№ 238
гр. гр. Добрич, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жечка Н. Маргенова Томова
Членове:Анна В.а
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна В.а Въззивно гражданско дело №
20253200500588 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод въззивна жалба с вх.№ 14077/24.07.2025г., подадена от Т. К. С., ЕГН
********** гр. Д., бул.„***, чрез адвокат М. Г., срещу решение № 588 от
08.07.2025г. по гр.д.№ 34/2024г. по описа на Районен съд – Добрич, с което са
отхвърлени предявените от Т. К. С. срещу „Пролет“ ЕООД, гр. Д., ул. „Антон
Стоянов“ № 6, ЕИК *********, обективно съединени искове съдът да признае
незаконността на уволнението на ищеца, като отмени заповед №3/ 05.08.2024г.
и заповед№ 4/05.08.2024г. на управителя на ответното дружество за уволнение
и прекратяване на трудовото правоотношение, както и да възстанови ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „*** Д.“.
Решението се обжалва като неправилно с доводи за допуснати
процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Неправилно съдът приел, че работодателят е спазил
процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, както и, че
посоченото в уволнителната заповед дисциплинарно нарушение по т. 1 е
осъществено от ищеца. Съдът допуснал процесуални нарушения като не
обсъдил всички доводи на ищеца за незаконосъобразност на уволнителната
заповед и в частност за нейната немотивираност относно точно и ясно
описание на извършеното нарушение, като за доказване как е формирана
сумата от 10543,47 лв., кога е извършено нарушението, по какъв начин е
установена неотчетената парична сума, от кои контрагенти и по кои фактури
са сумите, както и кои документи са укрити, били недопустимо събрани
1
доказателства. Съдът допуснал процесуално нарушение и като не обсъдил
твърдението, че работодателят не е спазил срока по чл. 194, ал. 1 от КТ за
налагане на дисциплинарното наказание, тъй като не е връчил на ищеца
заповедта в двумесечния срок след установяване на нарушението. Според
заповедта нарушението било извършено в периода от 10.04.2024г. до
31.05.2024г., свидетелските показания сочели, че още през месен юни 2024г.
били извършени насрещни проверки при клиенти на дружеството, при които
проверки били установени липсите, а заповедта била връчена на ищеца на
19.08.2024г. Неправилен бил изводът на съда, че е без значение за
законосъобразността на издадената заповед различният размер на
„присвоените“ парични суми - описания в заповедта и посочения от вещото
лице. При тези несъответствия, както и поради липсата на конкретно посочени
в заповедта клиенти и фактури, не можело да се направи извод за присвояване
на суми, а следвало да се приеме, че счетоводството на ответника не е водено
редовно или че в същото съществуват некоректни записвания, които не могат
да служат за направата на ревизия, която категорично да сочи, че е налице
присвояване. Съдът неправилно кредитирал и се позовал на заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза, като не
съобразил, че описаната от експерта процедура по приемане на паричните
средства и тяхното отчитане в дружеството работодател е различна от
разяснената от свидетелите в съдебно заседание. Показанията на св. Т.ова
опровергавали посоченото от вещото лице, че касиерът няма как да извършва
корекции по отчетните листи, като вещото лице не извършило проверка на
корекциите, които свидетелката заявила, че била извършила. По делото не
били представени и записи от видеонаблюдението, от които да се установи
дали са извършвани корекции на предадените от ищеца отчетни листи и
парични суми или не. Изложени са и съображения, че вещото лице не успяло
да установи дали има върнати суми от ищеца, давало вероятни отговори на
зададените му в съдебна зала въпроси, като от тях ставало ясно, че е изготвило
заключението си по принципни положения, на основана на предположения, а
не за конкретния случай след проверка на всички документи и в частност на
тези, с които са направени корекциите. Отправено е искане за отменяване на
решението и присъждане на сторените в производството деловодни разноски,
както на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на упълномощения
адвокат Г. да бъде определено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
оказаната безплатна правна помощ.
В писмен отговор въззиваемата страна намира подадената жалба за
неоснователна и по подробни съображения срещу наведените в нея доводи,
настоява да не бъде уважавана. Претендира присъждане на разноски.
Като постави на разглеждане въззивните жалби, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
Въззивна жалба с вх.№ 14077/24.07.2025г. е подадена от страна с правен
интерес от оспорване на решението, чрез упълномощен адвокат, в срока по
259, ал. 1 от ГПК (указан с решението, което е обявено след посочената от
2
съда в откритото заседание дата) - на 24.07.2025г., преди изтичане на срока с
начало 10.06.2025г. и край 24.06.2025г., отговаря на изискванията по чл. 260, т.
1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, поради което е допустима.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение служебно
за валидност и допустимост, по правилността – в рамките на посоченото в
жалбата; при липса на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от
гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
Решението е валидно, постановено при надлежно упражнено право на иск,
като по основателността на исковете въззивният съд приема за установено
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх.№
18464/27.09.2024г., подадена от Т. К. С., чрез упълномощен адвокат М. Г., с
която срещу „Пролет“ ЕООД са предявени искове: с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ за признаване незаконността на уволнението на ищеца и
отмяна на издадените заповед № 3/05.08.2024г. и заповед № 4/05.08.2024г.
(съответно за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за
прекратяване на трудовото правоотношение) на управителя на ответното
дружество като незаконосъобразни; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„*** Д.“.
Ищецът е посочил, че трудовото правоотношение между страните,
възникнало по силата на сключен между тях трудов договор за длъжността
„*** Д.“, било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание със заповед
№ 3/05.08.2024г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от КТ, като била
издадена и заповед № 4/05.08.2024г. за прекратяване на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ, считано от 29.07.2024г. Заповедите били връчени на ищеца на
19.08.2024г. В мотивите на заповед № 3 било посочено, че ищецът е допуснал
груби нарушения на трудовата дисциплина, състоящи се в следното: „1.
присвояване на парични суми от продажби на стоки на дружеството,
извършени в периода от 10.04.2024г. до 31.05.2024г. общо в размер на
10543,47лв. и злоупотреба с доверието, като същият задържа и укрива
документи и обявява сумите за неплатени сметки от клиенти на дружеството;
2. неявяване на работа от 29.07. до 02.09.2024. без основателна причина, и
отказ да даде устни или писмени пояснения за това“. Уволнението било
незаконно, а издадените заповеди били незаконосъобразни, на няколко заявени
основания: заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание, не била
мотивирана, в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като освен правно
основание, тя не съдържала фактите, които го обосновават – нарушенията не
били ясно и конкретно описани (какви точно продажби са извършени, на кого
е продадена/доставена стоката, какви документи са укрити, какви са сумите по
отделните продажби); в нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагането на
дисциплинарното наказание работодателят не бил поискал обяснения от
3
работника (посочената в заповедта покана от 09.07.2024г. не била връчена на
ищеца, а освен това в заповедта се сочело, че той не се явявал на работа от
29.07. до 02.08.2024г., което означавало, че не било възможно да са му
поискани обяснения на дата 09.07.2024г. за нарушение, което към този момент
все още не е било извършено); дисциплинарното наказание не било наложено
в двумесечния срок, предвиден в чл. 194, ал. 1 от КТ предвид това, че
нарушението се твърдяло да е извършено в периода 10.04. – 31.05.2024г.;
работникът не бил допуснал вмененото му нарушение на трудовата
дисциплина - не бил злоупотребил с доверието на работодателя: не бил
присвоявал парични суми от продажба на стоки на дружеството ответник,
представял на работодателя си всички документи, касаещи извършените
доставки и съответно отчитал получените парични средства, не бил получи
нито за себе си, нито за трето лице имотна облага, нито пък имал за цел
извличане на такава, а ако ответникът бил претърпял някакви щети, то те не
били породени от виновно поведение на ищеца; заповедите били издадени в
нарушение на чл. 190, ал. 2 и чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят не
изпълнил задължението си да събере и оцени всички доказателства с оглед
установяване на евентуално извършените нарушения, не отчел каква е
тежестта на тези нарушения, обстоятелствата, при които евентуално са
извършени, какви са вредните последици и др. По тези съображения ищецът е
настоявал за уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е оспорил исковете по съображения те да са допустими, но
неоснователни. Заповедта за дисциплинарно наказание била връчена на
служителя на 19.08.2024г., видно от известие за доставяне № ИД PS 9300
017K1DZ. Тя била мотивирана в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ - посочен
бил нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законния
текст, въз основа на който се налага. Правното основание било надлежно
посочено като чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от КТ – неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни; злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; други
тежки нарушения на трудовата дисциплина. В отговора си на исковата молба
ответникът е описал извършените нарушения така: в периода от 10.04.2024г.
до 31.05.2024г. Т. К. С. присвоил парични суми, общо в размер на 10 543,47
лв. от продажби на стоки на дружеството, като същият е задържал и укривал
документи и обявявал сумите за неплатени от клиентите на „Пролет“ ЕООД,
гр. Д., явяващо се злоупотреба с доверието на работодателя и нарушение на
задълженията, съгласно длъжностна характеристика за длъжността „*” -
Раздел „Основни длъжностни задължения“, както следва: т. 1 - доставя до
търговските обекти стоки от склада като издава фискален документ за всяка
продажба; т. 2 - приема и съхранява парични средства и документи от
продажбите; т. 3 - отчита ежедневно получените парични средства. Пояснено
е, че от 04.07. до 28.07.2024г. ищецът бил неработоспособен, за което му били
издадени четири последователни болнични листа и, че преди да излезе в
4
отпуск поради болест от 04.06.2024г. той не спазил задължението си съгласно
длъжностната характеристика, а именно да отчита в счетоводството на
дружеството ежедневно получените парични средства от продажбата на
стоките и да извършва опис на върната стока. Няколко дни след 04.06.2024г.
бил потърсен лично от управителя на дружеството и поканен да предаде
фактури с парични суми от извършените продажби, които следвало да бъдат в
ищеца. Това свое задължение и обещание С. не изпълнил, като едва на
04.07.2024г. занесъл в дома на друг служител на дружеството пълния обем от
фактурите и стоковите разписки, които били у него, но без парични суми. В
периода на отсъствие на ищеца от работа от 04.06.2024г. до 28.07.2024г.
обектите за продажба на стоките са обслужвали от друг служител, който
извършил обход на търговските обекти, в които ищецът доставял стоки и след
извършена проверка се установило, че паричните суми са били предадени на
ищеца, но не са били отчетени в касата на дружеството. Касаело се за
получените от ищеца суми от следните клиенти: 1.) от ЕТ „К. Й.Й.“: на
10.04.2024г. - 251,46 лева; на 01.05.2024г. - 398,18 лева; на 03.05.2024г. - 273,92
лева; на 08.05.2024г. - 202,45 лева; на 08.05.2024г. - 377,53 лева; на 08.05.2024г.
- 237,74 лева; на 10.05.2024г. - 308,73 лева; на 10.05.2024г. - 73,45 лева; на
13.05.2024г. - 321,69 лева; на 13.05.2024г. - 77,60 лева; на 13.05.2024г. - 313,51
лева; на 13.05.2024г. - 238,75 лева; на 13.05.2024 г. - 300,83 лева; на
13.05.2024г. - 106,72 лева; на 15.05.2024г. - 186,84 лева; на 17.05.2024г. - 256,68
лева; на 17.05.2024г. - 713,21 лева; на 17.05.2024г. - 249,45 лева; на
20.05.2024г. -257,48 лева; на 20.05.2024г. - 561,44 лева; на 20.05.2024г. - 374,02
лева; на 22.05.2024г. - 173,28 лева; на 22.05.2024г. - 470,69 лева; на 22.05.2024г.
- 232,69 лева; на 27.05.2024г. - 283,12 лева; на 27.05.2024г. - 402,53 лева; на
27.05.2024г. - 405,97 лева; на 29.05.2024г. -171,92 лева; на 29.05.2024г. - 181,28
лева; на 31.05.2024г. - 277,64 лева; на 31.05.2024г. - 332,42 лева; на 31.05.2024г.
- 217,17 лева; 2) от ЕТ „Кр.Е. - К.“: на 17.05.2024г. - 155,47 лева; на
29.05.2024г. - 98,48 лева; 3) от „Никони 68“ ЕООД: на 31.05.2024г. - 256,20
лева; 4) от „Д. маркет“ ЕООД: на 29.05.2024г. - 239,05 лева; 5) от „Танфат
2020“ ЕООД: на 29.05.2024г. - 214,65 лева. Едва след като на 04.07.2024г.
документите били налични в дружеството и след извършена счетоводна
проверка се установило, че ищецът не бил отчел в касата на дружеството
сумата от 10 543,47 лева, представляваща извършени продажби на стоки, за
което е получил съответната сума от крайния клиент купувач. Така
нарушението било констатирано на 04.07.2024г. след като ищецът предал
задържаните от него документи. За горепосочените нарушения, в изпълнение
на чл. 193, ал. 1 от КТ, служителят бил поканен да даде обяснения в тридневен
срок във връзка с нарушения на трудовата дисциплина с писмо - искане с изх.
№ 2103/09.07.2024г., изпратено на 15.07.2024г., за което бил уведомен от
„Български пощи“, но не потърсил. Отделно от това ищецът в разговор с
управителя на дружеството потвърдил, че има парични суми у него, които ще
възстанови. В периода от 29.07.2024г. до 02.08.2024г. - пет работни дни, Т. К.
С. не се явил на работа, като не представил документи, удостоверяващи
5
съществуването на основателни причини за отсъствието му. Преди да
пристъпи към определяне на дисциплинарно наказание, работодателят се
запознал с личното трудово досие на служителя, събрал и оценил всички
доказателства с оглед установяване на извършените нарушения, като отчел
тежестта на същите, обстоятелствата, при които са извършени, както и
вредните последици от тях. Ищецът въвел умишлено в заблуждение
дружеството, сочейки че крайните клиенти имат затруднения в плащането и
умишлено присвоил огромни парични средства, за което било образувано и
досъдебно производство. При извършени проверки в търговските обекти от
служители на дружеството се установили и други нарушения на по-ранен етап
от ищеца, за които дружеството не било уведомено.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
конкретизирал твърденията си относно неявяване на работа в посочените в
заповедта дни, като обяснил, че служителят действително не се явил на
работа, но бил в болнично заведение и трябвало да му бъде издаден
последващ болничен лист, за което уведомил работодателя, но в разговор
последният му казал, че е уволнен и няма вече да ходи на работа. Поради тази
причина С. дори не взел болничен лист.
С постановеното по делото решение районният съд отхвърлил исковете.
Решението се обжалва в неговата цялост.
Установено е по делото, че по силата на трудов договор №
187/15.02.2019г. Т. К. С. е назначен на длъжността „***“ при „Пролет“ ЕООД,
считано от постъпването му на 18.02.2019г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 70 от КТ с уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.
С последващи три допълнителни споразумения от 01.03.2019г., 02.01.2020г. и
02.01.2024г. страните са уговаряли само изменения на основното трудово
възнаграждение.
В длъжностна характеристика за длъжността „*“, връчена на ищеца при
подписване на трудовия договор, са упоменати основните задължения и
отговорности, сред които: т. 1 - доставя до търговските обекти стоки от склада
като издава фискален документ за всяка продажба; т. 2 - приема и съхранява
парични средства и документи от продажбите; т. 3 - отчита ежедневно
получените парични средства.
