Р
Е Ш Е
Н И Е
№………/ 09.03.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 982 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД вр. чл.
59, ал.1 от ЗЗО и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
Многопрофилна болница за продължително лечение е Р.С.ЕООД, ЕИК*********твърди,
че притежава разрешение MБ
– 393/03.02.2014 г. г. за осъществяване на лечебна дейност, издадено от
министъра на здравеопазването и има регистрационен номер ********** на лечебните
заведение в РЦЗ/РЗИ-гр./ София. Твърди, че е сключил с НЗОК договор № 22-5148/23.02.2015
г., допълнително споразумение към Договор № 22-5148/23.02.2015 г., договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки 22-5148/03.05.2017 г., договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки 22-5148/22.05.2018 г.,
допълнителни споразумения към договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки 22-5148/22.05.2018 година.
По
силата на тези договори ответникът като възложител поема задължението да
заплаща извършената при ищеца медицинска помощ, като неразделна част от
договора е приложение 2 „Стойности на дейностите в БМП, медицинските изделия в
БМП и лекарствени продукти за злокачествени заболявания в условията на БМП“.
Сочи се, че през целия период на действие на договорите ищецът ежедневно е
отчитал оказаната болнична помощ по електронен път, като електронните отчети съдържали всички реквизити,
сyгласно
договорите между страните. В края на всеки месец СЗОК изпращало на ищеца месени отчети за отхвърлената за
заплащане медицинска дейност. Претендираните суми покривали осъществена
медицинска дейност и амбулаторни процедури, отхвърлени поради това, че
представляват надлимитна дейност.
Твърди
се, че ищецът е извършил, но не му е заплатена стойността на медицинска дейност
както следва – за периода 01.04.2015 г. – 31.12.2015 г. – 150 112 лева,
01.2016 – 12.2016 – 19 444 лева, 01.2017 – 31.12.2017 г. – 14 520
лева, 01.05.2018 г. – 31.07.2018 г. – 76930 лева, за месец 12.2019 г. – 6 396
лева.
Ищецът
поддържа, че липсва както законово, така и договорно основание да се отказва
предоставяне на болнична помощ на здравноосигурените лица, поради което няма и
основание да се отказва заплащането на така предоставената помощ, напротив,
доколкото тази болнична помощ се дължи с оглед статута на едно лице като
здравно осигурено, съответното здравно заведение, оказало такава помощ, или пък
болнична помощ, на лица, хоспитализирани по спешност, следва да получи
заплащането й. В тази връзка ищецът поддържа, че клаузите на договорите, които регламентират
като основание за отказ от плащане надвишаване на стойностите на лимитите, противоречат на закона, поради което са
нищожни, както и че въвеждането на лимити за заплащане на медицинските дейности
не се основава на закона и противоречи на Конституцията и на добрите нрави. С
оглед неплащането в сроковете по договора и изложеното по-горе, ищецът моли
съда да осъди ответника да му плати исковите суми, законната лихва върху
главниците за периода дата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумите. Претендират се и разноските по производството.
Ответникът
по иска – НЗОК,
в представен писмен отговор оспорва исковете. Позовава се на изтекла
погасителна давност за вземанията за исковия период за оказвана болнична
медицинска помощ по клинични пътеки и ADза периода 2015 – 2017 година. Сочи се, че в случая
е приложима кратката 3 годишна давност, тъй като е налице периодично плащане.
Поддържа, че по силата на договорите между страните за оказване на болнична
медицинска помощ по клинични пътеки, обема на медицинската дейност, която
болничното заведение може да предоставя е ограничена по обем, определен на
месечна база, конкретизирана по клинични пътеки. Поради това и дейност, която
надхвърля тези лимити, не поражда договорно задължение за НЗОК за заплащането й. Оспорват се
твърденията за нищожност на клаузи в договор
№ 22-3161/23.02.2015 г. поради противоречие със закона. Касае се за
договор, който има и административни и гражданско правни елементи, но не е
договор в полза на трето лице. Поддържа се, че клаузите, предвиждащи лимит на
стойността на медицинска дейност, която подлежи на заплащане о НЗОК, не
противоречи на Конституцията (чл.52), тъй като правото на здравно осигуряване е вид социално право, при което се предполага
държавна намеса при осъществяването му, без да се нарушават принципите на чл.
4,5,55 от КРБ. Медицинската дейност на която здравноосигурените лица имат
достъп не е ограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем.Сочи
се, съгласно договора между страните и приложимата нормативна уредба, за да се
породи задължението на НЗОК да заплати стойността на осъществената медицинска дейност и медицински
изделия, следва дейността да е отчетена по смисъла на Методиката за заплащане на дейности в болничната медицинска помощ. Поддържа се,
че съгласно Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ
и ПМС 57/16.03.2015 г. при достигане на съответните месечни стойности,
изпълнителят на БМП следва да формира листи на чакащите. Сочи се, че не са
подписвани и приемани съответни финансово-отчетни документи от страна на СЗОК
за т.нар надлимитната дейност. Поради това и няма и основание да се плаща тази
дейност. Поддържа се задължение за лечебните заведения да се съобразяват с
прогнозните определени стойности, които ще им бъдат разпределени, ако бъде
извършена съответната болнична дейност, тъй като бюджетът на НЗОК е определен.
Не е спазен и договорния ред за коригиране на определената стойност пои
индивидуалните договори по приложение 2 към същите.
В
допълнителна искова молба ищецът поддържа искове. Оспорва твърденията на
ответника, че се касае за периодични плащания. За да възникне правото да се
получи плащане за тази дейност следва да е налице решение на НС на НЗОК, като
обаче тази процедура в случая не е доведена до завършен по вина на НЗОК.
Поддържат се твърденията за нищожност на клаузи
в договорите между страните. Поддържа се, че дейностите, заплащане на
стойността на които се търси, са дейности, включени в обхвата на договора, тъй като
са дейности по клинични пътеки, за които на болничното заведение е признато
правото да осъществява БМП, както и са включени в основния пакет здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Посочените методики определят начина
на остойностяване на дейността, но не и обема на медицинската дейност. Сочи се, че ищецът е изпращат многобройно
уведомления до НЗОПК за увеличаване на лимита за извършвана дейност, но с нито
едно от подписаните допълнителни споразумения, това не е направено. Независимо,
че не са подписвани такива допълнителни споразумения, се сочи, че доколкото дейността е извършена, и то е лице,
с което има сключен договор в качеството му на изпълнител на болнична
медицинска помощ, не може с НРД да се поставят лимити за тази дейност. Оспорва
се задължението на болничните заведения да формират листа на чакащи по аргумент
липса на финансова обезпеченост, като се сочи, че съгласно ЗЛЗ листа на
чакащите се формира по причина единствено осигуреността на лечебното заведение
със специалисти и апаратура и възможността да се спазват определените
медицински стандарти. Поддържа се, че за
НЗОК съществува задължение да заплаща
съответните медицински дейности по пакет на здравноосигуреното лице, без
значение на кой конкретен изпълнител н
медицинска помощ. В конкретния период нямало данни, че средствата на бюджета на
НЗОК са изчерпани, което да е обективна пречка за заплащане на дейността.
Уточнява, че не се претендират суми за месец август 2015 година.
В
допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
възраженията си. Поддържа, че претендираната сума от 4 620 лева за месец
февруари 2017 г. е изплатена на 17.03.2017 година.
С
влязло в сила определение 260735/14.10.2020
г. производството по делото в частта относно сумата от 33 334 лева -
незаплатена медицинска дейност по договор 22-5148/25.02.2020 г. и за сумата от
541,89 лева - лихва за забава върху посочената сума е прекратено и делото е
изпратено по компетентност на АССГ.
С
влязло в сила определение 262155/18.12.2020 г. поради отказ от исковете в
резултат на сключена спогодба между страните, е прекратено производството по
делото относно исковете за заплащане на извършена медицинска дейност и за
лихвата за забава върху тези суми, както следва по периоди: за сумата от
150 112 лева за периода 01.04.2015 г. – 31.12.2015 г.; за сумата от
19 444 лева – за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.; за сумата от
64320.36 лева – лихва за забава за периода 01.06.2015 г. – 29.05.2020 г. върху
сумата от 150 112 лева – с настъпването на изискуемостта на задължението
за всеки месец; за сумата от 7172,58
лева – лихва за забава за периода 01.03.2016 г. – 29.05.2020 върху за сумата от
19 444 лева.
С
влязло в сила протоколно определение от 16.02.2021 г. производството по делото в частта относно
сумата от 4 620 лева - незаплатена медицинска дейност за месец февруари
2017 г. и за сумата от 1 482,24 лева – лихва за забава върху тази сума за
периода до 29.05.2020 година, е прекратено поради отказ от исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа
страна:
С оглед частичния отказ от предявените искове, и изпращането на
част от исковата претенция по компетентност на АССГ, предмет на настоящото
производство са претенции на неразплатени суми за надлимитна дейност за периода
март 2017 г. – декември 2019 година
и съответно за лихвата за забава върху сумите за периода до 29.05.2020 година (датата
на предявяване на исковете).
Между страните са сключени договор № 22-5148/03.05.2017 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки (БПКП), допълнителни споразумения
към договор № 22-5148/03.05.2017 година, договор 22-5148/22.05.2018 г. и допълнителни
споразумения към договор 22-5148/22.05.2018 година, вкл. и допълнителни споразумения
Б-19 и Б-23 към договор 22-5148/22.05.2018 г. относно месец декември 2019
година.
Съгласно чл.1 от договорите ищецът, наричан „изпълнител“ се
задължава да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2,
ал.1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната
година (ЗБНЗОК за 2017 и за 2018 г.), за акушерска помощ по чл. 82, ал.1,
т.2 от закона за здравето (ЗЗ) и на лицата
по §8 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г. и на лицата по §9 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018 г
медицинска помощ (БМП) по клинични пътеки (КП) от Приложение 9 към чл. 1 от Наредба
2/2016 г. и съответно Приложение 9 към чл. 1 от Наредба 3/2018 г. за определяне
на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Посочено
е, че дейността следва да бъде извършена съгласно изискванията на Закона за
лечебните заведения, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2017 и 2018 г., подзаконовите
нормативни актове по прилагането им, Кодекса на професионалната етика и НРД за
МД за 2017 и 2018 година.
Ответникът, в качеството му на „възложител“ по договора, е поел
задължение да заплаща извършената и отчетена от изпълнителя БМП по КП.
В чл. 32 от договорите са посочени документите, въз основа на
които се извършва плащане. Посочено е (ал.2), че в документите се включва
договорената и извършена дейност по КП, отчетена в ежедневните отчети по реда
на чл. 31 от договора и неотхвърлена от заплащане в месечното известие по чл.
31, ал.10 от договора. В чл. 31 е уговорена процедурата по подаване на
ежедневни отчети по електронен път, като според ал.11 отчетената ежедневна
дейност се обработва в информационната система на НЗОК, като след обработка до
17,00 часа на седмия работен ден на следващия отчетен месец, РЗОК изпраща по
електронен път месечно известие, включващо отхвърлената за заплащане дейност, медицински изделия,
лекарствени продукти, заплащани от НЗОК извън стойността на КП и отхвърлената
за заплащане дейност, лекарствени продукти и медицински изделия и основанията
за отхвърляне. Според чл. 31, ал.13, едно от основанията за отхвърляне на
искането за заплащане наличие на основание по чл. 37 от договора за 2017 г. и
чл. 38 от договора за 2018 година.
Според чл. 37 от договора за 2017 г., може да се отчита дейност на
стойност, надвишаваща определената месечна стойност (определена съгласно чл. 34
от договора, според който текст възложителя закупува от изпълнителя дейности,
съгласно договора, в рамките на стойностите по чл. 36, които се определят
съобразно правилата, посочени в чл. 33 – Правилата за условията и реда за
прилагане на чл.4, ал.1, ал.1, и ал.3 от ЗБНЗОК за 2017 г. ), с до 3 %, като е
посочен механизъм за компенсация в рамките на тримесечен период. За прилагането
на този механизъм, Изпълнителят е длъжен да подаде заявление за промяна на
месечните стойности. В чл. 38 от
договора е предвидена процедура за контрол от възложителя, ако след анализ на
текущо постъпващата информация се установи тенденция за изпреварващо достигане на определената месечна стойност по
приложение 2 или използваемост на леглата в дни, надвишаващи броя на дните в
месеца. Според чл. 39, ал.2 от договора, при извършени и отчетени от
изпълнителя случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в
Приложение 2 към договора, изпълнителят подава в сроковете за отчитане по чл.
31, ал.10 (до седмия ден след изтичане на месеца, за който се отнася отчета,
при ежедневно електронно отчитане), писмено заявление до възложителя за
увеличаване на месечната стойност за тези случаи, а когато се касае за случаи
извън случаи на спешна диагностика и лечение на пациенти следва да се посочат и
причините за допускане на извършването на такива хоспотализации. Според ал. 3
след изпращане на месечното известие и анализ на отчетите на всички изпълнители
на БМП, възложителят има право да вземе решение за закупуване на дейности,
заявени по реда на ал.2 от всички изпълнители на БМП, в рамките на неусвоените
стойности по реда на ал.1 за всички изпълнители при посочените в текста критерии.
Ако и след промените по ал.3 се установяват извършени дейности на стойност
надвишаваща определената месечна стойност в приложение 2 към договора,
възложителят извършва проверка на цялата отчетена месечна дейност на
изпълнителя, като след проверката се изготвя доклад до управителя на НЗОК за
резултатите от проверките, с мотивирано искане за корекции на стойностите,
който се внася за разглеждане от НС на НЗОК. Надзорният съвет разглежда
докладите по чл. 39, ал.7 от договора, след анализите по чл. 199 от решението,
като НС утвърждава корекции по стойностите на разходите за БМП на РЗОК в
съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за
здравноосигурените плащания за БМП на национално ниво. При достигане или
надвишаване на средствата за здравноосигурителни плащания за БМП на национално
ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойности на
изпълнителителя на БМП, дейностите не се отчитат за плащане. При осигурена
възможност на средства през следващите месеци, в рамките на средствата на НЗОК
за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, НС на НЗОК взема
решение за извършване на корекция на месечните стойности и закупуване на
потвърдените дейности, частично или напълно (чл. 40, ал.2). В тези хипотези не се прилага разпоредбата на
чл. 4, ал.2 от договора, предвиждаща дължимост на лихва за забава за
просрочените плащания.
Съгласно чл.64 от договора за 2017 г., същият е в сила за срока на
действие на РД за 2017 г. и до приемане на нов или при изменение на действащия
НРД.
Съгласно чл. 39 от договора от 2018 г. възложителят може да внесе
мотивирано предложение до НС на НЗОК за коригиране на определените стойности в
приложение 2 по договорите на изпълнителя, на основание получени от изпълнителя
мотивирано предложение за промяна на определените стойности с в края на всеки
период по чл. 34, ал.3, при наличие на неусвоени средства на ниво РЗОК. В чл.
40 от договора за 2018 г. също е уговорен механизъм за увеличение на месечните
стойности при наличие на неусвоени средства от всички изпълнители на болнична
медицинска помощ от страна на възложителя, респ. за вземане на решение от НЗОК
за корекции на стойностите на разходите за болнична медицинска помощ на
национално ниво.
В чл. 41 от договора за 2018 г. е посочено, че при неплащане на
отчетените и приетите дейности от възложителя в сроковете по НРД за МД за 2018
г., с изключение на случаите, когато има недостиг на бюджетни средства за
здравноосигурителни плащания за БМП, медицински изделия и лекарствени продукти,
и взето решения на НС на НЗОК за частично плащане или за отлагане на плащанията
за отчетени дейности от Приложение 1 към Правилата, за които не са констатирани
основания за отхвърляне на плащането по чл. 31, ал.12, се дължи законна лихва
за забава.
Съгласно чл.62 от договора за 2018 г., същият е в сила за срока на
действие на РД за 2018 г. и до приемане на нов или при изменение на действащия
НРД, като според параграф 2 от ПЗРД влиза в сила от 01.04.2018 година.
Част от договора са Приложение 1 – Списък на специалистите, оказващи
медицинска помощ, Приложение 1а - Списък
на специализантите, работещи по КП, Приложение 2 – Стойност и обеми на
дейностите в БМП и стойности на медицинските изделия в БМП и лекарствените
продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП.
Към договора са сключени допълнителни споразумения (сключени в
периода 31.05.2018 г. – 25.01.2019 г.), засягащи Приложение 1 и Приложение 2.
С допълнително споразумение Б-19 от 30.09.2019 г. (стр. 310 по
делото) в обхвата на договора се включва Приложение 2, част А и част Б
„Стойности за заплащане през 2019 г. на обеми на дейностите в БМП, на
медицинските изделия в БМП и на лекарствените продукти за лечение в условията
на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги“ с обеми
и стойности за закупуване месец август 2019 г. и стойности за периоди за
плащане м.октомври – декември 2019 година. С допълнително споразумение Б - 23
към договора от 22.05.2018 г. (стр.314 по делото) в обхвата на договора се
включва Приложение 2, част Б „Стойности за заплащане през 2019 г. на обеми на
дейностите в БМП, на медицинските изделия в БМП и на лекарствените продукти за
лечение в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните
медицински услуги“ с обеми и стойности за закупуване месец декември 2019
година.
От протокол
РД-180994-1/16.09.2020 г. на Столична здравноосигурителна каса се
установява, че е извършена проверка относно неразплатена дейност за периода
2015 г. – 01.04.2018 г. относно спазване на диагностично-лечебния алгоритъм по
КП, предвид действащите към съответната година
НРД, решения на НС на НЗОК и сключените индивидуални договори с
изпълнителя на БМП-МБПЛР Сердика ООД, като за периода не са установени
нарушения.
Представена е и покана за заплащане на извършена дейност от страна
на ищеца като изпълнител по силата на описаните договори за периода 04.2015 г.
– 20.2020 година.
С определение 261639/23.11.2020 г. и с протоколно определение от
о.с.з. от 16.02.2021 г. за безспорни са приети между страните по делото фактите, изложени в исковата молба относно
сключените между страните договори, срокът им на действие и клаузи, извършените
плащания, вида и естеството на изпълнената медицинска дейност и вложени
медицински изделия, които са над определените в Приложения 2б от договорите
максимални стойности за съответния месец. Не се спори, че се касае за
медицинска дейност по клинични пътеки, за които между страните са сключени
договори през съответния период, предоставена на здравноосигурени лица и
съответно на здравнонеосигурени лица, при условията, посочени в договорите, че
тази дейност е изпълнена реално, че е включена в ежедневните електронни отчети,
подавани до НЗОК. Не се спори, че ответникът е отказал да заплати исковите суми
по месеци, както са посочени, поради обстоятелството, че за съответния месец са
надхвърлени определените в съответното Приложение 2б лимити. Не се спори, че
между страните е осъществявана кореспонденция съобразно представени документи.
На сайта на НЗОК е публикувано Решение РД-НС-04-11/17.01.2017 г.
на НС на НЗОК от заседание, проведено на 17.01.2017 г., за закупуване на
отчетената дейност на изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат
отчетена и незаплатена дейност по КП, извършени в периода 04.2016 г. – 11.2016
г., чиято стойност надвишава утвърдените стойности по
Приложение 2 към сключените договори със съответните изпълнители. Предвидено е
извършване на проверки на лечебните заведения.
С решение от заседание на НС на НЗОК от 27.01.2017
г. е прието като приложение към него актуализация на месечното разпределение на
бюджета на НЗОК до 30.04.2017 г., прието с решение № РД-НС-04-6/11.01.2017 г.
във връзка с осигуряването на необходимите средства за изпълнение на т. 3 от
решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. през м.февруари 2017 г. дейностите в
болничната медицинска помощ в размер 18770711 лева и за медицински изделия 406
770 лева. На управителя на НЗОК е възложено да утвърди разпределението на
средствата по бюджетните сметки на ЦУ на НЗОК и РЗОК за 2017 г.
С решение от заседание на НС на НЗОК от 13.02.2017
г. е възложено да публикува проекта на НРД за 2017 г. на интернет страницата на
НЗОК. Във връзка с изпълнение на решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. е решено
изпълнението му да бъде отложено за срока по § 9 от ПЗР на Закона за бюджета на
НЗОК за 2017 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Компетентността на гражданските съдилища да разгледат настоящия
спор следва от определение № 3 от 19.01.2018 г. по адм.д. № 78/2017 г., смесен
5-членен състав на ВАС.
По исковете с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 59, ал.1 от Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО)
Установява се по делото, че между страните валидно са възникнали и
развили правоотношения по два договора и допълнителни споразумения, които
продължават действието на договора за 2018 г. и за 2019 г. – № 22-5148/03.05.2017
г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (БПКП), допълнителни
споразумения към договор № 22-5148/03.05.2017 година, договор 22-5148/22.05.2018
г. и допълнителни споразумения към договор 22-5148/22.05.2018 година, вкл. и
допълнителни споразумения Б-19 и Б-23 към договор 22-5148/22.05.2018 г. относно
месец декември 2019 година.
Тази конкретна договорна връзка е в рамките на засилената
нормативна регламентация на взаимоотношенията между участниците в процеса по
предоставяне, ползване, отчитане, заплащане на медицински дейности и отчитане и
правата и законните интереси на лицата, които не са страна по договора за
оказване на болнична помощ, а са „адресати“/“потребители“ на услугата. Поради
това и изпълнението на задълженията на страните по конкретния договор не следва
да се разглежда изолирано, а в рамките на цялостната нормативна уредба.
Съгласно чл. 52, ал.1 от Конституцията на Република България
„Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия
и по ред, определени със закон“.
Константна е практиката на Конституционния съд на Република
България относно разбирането за задълженията на държавата, съответно на
държавните органи за гарантиране на публичното право „право на здраве“ като цел
на националната здравна политика (така решение Nо 8/28.06.2016 г. по к.дело
9/2015 г.). Задължението на държавата по чл.4, ал.2 и чл.52, ал.3 и 5 от Конституцията е в корелация с "правото на здраве" на гражданите,
уредено по специфичен начин в чл.52, ал.1 от Конституцията като право на
здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ, и безплатно ползване
на медицинско обслужване, при условия и по ред, определени със закон. Това
право е в основата на дейностите по осъществяване на държавната здравна
политика и има приоритет пред икономическите съображения за ефективност на
здравните грижи и минимизиране на разходите.
Изхождайки от разбирането на чл. 52, ал.1 от КРБ за правото на
здраве като основно право на гражданите, конституционният законодател е
предоставил уредбата на начина на здравно осигуряване, на видовете осигуряване,
на размера на здравноосигурителната вноска, на осигурителната база, на
осигурителния доход и на други правила да се уредят в закони. Законодателят
следва да прецени по целесъобразност каква система на здравно осигуряване да
приеме и на какви принципи то ще се осъществява в съответствие с конституционните
норми. Той може да даде едно или друго конкретно разрешение по целесъобразност,
стига то да не е в несъответствие с принципите на Основния закон (вж. Решение №
10 от 13.09.2012 г. по к. д. № 15 от 2011 г.). Законодателят може по целесъобразност
при задължителното здравно осигуряване да определя обема на медицинската помощ,
гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в един или повече пакети,
доколкото не се нарушават принципи и разпоредби на Основния закон. (така
решение № 3 от 8 март 2016 г. по конституционно дело № 6 от 2015 г.).
Като един от основните нормативни актове, регламентиращ правоотношенията в областта на
здравеопазването, Законът за здравното осигуряване регламентира, че
задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените
лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности (чл.2, ал.1, in fine), както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с районна здравноосигурителна каса, като правото на избор е валидно за
цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или
административни основания (чл. 4 от ЗЗО).
Съгласно разбирането на Конституционния съд при тълкуването на
чл.4 от ЗЗО обхватът и обемът на гарантираната медицинска дейност трябва да
бъдат определени, но не се приема, че са неограничени (така решение № 2 от 22
февруари 2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. на КС на РБ). Но в
рамките на тази определеност, т.е определяне по законодателен път на вида,
обхвата и обема пакет от здравни помощи, законодателят следва да гарантира
свободата на избора на здравно осигурените лица, както е посочено по-горе.
Именно такава е и разпоредбата на чл.5, т.5 от ЗЗО вр. чл. 4, ал.2 от ЗЗО,
регламентираща, че един от основните принципи, на които се основава
задължителното здравно осигуряване е равнопоставеност при ползването на
медицинска помощ. Равнопоставеността в случая изхожда от разбирането за равен
достъп до медицинска помощ за всички лица, вкл. и не само независимо от размера
на осигурителните вноски, ползването на едни и същи здравни дейности (така
решение № 3 от 8 март 2016 г. по конституционно дело № 6 от 2015 г.),
включително и достъпът до свободно избран изпълнител на медицинска дейност.
Именно от тези принципи се изхожда и при регламентацията на правото на
българските граждани на достъпна медицинска помощ съгласно Закона за здравето –
чл.81, ал.2, т.2 от Закона за здравето.
Следователно, при наличието на договори за осъществяване на
медицинска дейност между НЗОК като „възложител“ и съответните болнични
заведения, осъществяващи медицинска дейност по чл. 45 от ЗЗО, които договори се
основават на предоставянето на гражданите на необходимата им медицинска дейност
в качеството им на „пациенти“, в рамките на гарантираното публично неотменимо
„право на здраве“ по чл. 52 от КРБ, е недопустимо да се използват
административни механизми, за да се ограничи възможността на здравноосигурените
лица за свободен избор на лечебно
заведение, чиито услуги да се ползват и така да се ограничи обема на реално
предоставените медицински услуги. В този смисъл е и изричната подзаконова
регламентация на чл. 19а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ (ред. ДВ бр. 22/22.03.2016 г., в сила за част за исковия
период) (Наредбата), а именно, че задължително здравноосигуреното лице има
право да избере лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на
съответната болнична помощ, на територията на цялата страна.
Действително, както е посочил и Конституционния съд в редица
решения, при изпълнението на своето задължение по чл. 52, ал. 3 от Конституцията да закриля здравето на гражданите, държавата разполага с публичен
ресурс, който е по правило ограничен. Лимитираният финансов ресурс за здраве
налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства в
провеждането на здравната политика. Но тази дейност безспорно трябва да
отразява закрилата на здравето на гражданите като публично благо чрез
осигуряване на равнопоставен достъп до медицински дейности. Поради това и, е
допустимо да се предвидят ограничения пред възможността на РЗОК да сключват
договори за болнична дейност, заплащана от НЗОК по реда на задължителното
здравно осигуряване, доколкото се касае за законодателна преценка за
разходването на ограничения обществен ресурс (аргумент от решение Nо
8/28.06.2016 г. по к.дело 9/2015 г.), тъй като свободният пазар не е в състояние
сам да разреши противоречията между интересите на изпълнителите на медицински
дейности и държавата, която е длъжна да провежда национална здравна политика с
ограничен публичен финансов ресурс. В рамките обаче на вече сключени договори
за предоставяне на медицински услуги по КП, финансирани от НЗОК (изрично в чл.
19б, ал.1 от Наредбата, в сила за част от исковия период), настоящата съдебна
инстанция намира, че е недопустимо да се предприемат такива последващи действия
от възложителя (НЗОК), които чрез ограничаване на свободата на избор на
здравноосигурените лица да се обезпечава достатъчността на обществения финансов
ресурс.
С оглед положението на НЗОК като единственият орган на здравното
осигуряване, който има монополно положение в неговото осъществяване с
произтичащите от това положителни и отрицателни последици (така решение № 8 от
4 юли 2012 г. по к. дело № 16 от 2011 г.), на този орган е възложено да
организира управлението и разпределението на средствата в рамките на бюджета за
здравно осигуряване, с цел правилното разходване на ограничения финансов
ресурс. Тези действия обаче, следва да се осъществяват в обхвата на посочената
по-горе конституционна и законодателна рамка.
По изложените по-горе съображения, Съдът намира, че разпоредбата
на чл. 51 от ЗЗО във връзка с чл. 45 от ЗЗО, следва да се тълкува като налагаща
ограничения за разходване на средствата от бюджета на НЗОК за осъществяване на
медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, която
медицинска дейност е дейността, попадаща в обхвата на конституционната закрила
по чл. 52, ал.1 от КРБ – допълнителен аргумент и от чл. 45, ал.2 от ЗЗО,
независимо от редакцията на текста, доколкото в рамките на исковия период 2017
- 2019 г. текстът има редица изменения, но смисълът му за целия период е че,
медицинската помощ по ал. 1, с изрично посочени изключения (ирелеватни за
настоящото дело) се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК (за част
от периода е основен и допълнителен, но в частта относно разделяне на двата
пакета, текста е обявен за противоконституционен с решение № 3 от 8 март 2016
г. по конституционно дело № 6 от 2015 г., обн. ДВ, бр. 20/2016 г.).
В конкретния случай, предмет на спора е заплащането, съотв.
„закупуването“ по терминологията на закона и НРД и договорите между страните от
2017, 2018 г. и 2019 г. на медицинска дейност и консумативи, свързани с нея,
която безспорно попада в приложното поле на чл. 45, ал.2 от ЗЗО, тъй като е
част от пакета медицински дейности, финансирани от НЗОК за този период.
Следователно, за тази дейност е неприложимо ограничението на чл. 51 от ЗЗО.
Начинът на разходване на средствата за осигуряване на
конституционно гарантираното „право на здраве“ в обемите, посочени по-горе от
НЗОК за исковия период, детайлно е регламентирано в ЗБНЗОК за 2017 г. и ЗБНЗОК
за 2018 година, в сила и за 2019 г. със съответните изменения. И в двата бюджетни
закона са включени текстове, съгласно които в рамките на стойностите здравноосигурителни плащания за болнична
медицинска помощ за лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън
стойността на оказваните медицински услуги, здравноосигурителни плащания за
медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ каквито са претендираните
плащания по настоящото дело, НЗОК определя за всяка районна здравноосигурителна
каса годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания,
разпределена по месеци, а районните здравноосигурителни каси определят
стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ, разпределена по месеци. Стойностите на плащанията за
посочените дейности, продукти и изделия и тяхното изменение се утвърждават от
Надзорния съвет на НЗОК. Предвидена е възможност за корекция на разходите, в
рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК, като надзорният съвет на
НЗОК следва да приеме правила за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите и за осъществяване на контрол и корекции.
