№ 24
гр. ***, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20224400900165 по описа за 2022 година
С исковата молба от М. И. Н.- СИНДИК на „*** „ЕООД / н ./ срещу „***
„ЕООД / н ./ , ЕИК-*** с.Ч. , ул.“ *** „ № *** ,представлявано от управителя
М.Г. и срещу И. Н. И. от гр.Ч.Б., ул.“*** „ №*** са предявени обективно
съединени искове по чл. 647,ал.1 т. 6 от ТЗ за обявяване за относително
недействително спрямо кредиторите на „*** „ЕООД / н ./ на решението от
01.07.2021г. на едноличния собственик на капитала за изплащане на
дивидент в брутен размер 86 842,11 лв. , а след удържане на окончателен
данък при източника в нетен размер 82 500лв. ,реално получен от собственика
и свързано лице И. Н. И. през м. юни 2021г. с което са увредени кредиторите
и свързания с него иск по чл. 55 от ЗЗД за осъждане на И. Н. И. да заплати
на „*** „ЕООД / н ./сумата 82 500 лв. / реално получения дивидент в нетен
размер / ,като получена без правно основание ,след обявяване
недействителността на решението от 01.07.2021г. ,ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
На основание чл. 649,ал. 5 от ТЗ , съдът е приел, че е родово компетентен
да разгледа делото, а предвид заявения от ищеца предмет на исковете ,които
са за попълване на масата на несъстоятелността, съдът намира, че се касае
за търговски спор по чл.365, т.4 от ГПК, който следва да бъде разгледан по
реда на Глава тридесет и втора от ГПК.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА :
Ищецът в исковата молба сочи ,че по молба на кредитор с правно
основание чл. 625 ТЗ, внесена на 02.09.2021г., за открИ.е на производство по
несъстоятелност на първия ответник, ***ски окръжен съд е образувал т.д. №
156/2021г. и че с решение № 60/15.12.2021 г. било открито производство по
несъстоятелност на „***“ ЕООД ,като ищецът бил назначен за временен
1
синдик.
Със съдебният акт е била определена за начална дата на
неплатежоспособността - 06.08.2021г. Твърди също така ,че при упражняване
на правомощията си като синдик по чл. 658 ТЗ е констатирал, че през м.юни
2021 г. ответното дружество е изплатило дивидент след удържане на данък
при източника на едноличния си собственик в размер на 82 000 лева. За
разпределянето на дивидента за сметка на неразпределената печалба е бил
съставен протокол от едноличния собственик на капитала и втори ответник И.
Н. И. с дата 01.07.2021 г. Според взетите решения ,от чистата печалба в
размер на 86 842.11 лева в полза на едноличния собственик се изплащат
именно 82 500 лева, а разликата от 4 342.11 лева се удържа като данък при
източника в размер на 5% от гласувания дивидент.Ищецът счита ,че двамата
ответници са имали качеството на свързани лица по см. на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР
на ТЗ към м. юни 2021 г.
Приетото решение за разпределение на дивидент от 01.07.2021 г.
представлява сделка, която уврежда кредиторите на дружеството, тъй като
чрез нея се намалява имуществото на дружеството,като то се лишава от свой
актив - определена парична сума. Разпореждането с паричните средства в
полза на втория ответник е извършено на три дати - на 08.06.2021 г. в размер
на 30 500 лева, на 09.06.2021 г. в размер на 30 000 лева и на 10.06.2021 г. в
размер на 22 500 лева. Ищецът счита ,че както недействителната сделка -
решение за разпределение на печалба и изпращане на дивидент от 01.07.2021
г., така и предшествалите ги плащания през м. юни 2021 г. са извършени в
двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 647, ал. 1 ТЗ преди
подаването на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност
(02.09.2021 г.). Според ищеца ,нелогичното на пръв поглед приемане на
решение за изплащане на дивидент от 01.07.2022 г., което да следва своето
изпълнение, извършено през предходния месец, има своето прозрачно
обяснение, което се открива в чл. 65, ал. 2 ЗДЦФЛ, според който данъкът
върху дивидента се удържа и внася от предприятието- платец на дохода, в
срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението
за разпределяне на дивидент. В аналогичен смисъл е и чл. 202, ал. 1 ЗКПО.
Датирайки протокола през м. юли, за дружеството възниква задължение да
декларира, удържи и плати данъка от 4 342.11 лева в полза на НАП до края на
м. октомври.
Съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ специалните отменителни искове по чл. 647 ТЗ,
какъвто е и предявения главен, следва да бъдат предявени в едногодишен
срок, считан от датата на открИ.е на производството. При съобразяване на
нормата на чл. 634а ТЗ в случая това е 15.12.2021 г., когато е постановено
откриващото решение на съда по несъстоятелността. Допустимостта на
акцесорния иск е предпоставена от чл. 649, ал. 3 ТЗ. Изложените
обстоятелства,според ищеца , определят правния му интерес от предявяване
на обективно съединените искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и
55 ЗЗД и ПЕТИТУМ:
-съдът да обяви за относително недействително спрямо кредиторите на
2
„***“ ЕООД (н.), ЕИК ***, взетото на 01.07.2021 г. решение на едноличния
собственик на капитала на „***“ ЕООД (н.) за изплащане на дивидент в
брутен размер от 86 842.11 лева, а след удържане на окончателен данък при
източника в нетен размер от 82 500 лева, реално получен от собственика и
свързано лице И. Н. И. през месец юни 2021 г., с което са увредени
кредиторите на дружеството.
-да осъди И. Н. И., ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕООД (н.), ЕИК ***
сумата 82 500, 00 лв., получена без правно основание след обявяване
недействителността на решение от 01.07.2021 г. на едноличния собственик на
капитала на дружеството за разпределение на дивидент от печалбата, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в
производството разноски.
ПИСМЕН ОТГОВОР от двамата ответници:
В даденият им двуседмичен срок за писмен отговор ,който в случая съдът
приема ,че за първия ответник е изтекъл на 15.11.2022г. , а за втория ответник
че е изтекъл на 17.11.2022г. ,двамата ответници са подали общ писмен
отговор ,чрез пълномощника си адв.В. Д..
Ответниците оспорват изцяло предявените искове и молят съда да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани. Считат на първо място, че
предявения иск по чл.647, ал.1 т.6 от ТЗ е недопустим. Иска се да се обяви за
относително недействително спрямо кредиторите на дружеството взетото на
01.07.2021г. решение на едноличния собственик на капитала „***“ЕООД/н./,
ЕИК *** за изплащане на дивидент в брутен размер на 86 842,11 лева.
Считат, че това решение на едноличния собственик на капитала, не може да
се атакува по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ. По този ред може да се иска само отмяна
на сделки, а тук става въпрос за решение на собственика на капитала на
еднолично дружество, което може да бъде атакувано по чл.74 от ТЗ.Това е
така,защото, ако са налице финансовите предпоставки,които дават правно
основание за разпределение на печалбата, то единствено собственика на
капитала има право да прецени как ще бъде разпределена тази печалба. Това
решение в случая е влязло в сила, поради което в чл.647 от ТЗ не е
предвидена хипотеза за отмяна на решение на общото събрание на
търговското дружество, освен ако се касае за решение прието след открИ.е на
производство по несъстоятелност.Според ответниците налице са били
всички предпоставки за разпределение на печалбата и решението е
законосъобразно.Освен това се сочи ,че Печалбата не е актив които може да
служи за погасяване на задължения към кредиторите в производство по
несъстоятелност. Още повече, ако не беше разпределена,
дружеството нямаше да бъде обявено в несъстоятелност. Поради тези
съображения се счита ,че Искът по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ е неоснователен
Освен това се сочи ,че за да е основателен иска по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ
следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:
извършената сделка от несъстоятелния длъжник като прехвърлител; срокът за
извършената сделка да е двегодишен преди подаване на молбата по чл.625 от
3
ТЗ; лицето приобретател да е свързано лице с несъстоятелния длъжник
прехвърлител; да е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността
вследствие на извършената сделка.Според ответниците не са налице
кумулативно дадените и изброени по горе, предпоставки.Лицето И. Н. И. се
явява трето лице по смисъла на параграф 1 ал.1 от ДР на ТЗ - приобретателя
не е свързано лице с несъстоятелния длъжник.Тъй като лицето И. Н. И. се
явява трето лице, то същия не е получил без правно основание разпределения
дивидент.
Постъпила е в срока по чл. 372 от ТЗ допълнителна искова молба от
М. И. Н. - СИНДИК на „*** „ЕООД / н ./ Според нея предявеният главен
иск е ДОПУСТИМ, поради което съдът дължи отговор за неговата
основателност. Чрез иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ се цели обявяване за
относително недействителна спрямо кредиторите на сделка, която уврежда
кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
двугодишен срок преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, чието
разглеждане е приключило с открИ.е на производството по несъстоятелност
на длъжника. Поддържа се становището ,че ответниците са били свързани
лица към момента на извършване на атакуваната сделка и това пряко
произтича от нормата на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Този извод според ищеца е
очевиден към всяка от датите - 01.07.2021 г., когато е датирано решението на
втория ответник като Едноличен Собственик на Капитала на първия за
разпределяне на дивидент, или на 08.06.2021 г., 09.06.2021 г. и 10.06.2021 г.,
когато този дивидент е реално и предварително получен от Н., точно защото е
бил Едноличен собственик на капитала. Атакуваната сделка е извършена в
двугодишен срок преди предявяването на молбата от кредитора „***“ ЕООД
за открИ.е на производство по несъстоятелност на „***“ ЕООД (н.), внесена в
деловодството на ***ски ОС с вх. № 5626/02.09.2022 г.
Сочи се в подкрепа на тезата на ищеца решение № 64/01.02.2021 г. на ВКС,
I т.о. по т.д. № 186/2019 г.в което е прието, че „...въпрос не на процесуална, а
на активна материалноправна легитимация, а оттам - по основателността, а не
по допустимостта на първата от двете претенции, е обстоятелството дали има
характера на сделка, увреждаща кредиторите, решението на едноличния
собственик на капитала на ответното ЕООД да си разпредели дивидент“.
Уточнява се , че предмет на главния иск не е законосъобразност на решението
от 01.07.2021 г. за разпределяне на дивидент, както се поддържа в ОИМ. Сочи
се ,че въпросът за евентуално оспорване на решението на едноличен
собственик на капитала по реда на чл. 74 ТЗ би било израз на шизофренно
състояние, доколкото би могло просто решението да се отмени с последващо
или изобщо да не бъде приемано.Ищецът признава ,че печалбата не е актив, а
резултативна величина от стопанска дейност, но нейното изплащане се
извършва с активи (пари) на дружеството, т.е. с елемент от масата на
несъстоятелността. В подкрепа на това е обстоятелството ,че ако печалбата не
беше изплащана, то и „***“ ЕООД (н.) не би изпаднало в
неплатежоспособност и нямаше да бъде обявено в несъстоятелност
впоследствие. Причина за това е именно ,че с единствения наличен
актив,дружеството не е заплатило ликвидни и изискуеми задължения към
4
кредиторите, а е изплатен дивидент от неразпределена печалба за минали
години.
Постъпил е допълнителен отговор по допълнителната искова молба с
който са повторени тезите от писмения отговор,без да има нови твърдения
,възражения или искания по доказателствата.
С определение № 415/ 09.11.2022г. съдът е КОНСТИТУИРАЛ на осн.
чл. 621 от ТЗ във вр. с чл. 218 от ГПК „*** „ЕООД ,ЕИК *** – гр.*** като
ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на страната на ищеца М. И. Н.- СИНДИК на „***
„ЕООД / н ./ Третото лице-помагач е подало писмено становище според което
предявените искове са процесуално допустими , а по същество са и
основателни.
Съображения на съда по съществото на правния спор :
Съдът е приел на осн. чл.146,ал.1 т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорни между
страните по делото следните обстоятелства :
- Не е спорно между страните,че по молба на кредитор с правно основание
чл. 625 ТЗ, внесена на 02.09.2021г., за открИ.е на производство по
несъстоятелност на първия ответник, ***ски окръжен съд е образувал т.д. №
156/2021г. и че с решение № 60/15.12.2021 г. било открито производство по
несъстоятелност на „***“ ЕООД ,като ищецът М. Н. бил назначен за
временен синдик.
- не е спорно също така ,че е съставен протокол от едноличния собственик
на капитала на „*** „ЕООД и втори ответник И. Н. И., с дата 01.07.2021 г. в
който е отразено решение на Общото събрание на дружеството за
разпределяне на паричен дивидент от чистата печалба в размер на 86 842.11
лева в полза на едноличния собственик на капитала ,като му се изплащат
именно 82 500 лева, а разликата от 4 342.11 лева се удържа като данък при
източника в размер на 5% от гласувания дивидент.
- безспорно е че искът по чл. 647,ал.1 т. 6 от ТЗ е предявен в срока по чл.
649,ал.1 от ТЗ- в едногодишен срок от открИ.е на производството по
несъстоятелност ,което е станало с решение с решение № 60/15.12.2021 г. по
т.д.№ 156/ 2021г. на ***ски окръжен съд .
-тъй като по въпроса дали сумата 82 500 лв. е реално получена от ответника
И. Н. И. на посочените в исковата молба дати ,не е било изразено изрично
становище от ответниците в техния писмен отговор/макар и да не е изрично
оспорено / ,то съдът на етапа от производството - изготвяне на
проектодоклад, не е приел това обстоятелство като безспорно .
Съдът също така е извършил на осн. чл.146,ал.1 т. 5 от ГПК разпределение
на доказателствената тежест между страните както следва :
При иска по чл. 647,ал.1 т. 6 от ТЗ върху ищеца е доказателствената тежест
да докаже осъществяването на атакуваната сделка ; че атакуваната сделка е
извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ
срещу „*** „ЕООД ; че страните по сделката имат качеството на свързани
лица по смисъла на §1 ,ал.1 т. 5 от ДР на ТЗ към м.юни 2021г. на която се
позовава ищецът , както и че тази сделка уврежда кредиторите на
5
несъстоятелността .Посочил на страните ,че въпросът дали конкретното
решение от 01.07.2021г. на едноличния собственик на капитала за изплащане
на дивидент в брутен размер 86 842,11 лв. , а след удържане на окончателен
данък при източника в нетен размер 82 500лв. ,реално получен от собственика
и свързано лице И. Н. И. през м. юни 2021г. има характер на сделка по
смисъла на чл. 647 ,ал.1 т. 6 от ТЗ е правен и ще се реши от съда с акта по
съществото на спора .
При иска по чл. 55 от ЗЗД върху ищеца е тежестта да установи
получаването от ответника И. Н. И. на сумата в нетен размер 82 500лв.
Върху ответника е била тежестта да установи ,че тя е получена на валидно
правно основание.
Като прецени събраните по делото доказателства ,съдът намира ,че ищецът
е изнесъл успешно възложената му доказателствена тежест и по двата
обективно съединени иска, както по тяхното основание, така и по отношение
на размера им ,поради което предявените искове следва да бъдат изцяло
уважени.
На първо място съдът намира ,че решението на Общото събрание на
ответното дружество „*** „ЕООД ,отразено в протокол за неговото
провеждане с дата 01.07.2021 г. за разпределяне на паричен дивидент от
чистата печалба в размер на 86 842.11 лева в полза на едноличния собственик
на капитала ,като му се изплащат именно 82 500 лева, а разликата от 4 342.11
лева се удържа като данък при източника в размер на 5% от гласувания
дивидент , има характер на правна сделка по смисъла на чл. 647 от ТЗ ,която
може да бъде атакувана с предявения иск . Правната теория е приела ,че
решенията на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена
отговорност представляват многостранни сделки , характерното за които е ,че
са налице множество волеизявления /според броя на съдружниците / ,които
са насочени към една обща цел ,към постигане на определени правни
последици , а не се касае за насрещни съвпадащи волеизявления ,както е при
договорите напр. Тази съществена отлика ,обаче ,не отнема на решението на
общото събрание на съдружниците характера му на правна сделка. В
конкретния случай ,обаче , е налице тази особеност ,че ролята на общо
събрание на съдружниците при едноличното търговско дружество с
ограничена отговорност,каквото е ответното дружество ,се изпълнява от
едноличния собственик на капитала на дружеството съгласно чл. 147,ал. 2 от
ТЗ ,която сочи ,че едноличният собственик решава въпросите от
компетентност на общото събрание за което съставя протокол в съответната
за решенията на общото събрание форма.
В конкретния случай едноличният собственик на капитала на дружеството
/към момента на провеждане на събранието това е бил И. Н. И. /, е взел
решение ,което е от компетентност на общото събрание на търговското
дружество по смисъла на чл. 137 ,ал.1 т.3 от ТЗ ,което касае разпределяне на
печалбата на търговското дружество от предходни години и нейното
изплащане.Според това решение е предвидено разпределяне на паричен
дивидент за сметка на неразпределената печалба по следния начин : от
6
чистата печалба в размер на 86 842.11 лева в полза на едноличния собственик
се изплащат именно 82 500 лева, а разликата от 4 342.11 лева се удържа като
данък при източника в размер на 5% от гласувания дивидент.
Тази правна сделка безспорно е породила облигационна връзка между
ответното дружество „*** „ЕООД и единствения съдружник и едноличен
собственик на капитала И. Н. И. , по силата на която за него - И. Н. И. е
възникнало правото да получи посочената по –горе чиста сума 82 500 лева.
В т.вр. следва да се отбележи ,че обстоятелството ,че въпросното решение
на едноличния собственик на капитала от 01.07.2021г. не е било атакувано по
реда на чл. 74 от ТЗ и е влязло в сила , и по тази причина е подлежало и на
изпълнение , не се отразява по негативен начин върху допустимостта на иска
по чл. 647 , ал.1 т. 6 от ТЗ . Предявяването на иска по чл. 74 от ТЗ не е нито
положителна ,нито пък отрицателна процесуална предпоставка за
предявяването и разглеждането по същество на иска по чл. 647 от ТЗ. Те не се
намират помежду си в такава корелация при която иска по чл. 74 от ТЗ да е
предпоставка за надлежното упражняване на иска по чл. 647 от ТЗ. Само ,в
случай на висящо производство по чл. 74 от ТЗ ,би следвало производството
по иска по чл. 647 от ТЗ да бъде спряно, докато приключи с влязло в сила
решение производството за това налице ли е законосъобразно взето решение
на общото събрание на съдружниците ,което да може да бъде атакувано по
реда на чл. 647 от ТЗ.
В т.см., според ***ски окръжен съд , що се касае до възможността за
атакуване на решение на общото събрание на съдружниците в едно ООД или
ЕООД , искът по чл. 647 ,ал.1 т. 6 от ТЗ се явява специален спрямо иска по
чл. 74 от ТЗ и дори предполага наличието на влязло в сила решение на
общото събрание на съдружниците в ООД /респ. на едноличния собственик в
ЕООД /,т.е. спрямо това решение може дори да е бил предявен иск по чл. 74
от ТЗ , който да е бил отхвърлен като неоснователен.
Предпоставките за обявяване за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на тази правна сделка /решението на
общото събрание на съдружниците /са специфични и не се обхващат от
предмета на иска по чл. 74 от ТЗ. По тази причина и предявяването на иска
по чл. 647,ал.1 т. 6 от ТЗ при липса на предявен иск по чл. 74 от ТЗ нито е
недопустимо ,нито пък представлява форма на заобикаляне на закона
,особено като се има предвид ,че и правно легитимираните лица да предявят
двата иска са съвсем различни.
Посочената по –горе правна сделка - решението на Общото събрание на
ответното дружество „*** „ЕООД ,отразено в протокол за неговото
провеждане с дата 01.07.2021 г. за разпределяне на паричен дивидент от
чистата печалба в размер на 86 842.11 лева в полза на едноличния собственик
на капитала ,като му се изплащат именно 82 500 лева, а разликата от 4 342.11
лева се удържа като данък при източника в размер на 5% от гласувания
дивидент, безспорно се явява извършена в двугодишния срок преди подаване
на молбата по чл. 625 от ТЗ ,като се има предвид ,че тази молба е била
подадена на 02.09.2021г. / дата по която няма спор между страните и се
7
установява и от извършената от съда служебна справка по т.д.№ 156/2021г. на
ПлОС/ , което означава ,че въпросният двугодишен срок обхваща периода от
02.09.2019г. до 02.09.2021г. ,т.е. обхваща и датата 01.07.2021г.