Със заповед № 3/05.08.2024г. на управителя „Пролет ЕООД“, издадена
на посочено правно основание чл. 190, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от КТ, Т. К. С. е
уволнен дисциплинарно при изложени фактически основания за грубо
нарушаване на трудовата дисциплина: 1. присвояване на парични суми от
продажби на стоки на дружеството, извършени в периода от 10.04.2024г. до
31.05.2024г. общо в размер на 10543,47лв. и злоупотреба с доверието, като
същият задържа и укрива документи и обявява сумите за неплатени сметки от
клиенти на дружеството; 2. неявяване на работа от 29.07. до 02.09.2024. без
основателна причина, и отказ да даде устни или писмени пояснения за това“.
С друга заповед № 4/05.08.2024г. на управителя на „Пролет“ ЕООД трудовото
6
правоотношение с Т. К. С. е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
считано от посочена дата 29.07.2024г. Двете заповеди са връчени на ищеца на
дата 19.08.2024г., според известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД (л.
16), каквото е и твърдението на Т. С. в исковата молба (няма спор относно
съдържанието на получената от ищеца кореспондентска пратка). От този
момент заповед № 3/05.08.2024г. за дисциплинарно уволнение (заповед №
4/05.08.2024г. има само констативно действие) е произвела своето действие и
трудовото правоотношение е прекратено, съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ.
Прекратяването на трудовото правоотношение е автоматична последица на
наложеното наказание дисциплинарно „уволнение“, като ефектът на
прекратяване настъпва с връчване на работника на заповедта за налагане на
наказанието, в случая с получаването й от ищеца по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка.
В исковото производство по предявен иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, когато трудовият договор е прекратен поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, в тежест на работодателя е да проведе
пълно доказване на предпоставките за законосъобразно осъществяване на
дисциплинарната отговорност – както провеждането на дисциплинарното
производство, така и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки,
за които му е наложено дисциплинарното наказание. При въведени твърдения
в исковата молба за нарушения на изискванията по чл. 193, чл. 194 и чл. 195
от КТ при дисциплинарното уволнение на ищеца, преди разглеждане на спора
по същество с преценка дали е доказано извършването на вменените на ищеца
нарушения и дали работодателят е спазил изискванията на чл. 190, ал. 2 и чл.
189, ал. 1 от КТ, подлежат на обсъждане доводите на ищеца за процесуална
незаконосъобразност на уволнението.
От показанията на свидетелката А.М.Т. (касиер) по делото е установено,
че в дружеството е била създадена организация на работа във връзка с
ежедневното отчитане на документите и получените средства от реализирани
продажби, както и, че последният ден, в който ищецът е предал документи във
фирмата, е бил 01.06.2024г. (събота – последния му работен ден преди да
излезе в болнични). Ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 04.06.2024г. до 28.07.2024г., видно от
приетите по делото болнични листи. От показанията на свидетелите А.М.Т. и
С. Д. (“с.“) се установява, че след като ищецът излязъл в отпуск неговата
работа е била възложена на друг служител, който събрал сведения от клиенти,
различни от твърдяното от ищеца, а именно, че доставените от последния
стоки през месец април и май били заплатени (с някои изключения) и тъй като
парични средства ищецът не бил отчел, е била извършена насрещна проверка
от с. при клиенти на дружеството през месец юни (средата) и тогава било
установено извършеното от ищеца нарушение в периода от 10.04. до
31.05.2024г., изразяващо се в получаване на суми за доставени стоки, но
неотчитане на същите в дружеството и така присвояването им от ищеца. След
това били изискани от ищеца намиращите се у него документи, които той,
7
според твърдението в отговора на исковата молба, предал на 04.07.2024г. на
друг служител.
Щом работодателят е открил извършеното нарушение през месец юни,
или юли 2024г. и във времето, когато ищецът не е бил на работа поради
ползване на разрешен му отпуск по чл. 162 от КТ от 04.06.2024г., т.е. вкл. и
към момента на откриването, и до 28.07.2024г., приложение намира правилото
на чл. 194, ал. 3 от КТ, според което сроковете по ал. 1 (двумесечен от
откриване на нарушението и едногодишен от извършването му) не текат през
времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Или,
когато и през месец юни или началото на месец юли да е открито
нарушението, от 04.06.2024г. до 28.07.2024г. двумесечният срок не е текъл
поради ползването на разрешен на ищеца законоустановен отпуск към
началото му и течението на този срок е продължило от 29.07.2024г., като към
датата на издаване на заповед № 3/05.08.2024г., както и към датата на нейното
връчване на ищеца – 19.08.2024г., той не е изтекъл. Възражението на ищеца за
неспазен двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ при налагане на наказанието,
предвид горното, не е основателно и приетото от районния съд по този въпрос
е правилно, а оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Правилото на чл. 193, ал. 1 от КТ, на неспазване на което ищецът се е
позовал в исковата си молба, задължава работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, според която ако
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не
е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество, не се прилага, ако обясненията не са били
изслушани или дадени по вина на работника (така чл. 193, ал. 3 от КТ). Това е
в случай, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното
нарушение на работника и не е получил такива от него, независимо от
причината за отказа да се дадат. Дали на работника е дадена реална
възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед
обстоятелствата на всеки конкретен случай, като се вземе предвид, че
определеният от работодателя срок трябва да бъде разумен - съобразен с
реалните възможности на работника да даде обяснения. Само когато
обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна
проверка на минали събития, наказанието може да бъде наложено и
непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и
такива не са били дадени.