Именно такъв механизъм, насочен към пълно оползотворяване на иначе
ограничения обществен финансов ресурс, отреден за гарантиране правото на
гражданите за здравно осигуряване, е предвиден в Правилата за условията и реда
за прилагане на чл. 4, ал.2 и ал. 3 от Закона за бюджета на националната
здравноосигурителна каса за 2017 г.
(приети от Надзорния съвет на НЗОК с решение № РД-НС-04-173 от
20.12.2016 г. на основание чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2017 г., в сила от
01.12.2016 г.) и Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал.1,
ал.2 и ал. 3 от Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса
за 2018 г. (приети с решение на
Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-6 /26.01.2018 г., изм. и доп. с решение
№РД-НС-04-33/14.05.2018 г., изм. и доп. с решение №РД-НС-04-50/27.07.2018 г.).
В Правилата за 2017 г. са предвидени задължения за РЗОК текущо да
анализира постъпващите данни за достигнатите стойности от всички изпълнители на
болнична медицинска дейност, ежемесечно да контролира и анализира
използваемостта на легловата база, и възможност по предложение на директора на
РЗОК да се извърши преразпределение на неусвоената стойност между различните
изпълнители. Ако и след това преразпределение се установяват извършени дейности (и приложените медицински
изделия към тях), на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в
приложение № 2 към договорите с НЗОК, директорът на РЗОК следва да изготви
доклад до управителя на НЗОК за резултатите от извършените проверки, с
мотивирано искане за корекции на стойностите на РЗОК. Надзорният съвет на НЗОК
разглежда докладите и след съответните анализи утвърждава корекции по
стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на
средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на
национално ниво. Едва ако се установи достигане или надвишаване на средствата
на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво и след
верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойности на изпълнителя на
БМП е предвидено, че дейностите не се отчитат за заплащане.
В Правилата за 2018 г. е предвидено, че РЗОК текущо анализира
постъпващата информация за достигнатото изпълнение на месечните и индикативните
стойности по изпълнители на БМП, като в случай на констатирана от РЗОК при
анализа тенденция за изпреварващо достигане от конкретен изпълнител на
определените стойности по чл.5, ал.1, чл.6, ал.1, чл.8, ал.8, РЗОК извършва
внезапен контрол. Директорът на РЗОК представя ежемесечни доклади на Надзорния
съвет на НЗОК за резултатите от извършения анализ и контрол на изпълнителите на
БМП, надвишили определените им месечни и индикативни стойности, и може да внесе
предложение до Надзорния съвет на НЗОК за коригиране на определените стойности
в приложение № 2 по договорите с изпълнителите на БМП, на основание получено от
конкретен изпълнител на БМП мотивирано предложение, водещо до промяна на
определените стойности в края на периода по чл.12, ал.2 при наличие на
неусвоени средства на ниво РЗОК. В чл. 17 е предвидено, че Надзорният съвет на
НЗОК утвърждава корекции по стойностите на разходите на РЗОК и на изпълнители
на БМП в съответствие с параметрите на национално ниво на изпълнението на
здравноосигурителните плащания по чл.16.
Настоящата съдебна инстанция няма да обсъжда съответствието на
нормите, предвиждащи граници на финансиране наличието на средства на национално
ниво, с изискванията на ЗЗО, ЗЗ и на Конституцията, гарантиращи равен достъп до
здравно обслужване в рамките на определения пакет от НЗОК на обезпечената от
държавата медицинска дейност за всички лица по смисъла на чл. 52 от КРБ,
доколкото по делото липсват дори и твърдения от ответника НЗОК, че отказът за
плащане в конкретния случай е поради надвишаване на средствата на НЗОК за
здравноосигурителни плащания на
национално ниво за исковия период.
За пълнота следва да се отбележи, че отговорност на Държавата е да
предвиди такъв пакет на медицинска дейност, гарантиран от бюджета на НЗОК,
достъпът до който в рамките на бюджетната година да е обезпечен за всички
граждани, при хипотезите, посочени в закона, а отговорност на НЗОК като основен
орган в областта на разпределение на бюджетните средства в областта на
здравеопазването е да обезпечи правилното разходване на този бюджет. Недостигът
на бюджетни средства не може да бъде използван като извинение за неизпълнение
на поето от Държавата задължение, чиито параметри самата тя определя (чрез
приемане на съответната наредба, определяща пакета дейности, гарантирани от
бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО). Нещо повече, самият закон предвижда
възможност за преодоляване на недостига на средства - чл. 23, ал.2 от Закона за здравното
осигуряване.
Следователно, макар и породени от сключени между страните
договори, отношенията по осигуряване на
болнична медицинска дейност по клинични пътеки, от здравни заведения, влагане
на медицински изделия и лекарства, които отговарят на определени законови
изисквания и заплащането на тази дейност от НЗОК, съответно упражняването на
правата и задълженията на страните по тези договори, следва да се разглежда в
рамките на съществуващата засилена регулация на дейността, при която като водещ
принцип е въведен интереса и правото на лицата, ползватели на медицинската
дейност (в определени хипотези това дори и не са и здравноосигурени лица) да
получат достъп до тази дейност в рамките на законовия ангажимент на Държавата
за осигуряване на публичното „право за здраве“.Т.е тези договори могат да се
разглеждат като своеобразни договори в полза на трето лице.
Именно поради това и чл.55а от ЗЗО посочва изрично, че НЗОК
планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.
55, ал. 2, т. 2. Т.е НЗОК действа при сключване на договора и неговото
изпълнение не за задоволяване на собствения си интерес, а в изпълнение на
нормативно възложена й функция, в интерес на трети лица, интерес, който е
въздигнат в конституционна ценност. Поради това и настоящата съдебна инстанция
намира, че при осъществяване на тази договорна връзка в максимална степен
следва да се изхожда от възможното ограничаване на принципите на договорна свобода
при наличие на повелителни правни норми и съответно упражняване на правата по
договора до обема, при който няма противоречие с интересите на обществото (арг.
чл. 8 и чл. 9 от Закона за задълженията и договорите).
Именно изхождайки от спецификата на тези договорни отношения,
следва да се тълкуват и клаузите на договорите, като се обезпечи извличането на
действителния смисъл в същите, изхождайки от нормативната база, в която е
разположена тази договорна връзка и защитените ценности, чието обслужване следва
да гарантира. Поради това, доколкото тълкуването на отделните разпоредби следва
да е във връзка с останалите клаузи на договора, действителния смисъл на
договора и общата воля на страните (чл. 20 от ЗЗД), настоящата съдебна
инстанция намира, че разпоредбите от договорите, свързани с ограничението да се
отчитат с финасово - отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща
определената месечна стойност, както и посочените предходни разпоредби на
договора, без обаче това да ограничава възможността (съответно задължението) да
се предоставя такава дейност и над уговорените лимити. Аргумент в тази насока е
и предвиждането на такъв механизъм (за заплащане на т.нар „надлимитна дейност“)
в самите договори. Поради това и е неоснователно възражението на ищеца за
нищожност на тези разпоредби.
По изложените съображения, Съдът намира, че тъй като ищецът като
изпълнител на медицинска дейност, е осъществил медицинска дейност по клинични
пътеки, съответно извършени са амбулаторни прегледи, вложени материали и
лекарства, за които има договори с НЗОК, тази дейност попада в обхвата на
пакета медицинска дейност, финансирани от НЗОК, като не се спори, че дейностите
са извършени качествено, отчетени надлежно с ежедневните електронни отчети, то
за ответника НЗОК като възложител е възникнало задължение да заплати стойността
им, респ. да закупи тези дейности от изпълнителя.
В самите договори, противно на твърденията на ответника, не е
предвидено ограничение на задължението на възложителя да заплати/закупи тези
дейности. По изложените по-горе съображения, настоящата съдебна инстанция
намира, че нормите на договорите от 2017
г. и 2018 г. и допълнителните споразумения от 2019 г., отразяват посочения
механизъм за осигуряване на възможност за пълноценно разходване на ограничения
финансов ресурс, поради което и следва да се тълкуват именно в тази плоскост,
каквото е и изискването на чл. 20 от ЗЗД. Доколкото изрично е предвидена
възможност за корекция на предвидените прогнозни стойности на медицинската
дейност, който ще бъдат изкупени, след съответна контролна процедура, не може
да се приеме, че дейността на договора е ограничена до сумите, посочени в
Приложение 2 (така и решение 152/02.02.2021 г. по т. дело 385/2020 г. на II ТО на ВКС).
Обратното разбиране би довело до ограничаване на правата на
здравноосигурените лица, гарантирани от КРБ, ЗЗО и ЗЗ за свободен, равен достъп
до здравни грижи в рамките на пакета гарантиран от НЗОК, включително и по
отношение избора на медицинско заведение, където да се осъществи необходимата
му медицинска дейност, така както бяха очертани по-горе, тъй като след
достигане на определения в Приложение Nо 2 от договора лимит на стойността на
извършената медицинска дейност за месеца, изпълнителят на медицинска дейност би
следвало да откаже предоставянето на такава, или пък да я предостави, но срещу
заплащане (което му е забранено съгласно чл. 30, т. 5 от НРД за 2017 г., чл.
30, т.5 от НРД за 2018 г., като с ДОГОВОР № РД-НС-01-1-2 от 27 декември 2018 г.
за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските
дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз
за 2018 г. (представляващ анекс към НРД за 2018 г., с която действието на НРД
за 2018 г. се продължава и за 2019 г. съгласно § 30, ал.2 от ПЗР на ЗБНЗОК за
2019 г.), или да я предостави безвъзмездно, което е очевидно икономически
необосновано да се очаква.
Нещо повече, за самия ищец, като „изпълнител“ по договора с НЗОК
съществуват задължения, както по договорите, така и съгласно НРД за съответните
години, съгласно който изпълнителите на медицинска помощ се задължават да
осигуряват на здравноосигурените лица договорената медицинска помощ и да
изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД и
да предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената.
Следователно, и ищецът няма избор дали да предостави съответната медицинска
дейност на правоимащо лице по смисъла на ЗЗ, ЗЗО и НРД.
По изложените съображения, тъй като се установи, че ищецът като
изпълнител по договорите за 2017 г. и 2018 г, и за 2019 г. (със съответните
допълнителни споразумения) е предоставил медицинска дейност на ЗОЛ за месеците 03.2017
г., 12.2017 г., 05.2018 г., 06.2018 г. , 07.2019 г. и 12.2019 г., същата е
надлежно извършена и са подадени ежедневни отчети, то за ответника като
възложител е възникнало задължение да закупи, т.е да заплати тази дейност.
Не се спори относно стойността на предоставената дейност.
Поради това и искът следва да се уважи за претендираните суми,
както следва:
За БМП по КП -
- За 03.2017 г. – 9240 лева
- За 12.2017 г. – 660 лева;
- За 05.2018 г.-990 лева;
- За 06.2018 г.-5280 лева
- За 07.2018 г.- 660 лева и
- за 12.2019 г.- 6396 лева.
Във връзка със становището на Съда за основателност на исковете,
следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване по давност на
исковете за вземането за март 2017 година.
Твърди се, че се касае за периодично плащане, поради което
давността е тригодишна.
С оглед актуалната съдебна практика (цитираното решение
152/02.02.2021 г. по т. дело 385/2020 г. на II ТО на ВКС) вземането на
изпълнителя на медицинска дейност за извършената надлимитна болнична дейност,
стойността за която е предмет на предявен осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД,
във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗО, не притежава правната характеристика на периодично
плащане, тъй като няма повтарящ се характер, поради което не е погасено с
изтичане на кратката погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Извършената от
изпълнителя надлимитна дейност има случаен характер, тъй като с процесния
индивидуален договор между страните не е уговорено изрично задължение на
изпълнителя да осъществява такава през определен период от време, нито е поето
повтарящо се задължение за плащането й от страна на възложителя. След като е
изцяло обусловено от здравноосигурените пациенти, явяващи се трети за сключения
индивидуален договор лица, които чрез избора си на ответното болнично заведение
са упражнили гарантираното им от Закона за здравното осигуряване право на
свободен достъп до медицинска помощ и на свободен избор на изпълнител, сключил
договор с районна здравноосигурителна каса, вземането за надлимитна дейност
няма сумарните белезите, които в своето единство, според разясненията в
задължителното за съдилищата в страната Тълкувателно решение № 3 от 18. 05.
2012 г., по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС характеризират „периодичните
плащания“.
Поради това възражението на ответника за погасяване на вземането
за март 2017 г. е неоснователно.
Относно претенцията по
чл. 86 от ЗЗД за законна лихва от дата на падежа на всяко задължение до 29.05.2020
г. (датат на предявяване на иска)
С оглед установената съдебна практика (така решение
2712/05.12.2019 г. по т. дело 2786/2018 г. на САС, решение 78/09.01.2020 г. по
т. дело 4125/2019 г. на САС, решение по т. дело 1867/2019 г. на САС, и трите
недопуснати до касационно обжалване, и др.), следва да се приеме, че тъй като в
случая става въпрос за медицинска дейност в рамките на предвидената в
приложение №2 към договора за съответния месец, при което не следва да се
приеме, че е налице договорно ограничение в размера на плащането, то се дължи
заплащането на извършената и отчетена по установения ред дейност като такава в
рамките на предмета на договор, при условията, посочени в договора – до 30 –то
число на месеца, следващ месеца, в който е осъществена и отчетена дейността.
При неизпълнение – дължи се лихва за забава в размер на законната лихва (чл. 4,
ал.2 и от двата договора)
В допълнение, съгласно на основание и чл. 25 от Методиката за
заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, плащанията на
изпълнителите на БМП се извършват чрез РЗОК до 30-о число на месеца, следващ
отчетния, като съгласно чл. 30, когато плащането за извършените и отчетените
дейности не се извърши в сроковете, определени с договора, на изпълнителя на
болнична медицинска помощ се дължи законна лихва за забава за просроченото
време.
По изложените съображения, плащанията е следвало да се извършват
до 30 число на месеца, следващ отчетения, след която датата НЗОК е изпаднала в
забава:
- За вземането за 03.2017 г. – от 01.05.2017 г.
- За вземането за 12.2017 г. – от 01.02.2018 г.;
- За вземането за 05.2018 г.- от 01.07.2018 г.;
- За вземането за 06.2018 г.- от 01.08.2018 г.;
- За вземането за 07.2018 г.- от 01.09.2018 г.
- За вземането за 12.2019 г.- от 01.02.2020 г.
До 29.05.2020 г. – съобразно ИМ
С помощта на компютърна
програма и на основание чл. 162 от ГПК исковете са основателни за следните суми
–
- За вземането за 03.2017 г. – от 01.05.2017 г. до 29.05.2020 г. в
размер на 2887,51 лева
- За вземането за 12.2017 г. – от 01.02.2018 г. до 29.05.2020 г. в
размер на 660 лева;
- За вземането за 05.2018 г.- от 01.07.2018 г. до 29.05.2020 г. в
размер на 192,23 лева;
- За вземането за 06.2018 г.- от 01.08.2018 г. до 29.05.2020 г. в размер на 979,73 лева;
- За вземането за 07.2018 г.- от 01.09.2018 г. до 29.05.2020 г. в размер на 116,79 лева
- За вземането за 12.2019 г.- от 01.02.2020 г. до 29.05.2020 г. в
размер на 211,42 лева.
Относно претенцията за разноски
С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат разноски
съобразно правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК и уважената част от исковете, като
се отчете, че част от заплатената държавна такса е възстановена с оглед
сключената спогодба, както и че заплатеният адвокатски хонорар е за целият
първоначален размер на исковете в размер над 300 000 лева.
Ответникът прави възражение за прекомерност, но с оглед на данните
по делото, Съдът намира, че дължимо адвокатско възнаграждение съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото и е съобразно посочените
в наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери.
Водим от горното, СГС, VI – 10 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, адрес: гр. София, ул. „******“
да заплати на Многопрофилна болница за продължително лечение е Р.С.ЕООД, ЕИК*********,
съдебен адрес:***, адв. Г.Д. по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 59 от ЗЗО следните суми, представляващи стойността на осъществена
медицинска дейност, вложени медицински изделия и извършени амбулаторни прегледи
над стойностите, посочени в Приложение 2
„Стойности и обеми на дейностите в болнична медицинска помощ и стойности
на медицинските изделия в болничната медицинска помощ и лекарствените продукти
за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска
помощ“ за съответния месец, както следва: за осъществена болнична помощ по
клинични пътеки по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
22-5148/03.05.2017 г., договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
22-5148/22.05.2018 г., допълнителни споразумения към договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки 22-5148/22.05.2018 година, следните суми: за
03.2017 г. – 9240 лева; за 12.2017 г. – 660 лева; за 05.2018 г. - 990 лева; за
06.2018 г. - 5280 лева; за 07.2018 г.- 660 лева и за 12.2019 г.- 6396 лева, заедно със законната лихва върху
тези суми за периода от 29.05.2020 г. до окончателното заплащане на сумите, по
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумите, както следва - за вземането за 03.2017 г. – за периода от
01.05.2017 г. до 29.05.2020 г. сумата в размер на 2887,51 лева; за вземането за
12.2017 г. – за периода 01.02.2018 г. до 29.05.2020 г. сумата в размер на 660
лева; за вземането за 05.2018 г.- за периода 01.07.2018 г. до 29.05.2020 г. сумата
в размер на 192,23 лева; за вземането за 06.2018 г.- за периода 01.08.2018 г. до 29.05.2020 г. сумата в размер на 979,73
лева; за вземането за 07.2018 г.- за периода 01.09.2018 г. до 29.05.2020 г. сумата в размер на 116,79
лева и за вземането за 12.2019 г.- за периода 01.02.2020 г. до 29.05.2020 г. сумата
в размер на 211,42 лева, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото
– 1110,77 лева и 1 663,81 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: