Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни
през двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 2954 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240 ГПК.
Образувано е по жалба,
квалифицирана като молба по чл. 240 ГПК на ответника Б.В.И., в качеството му на
наследник по закон на В.Б.Щ., за отмяна на неприсъствено решение от 06.04.2017г.
на СРС, ГО, 73 състав по гр.д.№ 49730/2016г., с което е признато за установено на основание
чл. 422 ГПК, че В.Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1245. 55 лв. за доставена
топлинна енергия за периода 01.04.2013г. – 30.04.2015г., ведно със законната
лихва от 02.03.2016г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в
размер на сумата 143. 56 лв. за периода 30.06.2013г. – 18.02.2016г. С решението
са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В молбата по чл. 240 ГПК, наименована въззивна жалба, се твърди, че първоначалната
ответница, починала в хода на въззивното производство, не е била надлежно
призована за единственото съдебно заседание в първоинстанционното
производство. Отделно се излагат съображения по същество относно липсата на
предпоставките за уважаване на исковете. Предвид гореизложеното, се моли съда
да отмени неприсъственото решение по реда на чл.240, ал.1 ГПК и делото да бъде
върнато за разглеждане от друг състав на СРС, поради ненадлежното призоваване
на ответницата.
Ответникът по молбата „Т.С.“ ЕАД оспорва
жалбата, квалифицирана и докладвана като молба по чл. 240 ГПК, по съображения
по същество на спора.
Молбата за отмяна на неприсъственото
решение е подадена в срока по чл.240, ал.1 ГПК от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.240, ал.1 ГПК, в едномесечен
срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е
постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена
от възможност да участва в делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно
за връчването на препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание
поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или
чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
Изложените в молбата за отмяна
обстоятелства са относими към хипотезата на чл.240, ал.1, т.1 ГПК, тъй като
касаят призоваването за единственото съдебно заседание от 25.02.2017г.
Производството по гр.д.№
49730/2016г.
по описа на
Софийски районен съд, ГО, 73 състав е
образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу наследодателката
на молителя, предявена по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено дължимостта на парични притезания,
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр.д. № 12105/2016г.
на СРС, 73 с-в.
Препис от исковата молба и приложенията
към нея е изпратен на ответника В.Б.Щ., като съобщението е върнато в цялост на
30.11.2016г. с отбелязване, че адресът е посетен на 01.11.2016г. 21.11.2016г. и
30.11.2016г., но лицето не е открито.
С определението по чл. 140 ГПК СРС е
приел, че по делото не е постъпил отговор от страна на ответницата, като е
постановил същата да се призове по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК за насроченото
о.с.з.
За проведеното на 25.02.2017г.
единствено открито съдебно заседание, до ответницата не е изпратено съобщение,
а само е приложена изготвената призовка по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, съобразно
указанията на съда.
В заповедното
производство заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е съобщена на длъжника В.Б.
Щ.чрез лично явяване на сина й Б.В.И. в деловодството на съда. Същият е посочен
изрично от нея в писмена молба от 26.05.2016г. като лице за връчване на
съобщения по делото с посочен негов телефон. Редовно връчено съобщение лично до
длъжника В. Щ.в заповедното производство не е налице.
СРС е приел, че ответницата е редовно призована по реда на
чл. 41, ал. 2 ГПК и е дал ход на делото, като се е произнесъл с атакуваното неприсъствено решение.
Въз основа на обсъдените доказателства настоящият състав
намира молбата за основателна.
На първо място, при посочен в заповедното производство
съдебен адресат по смисъла на чл. 39, ал. 1 ГПК, съдът е бил длъжен да призове
ответницата първо чрез него и при невъзможност за призоваване по посочения от
страната начин, да процедира чрез други начини за призоваване. В случая
единственото изпратено съобщение по делото с преписа от исковата молба не е адресирано
и връчено чрез посочения съдебен адресат. Отделно същото е върнато в цялост,
като съдът е приел директно редовно връчване по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.
В случая не е налице и редовно призоваване за съдебно
заседание по визирания начин. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, за да
бъдат приложени процесуалните последици на тази законна фикция, следва, от една
страна, на страната да са били указани последиците при неизпълнение на
задължението за уведомяване на съда при напускане на адреса - на който веднъж й
е било връчено съобщението или на който е съобщила по делото и да е надлежно
удостоверено отсъствието от адреса за повече от един месец. В случая не е
налице надлежно предупреждение за последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК, включително
и в заповедното производство, тъй като удостовереното изявление на съдебния
адресат Б.И. е, че е получил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но не и
съобщението към нея, в което се съдържат указани последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК.
По делото не са налице доказателства и за надлежно
удостоверено обстоятелство за отсъствие на страната за повече от един месец по
смисъла на чл. 41, ал. 1 ГПК. В единственото върнато в първоинстанционното
производство съобщение е налице отбелязване, че никой не е открит на адреса, но
това не е достатъчно за прилагане на последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК, независимо,
че са удостоверени общо три посещения. Съгласно трайната съдебна практика, при
удостоверяване от връчителя, че не е връчил
съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал
адреса или за продължително време, за приложение на фикцията следва да бъдат
удостоверени най-малко три посещения на адреса в продължение на един месец по
различно време, поне едно от които е в неприсъствен ден, вкл. в обичайното
време за пребиваване на адреса /така напр. Решение № 66/15.07.2020г. по гр.д. №
4885/2019г. на ВКС, ІІІ ГО/. В случая и трите удостоверени посещения са в
работни дни.
Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен
състав счита, че връчването на препис от
исковата молба и призоваването на ответницата в първоинстанционното
съдебно производство е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, поради което същата е била лишена от възможност да участва в делото лично
или чрез упълномощен процесуален представител.
По изложените съображения, не са били налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, предвид липсата на редовно
изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК и редовно призоваване за съдебно
заседание - отменително основание по чл.240, ал.1,
т.1 ГПК.
По изложените съображения, постановеното неприсъствено
решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предвид даденото задължително тълкуване по т. 4 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 240 ГПК, неприсъствено решение от 06.04.2017г.
на СРС, ГО, 73 състав по гр.д.№ 49730/2016г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, Гражданско отделение, за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.