№ 13
гр. Русе, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520103413 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от И. П. В. срещу „Спарки Русе 2020“ ЕАД с
правно основание чл. 200, ал.1 КТ.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е налице
валидно трудово правоотношение, по силата на което изпълнявал длъжността
„******“ (металорежеща машина с цифрово програмно управление). На
30.05.2022г. около 9.00 часа претърпял злополука, която настъпила при и по
повод на извършвана от него работа. На посочената дата, в цех ****, участък
*** в предприятието на ответника в гр. Русе, ищецът извършвал обичайната
си дейност като работел с металорежеща машина за обработка на детайли за
производството. Внезапно шпинделът на машината паднал и премазал 5-ти и
4-ти пръст на дясната му ръка. Непосредствено след инцидента бил откаран и
приет за лечение в УМБАЛ „Канев“ в гр. Русе с остра болка и наличие на
разкъсно-контузна рана на 4-ти пръст отдясно и с размачкване на тъканите,
костните структури и травматична ампутация на 5-ти пръст на дясната ръка.
След извършени образни изследвания и консултации със специалисти било
установено, че се касае за травматична ампутация на ниво дистална и средна
фаланга на 5-ти пръст на дясната ръка и разкъсно-контузна рана на 4-ти
пръст. Предприето било оперативно лечение за обработка на травмираните
1
пръсти, като лекарите успели единствено да промият и да премахнат мъртвата
тъкан около ампутацията, както и да оформят ампутационен чукан. По
отношение на травмата на 4-ти пръст също било предприето оперативно
лечение чрез промивка и некроматия на раната. Раните били превързани, а
горния му десен крайник имобилизиран с гипсова шина.
През периода на провежданото лечение, ищецът бил в състояние на
постоянна, интензивна болка, която се овладявала само медикаментозно.
Полученото следствие на злополуката увреждане довело до пожизнено
осакатяване на дясната му ръка, като била нарушена хватателната способност
на горния му десен крайник, с който той си служел преимуществено.
Злополуката и продължителното възстановяване оказали негативно влияние
върху начина му на живот. След оперативния период не бил в състояние да се
обслужва сам в ежедневието си, като за задоволяване на най-дребни и
обикновени потребности, включително тоалет и обличане следвало да
разчита на свои близки. Това го карало да се чувства непълноценен и в тежест
на семейството си, което влошавало емоционалното му състояние.
По повод случилия се с ищеца инцидент било издадено Разпореждане
*** от 13.06.2022 г. по реда на чл. 60, ал. 1 от КСО и злополуката била
призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от същият закон. Твърди се, че
е налице фактическия състав на чл. 200 КТ за обезщетяване от работодателя
на настъпилите в резултат на трудовата злополука вреди, понесени от ищеца,
които имали неимуществен характер и се изразявали в търпени физически
болки и душевни страдания вследствие на получената телесна повреда,
включваща ампутация на две фаланги от 5-ти пръст на дясна ръка.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ответното дружество „Спарки Русе 2020“ ЕАД да бъде осъдено да
заплати на И. П. В. сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на
трудова злополука от 30.05.2022г, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на деликта.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск, който оспорва по
основание и размер. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия В., злополуката настъпила изцяло по негова вина,
като с действията си допринесъл за настъпване на телесните повреди.
2
Действал е в условията на груба небрежност. Оспорва се да са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди. Оспорва се и твърдените
болки и страдания да са настъпили в посочения обем за ищеца, както и да са
довели до цялостна промяна в начина му на живот, включително да са
повлияли на хватателната способност на десният горен крайник.
Не се оспорва, че ищецът е работник в дружеството и наличието на
трудова злополука претърпяна от него на 30.05.2022г., която е призната за
такава с разпореждане на Териториалното поделение на НОИ.
Твърди се, че ищецът е допуснал грубо нарушение на установените
правила на работодателя за работа с процесната машина. В Инструкция № 3.2
от 21.10.2021г. ясно се сочело в кои случаи е забранено включването на
главното движение на машината. В процесния случай ищецът не е изпълнил
това свое задължение и задействал машината без да провери дали винтовите й
съединения са затегнати. С това свое действие нарушил и забраната за
включване на главното движение на машината при несигурно закрепяне на
заготовка или детайл. С тази инструкция ищецът бил запознат, проведен му
бил инструктаж, в уверение на което същият се е подписал в книгата за
инструктаж. Последният такъв периодичен инструктаж му бил проведен на
01.04.2022г. Също така се твърди, че ищецът не е изпълнил и задълженията
си, произтичащи от длъжностната му характеристика където ясно било
разписано, че е длъжен да спазва технологичната последователност на
операциите и да спазва правилата за безопасност и охрана на труда.
С оглед на това се счита, че работодателят не следва да отговаря за
вредите от трудовата злополука и да бъде ангажирана неговата безвиновна
отговорност. Ищецът действал в условията на груба небрежност и ако не бъде
уважено искането за отхвърляне на предявеният иск, се моли да бъде прието,
че с поведението си той е допринесъл за настъпване на вредните последици в
размер на 80%.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото безспорно се установява, че между страните е сключен
трудов договор ***/11.06.2021г., по силата на който ищецът е изпълнявал
длъжността „***“ в предприятието на „Спарки Русе 2020“ ЕАД, с място на
3
работа цех в гр. Русе. На 30.05.2022г. при изпълнение на трудовите си
задължения и работа с металорежеща машина с ЦПУ, шпиндел пада върху
ръката му и премазва пети пръст на дясната му ръка и уврежда четвърти.
С Разпореждане *** на ТП на НОИ гр. Русе, злополуката настъпила с
И. П. В. е приета за трудова по чл. 55, ал.1 КСО.
Свидетелката Й. Ц. К. установява, че живее в близост до ищеца, „през
една къща“ и се познавали. Разбрала за станалия с него инцидент на
работното му място в „Спарки“. След като се върнал от болницата го
посетила и видяла, че му е отрязан единия пръст, а другият бил шит,
обработван. Състоянието на ищеца „било много лошо“, оплаквал се, че усеща
като да му тече ток по пръста, имал силни болки, които продължили около
месец. През този период не можел да работи нищо, тъй като работел основно
с дясната си ръка. Свидетелката му помагала с каквото може, миела му чинии,
носела му готвена храна, тъй като той живеел сам и нямало на кого да
разчита, защото нямал близки роднини. „Наскоро“ му правили нова операция
на единия от пръстите. След инцидента той не бил вече толкова жизнен както
преди.
Свидетелят Л. К. Г. установява, че работи в ответното дружество и е
ръководител на ищеца в работата. Разбрал за станалия с него инцидент, но не
бил присъствал в него момент на мястото или в близост до него където е
настъпил. Спомня си, че в деня на инцидента, машината с която той настъпил
не можела да отвори цанга, поради което свидетелят сигнализирал отдела,
който извършвал ремонтните дейности по машините. Свидетелят няма
обяснение защо ищецът се е озовал на въпросната машина, тъй като според
него нямал работа на нея. Предполага, че искал да я пробва и по тази начин
настъпил инцидента, като поискал да сложи нещо в шпиндела, който бил
развит и паднал и смазал пръста му. Падналия детайл тежал около 100 кг.
Паднал, защото нямал болтове, били развити, но това не било видимо.
Свидетелят не може да каже дали въпросната машина е била обезопасена по
някакъв начин, както и дали по нея е правен ремонт или настройки. Поначало
ищецът имал право да работи на въпросната машина и същата би могла да
бъде използвана за работата, която към него момент се извършвала в цеха
където работел.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, в резултат от настъпилия инцидент, И. П. В. е получил следните
4
увреждания: травматична ампутация на пети пръст на дясна ръка, на ниво
основна фаланга, разкъсно-контузна рана с липса на тъкан, на четвърти пръст
на дясна ръка, наложила автопластика на кожа, контрактура на четвърти
пръст на дясна ръка, данни за неврином на ампутационния чукан на пети
пръст на дясна ръка. Получените увреждания са довели до трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник (неговата основна
хватателна дейност) и постоянно разстройство на здравето, не опасно за
живота. Непосредствено след инцидента на В. са проведени две хирургични
интервенции и медикаментозно лечение, като е бил изписан с гипсова
имобилизация на десен горен крайник. На следващ план са проведени пет
курса амбулаторна физиотерапия. При установените увреждания, обикновено
болките са най-силни непосредствено след инцидента, след което
продължават със значителен интензитет до прилагане на обезболяващи
средства. Болки със значителен интензитет са усещани и след оперативната
интервенция, при раздвижване на пръстите. Специфични болки със внезапен
стрелкащ характер и периодична проява, т.нар. „фантомни болки“ са
характерни за хора претърпели ампутации на части от крайници, които
продължават с месеци и години, като най-често с годините постепенно
намаляват. По отношение на установената ампутация на пети пръст, вещото
лице е посочило, че не може да настъпи нито анатомично, нито
функционално възстановяване. Установеното нараняване на четвърти пръст е
възстановено чрез автопластика на кожа, като за цял живот ще останат белези
по дясната ръка. По отношение на оплакванията на ищеца, че има затруднено
движение на втори и трети пръст на дясната ръка, вещото лице е посочило, че
се очаква постепенно подобряване на движенията на тези пръсти. Според
заключението на изготвената експертиза, не се очаква появата на нови
(неустановени до момента) патологични състояние, свързани с установените
травматични увреждания. Възможно е да възникне необходимост от корекция
на ампутационния чукан на пети пръст на дясна ръка, свързано с анатомични
причини или с оформяне на неврином на ампутационния чукан. Според
направените от вещото лице уточнения в съдебно заседание, ако
оздравителният процес протече благоприятно, с времето би следвало
останалите четири пръста да се възстановят функционално на 100 %, като
липсата на петия пръст няма да се отрази съществено на хватателната
функция на десния горен крайник, тъй като неговото значение за нея е най-
5
малко.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По делото няма спор, а и се установява категорично от представените
по делото доказателства, че настъпилият на 30.05.2022г. инцидент с ищеца е
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО, изрично признат за такава
по надлежния ред – с разпореждане на длъжностно лице от ТП на НОИ - Русе.
Поради това ответникът като работодател на основание чл. 200 КТ носи
отговорност за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди,
която отговорност е обективна. На обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението
за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително
пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и
съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост въз основа на
конкретните обстоятелства по случая.
С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че болки и
страдания със значителен интензитет ищецът е изпитвал непосредствено след
инцидента, както и след оперативните интервенции и започналите
раздвижвания след тях на пръстите му. Болки с по-нисък интензитет би могло
да се приеме, че ищецът е изпитвал и в продължителен период от време, дори
и понастоящем, доколкото не е настъпило пълното му възстановяване.
Получените увреждания безспорна са затруднили основната хватателна
функция на десния му горен крайник, която и понастоящем не се е
възстановила напълно. Това е довело до редица затруднения в ежедневната му
дейност, естеството на които обаче предполага да се приеме, че не е изпаднал
в тройна зависимост от чужда помощ за задоволяване на основните си
житейски потребности. Съобразявайки тези обстоятелства, възрастта на
ищеца, установените болки и страдания, които е претърпял, неудобствата,
които продължава да търпи и невъзможността да възстанови състоянието си
(напълно хватателната функция на десния горен крайник) от преди
инцидента, както и трайните белези които ще останат по ръката му,
настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение, което ще
компенсира неимуществените вреди претърпени от него вследствие
увреждането от трудовата злополука е в размер на 25 000лв. При определяне
на това обезщетение, съдът съобразява направената прогноза от вещото лице
6
за протичане на оздравителния процес, при който ще бъде напълно
възстановена функцията на останалите четири пръста от дясната ръка на
ищеца, като нейната хватателна функция ще бъде засегната до степен,
определена само от липсата на пети пръст.
Липсват доказателства, които да установяват основателността на
възражението на ответника за съпричиняване. За разлика от компенсацията по
чл. 51,ал.2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за
съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на
компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за
настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма
на вината, а само „грубата небрежност”. Съгласно чл. 201, ал.2 КТ,
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Пострадалият действа при груба небрежност когато неполага дължимата
грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. В
конкретния случай не се установява такова поведение на ищеца. Още повече
не се установява и негово поведение, което да е в нарушение на вътрешни
правила за безопасност приети от работодателя или на изисквания на
длъжностната му характеристика. Събраните по делото доказателства не
дават основание да се приеме, че ищецът е бил уведомен за неизправността на
процесната машина, че последната е била по някакъв начин обезопасена или
пък, че извън трудовите му задължения е било да работи с тази машина.
Точно обратното, в показанията си свидетелят Г. сочи, че поначало ищецът
може и е работил на тази машина, както и че извършваната към него момент
работа е предполагала и нейното ползване. Няма основание за извод, че
ищецът е нарушил някое от трудовите си задължения по длъжностна
характеристика или вътрешно правило на работодателя (представената по
делото инструкция за техника на безопасност и хигиена на труда при работа
на агрегати и машини с ЦПУ ), като е направил опит да работи с тази машина,
още повече, че по делото напълно неизяснено е каква точно работа му е била
възложена за деня на инцидента, какви машини е следвало да ползва и пр.
Поради това напълно голословно е твърдението на свидетеля Г., че на „тази
машина“ ищецът не следвало да работи през този ден. Това негово твърдение
не е обосновано по какъвто и да е начин.
На следващо място работодателят се е позовал на допусната от ищеца
7
груба небрежност, изразяваща се в опит от негова страна да работи с
въпросната машина, без да е изяснил (умишлено или не) всичко
обстоятелства довели до настъпване на злополуката, а именно, поради каква
причина се е стигнало да падане на шпиндела, защо не са били затегнати
държащите го болтове (за което сочи свид. Г.), защо няма по никакъв начин
документирани действия по ремонт през въпросния ден или непосредствено
преди него на машината, нейното означаване или обезопасяване, което да
дава ясно указание на работниците, че не могат да работят с нея, както и
какви са били възложените на ищеца задачи за изпълнение. Без да бъдат
изяснени всички тези обстоятелства, няма основание да се направи извод
какво е било дължимото от ищеца поведение и какви нарушения е допуснал и
дали те са в причинна връзка с настъпилата трудова злополука.
Представените от ответника доказателства (писмени и гласни) по никакъв
начин не установяват всички тези важни обстоятелства, които да дадат
основание на възражението му за съпричиняване, поради което и съдът не ги
обсъжда (като ремонтни карти на машина, инвентарен картон, книга за
инструктаж, включително и показанията на свид. И. С.). По изложените
съображения следва направеното от ответника възражение за съпричиняване
на не бъде уважено като недоказано.
По изложените съображения предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 25 000лв. и да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000лв. като неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковата му претенция.
Предпоставка за присъждане на такива е представянето на доказателства за
направени разноски, а в хипотезата на претендирано адвокатско
възнаграждение от процесуалния му представител за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38 ЗА следва да има представен договор
между ищеца и адвоката му, в който това обстоятелство да е изрично
вписано. В случая по делото такъв договор не е представен, а единствено е
представено пълномощно, поради което в полза на процесуалният
представител адвокат А. В. няма основание да се присъди адвокатско
възнаграждение, каквото е поискано със списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените от него разноски по делото (за процесуално
8
представителство) пропорционално на отхвърлената част от исковата
претенция или сумата от 1015лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на РРС сумата от 173,50лв., разноски по делото за назначено вещо лице и
сумата от 1000лв. държавна такса по делото съобразно уважената част от
иска.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Спарки Русе 2020“ ЕАД, ЕИК206483173, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Розова долина“ №1, представлявано от
Саймън Максуел Зиф да заплати на И. П. В. ЕГН********** със съдебен
адрес гр. София, ул. „Алабин“ №36, ет.2 сумата от 25 000лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, болки, страдания и трайно частично
затрудняване хватателната способност на десен горен крайник, причинени в
резултат на трудова злополука от 30.05.2022г., ведно със законната лихва
считано от 30.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. П. В. ЕГН********** срещу„Спарки
Русе 2020“ ЕАД, ЕИК206483173 иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 25 000лв. до пълния предявен размер от
50 000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. П. В. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, ул.
„Алабин“ №36, ет.2 да заплати на „Спарки Русе 2020“ ЕАД,
ЕИК206483173, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Розова
долина“ №1, представлявано от Саймън Максуел Зиф сумата от 1015лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Спарки Русе 2020“ ЕАД, ЕИК206483173, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Розова долина“ №1, представлявано от
Саймън Максуел Зиф да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от
1173,50лв. държавна такса и разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10