О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№………09.11.2021 г.
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ХХХІІІ състав, в закрито заседание в състав:
Председател: Мария Ганева
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 1574 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 АПК.
С протоколно определение от проведено открито
съдебно заседание на 20.10.2021 г. съдът постанови прекратяване на съдебноадминистративното производство поради
недопустимост на предявения иск за обезщетение от И. И.В. ***.
След
постановяване на прекратителното определение пълномощник на ответника отправи
искане за присъждане на юриск. възнаграждение .
Насрещната
страна по искането ,чрез своя представител по пълномощие, изрази позиция за
неоснователност ,тъй като „ липсват
процесуални действия , които да заслужават
възнаграждение“ .
Представителят
на ВОП изрази становище за основателност
на искането.
Съдът
счита, че е сезиран с молба по чл. 248 ГПК за допълване на съдебен акт в частта
на разноските , понеже във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция / в настоящия случай
прекратително определение / , съдът се произнася и по искането за разноски /
арг. чл. 81 ГПК във вр. с чл.144 АПК/ . Изложените по-горе данни сочат, че искането
на ответника по правния спор за
присъждане на юриск. възнаграждение хронологично не предхожда, а
следва постановяването на
прекратителното определение № 2668/20.10.2021 г. В тази връзка съдът прецени
,че е сезиран с допустимо искане по чл. 248 ГПК, тъй като същото изхожда от
страна по делото. Това процесуално право е упражнено при спазване на нормативно
определения срок в цитираната правна норма, но същото е неоснователно поради
следните съображения:
Нито
в предоставения срок на ответника за писмен отговор на исковата молба ,
определен с определение № 1958/04.08.2021 г. / л. 163 и 178 от делото/, нито в
хода на проведеното открито съдебно заседание до постановяване на прекратителното съдебно определение ответната
страна по делото не е сезирала съда с
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съгласно тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС по
тълкувателно дело № 6/2012 г. претенцията за разноски, макар и обусловена от
разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като
отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.
В настоящия случай няма
предхождащо издаването на прекратителното определение валидно искане на
ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което няма и
нормативно основание за удовлетворяване на молбата за допълване на съдебното
определение. Не е налице допуснат процесуален пропуск от съда , който да
подлежи на саниране по реда на чл. 248 ГПК с допълване на финализиращия
съдебния процес акт. Претенцията за разноски е предявена за първи път с искането по чл. 248 ал. 1 от ГПК, а именно с искането за
допълване на определението за прекратяване на делото в частта по разноските.
Мотивиран от изложените
съображения съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на ОД на МВР гр. Варна за допълване на
определение № 2668/20.10.2021 г. с присъждане на юриск. възнаграждение .
Определението може
да се обжалва пред ВАС с частна жалба в срок от 7 дни от неговото съобщаване на
страните.
Административен съдия: