Определение по дело №240/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД, представлявано от управителя П. Б. И., подадена чрез пълномощника адвокат И. С., против заповед № 256/31.01.2025 г., издадена от кмета на Община Несебър, с която е наредено да се изземе имот - частна общинска собственост, представляващ сгради с идентификатори 51500.506.380.1, със застроена площ 695 кв.м. и 51500.506.380.2, със застроена площ 1302 кв.м., с предназначение „здравно заведение“; сграда с идентификатор 51500.506.380.3 и застроена площ 153 кв.м. с предназначение „др. вид обществена сграда“ - котелно и сграда с идентификатор 51500.506.380.4 и застроена площ 269 кв.м. с предназначение „постройка на допълващо застрояване“ - гаражни клетки, АчОС № 5740/10.05.2014 г., находящи се в УПИ VI, кв. 5901 по плана на КК “Слънчев бряг-запад“, с идентификатор 51500.506.380 по КК на гр.Несебър, който се владее без правно основание от „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД.

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на оспорената заповед. Посочени са доводи, че същото е немотивирано от страна на административния орган. С него е бил застрашен животът и здравето на гражданите, които като пациенти посещават медицинския център. Предварителното изпълнение е било извършено пред болни хора в условията на увеличаваща се грипна вълна. Служител на общината наредил да бъде спряна система на гражданин на САЩ, което е квалифицирано като нехуманно отношение към пациента. Направен бил опит да бъдат върнати и неизследвани взети кръвни проби на този пациент. Запечатани били кабинети и други помещения. Твърди се, че с оспорената заповед не се защищават никакви държавни или обществени интереси, създава се опасност от разпространение на зарази, около 4000 човека, регистрирани в пациентската листа на общопрактикуващ лекар, който ползва кабинет под наем, остават на улицата. Твърди си липса на съдействие от областния управител, както и лицемерно отношение от общинския съвет, който не е вложил средства за обновяване на сградния фонд на медицинския център. Заявява се, че със заповедта се погазва обществения интерес, защото се нанася огромна икономическа вреда на дружеството, прогонват се пациенти. Заявява се, че дружеството е отдало под наем помещения на аптека, 4 бр. дентални лекарски практики и клинична лаборатория. Медицинският център действа по време на активния летен сезон и общината, желаейки да го унищожи, създава, освен икономическа и медицинска вреда, но също и репутационна щета. Заявява се, че чрез прогонване на пациенти е накърнен особено важен обществен интерес - здравето на нацията. Иска се от съда да спре предварителното изпълнение на заповедта до окончателно решаване на жалбата срещу нея.

С разпореждане № 1359/12.02.2025 г., съдът остави жалбата без движение поради констатирани нередовности. Наличието на същите и неяснотата дали те ще бъдат отстранени в срок, препятства тогава възможността на съда да се произнесе и по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение. След отстраняването на нередовностите вече няма пречка за произнасяне по това искане.

В съпроводителното писмо с което е изпратена преписката, ответната страна - кмет на Община Несебър, е изразила становище по искането за спиране на предварителното изпълнение. Счела го е за недопустимо, защото екземплярът от жалбата, изпратен на органа, не е бил подписан. Заявява се, че не отговарят на истината твърденията, че с предварителното изпълнение е било възпрепятствано ползването на медицински услуги, като по настояване на Комисията предоставянето на тези услуги е продължило. По отношение на позоваването на договорите за наем се посочва, че те са с изтекъл срок на действие и касаят потенциални права на трети лица, различни от жалбоподателя, като по отношение на тях оспорената заповед не е била прилагана. Същите са уведомени за съдържанието й, като им е даден срок за доброволно освобождаване на ползваните общински имоти. Към жалбата не са представени доказателства за засегнати права на дружеството, противопоставими и по-важни от защитените от закона, още повече, че голяма част от иззетите помещения не се използват. Моли се искането да бъде оставено без уважение.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е процесуално допустимо, като надлежно подписано в представения на съда екземпляр от жалбата. Подадено е в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за изземване, т. е. във висящ процес по оспорването на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 65 ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Според нормата на чл. 65, ал. 4 ЗОС, обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. Същевременно презумпцията по чл. 65, ал. 4 ЗОС за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 65 ЗОС заповеди, за които дерогира суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 65, ал. 4 ЗОС се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

За да бъде спряно предварителното изпълнение, искателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

По силата на чл. 1 ЗОС, с този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - общинска собственост.

Съдебният състав приема, че безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси на адресата на мярката. В случая обаче, дори и да се приеме, че на искателя би се причинила вреда от изземването на ползваните от него без правно основание общински имоти, както е приел органът, то същата не е обоснована нито като значителна, нито като трудно поправима, нито като противопоставима на обществения интерес за опазване на имотите, определени от органа като общински.

Искателят освен посочени аргументи относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт само заявява, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни вреди и финансови загуби, за които не ангажира надлежни доказателства.

От изложените твърдения в жалбата не може да се установи по какъв начин изземването на имота ще доведе до негативни имуществени последици за искателя и какъв е размерът на евентуално причинените вреди. Според настоящия състав, представените с жалбата доказателства също не могат да обосноват извода, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителни или трудно поправими вреди за дружеството-искател и техния размер.

Чл. 166, ал. 2 АПК допуска защита от причинени вреди единствено на оспорващия, но не и на трети лица - в случая наематели, пациенти и изобщо съществуващата здравна система. Позоваването на настъпили такива вреди на трети лице в настоящото производство е неотносимо.

Освен това доводите на искателя за спиране на предварителното изпълнение са започвалите спрямо него действия по принудително изпълнение. Но предварителното изпълнение само по себе си не е нов факт или обстоятелство, което да е настъпило след издаването на акта. То, доколкото е законово установена последици на самия индивидуален административен акт, не може и да причини на искателя предвидените в чл. 166, ал. 2 АПК вреди. Защитата срещу предварителното изпълнение искателя следва да осъществи по реда на чл. 294 АПК.

При преценка наличието на засегнат частен интерес от допуснато предварително изпълнение на административния акт при наличие на защитим значим държавен и обществен интерес винаги следва да се държи сметка за баланса между общия и частния интерес, доколкото постановеното предварително изпълнение следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо конкретния адресат на акта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със спецификите на конкретния случай. По изложените вече съображения по настоящето дело следва да се даде превес на обществения интерес, с оглед защитата на общинската собственост.

Неоснователно е възражението на искателя, че предварителното изпълнение е немотивирано от страна на административния орган, тъй като то се прилага по силата на закона, който презюмира наличието на предпоставките за налагането му, поради което органът не дължи излагането на мотиви, чрез които да обоснове наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК.

По изложените съображения, съдът приема искането за неоснователно и следва да го отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, вр. чл. 65, ал. 4 ЗОС, Административен съд Бургас в настоящия си състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Медицински център д-р Димитър Пеев“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 256/31.01.2025 г., издадена от кмета на Община Несебър.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.