Р Е Ш Е Н И Е
№ 359
17.11.2021 г., град
Добрич
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет
и първа година, I
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора МИЛЕНА
ЛЮБЕНОВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 424/ 2021 г.
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.
63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, ул. “Райко Цончев“ № 2, вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от Л.К.Г.,
подадена чрез адв.А.Х. - ВАК, редовно упълномощен, срещу Решение № 260120 от
29.06.2021 г. по НАХД № 1293/ 2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Според касатора
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че съдът не е
обсъдил всички възражения и неправилно е ценил събраните по делото
доказателства, поради което изводите му за законосъобразност на Наказателното
постановление (НП) са необосновани. Настоява, че съдът не е изпълнил
задължението си за цялостна проверка на НП относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното наказание. Сочи, че съдът се
е произнесъл единствено по възражението за некоректно описване на фактическата
обстановка в НП, като е приел, че същата е описана коректно, а КИ е отразено
несвоевременно. Прави възражение, че от АУАН и НП не ставало ясно за кое точно
нарушение е повдигнато обвинение на дружеството, че в НП не била посочена дата
на извършване на нарушението, че необходим елемент от изпълнителното деяние в
случай на нарушаване на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от Закона за добавената
стойност (ЗДДС) е фактът на физическото получаване на КИ, като оспорва
наличието на констатации относно датата на получаване на КИ. Допълва, че не бил
обсъден правнорелевантният факт, че след повдигане на обвинение на дружеството
за процесното нарушение е издаден Акт за установяване на задължения, с който на
дружеството са определени данъчни задължения по ДДС за периода 01.01.2020 г. –
31.01.2020 г. в размер на 3154.80 лв., който с Решение на АдмС – Варна е изцяло
отменен. Възразява, че неправилно случаят не е счетен
за маловажен, доколкото не се твърди да е настъпила щета за фиска, а с
включването на КИ в последващата справка – декларация дружеството е предотвратило
щета за фиска, ако такава е била налице към датата на издаване на АУАН. Иска да
бъде отменено първоинстанционното решение и съответно да бъде отменено и
издаденото срещу дружеството наказателно постановление. Претендира съдебно –
деловодни разноски.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от адв. А.Х., който поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът - ТД на НАП – Варна, офис
Добрич, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.М. в молба от
01.11.2021 г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Иска да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Добрич, I касационен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като е
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
При извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства, възложена с резолюция за извършване на проверка № П –
03000820072669 – ДРП – 001/ 28.04.2020 г., е установено, че дружеството не е
отразило в дневника си за покупките за м.01.2020 г. кредитно известие №
**********/ 20.01.2020 г., към фактура № **********/ 30.12.2019 г., с
наименование на стоката/ услугата: Тор ЕО, мярка: тон, количество: - 33.000, с
данъчна основа - 15774.00 лв. и ДДС - 3154.80 лв., описание на сделката:
промяна в цената и неплащане на фактурата, издадено от „***“ ООД, ЕИК ********** на „***“ ЕООД, ЕИК ***, което води до
определяне на данъка в по - малък размер. Кредитното известие не е включено в подадената
в офис Добрич при ТД на НАП - Варна справка - декларация за ДДС за м.01.2020
г., вх. № 08001657737/ 14.02.2020 г. и не е отразено в дневника за
покупките на дружеството към справката - декларация за месец януари 2020 г.
Кредитното известие е включено от дружеството в подадената в офис Добрич при ТД
на НАП - Варна справка - декларация за ДДС за м.04.2020 г., вх. № 08001675934/
14.05.2020 г. и е отразено в дневника за покупките на дружеството към справката
- декларация за месец април 2020 г. Кредитното известие е отразено от дружеството
в дневника за покупките за месец януари 2020 г. и включено в коригираща
справка - декларация за ДДС за м.01.2020 г., вх № 08001677360/ 03.06.2020
г., подадена в срока, указан с покана по чл. 103 от ДОПК, изх. №
П-03000820072669 – 177 - 001/ 27.05.2020 г.
С оглед на това АНО е приел, че е налице
нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, съгласно който регистрираното лице е длъжно
да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които
е прекратена регистрацията по този закон. На основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС е
наложил наказание имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева).
АНО е издал обжалваното пред РС НП, като е
отразил, че нарушението е за първи път, както и че счита, че не са налице
предпоставките за приемане на случая за маловажен.
ДРС е приел фактическата обстановка за
установена такава, каквато е по АУАН и НП. Счел е, че същите са издадени при
спазване на административнопроизводствените правила. В резултат, на база
събраните по делото доказателства, е стигнал до извода, че нарушението е
доказано и че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като
маловажен с оглед обществените отношения, които се засягат с процесното
нарушение и е потвърдил НП изцяло.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Нарушението е доказано по безспорен начин,
вкл. и предвид влязлото в сила решение на АдмС – Варна, на което се позовава
касаторът.
Съгласно нормата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, регистрираното
лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от
лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Датата на извършване
на нарушението е ясно посочена, като е записано в НП, че КИ не е отразено в
дневника за покупки за м.01.20 г. към справката – декларация за месец януари
2020 г. с вх. № от 14.02.2020 г., т.е. това е датата, на която най –
късно следва да е отразено КИ и тя е изрично указана в НП. Необсъждането от
съда на това възражение не опорочава съдебното решение, доколкото съдът
обобщено е приел, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е посочена и приета от
съда и датата на установяване на нарушението – 28.04.2020 г.
Неоснователно е възражението, че не било
ясно за какво нарушение е наказано дружеството. Както и ДРС е приел,
нарушението е по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, като съдът го е описал така, както е
установено при проверката и то съответства на събраните по делото
доказателства.
Неоснователно е възражението, че съдът не
е съобразил и обсъдил, че законът изисква за наличие на нарушение по съответния
текст КИ физически да е получено. Такова възражение пред ДРС не е наведено.
Няма и представени доказателства за неполучаване на КИ. В случая твърдението на
търговеца е само защитна теза. Той не е представил никакви доказателства, които
да подкрепят това твърдение нито пред въззивната инстанция, нито пред
касационната инстанция. В този смисъл изводът за осъществено нарушение,
наказуемо по реда на чл. 182, ал. 1 ЗДДС е правилен.
Неотносимо към спора е дали има вредоносни
последици, в какъвто смисъл излага довод касаторът. В случая изписването в чл.
182, ал. 1 ЗДДС – „регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не
отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер…“, означава, че ненадлежното отразяване за съответния период на КИ,
води по принцип до данък в по – малък размер. Какви действия са предприети от
дружеството след това е неотносимо към спора. Не навежда на различен извод
фактът, че издаденият АУЗ срещу дружеството, свързан и с конкретното КИ, е
отменен от съда. Напротив, в решението, на което се позовава касаторът, е
прието: „…Видно от заключението на изготвената съдебно – счетоводна експертиза,
след връчване на покана по чл. 103 от ДОПК, дружеството „***“ ЕООД е подало
коригираща СД по ЗДДС с вх. № 08001677360/ 03.06.2020 г., в която е включено
кредитно известие с номер № **********/
20.01.2020 г., като същото е било вписано в дневника за покупки под номер № 4.
Заедно с кредитно известие с номер
№ **********/ 20.01.2020 г. в дневника
за покупки за данъчен период месец януари 2020 г. в коригиращата справка –
декларация по ЗДДС били вписани фактура № 6/ 27.01.2020 г. на стойност 15 030,
00 лева и 3006, 00 ДДС и фактура № 1390/ 17.01.2020 г. на стойност 300, 00 лева
и 60 лева ДДС под номера съответно № 5 и № 3… Кредитно известие с номер № **********/ 20.01.2020 г., издадено от „**********“ ЕООД, било осчетоводено през данъчен
период месец януари 2020 г. при подаване на коригиращата СД по ЗДДС.“
Така описаната фактическа обстановка напълно се припокрива с приетата от ДРС и
описана в АУАН и НП.
Правилен е изводът на АНО и на съда, че
нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима в случая поради обществените отношения, които
се засягат с подобен род нарушения. Съгласно чл. 182, ал. 1 ЗДДС регистрирано
лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води
до определяне на данъка в по - малък размер, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по -малък
размер данък, но не по - малко от 1000 лв. Наложената санкция е
минималната по закона. В случая КИ е отразено за месец януари едва след
връчване на покана по чл. 103 от ДОПК с коригираща справка – декларация от
03.06.20202 г., поради което лицето не е имало възможност да се възползва от
облекчения режим на чл. 182, ал. 2 ЗДДС, какъвто законодателят е предвидил при
наличието на смекчаващи обстоятелства.
Предвид изложеното,
поради отсъствие на сочените отменителни основания за касиране на решението, същото
следва да се остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН на ТД на НАП - Варна, с оглед изричното стореното искане от
процесуалния представител на ответника по касационната жалба, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая за защита по дела по ЗАНН
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото е проведено в едно
съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство пред
касационната инстанция в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
С оглед изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, I касационен състав,
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260120 от 29.06.2021 г. по НАХД № 1293/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. “Райко Цончев“ № 2, вх. А, ет. 3, ап. 5,
представлявано от Л.К.Г., да заплати на ТД на НАП - Варна сумата от 80 лв. (осемдесет
лева) съдебно – деловодни разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: