Р Е Ш Е Н И Е
№ 447
гр. Враца, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 30.11.2021 г. /тридесети
ноември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН
дело № 572 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „И.2.“ ЕООД, предявена чрез * Й.Х. ***, против Решение № 32/13.07.2021 г., постановено по АНД № 514 по
описа на Районен съд - Враца за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 26-0000-182/16.03.2021 г., издадено от директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“/)гр. Враца. С цитираното НП на дружеството
касатор за нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП и на основание чл. 104, ал. 7, пр.
2 от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Сочи се, че в нарушение на чл. 57 от ЗАНН в НП не е посочена датата, на която
органът е приел, че е извършено нарушението. Неправилни се считат и изводите на
съда, че в АУАН и НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, тъй като в санкционния акт не е посочено за кои от
всички данни, регистрирани от дигиталния тахограф, дружеството не съхранява
информация за една година и дали само от паметта на тахографа или и от картата
на водача. Счита се, че с това е
нарушено и правото на защита на жалбоподателя, като допълнителни аргументи за
това се посочва необсъждането от административнонаказващия орган на постъпилите
по акта възражения. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила
районният съд не е обсъдил изложените в сезиралата го жалба възражения по
оспореното НП. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП.
В депозирани по делото от процесуалния представител на касатора молба със
становище по хода на делото и писмена защита по същество на спора, се поддържат
и доразвиват изложените в касационната жалба съображения.
Ответникът – РД „АА“ гр.
Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и не
изразява становище по касационната жалба.
Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава
мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че
съдът се е произнесъл по просрочена жалба. На следващо място сочи наличието на
основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на РС – Враца.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Касационният съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната
жалба доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2
от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок,
против съдебен акт подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Предмет на делото е
Решение № 32 от 13.07.2021 г., постановено по АНД № 514 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено
издаденото от директора на РД „АА“ гр. Враца, НП № 26-0000-182/16.03.2021
г., като с него на основание чл. 104, ал. 7, пр. 2 от ЗАвтП на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00
лв. за нарушение на чл. 91в, т. 2 от
ЗАвтП.
За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН е съставен при спазване на
предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.
42 ЗАНН реквизити. НП изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
като и в двата документа достатъчно подробно са описани обстоятелствата при
които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, с правилно дадена
правна квалификация, без да е нарушено правото на нарушителя да разбере срещу
какво нарушение да организира защитата си. По отношение на материалната
законосъобразност на санкционния акт, съдът е приел от обективна страна за
еднозначно и безпротиворечиво установено визираното в него нарушение на чл.
91в, т. 2 от ЗАвтП, правилно подведено под санкционната норма на чл. 104, ал.
7, пр. 2 от същия закон, а доколкото отговорността на юридическото лице е
обективна и безвиновна, въпросът за субективната страна не е изследван, като чл.
28 ЗАНН е неприложим.
Решението е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Основателно е въведеното, като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК възражение, за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на
процесуалните правила по см. на чл. 348, ал. 3 от НПК, което е довело и до
необоснованост на правните му изводи. Съдът е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която районният съд разглежда делото по
същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз
на принципите по чл.
13 и чл.
14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът
следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими
доказателства, направи задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните
фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по
наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл. 313
и чл.
314, ал. 1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния
административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл. 84
от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП
независимо от основанията, посочени от страните.
Всъщност съдът изобщо не е обсъдил изложените
в жалбата и писменото становище възражения
за допуснато нарушение на чл. 40 от ЗАНН по отношение неприсъстване на
нарушителя при съставяне на АУАН, предвид твърденията, че същия е подписан от
лице, което не е надлежно упълномощено да представлява дружеството.
Не са разгледани и
липсва произнасяне по наведените доводи за несъответствие между словесното
описание на нарушението в НП и предвидения фактически за същото по чл. 91в, т.
2 от ЗАвтП. Цитираната разпоредба регламентира, че превозвачите, ръководителите
на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача. В санкционния акт за нарушение е прието, че
превозвачът не е съхранил информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф, с който е оборудван влекач марка ДАФ, кат. N3,
като няма данни за наличието, респективно отсъствието на информацията от картата
на водача.
В оспореното решение
е изведен извод за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, като и в най-малка степен не
е обсъдено депозираното в срок възражение по съставения АУАН и изложените в
него твърдения, че поисканата при проверката информация от дигиталния тахограф
е налична, но е било затруднено извличането ѝ чрез системата TDCS
– 3 и същата е представена с възражението на 05.03.2021 г., за което се
съдържат данни и в доклада на актосъставителя до наказващия орган. Изложените
аргументи в това възражение не са разгледани не само от АНО, но и от съда,
който следва да събира и проверява, както доказателствата, които разобличават обвиняемия
или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които го оправдават или смекчават отговорността му, за да достигне до един
необорим и обоснован извод относно наличието, респективно отсъствието на
обективните признаци на вмененото нарушение.
Съдът не е изложил каквито и е било
конкретни мотиви относно извършена преценка на събраните по делото
доказателства; кои факти и обстоятелства е приел за установени; въз основа на
кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Абсолютно
бланкетно в мотивите на решението е посочено, „че при извършена на 02.03.2021
г. проверка на дружеството-жалбоподател е установено, че същото като превозвач
не е съхранило най-малко една година всички записани данни от дигиталния
тахограф марка Stoleridge SE, с който е оборудван влекач марка ДАФ кат N 3“. Доколкото наказващият орган сам
не е посочил в НП кои от данните визирани в чл. 4, т. 3, б. а - ж от Регламент (ЕС) 165/2014 на Европейския парламент и
на Съвета не са съхранени, неясно остава, как въззивния съд е установил, че
става въпрос за всички тези данни. Не са обсъдени наведените в жалбата
възражения, нито посочените от оспорващото дружество доказателства, за които
има индиция в приложената по делото преписка. Така не е обосновано въз основа
на кои доказателства е прието, че по безспорен начин са доказани описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на
административно нарушение - липсват каквито и да е било установявания относно
правнорелевантния факт за несъхраняване най-малко една година на информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.
Излагането на бланкетни мотиви, които не се основават на разглеждане и
обсъждане на доказателствата и на фактите, които тези доказателства
установяват, следва да бъде приравнено на липса на мотиви, като касационно
основание по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното
решение. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в
касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по
съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и
разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи
произнасяне от касационния състав на съда по чл. 220 АПК. Ето защо решението на
Районен съд – Враца следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2,
т. 1 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд
Воден от изложените съображения и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 32/13.07.2021 г.,
постановено по АНД № 514/2021 г. на Районен съд – Враца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
- Враца за ново произнасяне, при съобразяване с указанията, съдържащи се в
мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.