№ 942
гр. Варна, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500511 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Николай Пенчев Пенев срещу Разпореждане
№ 261591 от 15.01.2021г. постановено по гр.д. № 4825/2018г. по описа на ВРС, 24-ти състав,
с което на основание чл. 406, ал. 1 от ГПК е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за
присъдените в полза на „Пасифлора“ ООД, ЕИК ********* суми в размер на 240 лв. –
допълнително разноски за първа инстанция и в размер на 26.30 лв. – разноски за въззивна
инстанция въз основа на влязло в сила Решение № 260619 от 13.10.2020г. по в.гр.д. №
205/2020г. по описа на ВОС в полза ответното дружество.
В частната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, тъй като съдът не е указал на кредитора да посочи банкова сметка. По този
начин попречил на жалбоподателя да изпълни задължението си да плати присъдените суми,
въпреки доброто му намерение, както е способствал кредиторът да злоупотреби с правото.
Така, кредиторът в нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на
процесуалните права инициирал изпълнително производство въз основа на издадени два
изпълнителни листа. Посочено е, че съдът следва да следи служебно за избягване на
злоупотреба с право, каквото е поведението на „Пасифлора“ ООД. За да изпълни
доброволно задължението си по съдебното решение, частният жалбоподател потърсил
съдействие и от кредитора, който обещал да съдейства, като посочи банкова сметка, въпреки
което не е съдействал за изпълнение на задължението. Ето защо жалбоподателят счита себе
си за изправна страна, която с поведението си не е дала повод за завеждане на
изпълнителното дело. Отправено е искане разпореждането за издаване на ИЛ да се отмени,
както и да се обезсили издаденият изпълнителен лист. Моли също до произнасяне по
жалбата да се спре изпълнението по образуваното изпълнително дело.
Отговор на жалбата не е депозиран от „Пасифлора“ ООД.
1
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 407, ал. 1 от ГПК /ПДИ е връчена на длъжника на 09.01.2023г., а частната жалба е
депозирана в двуседмичния срок пред ВОС по пощата, с клеймо от 23.01.2023г./ срещу
обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от
страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.
275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Николай Пенчев
Пенев срещу „ПАСИФЛОРА“ ООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 108 от
ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
С Решение от 04.10.2019г. по гр.д. № 4825/2018г. по описа на ВРС, 24-ти състав
първият от исковете е уважен в цялост, а вторият – частично. С това решение Николай
Пенев е осъден да заплати на ответника сумата от 20 лв. – съдебни разноски.
С Решение № 260619/13.10.2020г. по в.гр.д. № 205/2020г. по описа на ВОС първото
решение е отменено частично, като Николай Пенев е осъден да заплати разноски на
„Пасифлора“ ООД в размер на още 240 лв. – допълнително за първа инстанция и сумата от
26.30 лв. – разноски за въззивна инстанция.
С молба от 14.01.2021г.ответникът „Пасифлора“ ООД сезирал съда с искане за
издаване на изпълнителен лист за присъдените с двете решения съдебни разноски в полза на
дружеството.
С обжалваното разпореждане от 15.01.2021г. ВРС постановил да се издаде
изпълнителен лист за присъдените с решението разноски.
Изпълнителен лист е издаден на 19.01.2021г.
С молба от 21.01.2021г. Николай Пенев заявил пред съда, че желае да заплати сумите
за разноски, за които е осъден, поради което отправил искане да му бъдат предоставени
данни къде може да преведе сумата. С Разпореждане от 25.01.2023г. съдът отхвърлил
искането по съображения, че не съществува възможност чрез съда да се предоставят данни
за начина на плащане на суми по съдебни решения.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 и чл. 406, ал. 1 от ГПК изпълнителният лист се издава по
писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове, след като съдът провери
дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане
срещу длъжника. А съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение
влезлите в сила решения на съдилищата.
В разглеждания случай решението по гр.д. № 4825/2018г. по описа на ВРС е влязло в
сила на 13.10.2020г., поради което подлежи на принудително изпълнение. По молба на
правоимащата страна по делото, съдът вследствие на констатация, че подлежащият на
принудително изпълнение акт е редовен от външна страда, не страда от видими пороци и
2
удостоверява със съдържанието си подлежащо на изпълнение вземане срещу Николай
Пенев, разпоредил да се издаде изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски в полза
на ответника „Пасифлора“ ООД. С това произнасяне са изпълнени общите положения в
производството по издаване на изпълнителен лист, като обжалваното разпореждане не
страда от пороци и е постановено съобразно предписаното от закона.
Твърденията на молителя за обективна невъзможност да изплати на ответното
дружество присъдените с влязлото в сила решение суми под формата на съдебни разноски
не са релевантни към законодателно предвидените предпоставки за постановяване на
разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Неоснователен е и доводът, че съдът следи
служебно за начина на плащане на присъдените с решението суми в полза на всяка от
страните. В рамките на това производство не е уредено задължение за съда да укаже на
осъдената страна начин и място на плащане на присъдените с решението суми, нито да
следи служебно дали правоимащата страна съдейства на осъдената страна да плати
доброволно задължението по съдебното решение.
Същевременно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК /в ред., ДВ, бр. 86 от 2017г./
урежда посочването на банкова сметка или друг начин на плащане, като реквизит на
исковата молба, с която е предявен осъдителен иск за парично вземане, какъвто реквизит в
случая в исковата молба на ищеца не се съдържа, а за съдържанието на отговора на исковата
молба съгласно чл. 131 и чл. 132 от ГПК не е предвидено изискване в този смисъл. Ето защо
за ответника по делото не е предвидено задължение, нито съдът разполага с правомощие да
го задължи да посочи банкова сметка или начин на плащане на присъдените в негова полза
разноски в производството. Поради това оплакванията в частната жалба, че с неоказано
съдействие по начина на плащане на присъдените суми, съдът с обжалваното разпореждане
попречил на жалбоподателя да изпълни задължението си, са несъстоятелни. От друга
страна, доколко осъдената за парично вземане страна с влязлото в сила съдебно решение е
изправна такава, както и дали с поведението си е дала повод за завеждане на
изпълнителното дело или не, са също въпроси стоящи извън преценката и правомощията на
съда в производството по издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 406 от ГПК. А
доводите за нарушение на общото правило на чл. 3 от ГПК – за иницииране на изпълнително
дело от страна на ответника при недобросъвестно упражняване на процесуални права и при
злоупотреба с права биха били годен предмет на друго исково производство. Същите са
извън предмета на настоящото производство, нямат отношение към законосъобразността на
обжалваното разпореждане, доколкото производството по издаване на изпълнителен лист
предхожда инициирането на изпълнителното производство, а преценката на съда в това
производство е ограничена до проверка редовността на изпълнителното основание от
външна страна и доколко то удостоверява със съдържанието си подлежащо на принудително
изпълнение вземане в полза на молителя.
По тези съображения, съставът на ВОС приема, че обжалваното разпореждане е
законосъобразно постановено, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
3
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 407, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от
ГПК частна жалба на Николай Пенчев Пенев срещу Разпореждане № 261591 от 15.01.2021г.
постановено по гр.д. № 4825/2018г. по описа на ВРС, 24-ти състав, с което на основание чл.
406, ал. 1 от ГПК е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за присъдените в полза на
„Пасифлора“ ООД, ЕИК ********* суми в размер на 240 лв. – допълнително разноски за
първа инстанция и в размер на 26.30 лв. – разноски за въззивна инстанция, въз основа на
влязло в сила Решение № 260619 от 13.10.2020г. по в.гр.д. № 205/2020г. по описа на ВОС в
полза ответното дружество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване /ТР № 5 от 12.07.2018г. по т.д. №
5/2015г. на ОСГТК на ВКС/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4