31.03.1992г., трафопостът, трансформаторът и енергетичното оборудване са
включени в счетоводния баланс на „НЕК“ ЕАД, праводател на ответника.
Вещото лице не установява същите да са заведени в активите на ищеца, нито
по делото са представени такива доказателства.
В заключението се констатира, че през периода м. 01.2014г. – м.
03.2015г., трафопостът захранва общо 57 абоната, от които 4 абоната са
стопански, а останалите 53 броя - битови. Към настоящия момент,
трафопостът разполага с 2 броя електрически табла за мерене и захранва един
стопански абонат „Сивар“. Вещото лице не открива данни колко абоната са
захранвани в предходен период, включително през 1999г., като по делото
също няма доказателства в тази насока.
Когато едната страна по иск за собственост се легитимира с
констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, а другата - с акт за държавна или
общинска собственост, който се ползва с материална доказателствена сила, в
тежест на всяка от страните е да докаже своето право на собственост.
3
Спрямо собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в
законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, разполагащи с
лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се
извежда от анализ на чл. 58 и § 67, ал. 2 и ал. 9 ПЗР от Закона за енергетиката
и енергийната ефективност /отм./ и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от ПЗР от
действащия Закон за енергетиката. С тези разпоредби се създадават условия,
държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2,
ал. 1 от Закона за електростопанството /от 1975 г., отм./ да премине в
собственост на енергийните предприятия. Действащият към момента на
издаване на строителната документация и изграждането на спорния
трафопост чл. 2, ал. 2 ЗЕ /отм./ регламентира изключение, според което
кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация
„Енергетика“ могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни
обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от
електрическа енергия. В тази връзка, чл. 8, ал. 1 ЗЕ /отм./ предвижда, че
електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и
поддържат от Асоциация „Енергетика“. Според следващата ал.2,
електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите на
електрическа енергия и необходимите съоръжения за свързването им с
електроенергийната система, включително и заводските централи, се
изграждат и поддържат от потребителите. Те, както и посочените в чл. 2, ал.
2 от с.з. кооперации и обществени организации, с разрешение на Асоциация
„Енергетика“, могат да притежават отделни електроенергийни обекти за
задоволяване на собствените си (на един потребител) нужди от електрическа
енергия - арг. и от § 67, ал.9 ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./ (решение № 247/22.04.2010 г.,
гр.д. 3868/2008 г., ВКС, ІІІ г.о.; решение № 440/23.12.2011 г., гр.д 1605/2010
г., ВКС, ІV г.о.; решение № 272/29.12.2014 г., гр.д. 2124/2014 г., ВКС, І г.о.;
както и решение № 238/04.02.2015 г., гр.д. 2447/2014 г., ВКС, І г.о.).
В случая, независимо че трафопостът е изграден, за да служи на
праводателя на ищеца, не се доказва впоследствие ищецът, респ.
праводателят, да осъществява изключително ползване само за своите нужди
от електрическа енергия, чрез упражняване на действия по управление,
стопанисване и поддържане, като единствен потребител на вътрешна заводска
централа по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЕ /от 1975г., отм./. Още на 31.03.1992г.
съоръжението е включено в балансовата стойност на „НЕК“ АД, праводател
4
на ответника и през 2014г. – 2015г. обслужва общо 57 абонати, т.е. служи за
общо ползване съгласно чл. 2, ал. 1 от закона. Към настоящия момент
обслужва един абонат „Сивар“, с различно наименование от това на ищцовото
дружество, като същото не доказва времеви интервал, когато да е единствен
потребител, който ползва и поддържа. Именно затова, спорният енергиен
обект няма характер на вътрешна заводска централа на един потребител. Не
се установява и издадено нарочно разрешение на Асоциация „Енергетика“ за
придобиване и притежаване за собствени нужди на електроенергийния обект
съгласно изискването на чл. 2, ал. 2 ЗЕ /от 1975г., отм./. Затова не намира
приложение изключението на същата норма и не е оборена материалната
доказателствена сила на съставения Акт за държавна собственост от 2005г.
Енергийният обект е предоставен за управление на „Електроразпределение –
Столично“ ЕАД и собствеността е прехвърлена на ответника като негов
правоприемник, снабден с лиценз за производство и доставка на електрическа
енергия, поради което ревандикационният иск следва да се отхвърли. В
резултат, подлежи на отхвърляне и субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
възстановяване на нарушено имуществено равновесие.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК
следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.03.2021г., гр.д. 40172/19г., СРС, 128 с-в.
ОСЪЖДА „Н. – С.“ АД, със седалище: гр. С., ул. **** да заплати на
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД, със седалище: гр. С., район „Младост“, бул. ****, бл. Бенч
Марк Бизнес Център сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6