Решение по дело №710/2020 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  25.V.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ХАРМАНЛИ в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване  на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

Ищеца Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД ЕИК *********  гр. София чрез юрк. И.Ц. твърди в исковата молба , че на 14.ІV.2016г. около 23.55ч., в гр. Харманли, на бул. ***, ответницата К.М.Ш. ЕГН ********** ***, като водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 4“ с рег. № ****, не контролира непрекъснато управлявания от нея автомобил, губи контрол върху управлението и реализира ПТП с паркиран лек автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“, с рег. № ****, собственост на сдружение ***, като му нанася материални щети.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил изготвен протокол за ПТП №1505544 от 15.ІV.2016г. от който се установявало ,че ответницата е напуснала мястото на ПТП, като по този начин виновно се е отклонила от проверка за алкохол.

Сочи се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 4“ с рег. № ****- ответницата Ш. била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество – застахователна полица № ВО/22/ 11 **********,  със срок на валидност от 25.І.2016г. до 24.І.2017г.

Твърди се, че във връзка с настъпилите щети била образувана ликвидационна преписка по щета №2601-5060-16-302037 от 18.ІV.2016г. в ищцовото дружество по застрахователна полица № ВС/22/116000400175. При извършения оглед на увредения автомобил са констатирани щети. По силата на сключен договор за застраховка. Гражданска отговорност“, дружеството одобрило и изплатило обезщетение в полза на собственика на пострадалия автомобил в размер на 900.05лв., която сума била преведена с платежно нареждане от 09.V.2016г. по сметка на ***.

Твърди се , че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.500 ал.1 т. 3 от Кодекса за застраховането с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ищцовото дружество придобило право на регрес срещу виновния водач ответницата Ш. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 900.05лв.

По силата на чл.410 ал.1 изр.1 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка „Гражданска Отговорност“ на МПС ЗК „Лев Инс“ АД, встъпвало в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В конкретния случаи тези разноски били в размер на 10.00лв.

Твърди се , че на 16.ІV.2020г., ЗК „Лев Инс" АД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд-Харманли срещу ответницата К.Ш. за сумата 910.05лв.-главница, представляваща застрахователно обезщетение и дължими ликвидационни разноски по заведена при ищцовото дружество щета №2601-5060-16-302 037, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграж-дение.  С Разпореждане № 1889/02.VІІ.2020г. по ч.гр.д.№379/2020г., на Районен съд-Харманли, съда указал на ищцовото дружество в едномесечен срок от получаване на съобщението - 15. VІІ.2020г., че може да предяви иск за установяване на вземането ни. В законоустановения едномесечен срок дружествето предявило настоящата претенция .

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К.М.Ш. ЕГН ********** и адрес: ***, че дължи на ЗК "Лев Инс" АД ЕИК *********, сумата в размер на 910.05лв. главница, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по щета № 2601-5060-16-302037 и ликвидационни разноски по щетата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

Претендира се присъждане на разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

 

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата К.Ш. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. 

В отговора е застъпено становището, че така отразените в протокол за ПТП обстоятелства , не отговарят на истината.

Ответницата счита че, премествайки автомобила от местопроизшествието, не е нарушила задълженията си на участник в ПТП, тъй като съобразно чл.123 от ЗДвП, била длъжна да остане на местопроизшествието и да изчакам идването на компетентните органи на МВР, само ако има пострадали хора, а ако са причинени само имуществени вреди - да съдействам за тяхното установяване, което и сторила.

Счита че не е налице основанието за търсене на регресна отговорност, тъй като не е извършила нарушение по ЗДвП - отклонение от проверка за алкохол - чл.500 ал.1 т.1 КЗ, нито е напуснала мястото на настъпването на ПТП в ситуация, когато посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е задължително - чл.500 ал.1 т.3 КЗ, във връзка с чл.125 от ЗДвП.

Ответницата твърди че при подписването от нейна страна на съставения в 02.30ч. протокол за ПТП не е чела същия и не е обърнала внимание на тези отразявания, които са дали повод на ищеца търси по съдебен ред реализиране на регресна отговорност.

Моли съда да отхвърли предявения иск и и присъди разноски по делото.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните  прие за установено следното:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното като доказателство ч.гр.д. № 379/2020 г. по описа на РС-Харманли е видно, че ищцовото дружество е заявил претенция срещу ответницата Ш. по реда на чл. 410 от Гражданско процесуален кодекс, като е депозирал на 14. ІV.2020г. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, по което е издадена Заповед за изпълнение № 284/30.VІ.2020г. за сумата 910.05лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и 10лв. – разноски за определяне на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.ІV.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумите от 25.00лв.- държавна такса и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.

В срока за възражение е депозирано такова от ответницата К.Ш. . С Разпореждане № 1889/ 02.VІІ.2020г. съда е указал на заявителя (ищец в настоящото производство) ,в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си. Това е обусловило правния му интерес от предявяването на  настоящия иск. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 15.VІІ.2020г. и иска е предявен на 28.VІІ.2020г. 

От приобщения по делото Протокол за ПТП № 1505544 от 15.VІ.2016г. , се установява , че на 14.ІV.2016г. около 23.55ч., в гр. Харманли на бул. ***, е настъпило пътно транспортно произшествие с лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 4“ с рег. № **** , управляван от ответницата Ш.. В графа : ” Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП” е отразено че водача на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 4“ с рег. № ****, не контролира непрекъснато МПС, губи управлението над МПС и удря паркирания в дясната лента по посока на движението лек автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“, с рег. № ****, собственост на сдружение ***, с което става причина за ПТП с материални щети. Не спира за да установи последиците от произшествието.

От показанията на разпитания по делото свидетел З.М.- мл.автоконтрольор при РУ Харманли  се установява, че на 14.ІV.2016г. бил дежурен по пътен контрол. По време на дежурството бил изпратен да посети ПТП с материални щети в гр. Харманли на бул. „България“. При пристигането му на място установил единствено паркирания лек автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“. На място той заварил отв. Ш. , която била с баща си. В разговор със св.М. ответницата заявила , че тя е управлявала автомобила, които е причинил произшествието. Самият автомобил не бил на място, а бил паркиран пред дома на ответницата. Свидетелят фотографирал место-произшествието, след което огледал и спрения пред дома на ответницата автомобил, по който установил следи от боята на ударения автомобил „Пежо”. За констатираното св. М., в присъствието на отв.Ш., съставил Протокол за ПТП № 1505544 от 15.VІ. 2016г. и Акт за установява на административно нарушение: по чл. 20 ал.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, които и били предявени за подпис и подписани от нея без възра-жения.  В показанията свидетеля заявява, че съставил посочените документи въз основа за казаното от самата ответница.

В хода на производството се разпита в качеството на свидетел М.К. – който по време на произшествието , бил треньор на гребната база в гр. Харманли и като такъв управлявал  автомобил марка „Пежо“ с рег. № ****. От неговите показания се установява: времето и мястото на което той паркирал автомобила , както и начино по който е разбрал за настъпилото ПТП .

Не се спори между страните, че към датата на ПТП лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 4“ с рег. № **** е имал сключена валидна застраховка  „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество – застрахователна полица № ВО/22/ 116000 400175,  със срок на валидност от 25.І.2016г. до 24.І.2017г.

Не се спори, а и от приобщените писмени доказателства : Опис-заключения , Експертиза по щета № 2601-5060-16-302037 ,  Сравнителна експертиза по щета № 2601-5060-16-302037, Доклад по щета №№ 2601-5060-16-302037/1  и платежо нареждане , се установява, ищцовото дружество е образувало ликвидационна преписка и след провеждане на съответните мероприятия е изплатило на собственика на увреденото МПС сумата от 900.05лв. -представляваща обезщетение за причинените материални щети . Определен е и размера на ликвидационните разходи – 10лв.

С изплащането на обезщетението ищцовото дружество се е суброгирало в правата на увредения срещу причинителя на вредата – ответницата по иска, поради което настоящия състав на съда намира предявения иск за основателен, с оглед разпоредбата на чл. 500 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Кодекс за застраховането, съгласно която застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато виновният водач е напуснал мястото на произ-шествието преди пристигането на контролните органи, когато посещаването от тях е задължително. Видно от съставения Протокол за ПТП и събраните в хода на производството гласни доказателства, ответницата Ш. е напуснал мястото на произшествието, без да изчака контролните органи.

По изложените по горе съображения съдът намира, че предявения иск против отв.Ш. следва да се уважи, като бъде признато за установено по отношение на същата, че дължи на ищеца сумата от 910.05лв. – включващи 900.05лв. изплатено застрахователно обезщетение и 10лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.ІV.2020г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 284/30.VІ.2020г. по ч.гр.д. № 379/2020г. по описа на  Районен съд Харманли.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата  следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски в исковото производство, в общ размер на 125лв.  от които 25лв. внесена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение - съгласно Списък за разноски.

С оглед приетото ТР № 4/18.VІ.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.  Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 75.00лв.

 

Водим от гореизложеното , съдът

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.М.Ш. ЕГН ********** ***, че  вземането на Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД ЕИК *********  гр. София, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д.- изпълнителни директори, за сумата от 910.05лв.- включващи 900.05лв. изплатено застрахователно обезщетение и 10лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.ІV.2020г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение № 284/ 30.VІ. 2020г. по ч.гр.д. № 379/2020г. по описа на  Районен съд Харманли, СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА К.М.Ш. ЕГН ********** *** да заплати на Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД ЕИК ********* гр. София, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д.- изпълнителни директори, сумата от 75.00лв.- внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 379  по описа на РС Харманли за 2020г, която сума е включена в издадената от съда Заповед № 284/ 30.VІ. 2020г.

 

ОСЪЖДА К.М.Ш. ЕГН ********** *** да заплати на Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД ЕИК ********* гр. София, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д.- изпълнителни директори, сумата от 125.00лв. разноски по исковото производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................