Р
Е Ш Е Н И Е
№
1546
гр. П., 31.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07691 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р.Д.И., с адрес: ***,
с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1242,54
лева, представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр. П., ул. „.“ ***, от които: главница в размер на 1084.80 лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
включително, сумата от 157.74 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 08.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК – 29.06.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 04517/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното
правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от
страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане
на дължимите за това суми.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, не е
депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им. Ответникът,
чрез представляващия го особен представител, пледира за решение, съобразено с
доказателствения материал по делото.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3443
от 02.07.2018г. по ч. гр. д. № 04517 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите
установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално
допустими.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите и неоспорени по делото писмени
доказателства, в т. ч.: заверено копие на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (която
съдът цени като извънсъдебно признание на факти), заверено копие на Нотариален
акт за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 01.10.1990г. и заверено копие
на удостоверение за наследници на М.М.Х. (доказващо смъртта на двамата родители
на ответника), се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. С
оглед на това съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот,
се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege (по силата на закона),
от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението
да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на
договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
В
съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му особен представител, е
оспорила предявените искови претенции по основание, а не по размер, поради
което, на основание чл. 146 ал. 1 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че в процесния имот е доставена топлинна
енергия на стойност 1084,80 лева за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително, както и че размерът на
обезщетението за забава за исковият период е в размер, идентичен с
претендирания от ищеца, а именно: 157,74 лева.
С оглед горното съдът намира, че така
предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се
дължи и законната лихва за забава върху
главницата от 1084,80 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.06.2018г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск,
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждения на особен
представител, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица в
заповедното и исковото производство в общ размер на 420.00 лева, от които: 50.00
лв. за държавни такси в двете производство (исково и заповедно), 200,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в двете производства, 160.00 лева –
възнаграждение за особен представител и 10.00 лева – държавна такса за издаване
на 2 бр. съдебни удостоверени. С оглед изхода на делото, същите следва да му
бъдат присъдени.
Предвид уважаването на предявените
установителни искове, ответникът няма право на разноски.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Р.Д.И., с адрес: ***, че Р.Д.И. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 1084.80 лева, представляваща стойностт на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. П., ул. „.“ *** за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. включително и сумата от 157.74 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 08.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК – 29.06.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 04517/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д.И., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, направените
разноски по делото и по частно гражданско дело № 4517/2018 г. по описа на ПРС,
в общ размер на 420.00лв .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 044517/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: