Определение по дело №372/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Образувано е по жалба на Н. И. Н. от гр.Горна Оряховица, [улица] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-0260-000009 / 26.04.2025г. на мл. автоконтрольор в РУ – Е. при ОД на МВР – В. Търново, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на предвиденото в закона предварително изпълнение на оспорваната заповед. С разпореждане [номер] / 07.05.2025г. производството по делото е оставено без движение с указания за изправяне на нередовности по жалбата, като е дадена възможност на лицето да представи доказателства и изложи доводи относно искането за спиране на изпълнение, от които може да се направи извод за наличието на значителни и труднопоправими вреди за оспорващия от изпълнението. С молба от 16.05.2025г. нередовностите по жалбата са изправени и са изложени мотиви във връзка с искането за спиране на изпълнението – отнемането на свидетелството за правоуправление ще затрудни нормалния служебен и личен живот на оспорващия. Н. е поел ангажимент за превоз на работници до мястото на извършване на СМР, което не може да изпълни и ще доведе до невъзможност бригадата да изпълни поети договори.

Искането е процесуално допустимо, като подадено в законоустановения срок, при предприето оспорване на заповедта, чието спиране на предварителното изпълнение се моли.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата заповедта за налагане на принудителна административна мярка подлежи на оспорване, като обжалването не спира изпълнението. В тази хипотеза специална законова норма допуска предварително изпълнение на административния акт, без да е необходимо административният орган да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, за да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на посочените актове, съдът следва да установи наличието за молителя на основанията по чл.166, ал.2 от АПК.

В хипотезата на чл.166, ал.2 от АПК, основание за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е възможността от настъпването на значителна или труднопоправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или труднопоправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

Настоящия състав намира, че твърдените от жалбоподателя бъдещи вреди от предварителното изпълнение на административния акт не отговарят на характеристиките „значителни” или „труднопоправими”.

Твърденията на жалбоподателя са за извършване на превоз на други лица да месторабота, като липсата на правоспособност ще причини значителен дискомфорт на жалбоподателя и хората, разчитащи на него за придвижване. Не са представени доказателства за необходимостта да се ползва подобен начин на транспорт и/или това да е единственият начин за придвижване на лица, извършващи определена дейност, които да са възпрепятствани да ползват друго транспортно средство.

Дори да се приемат за достоверни тези твърдения, то претендираните вреди не отговарят на посочените в закона критерии. Използването на автомобил за посочените вече цели не е свързано с лично ангажиране на жалбоподателя като водач на този автомобил. Естествено, ползването на други транспортни средства може да е свързано с разходи, но те по своето естество не могат да са нито значителни, нито трудно поправими/възстановими.

Ето защо от изтъкнатото обстоятелство не може само по себе си да обоснове наличието на особено значим личен и обществен интерес, който да обоснове отмяната на допуснатато по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за ПАМ.

В случая искането за спиране се обосновава на предположението, че ще се затрудни/но не и до степен на невъзможност/ придвижването на определени лица до конкретно местоназначение, не да се противопостави на законово презюмираните предпоставки, за които е визирано предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.

След като жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на значителни и труднопоправими вреди, то липсват основания за спиране на предварителното изпълнение на акта. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

По същество, от страна на жалбоподателя не е заявена възможността от настъпване на друга значителна или трудно поправима вреда, нито са ангажирани доказателства, които в достатъчна степен да удостоверят възможността от настъпването на такава вреда. Твърдяната вреда е хипотетична и преодолима. Ще се касае за възражението досежно спазване на принципа за пропорционалност по чл. 6 от АПК при издаването на оспорвания акт, то касае законосъобразността на акта и по него съдът следва да се произнесе с решението си по съществото на спора.

С оглед изложените съображения, настоящия състав намира искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт за недоказани и неоснователни, като не се установява възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за Н. от това изпълнение, поради което и то следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК , Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Н. И. Н. от гр.Горна Оряховица, [улица] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-0260-000009 / 26.04.2025г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в седмодневен срок от получаването му.