Въззивникът не се е позовал във въззивната си жалба на неправилност
на извода на районния съд за изпълнение от работодателя на задължението да
поиска обяснения от работника/служителя преди налагане на наказанието,
каквито доводи е развил в писмената си защита, но разпоредбите на чл. 193 от
ГПК са императивни и, предвид въведения довод за нарушаването им в
исковата молба, съгласно т. 1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният
8
съд е длъжен и служебно (дори когато няма оплакване във въззивната жалба
или отговора) да провери обжалваното решение и да обезпечи правилното им
приложение.
Трайно съдебната практика приема, че искането за даване на обяснения
работодателят може да направи устно или писмено; когато е устно, то следва
да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или
служителя; когато е писмено, то следва да се връчи на работника или
служителя - лично, или чрез пощенска услуга на адрес, посочен от работника
или служителя, или по друг предвиден в закона способ (напр. чрез нотариална
покана и др.); виновно поведение на работника/служителя, препятстващо
събирането на обяснения е налице, когато до знанието му е достигнало
отправеното искане на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но
въпреки това работникът или служителят, без извинителни причини, в
рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от
работодателя или не му предостави писмените си обяснения, както и когато по
какъвто и да било начин, без извинителни причини, работникът или
служителят не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото
искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го
приеме, когато то му се връчва лично, откаже да получи или не предприеме
действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща искането на
работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса,
посочен от работника или служителя, промени или отсъства от този адрес, без
да уведоми работодателя си за това.
Ответникът не е твърдял преди издаване на заповед № 3/05.08.2024г. да
е поканил по някакъв начин ищеца да даде обяснения за неявяването си на
работа от 29.07. до 02.08.2024г. (пет работни дни). Основателно е изтъкнато от
ищеца, че като покана за даване на обяснения за неявяване на работа в тези
дни не може да се приеме изпратеното писмо с изх.№ 2103 от 09.07.2024г.
поради предхождащата дата на неговото издаване, а също и датата на
неговото изпращане (15.07.2024г.) спрямо извършеното нарушение (29.07. -
02.08.2024г.), а и с оглед самото съдържание на искането. За това нарушение
(по т. 2 от заповедта) работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193,
ал. 1 от КТ и така приетото от районния съд е правилно.
Следва да се съобрази, че всяко отделно нарушение на трудовата
дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на
дисциплинарна отговорност, поради което обстоятелството, че работодателят
не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в
нея, не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на
спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани
обяснения. Така, при липсата на поискани обяснения за нарушението по т. 2 -
неявяване на работа, на преценка подлежи законосъобразното налагане на
дисциплинарното наказание само за нарушението по т. 1 от заповед №
3/05.08.2024г.
9
Спорно е било по делото изпълнението на задължението на работодателя
по чл. 193, ал. 1 от КТ касателно нарушението по т. 1 от заповедта, като
ищецът е възразявал, че не е получил писменото искане на работодателя. Не е
обосновано да се приеме, че обяснения за конкретното извършено нарушение
на трудовите задължения от ищеца са били поискани в устна форма и то
достатъчно време преди издаване на заповедта, предвид поддържаното от
ответника твърдение, че обясненията са били поискани писмено, а не устно.
Твърдението в отговора на исковата молба е било, че няколко дни след
началото на отсъствието му поради болест ищецът бил потърсен лично от
управителя на дружеството и поканен да предаде фактурите и паричните суми
от продажбите, които следвало да бъдат у него, както и, че на 04.07.2024г. той
предал на друг служител само фактури и стокови разписки, без пари; за друг
разговор между управителя и ищеца, и в частност за искани обяснения
(независимо дали от управителя или от натоварен от него служител) по повод
соченото от ответника нарушение, в исковата молба не се съдържат
твърдения. При ненаведени твърдения от страна на ответника да са искани
устно обяснения на ищеца за извършено нарушение на трудовата дисциплина,
събрани гласни доказателства за такива не могат да бъдат обсъждани.
Ответникът е представил писмо-искане с изх.№ 2103 от 09.07.2024г.,
адресирано до ищеца, относно представяне на обяснения във връзка с
нарушения на трудовата дисциплина. В писмото е посочено, че във връзка с
извършена проверка от счетоводния отдел за неплатени задължения от
клиенти на дружеството било установено, че ищецът неправомерно е
задържал в себе си парични суми от продажби, извършени в периода 10.04.-
31.05.2024г., в размер на 10 543,47 лева (общо 30 доставки), като в същото
време е обявил в касата на дружеството тези суми за неплатени сметки от
клиентите, което съставлява дисциплинарно нарушение – злоупотреба с
доверието на работодателя. Определен е на ищеца срок до 18.07.2024г., в който
да представи писмените си обяснения по повод описаното нарушение, като
посочи /приложи/ и доказателства за описани от него факти и твърдения.
Пояснено е, че непредставянето на обяснения в посочения срок ще се счита за
отказ да бъдат дадени.
Към датата 09.07.2024г. ищецът е бил в отпуск по болест и не е бил на
работа. Писмото-искане с изх.№ 2103 от 09.07.2024г. е изпратено по пощата
на дата 15.07.2024г. на адреса на ищеца, посочен от него в подаденото
заявление за назначаване на работа (л. 34) като адрес по местоживеене – бул.
„***. На плика има отбелязвания за първо поставено известие от пощенския
служител на 15.07.2024г. и второ такова на 25.07.2024г., като видно от
обратното известие пратката е оформена като непотърсена на 05.08.2022г., а
според поставения печат същата е оформена за връщане на подателя на
06.08.2024г. Налице е записване „Върнато на 07.08.2024г.“, т.е. след издаване
на заповедта на 05.08.2024г. За да се приеме, че изявлението е достигнало до
адресата, когато работодателят е изпратил препоръчаното писмо на адреса,
посочен от работника, е достатъчно пощата да удостовери доставянето на
10
писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса,
посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на
пощенската пратка, е без правно значение. С достигане на изявлението на
посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението
му е породило правно действие. В този смисъл - решение № 35 от 7.05.2012г.
на ВКС по гр. д. № 1877/2010г., IV г.о., решение № 10 от 30.01.2014г. на ВКС
по гр. д. № 3911/2013г., IV г.о., решение № 257 от 22.05.2012г. на ВКС по гр.д.
№ 985/2011г., ІV г.о. и други. Така на 15.07.2024г. искането на работодателя до
ищеца последният да даде обяснения във връзка с нарушението е можело да
бъде получено от ищеца, който е дължал по правилото на чл. 63 от ЗЗД
необходимото съдействие, без което длъжникът-работодателне би могъл да
изпълни задължението си и като не го е оказал, той сам се е поставил в забава
по смисъла на чл. 95 и върху него преминава рискът от неизпълнението на
длъжника (чл. 96 от ЗЗД).
Но, за изпълнението на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1
от КТ, не е достатъчно само да бъдат поискани обяснения от
работника/служителя – необходимо е на последния да бъде определен срок,
който е разумен и достатъчен за това, съобразно конкретните обстоятелства,
както и е необходимо обясненията да бъдат поискани за ясно посочени
обстоятелства, формиращи конкретното нарушение. По силата на чл. 193, ал.
3 от КТ, само когато, след поискване, работникът/служителят не е бил
изслушан или не е дал обяснения, въпреки че е разполагал с необходимото
време и възможност, не се прилага разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ (така
решение № 287 от 5.11.2013г. на ВКС по гр. д. № 1299/2013г., III г.о.).
Предвид съдържанието на отправената покана, в която е посочено, че
ищецът неправомерно е задържал в себе си парични суми от продажби,
извършени в периода 10.04.-31.05.2024г., в размер на 10 543,47 лева (общо 30
доставки), като в същото време е обявил в касата на дружеството тези суми за
неплатени сметки от клиентите, без други изложени конкретни пояснения, от
които да стане ясно за кои точно 30 доставки (за какви суми и на кои клиенти
на дружеството) се иска даване на обяснения, следва да се приеме, че
определеният от работодателя срок на практика от само три дни (при
приемането, че на 15.07.2024г. ищецът се е поставил сам в невъзможност да
получи поканата) до 18.07.2024г., като се вземе предвид и това, че ищецът не е
разполагал с документация у себе си (тъй като я е предал на ответника на
04.07.2024г.), не е разумен и достатъчен. Общо формулираното искане за
даване на обяснения, без посочване на резултата от извършената от
работодателя проверка и за кои суми от кои клиенти на дружеството по кои
доставки се твърди да са присвоени средства, предвид и, че не е
конкретизирано, налага работникът да извърши определени справки, проверка
на документи и др., което означава, че срокът за обяснения трябва да е
съобразен с реалните му възможности да ги даде. Такъв тридневният срок не
е, като в тази връзка следва да се вземе предвид и това, че при издаване на
11
поканата на дата 09.07.2024г. сам работодателят е определил по-дълъг срок –
до 18.07.2024г., в който ищецът да представи писмените си обяснения, което
означава, че и неговата преценка е била за необходимост от повече време, в
което ищецът да може да представи обясненията си и доказателствата си във
връзка с тях. Освен това, за да се гарантира възможността за ефективна
защита в дисциплинарното производство, нарушението следва да е описано не
само в заповедта, но и в искането за даване на обяснения, по начин, указващ
ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.
От приетите по делото пътни листи и отчети от 01.05.2024г.,
02.05.2024г., 03.05.2024г., 09.05.2024г., 10.05.2024г., 11.05.2024г., 14.05.2024г.,
15.05.2024г., 16.05.2024г., 17.05.2024г., 18.05.2022г., 21.05.2024г., 22.05.2024г.,
23.05.2024г., 24.05.2024г., 28.05.2024г., 29.05.2024г., 30.05.2024г., 31.05.2024г.,
01.06.2024г. се установява, че ищецът е извършвал доставки на стоки на
клиенти на работодателя в гр. Д., гр. Г.Т., гр. Т. и с. Б.. Ответникът е
представил фактури и стокови разписки за продадени и доставени стоки на ЕТ
„К. - Й.Й.“, гр. Т.; ЕТ „Кр.Е. - К.“, „Танфат 2020“ ЕООД и „Д. минимаркет“
ЕООД (не са представени документи за доставка на „Никони 68“ ЕООД). В
отчетните листи, освен изброените търговци, фигурират и много други, на
които ищецът е доставял стоки през този период. В писмото-искане за даване
на обяснения работодателят е посочил, че суми не са отчетени и така са
присвоени от ищеца от общо 30 доставки; в отговора на исковата молба са
изброени общо 37 доставки на общо 13 дати; в издадената в последствие
заповед изобщо не е посочен брой на доставки, от които суми не са отчетени;
според приетите по делото писмени доказателства ищецът е извършил много
над 30 или 37 доставки в периода. От заключенията на вещото лице Д. Д. се
установява, че сумата от 10 543,47 лева съставлява сбор от 9 193,47 лева –
задължения по стокови разписки и 1 350 лева – сума за монети, които са взети
за уедряване от касиера А.М.Т. (на два пъти, според нейните показания –
първо 1 000 лева и по-късно 350 лева). Сумата по исковата молба била
9 192,45 лева (9 193,47 лева по заключението, като разликата била формирана
от закръгляне на цените). Така посочената от ответника сума в исковата молба
не отчитала сумата от 53,10 лева по една фактура и кредитни известия (по
таблица 2 от допълнителното заключение), за които документите били
останали у ищеца, както и платени. В посочените от ответника като
неотчетени от ищеца суми вещото лице е установило към 01.06.2024г.
отчетени суми от 830,92 лева, а след това – събрани допълнително от
сменника на ищеца още 283,12 лева. Така към датата 05.08.2024г. вещото лице
е докладвало за неотчетени от ищеца суми от доставки на клиенти в размер на
8 078,43 лева, а така също и неотчетени пари от получени за уедряване монети
в размер на 1 350 лева. Както в искането за даване на обяснения, така и в
издадената заповед, работодателят не е посочил като присвоявани суми
такива, които на ищеца са били предадени като монети за уедряване (общо
1 350 лева). За такова нарушение ответникът не е и изложил твърдения в
отговора на исковата молба.
12
Така установеното от събраните по делото доказателства разкрива
липсата на яснота относно конкретно извършеното от ищеца нарушение (за
неотчетени пари по кои от всички извършени от него доставки), за което е
поискано даване на обяснения. Щом реално даденият срок за представяне на
обяснения не е разумен, предвид и, че самото искане не очертава ясно
вмененото на работника/служителя нарушение, не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ. Различно приетото от
районния съд е неправилно. На основание чл. 193, ал. 2 от КТ
дисциплинарното наказание подлежи на отмяна и без разглеждане на спора по
същество.
Наред с горното, дори да се приеме, че е налице хипотеза на недадени
обяснения от ищеца по негова вина (чл. 193, ал. 3 от КТ), според разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от КТ, заповедта за дисциплинарно наказание трябва да е
мотивирана – да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и
законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и
време на извършването му. Мотиви за налагане на дисциплинарно наказание
не могат да бъдат излагани в отговора на исковата молба или да бъдат
извличани от събрани в исковото производство доказателства – те трябва да
бъдат обективирани в самата заповед, или чрез препращане в нея към други
документи, независимо дали те изхождат от работодателя или не, като в този
случай тези документи трябва да са известни на работника или служителя, или
да са му били връчени най-късно със заповедта за налагане на наказанието.
Неизпълнението на нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ не се санира с въвеждане
на липсващите в заповедта за дисциплинарно уволнение фактически
основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им
(така решение № 208 от 17.04.2003г. на ВКС по гр. д. № 2941/2001г., II г.о.).
Същественото е от съдържанието на заповедта, съответно от документите,
към които препраща тя, да следва несъмнен извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере
причината, поради която е уволнен, за да се защити срещу твърдяното
конкретно нарушение, а съдът да може да извърши проверка и направи извод
дали уволнението е законосъобразно въз основа на самото съдържание на
заповедта, респективно документите, към които тя препраща. В конкретния
случай заповедта не съдържа препращане към други съставени документи,
най-малкото към онези стокови разписки, фактури и отчети, които ответникът
е представил в хода на съдебното производство и за сумите, които е изброил в
отговора на исковата молба, вкл. с посочване на клиентите, или пък към
съставени в хода на извършената от ответника насрещна проверка документи.
Както по-горе се посочи, от писмените доказателства по делото и
изслушаните експертизи е установено, че ищецът е извършвал много повече
от посочените 30 в искането за даване на обяснения или 37 в исковата молба
доставки на стоки на различни клиенти на работодателя в гр. Д., гр. Г.Т., гр. Т.
и с. Б., като изобщо не става ясно от съдържанието на издадената заповед по
13
кои от тях работодателят твърди ищецът да е отчел получените суми, а в
заповедта изобщо не се излагат обстоятелства за непредадени средства от
получени за уедряване на монети. Нарушението не е ясно описано в
издадената заповед № 3/05.08.2024г., защото съдържа данни само за общата
твърдяна да е присвоена от ищеца сума и за периода, в който се твърди
присвояването да е извършено. В случая обаче не се касае за липса на пари
или стокови ценности, която липса се характеризира с неяснота на нейния
произход, а нарушението се изразява в присвояване на отделни суми от
неотчитане на конкретни продажби с конкретни клиенти и когато това е така,
нарушенията, за да са ясно описани, следва да бъдат конкретизирани с
идентифициране на всяко отделно присвояване, ако не чрез изброяване в
заповедта, то чрез препращане към други налични документи, от които всяко
от тях да може да бъде откроено (така, както това е направено в отговора на
исковата молба и както се твърди да е било установено при извършената през
м.юни 2024г. проверка). Като това работодателят не е направил, не е
мотивирал достатъчно ясно издадената от него заповед № 3/05.08.2024г. и така
не е наложил законосъобразно дисциплинарното наказание на ищеца.
По горните съображения по делото не подлежи на обследване дали
нарушения на трудовата дисциплина, за които е издадена заповед №
3/05.08.2024г., са извършени от ищеца и дали при определяне на наказанието
работодателят е спазил изискванията на чл. 190, ал. 2 и чл. 189, ал. 1 от КТ.
Поради допуснатите нарушения на изискванията по чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал.
1 от КТ, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за признаване на
дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно с отмяна на издадените от
управителя на „Пролет“ ЕООД заповеди № 3 и № 4 от 05.08.2024г. и за
възстановяване на ищеца на заеманата преди това длъжност „***“ при
ответното дружество са основателни и неправилно са били отхвърлени от
районния съд. Постановеното решение следва да бъде отменено, а исковете –
уважени.
При този резултат обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта за разноските, като отговорността за разноски за двете инстанции
следва да бъде определена от въззивния съд.
Съобразно резултата по спора, право на разноски има само ищецът и
въззивник. В първата инстанция той е бил представляван от адвокат безплатно
и съгласно чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в полза на адвоката
ответникът следва да заплати възнаграждение, което съдът определя,
съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената
от адвоката работа, в размер на минималната месечна работна заплата за
страната към момента към приключване на устните състезания в първата
инстанция – 12.06.2025г., а именно по 1 077 лв., а с ДДС (предвид
представеното доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС) – 1 292,40
лева. По правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК страната има право на направени
разноски за един адвокат. В случая въззивникът е бил представляван от
адвокат по сключен договор, на когото е заплатил възнаграждение в размер от
14
1 400 лв. По възражението на ответника да е прекомерно, съдът преценява
същото като несъобразено със сложността на делото и извършената от
договорния адвокат работа, поради което то следва да бъде присъдено в полза
на въззивника до размера от 1 077 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на ДРС изплатеното от бюджетните средства на съда
възнаграждение по допуснатата допълнителна експертиза в размер на 220
лева, както и дължимите държавни такси, определени от съда по правилата на
чл. 3 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, за предявените два неоценяеми иска – общо 100 лева за
първата инстанция и 50 лева за втората инстанция.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 588 от 08.07.2025г. по гр.д.№ 34/2024г. по описа на
Районен съд – Добрич и вместо това
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Т. К. С., ЕГН **********
гр. Д., бул.„*** и отменя като незаконосъобразни заповед № 3/05.08.2024г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № 4/05.08.2024г.
за прекратяване на трудовото правоотношение, издадени от управителя на
„Пролет“ ЕООД, гр. Д., ул. „Антон Стоянов“ № 6, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. К. С., ЕГН ********** гр. Д., бул. „*** на
заеманата преди уволнението длъжност „***“ в „Пролет“ ЕООД, гр. Д., ул.
„Антон Стоянов“ № 6, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Пролет“ ЕООД, гр. Д., ул. „Антон Стоянов“ № 6, ЕИК
********* да плати на адвокат М. Р. Г., гр. Д., ул. „***, Булстат ***, ИН по
ЗДДС BG***, възнаграждения за предоставена на Т. К. С., ЕГН ********** гр.
Д., бул.„*** безплатна адвокатска защита в размер от 1 292,40 лева с ДДС за
първата инстанция.
ОСЪЖДА „Пролет“ ЕООД, гр. Д., ул. „Антон Стоянов“ № 6, ЕИК
********* да плати на Т. К. С., ЕГН ********** гр. Д., бул. „***, сумата от
1 077 лева – платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Пролет“ ЕООД, гр. Д., ул. „Антон Стоянов“ № 6, ЕИК
********* да плати по сметка на Районен съд – Добрич сумата от 220 лева –
платено от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещо лице и 100
лева – дължима държавна такса при образуване на делото.
ОСЪЖДА „Пролет“ ЕООД, гр. Д., ул. „Антон Стоянов“ № 6, ЕИК
********* да плати по сметка на Окръжен съд – Добрич сумата от 50 лева –
дължима държавна такса при образуване на въззивното дело.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
15
обявяването му на 12.11.2025г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16