№ 6637
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110147724 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 41609/17.08.2021 г. на . АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от . –
изпълнителни директори, чрез юрисконсулт ., срещу ., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Македония“ № 3, с която е предявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 178,20 лв., представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от
30.06.2021 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 07..2021г., по ч.гр.д.№38070/2021г. по описа на СРС, 120
състав.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2017 г. на АМ Тракия и връзката с Околовръстен
път гр. София, лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ СО . АР, управляван от Т. Г. Т.,
преминава през несигнализиризана и необезопасена неравност на пътя като реализира ПТП, в
следствие на което са нанесени материални щети на автомобила. Ищецът твърди, че между него и
пострадалото лице е валидно облигационно отношение по имуществено застраховка „Каско“ на
МПС, полица № 93001610000400 със срок на валидност от 22.01.2016 г. до 21.01.2017 г. В връзка
със застрахователното събитие, пред ищцовото дружество е образувана щета № 0000-1261-17-
250273 по цитираната застраховка, като след извършен оглед и индивидуализиране на щетите,
ищцовото дружество е изплатило с платежно №BORD01093562 от 21.08.2017 г. сума в размер на
178,20 лв. на собственика на увреденото МПС. Навежда твърдения, че по аргумент от чл. 19, ал. 1,
т. 2 от Закон за пътищата пътнотранспортното произшествие се е реализирало на път, стопанисван
от .“. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор. Във възражението, депозирано по
1
реда на чл. 414 от ГПК не са наведени аргументи защо длъжникът счита, че не дължи вземането по
заповедта. Същото се явява бланкетно. В Становище, подадено след изготвения от съда доклад по
чл. 140 от ГПК се излагат доводи за неоснователност на исковата молба, както и се оспорват
доказателства.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От представените писмени и гласни доказателства, в това число и от изслушаната съдебна
автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена и
обективна, се установява, че на 20.01.2017 г. около 11.20 ч. т.а. „Мерцедес Актрос 2544Л“ с рег. №
СО.АР, движейки се по АМ „Тракия“ с посока гр.Елин Пелин към с. Казичене и със скорост около
40 км/час, на връзката с ул. Околовръстен път, попаднал в необезопасена дупка на платното за
движение, пълна с вода, респективно сняг, и с размери 100 на 70 на 30 см. Следствие на
настъпилото произшествие, автомобилът е получил увреждания на предна лява гума и предна лява
джанта, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и механизма на същото.
Стойността на щетите по автомобила към момента на настъпване на произшествието възлизат на
272.64 лв. по средни пазарни цени. В съдебна зала вещото лице е допълнило експертизата по
въпроси на страните, че процесната дупка на пътното платно би могла да бъде заобиколена от
водача, ако е била видима за него.
Процесният автомобил е бил застрахован при ищеца с валидна към датата на настъпване на
ПТП застраховка „Каско“, поради което и след постъпване на искане е била образувана щета №
0000-1261-17-250273. След извършен оглед и индивидуализиране на щетите, ищцовото дружество
е изплатило с платежно №BORD01093562 от 21.08.2017 г. сума в размер на 178,20 лв. на
собственика на увреденото МПС.
С исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД с оглед изложените
твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното поведение – действие или
бездействие на трето лице, на което ответната Агенция, е възложила работа, които вреди са
причинени от третото лице при или по повод изпълнението на тази работа. Според чл.49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен
характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния
изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието
на следните предпоставки:
1) възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така - ППВС № 9/1966 г.);
2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
2
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (така - ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството
им на изпълнители на възложена работа.
По делото съдът намира за доказано настъпването на описаното в исковата молба по време,
място и начин на настъпване произшествие, при което застрахован при ищеца товарен автомобил,
застрахован при ищцовото дружество със застраховка „Каско“ е попаднал в необезопасена дупка
на пътното платно в участък, обслужван от .“, следствие на което автомобилът е бил увреден.
Установява се също така, че вредите са били обезщетени от ищцовото дружество, което се
суброгира в правата на застрахования.
Неоснователни са доводите на ответната Агенция, наведени в Становище от 04.02.2022 г.
Агенцията не е ангажирала отговор на исковата молба в законовия срок, поради което и всички
нейни възражения и оспорвания на документи, представени по делото, се явяват преклудирани и
съдът не ги обсъжда. Неоснователни са доводите, че имало разминаване между констатираните в
Протокола за ПТК увреждания по процесния автомобил и в Уведомлението за настъпило
застрахователно събитие, тъй като такова разминаване не е налице.
Съдът счита, че по делото е установено по безспорен и несъмнен начин чрез пълно и
главно доказване настъпването на процесното ПТП, механизма на същото, уврежданията по
процесния автомобил, както и стойността на вредите, които са били обезщетени от ищцовото
дружество, на основание валиден застрахователен договор по застраховка „Каско“ между
собственика на автомобила и ищцовото дружество. Предвид това, че ищецът е изплатил
обезщетение на по-ниска стойност от установената от вещото лице пазарна цена, следва иска да
бъде уважен изцяло. Не са налице никакви доказателства за съпричиняване на настъпилото
произшествие, а и такова възражение от страна на ответника се явява преклудирано също.
Доводите на ответника, че имало налице разминаване в описанието на пътната обстановка към
момента на настъпване на събитието на 20.01.2017 г. и свидетелските показания, се явяват
неоснователни. Действително в Протокола за ПТП е вписано, че е налице необезопасена дупка,
пълна с вода, а свидетелят заявява в съдебно заседание, че не е видял дупката, защото е имало сняг
и киша. Това обаче не е противоречие в сведенията, а по-скоро изясняване на същите, тъй като
предвид сезона, в който е настъпило произшествието, нормално е да е имало снеговалеж, който
при затопляне и с оглед въздействието на преминаващите автомобили натрупания сняг да
достигне до състояние на киша, която е смесица от сняг и вода. От друга страна, ответникът не е
ангажирал своевременно своите възражения, така че същите се явяват преклудирани и не
пораждат правно действие. Ето защо, съставът приема, че не е налице противоречие, а допълване
на сведенията, събрани чрез писмените доказателства и гласните такива и същите
безпротиворечиво описват една и съща обстановка. Отделно от това, наличието на вода или киша е
достатъчно до направи наличната на пътното платно необезопасена дупка с установените по
делото размери, невъзможна за установяване от участниците в движението своевременно. Ето
защо, възраженията на ответника в тази насока също се явяват неоснователни и неподкрепени от
доказателствата по делото.
Предвид изложеното следва исковата молба да се уважи изцяло, както и в полза на ищеца
да се присъдят всички разноски, извършени в заповедното и в исковото производство, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между . АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от . Антонова и .. . Димитров –
изпълнителни директори, чрез юрисконсулт ., срещу ., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Македония“ № 3, че ответникът . дължи на . АД, ЕИК ., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 178,20 лв. (сто седемдесет и осем лева и
двадесет стотинки), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законна лихва от 30.06.2021 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.07.2021 г., по ч.гр.д.
№38070/2021г. по описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА ., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Македония“ № 3, да
заплати на . АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, ул. „СИМЕОНОВСКО
ШОСЕ“ № 67А, представлявано от . АНТОНОВА и .. . ДИМИТРОВ – ИЗПЪЛНИТЕЛНИ
ДИРЕКТОРИ, сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева) - разноски в заповедното производство и
сумата от 610.00 лв. (шестстотин и десет лева) за разноски в исковото производство, в това число
и определено от съда юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4