Р Е
Ш Е Н И Е № 261023
гр. Пловдив, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1816 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС, предявен от В.П.П. против Х.Т.Л.,
за осъждане на ответника да премахне всички изградени от него законосъобразни
съоръжения в сифоните на трите К. тела и да възстанови съществуващото предходно
положение, съгласно одобрения архитектурен проект на сградата, преустанови
задимяването, навлизането на миризми в жилището на ищцата през * и опасността
от възникване на пожар.
В
исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт *г. ищцата е титуляр
на правото на ползване по отношение на жилище – *. Сочи, че ответникът е собственик
на апартамента п. т. на ищцата. Твърди, че жилищната сграда е построена през *г.,
като при изграждането се е предвиждало отопляване на твърдо гориво. Поради това
в сградата от първия до последния етаж са разположени К. тела, като в жилищата
на ищцата и ответника преминават три К. тела, разпределени по следния начин:
първото – вдясно от всекидневната стая, второто – в стената между всекидневната
стая и хола и третото – изградено в една от стените на банята. Всяко от
посочените тела започва от първия етаж с главен вентилационен к., който
впоследствие след * етаж остава в средата, от ляво на него от п* етаж започва *
и вдясно от него от *етаж започва още един *, който преминава само през етажите
*. Десният * започва от *етаж (където е имотът на ответника), като за основа
има плочата на етажа. Ищцата твърди, че от * г. ответникът изградил съоръжение,
с което ползва десния и левия * не по предназначение, а в тях вероятно бил
монтирал скара или друго съоръжение за печене на различни видове продукти, поради
което по * тяло и на изхода на * се забелязват искри и задимяване. Искрите,
задимяването и миризмите нахлували в жилището на ищцата и правели невъзможно
обитаването му и използването му по предназначение. Ищцата сочи, че вследствие
на искрите имало опасност от възникване на пожар в апартамента. Въпреки
отправените от ищцата покани ответникът да възстанови предходното положение и
да преустанови действията си, такива не били предприети. Поради това предявява
настоящия иск, моли за неговото уважаване и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника Х.Т.Л., със становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва да е изграждал съоръжения в с. на
трите К. тела на сградата, които да водят до задимяване, навлизане на миризми и
опасност от пожар в жилището на ищцата. Сочи, че К.те тела се ползвали
единствено по предназначение за отвеждане на дим/ миризми от поставен
аспиратор. Твърди, че не е извършвал никакви преустройства, които да
въздействат на правилното функциониране и използване на сифоните на К. тела.
Поддържа, че лошото функциониране на К. тела, както и появилите се пукнатини в
същите, не се намират с причинно-следствена връзка с действията на ответника, а
на други обективно настъпили обстоятелства – повреди и амортизации. Намира, че
появата на дим и миризми в имота на ищцата се дължи на строителна повреда в К.
тела, за отстраняването на която се налага свикване на Общо събрание и
извършване на ремонт. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка *В.П.П.
и А.Г.П.продават на д. си А.А.Т., апартамент ** етаж от сграда, находяща се гр.
*, срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителите са си запазили
правото на ползване по отношение на имота пожизнено и безвъзмездно.
Видно от писмо от МВР, * служба
за пожарна безопасност и защита на населението – П., след извършена проверка в
дома на ищцата, е констатирано, че най-вероятната причина за проникване на
миризми в апартамента е строителна неизправност – пукнатини в подовата
стоманобетонова плоча и в стената на комина, а също и чрез електрическата
инсталация, която е изпълнена от бергманови тръби. Била извършена и проверка на
к., като видимо всички к. били почистени.
От приетото по делото заключение
на съдебно-техническата експертиза на в. л. В.Р., което се кредитира от съда
като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че
експертът е посетил имотите на ищцата и на ответника на дата 13.07.2020 г. в
тяхно присъствие и е извършила оглед. В апартамента на ответника е установено
наличието на К. тела, представляващи сифонни к., които през минали години са
били използвани по предназначение - за
включване на тръби от печки на твърдо гориво за отопление. На всеки отвор е
имало монтирана кръгла розетка, представляваща кръгъл диск с капак, който капак
е изваждан от диска, за да се включи в тръбата от печката за твърдо гориво.
Впоследствие отоплението с твърдо гориво е преустановено, всички К. отвори в отделните
помещения са затворени, съществува само отвор в кухнята, в който е монтирана
тръба от кухненския аспиратор, разположен над готварската печка. В детската
стая по цялата стена, граничеща с банята, е монтиран стар гардероб с настройка.
В хола и спалнята няма следи къде точно са се намирали К.те отвори, тъй като
отворите са затворени, а стените са боядисани с латексова боя. В кухнята около
к. по стената между хола и кухнята е изпълнена облицовка от ламперия по цялата
стена, преди повече от 5 години. По стената над мивката и около кухненската
печка вместо фаянсова облицовка е монтиран водоустойчив материал, закрепен по
стената с крепежни елементи. На място в. л. не е констатирала наличие на
ревизионни отвори в нито едно от помещенията, в които да може да се монтира
скара или друго съоръжение за печене на различни видове продукти. Не са
констатирани напуквания от пети етаж нагоре и няма компрометирани стени и тавани
в апартаментните на страните. Не са констатирани преустройства и
незаконосъобразни действия в апартамента на ответника, нито пък задимяване,
интервенция на миризми и обгазяване в апартамента на ищцата. При огледа и в
двата апартамента вещото лице не е констатирала видима разлика във въздуха.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. На ищцата са разпитани
двама с.. От показанията на с. С. С.С. се установява, че е посещава периодично
имота на ищцата, като последната й се е оплаквала, че в жилището се появяват
миризма и дим, които идват от розетките. Миризмите били от готвено; в кухнята в
имота на ищцата имало вентилатор, който се задвижвал самостоятелно, но не и
аспиратор. При влизане в жилището, се усещала миризма, като дори когато ищцата
не готвела, пак имало миризма.
От
показанията на с. А.А.Т. (д. на ищцата) се установява, че в жилището на ищцата
имало проблем от няколко години с миризми, като в коридора имало външна
ламперия, която се издула и излизало пара от контактите. В детската стая било
невъзможно да се живее, защото постоянно миришело. С. изяснява, че миризмите в
жилището идвали от апартамента на ответника, които и към момента на разпита продължавали.
От
показанията на с. Н. Н. Л. се установява, че същата живее в апартамента на
ответника. Изяснява, че ответникът не е изграждал съоръжения в комина за печене
на продукти. При огледа, извършен от в. л.с.е посетила жилището на ищцата, но
не е установила миризми.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственик може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Посочената норма регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава
защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е
нарушено владението. Безспорно защита се дава и на ограничените вещни права,
каквото е правото на ползване. Материалноправните предпоставки (юридическите
факти), които следва да са се проявили в обективната действителност, за да е
основателен искът по чл.109 ЗС, са следните: 1)смутено право на собственост или
ограничено вещно право; 2)действие или бездействие (поддържане на неправомерно
състояние) от ответника, за което няма
основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по иска следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от
посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за
уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже
не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил,
респективно поддържал неоснователно въздействие (действие или бездействие), но
и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС).
В
настоящия случай, ищцата брани вещното си право на ползване по отношение на
жилище, апартамент *, като претендира ответната страна да преустанови
неоснователните си действие, с които й пречи да го упражнява. Наведеното от
ищеца в исковата молба поведение на ответника се изразява в изграждането на
съоръжение, с което използва к. не по предназначение, вследствие на което в
имота на ищцата има миризма и дим. С оглед конкретните фактически твърдения, за
уважаване на иска, следва да се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: ответникът да е
извършил твърдените фактически действия по изграждане на съоръжение, с което
ползва десния и левия * не по предназначение; че вследствие на така изграденото
съоръжение в имота на ищцата навлизат миризми, дим и искри, последните водещи
до опасност от пожар; че вследствие на така осъществените действия за ищцата се
създават пречки да упражнява ограниченото си право на ползване и създават
пречки по-големи от обикновените. В доказателствена тежест на ищцата при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е да установи
посочените предпоставки.
От
ангажираните от ищцата доказателства не се установи наличието на твърдяното
съоръжение в имота на ответника, което да е включено в к. тяло и вследствие на
чието използване да се появяват неприятни миризми в жилището на ищцата. Така,
от заключението на в. л. Р., която е посетила имота на място, не се установи
наличието на подобно съоръжение. Нито една от разпитаните с. не установи това
обстоятелство. В действителност, с. на ищцата дават сведения за наличие на
миризми, в дадени моменти от денонощието в дома на ищцата, но не се установи от
къде е техният източник. Поради това не се доказа да е осъществено твърдяното
противоправно поведение от ответника, с което да се засяга вещното право на
ползване на ищцата.
Освен
това, следва да се има предвид и следното: Не всяко въздействие върху имот може
да обоснове основателността на иска по чл.109 ЗС, а само онова въздействие,
което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и
посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на
ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се
създават пречки правото му на собственост (на ползване) да бъде упражнявано в
пълен обем. Действията на трети лица, които създават психически дискомфорт, ако
са извършени в нарушение на установената от нормативен акт забрана, сочат на
нарушаване на друг вид право, различно от правото на собственост върху недвижим
имот. Следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на
ищеца, за да е адекватна търсената с иска по чл.109 ЗС защита срещу
въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Целта на
негаторния иск е защита на правото на собственост, когато то е накърнено, а не
защита на други права. В този смисъл – решение № 63/01.07.2013 г. по гр.д. №
388 по описа за 2012 г. на ВКС, II г.о.,
решение № 424/ 01.12.2010 г. по гр.д. № 1482 по описа за 2009 г. на ВКС и др. В
цитираните решения се приема, че наличието на шум и миризми има несъмнено
отражение върху правната сфера на ищеца като собственик. За защитата на тези отражения
обаче не е приложима нормата на чл.109 ЗС, която предполага неоснователно
въздействие, което пречи на собственика да упражнява своето вещно право,
каквото в случая не е установено, дори и не е поддържано, защото липсва установено
негативно въздействие върху възможността на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху имота според неговото предназначение – да го
ползва за жилище, да се разпорежда с него и т.н. Както правото на собственост
на ищеца, така и правото на собственост на ответника не следва да търпят
неоснователни ограничения.
Предвид
изложените съображения, доколкото ищецът не доказа ответникът да е осъществил
твърдяното противоправно поведение – изграждането и използването на съоръжение
в к. тяло, вследствие на което в имота на ищцата възникват неприятни миризми,
то предявения иск подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право
на разноски има ответникът. По делото се доказаха да са сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно договор за правна
защита и съдействие от 06.03.2020 г. – л.28 от делото, които следва да се
присъдят в полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.П.П.,
ЕГН: **********, адрес: *** против Х.Т.Л., адрес: *** иск с правно основание
чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне всички изградени от него
законосъобразни съоръжения в сифоните на трите К. тела и да възстанови
съществуващото предходно положение, съгласно одобрения архитектурен проект на
сградата, преустанови задимяването, навлизането на миризми в жилището на ищцата
през * и опасността от възникване на пожар.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН: **********
да заплати на основание чл.78,
ал.3 ГПК на Х.Т.Л., адрес: *** сумата от 300 лв. (триста лева) – съдебно деловодни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ В. Кърпачева
Вярно
с оригинала.
М.К.