Освен това като си има предвид ,че към датата на вземане на решението за
разпределение на печалбата - 01.07.2021г., И. Н. И. е бил едноличен
собственик на капитала на „*** „ЕООД/т.е. притежавал е всичките
дружествени дялове / , то безспорно е налице хипотезата на §1 т. 5 от ДР на
ТЗ според която „свързани лица „ по смисъла на този закон са дружеството и
лице ,което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите ,издадени с
право на глас в дружеството. По аргумент за по –силното основание,
свързани лица са и дружеството и лице ,което притежава всички дялове от
капитала на това дружество ,както е било в настоящия случай.
В случая от доказателствата по делото /представените от трето неучастващо
в делото лице – „УниКредит Булбанк „АД преводни нареждания от
08.06.2021г. , от 09.06.2021г. и от 10.06.2021г. , които са интерпретирани и в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, изготвена от
в.л.Т. И. /, се установи категорично ,че И. Н. И. е получил обща сума в размер
на 82 500лв. чрез три банкови транзакции , извършени с посочените преводни
нареждания ,като и в трите платежни документа като основание е посочено „
разпределение дивиденти за 2020г. /
На последно място ,налице е и другото условие за уважаване на иска по чл.
647,ал.1 т. 6 от ТЗ –атакуваната по този ред сделка да уврежда кредиторите
на дружеството в несъстоятелност. Като се има предвид ,че поначало цялото
имущество на длъжника служи за удовлетворяване на неговите кредитори и
че изплащането на въпросните дивиденти в общ размер на 82500лв. е станало
с налични парични средства на „*** „ЕООД , които безспорно са част от това
имущество , то следва че кредиторите на несъстоятелния длъжник са
увредени чрез атакуваната сделка , доколкото в противен случай / ако тя не
беше извършена / въпросните 82 500лв. като един значителен паричен актив
биха послужили за удовлетворяване на вземанията на кредиторите с приети
вземания в производството по несъстоятелност.
Поради тези съображения, ***ски окръжен съд намира ,че искът по чл.
647,ал.1 т. 6 6 от ТЗ следва да бъде уважен.
С оглед на това , следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 55 от
ЗЗД за осъждане на И. Н. И. да заплати на „*** „ЕООД / н ./сумата 82 500 лв.
/ реално получения от него дивидент в нетен размер / , тъй като тази сума се
явява получена без правно основание ,след обявяването относителната /
спрямо кредиторите на несъстоятелността / недействителност на решението
от 01.07.2021г. , като тази сума се дължи ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
С оглед този изход на делото и на осн. чл. 649,ал. 6 от ТЗ , следва
ответниците да бъдат осъдени да заплатят в полза на ***ски окръжен съд д.т.
върху уважения иск, в размер на 3300лв.
Поради изложеното ,***ски окръжен съд
8
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „***“ ЕООД (н.), ЕИК ***, взетото на 01.07.2021г.
решение на едноличния собственик на капитала на „***“ ЕООД (н.) за
изплащане на дивидент в брутен размер от 86 842.11 лева, а след удържане на
окончателен данък при източника, в нетен размер от 82 500 лева, реално
получен от собственика и свързано лице И. Н. И. през месец юни 2021 г., с
което са увредени кредиторите на дружеството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55 от ЗЗД , И. Н. И., ЕГН ********** от гр.Ч.Б.
,ул.“*** „ №*** , да заплати на „***“ ЕООД (н.), ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с.Ч. ,обл.*** , ул.“*** „№*** , сумата 82 500, 00 лв.,
получена от него без правно основание, след обявяване относителната
недействителност на решение от 01.07.2021 г. на едноличния собственик на
капитала на дружеството за разпределение на дивидент от печалбата, ведно
със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 24.10.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 649,ал. 6 от ТЗ „***“ ЕООД (н.), с ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление с.Ч. ,обл.*** , ул.“*** „№***
,представлявано от управителя М.Г. и И. Н. И., с ЕГН ********** от
гр.Ч.Б. ,ул.“*** „ №*** , да заплатят в полза на ***ски окръжен съд
държавна такса върху цената на уважения иск, в размер на 3300лв.
Решението е постановено при участието на „*** „ЕООД ,ЕИК *** – гр.***
като ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на страната на ищеца М. И. Н.- СИНДИК на
„*** „ЕООД / н ./
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-В.Т. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
9