Р Е Ш Е Н И Е
№ 998
гр.в., 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесети март две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№ 5294 по описа за 2018
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Р.Х.Б.“ООД с управител А.М.М.
чрез адв. З. против НП №356694-F401014/04.09.2018 г. на Началника на Отдел
„Оперативни Дейности“ – в., с което на юридическото лице на основание чл.273 от ДОПК е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 350 /триста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 13 ал.1, във връзка с чл.
12 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК.
В депозираната пред
съда жалба се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП. Твърди се, че в
хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на материалния закон, съотв. деянието е несъставомерно. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, представлява се от адв. З., който поддържа
жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да
бъде отменено. Сочи се, че от събраните доказателства не се установява по
какъвто и начин да е възпрепятствана извършваната проверка от служители на ТД
на НАП-в. в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Твърди се, че от
приложения по преписката констативен протокол се установява, че проверката е
извършена и няма конкретно действие, което е възпрепятствано да бъде
осъществено.
Въззиваемата
страна , редовно призована изпраща представител – юрисконсулт А., който оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като
законосъобразно и правилно. Излага становище че в хода на съдебното
производство безспорно е установено описаното в НП нарушение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св.
М.Д. и свидетелят по акта – св. Г.Р., както и служителят на ТД на НАП –в.
осъществявал функции в координационния център на учреждението
на процесната дата – св. И.И.
и полицеските служители, оказали съдействие в хода на
предприетата проверка – св. Г.Г. и св. К.К.. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетели са разпитани служители
на дружеството –жалбоподател, присъствали в обекта в хода на процесната проверка
- св. Ванина Великова и св. Анастасия Решетникова.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП .
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 18.08.2018 г, около 21.45 часа е предприето извършване на проверка от
служители на ТД на НАП – в. – св. М.Д. и св. Г.Р. в търговски обект – ресторант
„Р.“, находящ се в гр. в., А., стопанисван от
дружеството-жалбоподател. В хода на проверката е извършена контролна покупка и
след легитимация, служителите на ТД на НААП поискали издаването на междинни
отчети от фискалните устройства в обекта. Същите били изведени от обслужващите
обекта служители на дружеството-жалбоподател, след което проверяващите
уведомили присъстващите в обекта служители за необходимостта проверката да
продължи с изброяване на фактическата наличност на паричните средства в касата.
Междувременно в обекта пристигнал управителя на дружеството –жалбоподател – А.М.,
който заявил на последните, че с оглед интензитета на работа, проверката не
може да продължи към този момент, съотв. поканил
същите да се върнат по-късно към края на работното време на ресторанта. Въпреки
настояването на служителите на НАП, за необходимостта проверката да се развие и
приключи към момента на предприемането й, А.М. настоял същите да преустановят последващи действия в тази връзка и да напуснат обекта.
Възпрепятствани да продължат изпълнението на правомощията си, св. Д. и св. Р.
излезли пред обекта и сигнализирали за случая дежурния служител за ТД на НАП – в.
в т.нар координационния център – св. И.И. предназначението на който било да осигури при
необходимост съдействие от полицейските органи за извършваните от служителите
на НАП проверки. Същият подал сигнал до
ОД на МВР-в. и на място били изпратени полицейските служители Г.Г. и К.К.. Последните заварили пред
обекта св. Д. и св. Р., които им обяснили, че са били възпрепятствани да
довършат предприетата от тях проверка, тъй като не им е оказано необходимото
съдействие и поискали да им бъде оказана необходимата помощ в тази връзка от
полицейските служители. Последните влезли в обекта, снели самоличността на
представляващите дружеството лица в т.ч. и на управителя на
дружеството-жалбоподател и след разговор със същия, последният заявил, че ще
окаже съдействие на служителите на ТД на НАП –в. за извършване на проверката в
обекта. Проверката продължила около час след
прекъсването й, като се наложило св. М.Д. и св. Г.Р. да изискат нови междинни
отчети, с оглед установяване на съответствие между показателите в същите и
фактическата наличност на паричните средства. Последната била установена в хода
на втората част от проверката, след което за констатациите от проверката бил
съставен протокол.
С оглед на създалото се затруднение при извършване на проверката, свързано
с възпрепятстване осъществяването й преди намесата на полицейските служители,
св. Д. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 13 ал.1
във вр. с чл. 12 ал.1 т.1 т.4 и т.5 от ДОПК, въз основа на който е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 273 от ДОПК.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по АНП, които преценени
в тяхната съвкупност са логически свързани
и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 356694-F401014/04.09.2018 г. е издадено
от компетентен орган а АУАН е съставен от компетентно лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и
са посочени нарушените
материално правни норми.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 12 ал.1 от ДОПК, органът по приходите при
спазване на разпоредбите на този кодекс извършва проверки и ревизии. Нормата на
чл. 13 ал.1 от ДОПК предвижда задължение за участниците в производствата по
ДОПК да оказват съдействие и да
предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по
приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12,
ал. 1 – 4 от този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 273 от ДОПК , който не
окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или
възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до
500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с
имуществена санкция в същия размер.
Анализът на санкционната разпоредба на чл. 273 от ДОПК сочи, че се ангажира
административно-наказателната отговорност на участниците в производството, в
случаите които затруднят или
възпрепятстват извършването на предприетите проверки и ревизии по чл. 12 ал.1
от ДОПК като не окажат необходимото съдействие или предотвратят осъществяването
им.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно бе
установено, че дейността на дружеството-жалбоподател, извършвана в стопанисван
от същото обект, е била предмет на проверка от органите по приходите в лицето
на съответните инспектори при ТД на НАП-в.. Безспорно дейността им е била
възпрепятствана при предприемане на проверката в обекта в 21.45 ч. , като не е
оказано нужното съдействие за своевременното й приключване, доколкото се е
наложило служителите да прекъснат осъществяването й и да продължат действията
си по компетентност едва час по-късно. Безспорно реализирането на проверката се
е осъществило единствено вследствие намесата на полицейските служители,
призовани на място по сигнал на служителите на ТД на НАП –в.. Посочените факти
се установяват по несъмнен начин, както от показанията на св. Д., св. Р., св. И.,
така и от показанията на разпитаните полицейски служители , които са логични,
последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи
се. В подкрепа на изложените от цитираните свидетели възприятия са и
показанията на разпитаните служители на дружеството- жалбоподател – св. В. и
св. Р., които в разпита си заявяват, че действително проверката е била
прекъсната и е отказано в хода на същата да се окаже съдействие за установяване
на фактическата наличност в касата на обекта. Аргументите относно законосъобразен
отказ за съдействие с оглед възможни затруднения при извършване на търговската
дейност в ресторанта при продължаване на проверката са ирелевантни,
доколкото разпоредбите на ДОПК не изискват извършването на проверките от
надлежните органи да се реализира извън работното им време, респ. в период,
когато не се създава неудобство при извършване на дейността на проверяваните
лица.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че правилно и
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 273 от ДОПК за извършено от същото
нарушение на чл. 13 ал.1 във вр. с чл. 12 ал.1 т.1, 4
и 5 от ДОПК.
Съдът намира, че случаят не разкрива белезите на маловажност на извършеното
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото въпреки, че в резултат на
оказаното от полицейските служители съдействие проверката е приключила, същата
е реализирана със забавяне, служителите на ТД на НАП-в. са били първоначално
възпрепятствани, а впоследствие и затруднени при извършване на функциите си,
доколкото са престояли около час пред процесното
заведение и се е наложило да преповторят част от извършваните първоначално
действия при предприемане на проверката.
Доколкото обаче не са установени отегчаващи отговорността на въззивника обстоятелства, няма данни да е ангажирана отговорността на дружеството и
за други нарушения на ДОПК и не са приложени доказателства относно
имущественото състояние на същото, съдът намира, че административно наказание в
минимален размер би било справедливо и ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано, но наложената административна санкция е
несправедлива по своя размер, с оглед на което същото следва да бъде изменено в
тази му част.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
НП №356694-F401014/04.09.2018 г. на Началника на Отдел „Оперативни Дейности“ – в., с което
на юридическото лице на основание чл.273 от ДОПК е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 350 /триста и петдесет/ лева за нарушевние
на чл. 13 ал.1, във връзка с чл. 12 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК като НАМАЛЯВА административното наказание "имуществена санкция"
до размера от 250 /двеста и петдесет/ лева .
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: