Определение по дело №362/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 във връзка с чл. 248 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от А. В. П., пълномощник на М. Л. С., с ЕГН – *, от Г. С., У. «Ц. И. Ш.» № 3, вх. Б, . 2, ищец пред първоинстанционния съд, срещу Определение № 2733/27.10.201г. от закрито съдебно заседание по гражданско дело № 983/2010г. по описа на РС С., с което съдът е присъдил в полза на първоначалния ответник по делото - П. “В.” – Г. С., по отношение на който производството е било прекратено поради оттегляне на предявените искове, разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 450.00лв.

В частната въззивна жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло тъй като не са били налице основанията на закона първоинстнационния съд да присъди на първоначалния ответник по делото разноските в производството пред първоинстнационния съд. Алтернативно се поддържа искането за намаляване на размера на определените разноски с обжалвания съдебен акт. Като основанието за оспорвате на правилността на определението на съда за присъждане на разноски в полза на П. “В.” – Г. С. изцяло, се излагат в частната жалба съображения, че и преди завеждането на иска първоначалния ответник, срещу който по – късно производството е прекратено от съда поради оттегляне на исковете, е станал повод за завеждането им пред съда, тъй като трудовия договор е бил сключен именно с този ответник и за ищеца не е съществувала нито възможност, нито задължение да установи преди депозирането на исковете пред съда, дали това е неговият работодател и дали надлежно е посочил пасивно легитимираната страна с оглед и на материално правната легитимация на първоначалния ответник по делото. По повод на алтернативно поддържаното искане с частната жалба, се излагат съображения, че първостепенният съд след като е решил че определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено поради неговата прекомерност, погрешно с оглед на фактическата и правна сложност на делото е приложил нормата на § 2 от ДР към Наредба № 1/2004г., като е определил разноските в размер на 450.00лв. Излагат се съображения, че така приложената правна норма противоречи на нормата на чл. 15 ал.3 от Закона за нормативните актове, доколкото ГПК е нормативен акт от по – висока степен, поради което съдът е бил длъжен в този случай да приложи нормите на ГПК и ЗА, като определи хонорар само в размер на 150.00лв.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, не е депозиран писмен отговор на частната жалба от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да се произнесе по съществото на искането и в рамките на правомощията си, въззивният съд счита за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РСС. е образувано по депозирани обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, от М. Л. С., с ЕГН – *, от Г. С., У. «Ц. И. Ш.» № 3, вх. Б, . 2, Ч. пълномощника му – адвокат В. П., срещу С. с Н. Ц. за О. на обществено полезна Д. “Ф. К.- В.” от Г. С.. Основавайки се на твърдението че е работил като ”футболист” в ответното С. през периода от 18.02.2009г. до 22.01.2010г. претендира незаплатени трудови възнаграждения за м.ноември и м.декември на 2009г. и м.януари на 2010г. в размер на по 2000лв. за всеки месец, както и допълнителното трудово възнаграждение съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във връзка с Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, като се основава на анекса към трудовия му договор, а именно сумата от 2000лв. за 2009 спортно състезателна година по чл.2, ал.1, т.1, б.”б” от анекс с вх.№68/18.02.2009г., сумата от 3300лв. - остатък от допълнително трудово възнаграждение за спортно-състезателна 2008/2009г. по чл.2, ал.1, т.1, б.”г” от анекс № 68/18.02.2009г. за 9 изиграни мача по 400лв. и 3 изиграни мача по 300лв., сумата от 5500лв.-остатък от допълнително трудово възнаграждение за спортно-състезателната 2009/2010г. по чл.2, ал.1, т.1, б.”г” от анекс № 68/18.02.2009г. за 13 изиграни мача по 400лв. и 1 изигран мач по 300лв., и сумата 1 250 лв. по чл.2, ал. 1, т.2, б.”а” от анекс № 68 от 18.02.2009г.

Първоначално исковете са били предявени срещу П. “В.” – Г. С., като в последствие ищецът е оттеглил исковете си срещу първоначалния ответник и е насочил същите се срещу новоконституиран по неговото искане от съда ответник - С. с Н. Ц. за О. на обществено полезна Д. “Ф. К.- В.” от Г. С.. С определение от открито съдебно заседание, проведено на 21.09.2010г., по образуваното въз основа на така предявените искове -гражданско дело № 983/2010г. по описа на РС С., съдът на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производството срещу П. “В.” – Г. С., поради оттегляне на исковете от ищеца срещу дружеството.

С писмения си отговор по делото и преди неговото прекратяване по отношение на него, първоначалният ответник по делото - П. “В.” – Г. С., Ч. пълномощника си по делото – адвокат Р.К. – КАК, е оспорил предявените искове с възражението за тяхната недопустимост, като е възразил че не е пасивно легитимиран да отговоря по исковете за заплащане на неизплатени парични суми на ищеца, основани на претенции въз основа на съществуващо трудово правоотношение, тъй като не е работодател на ищеца и страна по сключения трудов договор.

Въз основа на писмено искане на П. “В.” – Г. С., Ч. процесуалния му представител, за заплащане на разноските, сторени по делото до прекратяването му срещу първоначалния ответник с определение на първоинстанционният съд в Г. С., съставляващи съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК – адвокатски хонорар в размер на 500лв., съдът се е произнесъл с обжалваното Определение № 2733/27.10.201г. от закрито съдебно заседание по гражданско дело № 983/2010г. по описа на РС С., съдът е осъдил М. Л. С., с ЕГН – *, от Г. С. да заплати на П. “В.” – Г. С., сумата – 450.00лв., за сторените по делото разноски за адвокатски хонорар, до прекратяването на делото от съда срещу първоначалния ответник на основание чл. 232 от ГПК.

От мотивите към обжалвания съдебен акт, въз основа на който е образувано настоящото производство, е видно че съдът е счел че са налице основанията на чл. 78 ал.4 от ГПК, поради които първоначалния ответник по делото, по отношението на който производството по делото е прекратено, има право на разноски, тъй като с поведението си не е дал повод преди образуването на делото за предявяването им пред съда. От друга страна съдът е уважил алтернативно поддържаното искане на ищеца във връзка с разноските пред първата инстанция, за намаляване на адвокатското възнаграждение като основателно. Съдът се е позовал на нормите на чл. 7 ал.1 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение и като е съобразил че производството спрямо първоначалния ответник е било прекратено поради оттегляне на исковете от ищеца срещу него и с фактическата и правна сложност на делото, е счел това искане за основателно и във връзка с нормата на чл. 78 ал.5 от ГПК във връзка с § 2 от ДР към Наредба № 1/2004г., е определил намаленото адвокатско възнаграждение на 450.00лв., за която сума е уважил искането за разноски на П. “В.” – Г. С..

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, въззивният съд излага следните съображения от правна страна:

Правилно при преценката си дали да възложи разноските, направени от първоначалния ответник по делото на ищеца, първоинстанционния съд е счел че същият не е станал повод за завеждането на исковете пред съда. Няма по делото данни, че с поведението предхождащо гражданското производство по делото, П. “В.” – Г. С. е станал причина за завеждането на исковете в РС С.. Не се представят доказателства за отправена от ищеца до това дружество покана дължимите суми да му бъдат заплатени и за отказ от страна на считаното от ищеца за негов работодател дружество да му ги изплати, преди завеждането на исковата молба пред съда. В тази насока не могат да бъдат убедителен аргумент доводите, че ищеца не би могъл да предвиди, че първоначално посочения от него по делото ответник не е негов работодател и не е длъжен да прави справка в НАП кой е неговият работодател. Ищецът е бил длъжен при сключването на трудовия договор да установи кое дружеството е другата страна по възникналото трудово правоотношение и кой е неговия работодател, като е длъжен да извърши такава проверка за да насочи исковете си правилно, тъй като задължение на ищеца е да посочи надлежния ответник по делото, като това следва да е дружеството имащо материално правна легитимация във връзка с предявените искове.

В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат изложени съображения, че в случая е налице и другата кумулативно предвидена от законодателя предпоставка на разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК. Макар и да не е налице типичното признание на предявените искове, с писмения си отговор по делото първоначалния ответник - П. “В.” – Г. С., е оспорил само процесуално правната си легитимация да отговаря по предявените искове, тъй като не е работодател на ищеца и следователно не е материално легитимиран по така предявените искове. Възражението за недопустимост на предявените искове, поради липса на надлежна пасивна легитимация по предявените искове, не може да бъде счетена за оспорване на предявените искове по основание и размер.

След като производството срещу първия ответник - П. “В.” – Г. С., е било прекратено от съда поради оттегляне на исковете от ищеца срещу него, то съобразно нормата на чл. 78 ал.4 от ГПК и при наличието на основанията на чл. 78 ал.2 от ГПК, правилно съдът е възложил разноските по делото сторени от този ответник – на ищеца по делото, като за пълнота следва да се изложат съображения, че ищецът е освободен от заплащането на държавни такси в това производство, но не и от заплащането на разноските на другата страна.

Настоящият състав на ОСБ не споделя извода на първоинстанционния съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение, даващ основание да бъде уважено възражението на ищеца за намаляването му. Законодателят е допуснал по изключение възможността съдът да присъди само част от направените разноски за адвокатско възнаграждение, като преценката в тази посока не е произволна, а се основана на обективни критерии – действителната правна и фактическа сложност на делото. В този случай само по искане или възражение на насрещната страна, съдът може да присъди по– нисък размер на адвокатско възнаграждение от този, който страната и адвоката са определили при свободно договаряне, Ч. сключването на договор за правна помощ и съдействие.

Анализът на предявените искове по гражданско дело № 983/2010г. по описа на ОС С., не дава основани за изводи в посока на намалена фактическа и правна сложност на делото. Напротив- предявени са няколко обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ, но имащи за основание както незаплатени възнаграждение по основния трудов договор между страните по делото, така и неизплатени суми, съставляващи допълнителни трудови възнаграждения. Предявени са искове за неизплатени на ищеца като футболист допълнителни трудови възнаграждения на база действителното му участие във футболните мачове на клуба, както и искова за суми, съставляващи парични траншове, които в исковата молба се твърди че също произхождат от съществуващото между страните трудово правоотношение. Всичко изложено от обективна страна налага извода за наличието на повече от един иск, при това макар и с твърдения от ищцовата страна за единен правен произход, претенции за незаплатени парични суми, произтичащи от различни фактически основания. Наред с това за ответника Ч. неговия процесуален пълномощник е съществувало задължение за становище и във връзка с допустимостта на предявените искове, с оглед на направеното с писмения отговор възражение за ненадлежна пасивна легитимация по предявените искове, както и процесуални възражения във връзка са начина на доказване на предявените искове. Фактическата и правна сложност на делото следва да се преценява и с оглед на обстоятелството, че на ответната страна е било известно, че с административни заповеди, представени по- късно по делото, са били наложени имуществени санкции Ч. ограничения и спиране на изплащането на допълнителните трудови възнаграждения на футболистите за определен период от време, което е внасяло в сложния фактически състав на правните отношения наведени с исковата молба по делото и разискването за правното действие на така представените административни заповеди на работодателят. От друга страна пълномощника на първоначалния ответник по делото не е можел да знае категорично, че съдът ще уважи възраженията му за липса на пасивна процесуална легитимация по предявените искове и ще прекрати производството по делото на това основание. Ето защо той е извършил подготовка на делото изцяло и с оглед на евентуалното му приключване в рамките на първоинстанционното производство. По преценка на настоящата въззивна инстанция, изложеното от фактическа и правна страна, не води до извода за липса на фактическа и правна сложност на делото, което да мотивира съда във връзка с възражението на ищцовата страна, да счете че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и завишено и се налага неговото намаляване, още повече че от страна на първостепенният съд са изложени правни мотиви от които се установява, че същото е определено по размер близко до минималното предвидено такова, съобразно разпоредбите на 78 ал.5 от ГПК, във връзка с чл. 7 ал.1 т. 1 от Наредба № 2/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съобразено с нормата на § 2 от ДР на цитираната наредба.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от А. В. П., пълномощник на М. Л. С., с ЕГН – *, от Г. С., У. «Ц. И. Ш.» № 3, вх. Б, . 2, ищец пред първоинстанционния съд, срещу Определение № 2733/27.10.201г. от закрито съдебно заседание по гражданско дело № 983/2010г. по описа на РС С., с което съдът е присъдил в полза на първоначалния ответник по делото - П. “В.” – Г. С., по отношение на който производството е било прекратено поради оттегляне на предявените искове, разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 450.00лв.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от съобщението на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: