Решение по дело №1294/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260075
Дата: 26 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20205330201294
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                   № 260075

                                            гр. Пловдив, 26.08.2020 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХХV н.с., в публичното заседание на първи юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

 

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1294/2020 г. по описа на ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 245/2019 от 15.10.2019 г. на  **** РУ „Полиция“ – С. към ОД на МВР П., с което на Д.И.Л., ЕГН: **********, на основание чл.34, ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и в допълнителна молба-уточнение, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и необосновано. Редовно призован, в съдебно заседение не се явява, а се представлява от адв. Ц., който поддържа жалбата и молбата.

Въззиваемата страна – РУ С. към ОД на МВР П., редовно призована, не се явява процесуален представител и не взема становище по делото.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:      

На 14.09.2019 г. в РУ С. при ОД на МВР П. бил получен сигнал за силна музика. Около 00.40 часа полицейски служители при РУ С. осъществили проверка на ул. „Х.Б.“ в гр. С., като от шума се ориентирали до източника на озвучението, който бил колона намираща се в частен имот представляващ къща, в двора на която имало пет човека, а след като полицаите повикали някой от живущите се отзовало лицето Д.И.Л.. На последният било издадено разпореждане за преустановяване на озвучаването, като същевременно му бил съставен и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 406764/14.09.2019г., с който било прието, че на същата дата около 00:40 часа жалбоподателят е озвучавал с озвучителна техника в зони и територии предназначени за жилищно строителство за времето от 23.00 часа до 8.00 часа, а именно в 00:40 часа, с което е нарушил нощната тишина и спокойствието на гражданите.

 АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателят за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, но той отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, както и от показанията на свид. Р.А.С. – актосъставител, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът намира, че показанията му са обективни, логични и последователни, поради което следва да бъдат кредитирани. Същите се подкрепят и от показанията на свидетеля Н.К.Ч., на които съдът също дава вяра.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав  достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС "Забранява се озвучаването от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия".

Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗШОС, т. 22, дава пояснение на понятието "Озвучаване"- излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене.

В случая безспорно е наличието на възпроизвеждане на звук чрез електронно озвучително средство, безспорно е установено също, че това е станало във времето след 23 часа. Но следва да се обърне внимание, че текста на нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС препраща към разпоредбата на ал. 1 - доколкото се забранява озвучаването от обекти по ал. 1, а обектите по ал. 1 са: обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение... В случая обаче шумът не е възпроизведен от такъв обект, а от празнуващи някакъв повод хора и то в частен жилищен имот представляващ къща, като това се потвърждава както от показанията на актосъставителят, така и от показанията на св. Чолаков. Т. е. налице е несъответствие между установена фактическа обстановка и текста от закона, към който е препратена тази фактическа обстановка.

Следва да се поясни, че за да е налице установено административно нарушение, следва същото да е установено като извършено по време, място, начин на извършването му и безспорно установен извършител. При което така установената фактическа обстановка да е отнесена към правилната правна норма, която е нарушена. Съответно и да е налице съотносимост със санкционната такава. В случая е допуснато несъответствие между установена фактическа обстановка и разпоредбата на материалната норма, която е описана като нарушена. При това положение допуснатото нарушение се явява съществено, доколкото пречи на нарушителя да разбере точно нарушението, което му е вменено като извършено и съответно няма как адекватно да се защити срещу него, което е основание за отмяна на наказателното постановление.

От друга страна е неясно и защо е преценено, че именно жалбоподателят е допуснал това озвучаване. По делото липсват ангажирани доказателства, че именно Л. е контролирал силата на звука от озвучителната колона, както и че той е бил собственик на имота. От друга страна показанията на св.Ч., че не жалбоподателят, а неговият баща е имал повод и именно той е пускал музиката, като същевременно на процесното място е имало и други лица не би могло да доведе до категоричен извод, че точно Д.Л. е нарушителят, ако не е доказано с категоричност, че именно той е следвало да осъществява сочения контрол върху озвучителната система. В този смисъл и съдът счита, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН като не е дадено пълно, точно и ясно описание на установените факти, а по този начин е ограничено и правото на защита на жалбоподателят.

Отделно от горното съгласно чл.11, т.5 от ЗЗШОС министърът на здравеопазването съвместно с министъра на околната среда и водите е издал наредба, с която се определят показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната среда, както и методите за оценка на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. В случая за да се приеме, че е било налице озвучаване над допустимите норми по смисъла на чл.16а, ал.2 е следвало да се посочи кои са граничните стойности на шум, колко са били измерените стойности на шум в момента на нарушението и с колко е била премината границата на допустимо ниво на шум.

 Именно тези строги норми създават особен ред за установяване на нарушение по смисъла на ЗЗШОС, за разлика от общинските наредби за обществения ред, където няма такива правила. В наредбата по чл.11, т.5 от ЗЗШОС по принцип са определени норми за гранични стойности на шум за различните часове на денонощието.Така например съгласно изискването на Таблица № 2 към Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум, издадена от МЗ и МОСВ, граничните стойности на максимално ниво на шума през нощта са в рамките на 50 db. 

В случая обаче в двата акта не се цитират тези гранични стойности на шум, нито установеното ниво на шум. Ето защо съдът намира, че липсват доказателства за извършено нарушение конкретно на ЗЗШОС. Шум е имало, както се посочи и от показанията на актосъставителя, така и от показанията на св. Ч., но не се доказа, че той е бил над допустимите норми, като самият актосъставител признава в съдебно заседание, че не е използвал уред за измерване на шума, а за да се квалифицира едно нарушение освен като  нарушаващо подзаконов нормативен акт и като такова нарушаващо ЗЗШОС, то същото следва да се докаже, като се направят измервания съгласното Наредбата по чл.11, т.5 от ЗЗШОС. В случая това не е било сторено и следователно няма доказателства жалбоподателя да е извършил нарушение именно по този закон.

По изложените съображения съдът прие, че следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът        

 

                                               

 

                                             Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 245/2019 от 15.10.2019 г. на ***** РУ „Полиция“ - С. към ОД на МВР П., с което на Д.И.Л., ЕГН: **********, на основание чл.34, ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.

            Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд П. по реда на АПК.

                                                             

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

вярно с оригинала,

М.Т.