№ 2491
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507921 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д.К., действащ като ЕТ
„Д.К.“, ответник пред СРС, срещу решение от 11.04.2022 г. по гр.д.№ 13089
по описа за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 55-ти състав, в частта в която е
признато на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, че в полза на
„Топлофикация София“ срещу ответника/въззивник, съществува вземане в
размер на 850, 35 лв., представляваща главница за потребена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г.- 30.04.2019 г. за топлоснабден имот –
ап.28, находящ се в гр.София, ул.“*******, ведно със законната лихва,
считано от 31.12.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 65533 по описа за 2020 г. на СРС, 55-ти
състав. В тежест на ответницата са възложени разноски по заповедното и
исковото производство.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Счита, че предявения иск е недоказан. Сочи, че от заключението на
1
съдебно-техническата експертиза се установило, че технологичните разходи
не са начислявани съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, а технологичните разходи в АС не съвпадат с тези,
подадени от топлорайона. При проверката била установена грешка в
програмния продукт. При така установената грешка не можело да се приеме
какво е действително потребената ТЕ.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и да се постанови друго с което претенцията да бъде изцяло
отхвърлена. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС-
„Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част. Счита, че претенцията му е доказана.
Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не взема
становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 19.04.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 03.05.2022 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, предявеният от ищеца /пред СРС/,
срещу ответника/въззивник пред настоящата инстанция, иск по чл.422 ГПК
вр. с чл.59 ЗЗД, е уважен, следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на 15.01.2021 г. по
ч.гр.д.№ 65533 по описа за 2020 г. на СРС, 55 състав е била връчена надлежно
на длъжника на 27.01.2021 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 10. 02.2021 г., т.е. в срок.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
2
25.02.2021 г.
Исковата молба е предявена на 05.03.2021 г., т.е. в срока по чл.415, ал.1
ГПК.
В частта в която претенциите на ищеца по чл.422, ал.1 ГПК са били
приети за неоснователни, решението като необжалвано е влязло в сила.
По доводите във въззивната жалба:
С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за
сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за
да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до
размера на обедняването.
Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари
и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в
намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на
някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе за сметка
имуществото на претърпялото обедняване лице, т. е. обогатяването и
обедняването произтичат от единството на фактическия състав, който
поражда едното и другото, както е в настоящия случай.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че иска е
доказан по основание доколкото от събраните по делото писмени
доказателства било установено, че процесния апартамент е топлоснабден. Не
било спорно между страните, че няма сключен писмен договор за продажба и
доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Спорно по делото било
количеството потребена ТЕ, както и правилното му отчитане и
остойностяване. От заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/
се установявало, че общия топломер на абонатната станция /АС/ е отчитан
редовно. Топломерът бил преминал метрологичен контрол. БГВ била
отчитана на база данните от един водомер, за което бил представен редовен
отчет, както и за сградна инсталация. Установена била грешка в програмния
продукт относно изчислението на технологичните разходи, което
ощетяването на потребителите възлизало на сумата от 2,61 лв., която сума
СРС е приел, че следва да се приспадне от стойността на начислената ТЕ по
3
перо отопление на имота, което всъщност представлявало стойност на ТЕ,
отдадена от сградна инсталация. Затова и е признато вземане в размер на
850,35 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 852,96 лв. искът е бил
отхвърлен.
Като се има предвид, че първоинстанционния съд е приспаднал сумата
в размер на 2,61 лв., която е била начислена в повече от нормативно
дължимото, то не е налице сочената от въззивника неправилност на
обжалваното решение.
Това, че е начислена сума в размер на 2,61 лв. в повече, не води до
извода, че ответника/въззивник не се е обогатил със сумата, приета от СРС за
установена, а именно- 850,35 лв. Искът е доказан по основание, което не се и
оспорва, но размера е допустимо да се определи, вкл. и по реда на чл.162
ГПК.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и ще следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
подаване на отговор по въззивната жалба и процесуално представителство,
които съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 100 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.04.2022 г. по гр.д.№ 13089 по описа за
2021 г. на СРС, Второ ГО, 55-ти състав, в частта в която е признато на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, срещу Д.К., действащ като ЕТ „Д.К.“, съществува вземане в
размер на 850, 35 лв., представляващо главница за потребена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г.- 30.04.2019 г. за топлоснабден имот –
ап.28, находящ се в гр.София, ул.“*******, ведно със законната лихва,
считано от 31.12.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 65533 по описа за 2020 г. на СРС, 55-ти
4
състав, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.К.“, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 8******* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******“ № 23 Б, на основание чл.78, ал.8
ГПК, сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5